РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Велико Търново, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 775 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба, подадена от *** Н.К. от ВТАК, като пълномощник на Й.С.В. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0311-000137/ 12.11.2019
г., издадена от полицейски инспектор в РУ – Павликени към ОД на МВР – Велико
Търново. С оспорената заповед на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата, е наложена
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС“ за
срок от 6 месеца, на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, собственост на Й.С.В.,
като са отнети свидетелството за регистрация на МПС и 2 броя регистрационни табели. С
подробно изложени аргументи жалбоподателят твърди незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради неспазване на изискванията за форма, вкл. липса на
мотиви относно определената продължителност на наложената мярка, неясно
описание на фактическата обстановка и некоректно посочване на претендираната от
административния орган нормативно установена хипотеза, дала основание за
прилагането на ПАМ. Поради това оспорващият счита и че административният акт е
издаден и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
ограничаващи правото му на защита, тъй като съдържанието на заповедта създава
неяснота относно деянието, във връзка с което е приложена ПАМ. На последно
място жалбоподателят твърди противоречие на обжалваната ПАМ и с материалноправните разпоредби на закона,
доколкото въз основа на сключен предварителен договор за покупко-продажба, той
е предал фактическото владение върху автомобила на лице притежаващо СУМПС,
различно от установения при проверката на контролните органи водач С.И.И.. От съда се иска да отмени оспорената заповед на полицейски инспектор в РУ – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново, претендира се присъждане на разноски. В
съдебно заседание оспорващият не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор в Районно управление -
Павликени към ОД на МВР – Велико Търново, издал оспорената заповед,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не ангажира становище
по спора.
Във
връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното: Съгласно отразеното в представените от ВПД „Началник на РУ –
Павликени“, АУАН серия GA№ 17081/
09.11.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор в РУ – Павликени и Наказателно
постановление № 19-0311-000624/ 15.11.2019 г., издадено от началника на същото
управление, на дата 09.11.2019 г., в 20:39 часа, в гр. Сухиндол, от полицейски
служители е била извършена проверка на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***,
движещ се по ул. „Георги Сава Раковски“, в посока ул. „Росица“, управляван от С.
***, с ЕГН **********. При подаден сигнал за спиране от контролен орган,
водачът не е изпълнил указаното, а е продължил движението си направо. При
проверката е било установено, че водачът не притежава свидетелство за
управление на МПС, т.е. е неправоспособен водач и че управляваният от него
автомобил е собственост на Й.С.В. с ЕГН
**********. При така констатираното на водача С.И. е съставен Акт за
установяване на нарушение GA№ 17081/
09.11.2019 г., а впоследствие му е издадено наказателно постановление за
налагане на административни наказания. Същият е бил запознат със съдържанието
на акта, но не е направил възражения. Подписал се е за получаването му в деня
на неговото съставяне. Въз основа на АУАН ответникът е съставил оспорената заповед,
с която на Й.С.В., като собственик на автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ и е разпоредено отнемането на СРМПС №
********* и два броя регистрационни табели № ***. По делото няма данни за
датата, на която заповедта за прилагане на ПАМ е доведена до знанието на нейния
адресат. Същата е оспорена с жалба, входирана в деловодството на АСВТ на дата
20.12.2019 година. В хода на съдебното производство от администрацията са
представени документите от административната преписка по съставяне на
заповедта. От жалбоподателя не са представени писмени доказателства, извън
тези, съдържащи се в преписката. По искане на същия е допуснат до разпит като
свидетел при режим на призоваване С. ***. Тъй като същият не е бил открит на
посочения от административния орган адрес, съвпадащ със служебно установените
от съда постоянен и настоящ адрес, на жалбоподателя е определен срок за
посочване на друг адрес, с указване на последиците ако такъв не бъде посочен.
Тъй като в определения му срок и до приключване на съдебното дирене
жалбоподателят не е посочил актуален адрес на С.И.И., на основание чл. 169, ал.
2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, последният не е призован и е заличен от списъка
на свидетелите по делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт, пред
компетентния да я разгледа съд и отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Тъй като от ответната
администрация не са представени доказателства за датата на която заповедта е
връчена на адресата й, следва да се приеме, че оспорването е извършено в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за
разглеждане в настоящото производство.
От
доказателствата по делото се установява, че обжалваната заповед е издадена от
оправомощено за това длъжностно лице, в пределите на материалната и
териториалната му компетентност. Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За
съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. министърът
на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват
контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция
„Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ – в района на
аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните
работи. Въз основа на т. 3 от тази заповед, със своя Заповед № 366з-2141/
27.07.2017 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново
да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.
5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.5 са посочени началниците на
сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Велико Търново – за
територията, обслужвана от съответното РУ.
Оспорената
заповед е издадена при спазване на изискуемата от закона писмена форма и
обратно на поддържаното от жалбоподателя, съдържа изложение на фактическите и
правни основания за нейното издаване, включително чрез препращане към констатациите
от извършената на 09.11.2019 г. проверка на автомобил с рег. № ***, собственост
на Й.В.. В процесния случай АО
не е описал в цялост фактическа обстановка, която да визира необходимите според
приложимата норма обстоятелства и по-конкретно не е посочена датата на която
неправоспособния водач е управлявал автомобила – собственост на жалбоподателя.
Това обаче е направено в АУАН серия GA№ 17081/
09.11.2019 г., което обосновава извод за наличие на необходимите мотиви, при
съобразяване със задължителното тълкуване на закона, дадено в Тълкувателно
решение № 16/ 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС и съобразената с него константна
съдебна практика. В този смисъл и непосочването на АУАН в мотивите на
процесната заповед, не представлява порок във формата й. Неоснователни са и
изложените в жалбата оплаквания за неяснота относно деянието за което е
наложена ПАМ, тъй като органът е посочил едновременно две от хипотезите,
установени в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – управление на МПС от
неправоспособен водач и от водач, който
управлява МПС без СУМПС. Действително, в заповедта не е посочена коя е
конкретно приложимата хипотеза на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Същевременно словесното описание в обжалвания ИАА е
достатъчно ясно и сочи на предоставяне от страна на собственика, управлението
на автомобила на неправоспособен водач, който поначало няма издадено
свидетелство за управление на МПС последната
хипотеза от цитираната разпоредба. Изложените в заповедта, а и в АУАН
фактически обстоятелства позволяват адресатът на ПАМ недвусмислено да разбере
основанието за налагане на същата и съответно на това да организира своята
защита, индикация за което е и съдържанието на подадената пред съда жалба.
При липсата
на твърдяната от оспорващия неяснота по отношение правното основание за
прилагането на ПАМ, съдът не констатира други пороци, засягащи процесуалната
законосъобразност на акта.
Оспорената
заповед е издадена при спазване приложимата материалноправна разпоредба на
закона. Както се посочи, същата е издадена на основание на чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, като административният
орган е приел наличието на последната хипотеза на тази норма. От приетия като
доказателство по делото АУАН GA№ 17081/ 09.11.2019 г., безспорно се установява, че на 09.11.2019 г. в гр. Сухиндол, С.И.И. с ЕГН ********** е управлявал
лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, без да е правоспособен водач. Съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, въпросният АУАН има доказателствена сила до доказване на противното,
като следва да се отбележи, че в същия нарушителят е вписал, че няма
възражения, липсват данни последният да е обжалвал наказателното постановление,
с което е санкциониран за установеното нарушение. В настоящото производство също не бе оборена доказателствената
сила на АУАН, като жалбоподателят не установи факти, различни от отразените в
акта и оспорената заповед.
В
жалбата си Й.В. е навел твърдения, че автомобилът е бил предоставен на лице
различно от С.И. и правоспособен водач, въз основа на сключен предварителен
договор за покупко-продажба на автомобила. В хода на съдебното дирене нито едно
от тези твърдения не бе доказано по съответния ред. Жалбоподателят не оспорва
факта, че към датата на извършване на нарушението и към тази на издаване на
процесната заповед, е бил собственик на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***.
Това обстоятелство не се променя дори да се възприеме наличието на
предварителен договор за покупко-продажба, доколкото за прехвърляне
собствеността върху регистрирани автомобили законът /чл. 144, ал. 2 от ЗДвП/
изисква специална форма за действителност - писмен договор с нотариална заверка
на подписите на страните, сключването на какъвто не се твърди от жалбоподателя.
Недоказани остават и твърденията за липса на вина у собственика и за негово
добросъвестно поведение, изразяващо се в предоставянето за ползване автомобила
на правоспособен водач към датата на извършване на нарушението. В тази връзка
за пълнота следва да се отбележи, че в случая не става въпрос за налагане на
административно наказание, изискващо установяването на субективния елемент на
противоправното деяние. Съгласно чл. 22 от ЗАНН, налагането на принудителната
административна мярка цели предотвратяването или преустановяването на
административно нарушение, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от него. Поради различните цели на двата вида административна
принуда, кръгът от адресати на ПАМ /който по правило е определен в закона/ и не
всякога съвпада с този на лицата, носещи административнонаказателна отговорност
за съответното нарушение. В конкретния случай законодателят изрично е предвидил
/ чл. 171, т. 2а, б. „а“, предл. последно от ЗДвП/, че принудителната мярка се
налага на собственика на автомобила, при което е без значение обстоятелството
дали той лично е предоставил управлението му на неправоспособен водач или
такова предоставяне е извършено от друго лице. Касае се за нормативно установен
особен вид отговорност на собственика на движима вещ, поради което евентуално негово
незнание, че автомобилът му е предоставен за управление на неправоспособно
лице, дори да бъде доказано, не води до отпадане на основанията за налагане на
ПАМ от вида процесната.
Неоснователни
са и възраженията, че от административния орган не е обоснован срокът за
налагане на процесната ПАМ. Безспорно, същата трябва да бъде определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимата за постигане на преследваната от закона цел. В това отношение
административният орган разполага с оперативна самостоятелност и съответно е
задължен да мотивира преценката си, с цел осъществяване на последващ съдебен
контрол /Постановление на Пленума на ВС № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3 от
1976 година/. В конкретния казус обаче, административният орган е определил
минималния предвиден в закона срок за налагане на мярката - 6 месеца. Съобразно
това и при безспорна доказаност на материалноправните предпоставки за
прилагането на ПАМ, липсата на нарочни мотиви относно определения срок на
мярката, не обуславя нейна незаконосъобразност, в който смисъл е и възприетата
константна съдебна практика.
По
отношение на оспорената заповед не са налице и отменителни основания по смисъла
на чл. 146, т. 5 от АПК, доколкото процесната заповед е издадена в съответствие
с целта на закона. Наложената ПАМ има преустановителен характер по отношение
нарушаване на забраната да се управлява ППС от неправоспособен водач и
превантивен такъв за осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения. С прилагането й административният орган изпълнява целта на закона, а
именно да се осигури безопасността на всички участници в движението по пътищата
/чл. 1, ал. 2 от ЗДвП/.
По изложените съображения настоящият
състав намира, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0311-000137/ 12.11.2019 г. на полицейски
инспектор в Районно управление – Павликени към Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Велико Търново е законосъобразна. Жалбата
на Й.С.В. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат, а ответникът не
е заявил претенция за присъждане на такива.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата на Й.С.В.
с ЕГН **********, адрес ***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0311-000137/
12.11.2019 г., издадена от полицейски инспектор в Районно управление –
Павликени към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: