МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 862/2016 г. на ТРС
Подсъдимият Ю.В.Р. е предаден на съд със следните
обвинения:
- По чл. 235, ал. 3 т. 3 и т. 5
във вр с ал. 1 от НК – за това, че за времето от 10.09.2005 г. до 10.12.2005 г. в местността „Кара керез”, в землището на с. Пчелно, общ. Антоново, чрез
използването на преправен документ – Пълномощно № 2263 с нотариална заверка от 29.08.2005 г. на нотариус Д. *** действие Районен съд гр.
София, чрез посредственото извършителство на неустановени лица от имот
№ 40003 попадащ в горски отдели 76”ж” и 76”з”, собственост
на наследниците на Б. Г.И. , бивш жител ***, без редовно писмено позволително е извършил сеч и извоз на
1606 пространствени кубически
метра дърва на стойност 35 332,00 лв., като предметът
на престъплението е в големи размери;
- По чл.
235, ал. 3
т. 3 и т. 5 във вр с ал. 1 от НК – за това, че
за времето от 20.04.2006 г. до 26.06.2006 г. в местността „Кара керез”, в землището на с. Пчелно, общ.
Антоново, чрез използването на преправен документ – Пълномощно № 2263 с нотариална заверка от 29.08.2005 г. на нотариус Д. *** действие Районен съд гр.
София, чрез посредственото извършителство на неустановени лица от имот
№ 30002 попадащ в горски отдели 68”и”, 70”в”, 70”з”, 71”а”, 71”б”, 71,”1”, 71”2” собственост на наследниците на Б. Г.И. , бивш жител ***, без редовно писмено
позволително е извършил сеч и извоз на
7565 пространствени кубически
метра дърва на стойност 181560,00 лв., като предметът
на престъплението е в големи размери;
- По чл.
235, ал. 3
т. 3 и т. 5 във вр с ал. 1 от НК – за това, че
за времето
от 25.01.2007 г. до 06.12.2007 г. в местността „Кара керез”, в землището на с. Пчелно, общ. Антоново, чрез
използването на неистински документ – Пълномощно № 2263 с нотариална заверка от 26.12.2006 г. на нотариус Д. *** действие Районен съд гр.
София, чрез посредственото извършителство на неустановени лица от имот
№ 30002 попадащ в горски отдели 68”и”, 70”в”, 70”з”, 71”а”, 71”б”, 71,”1”, 71”2”, собственост на наследниците на Б. Г.И. , бивш жител ***, без редовно писмено
позволително е извършил сеч на 8797 пространствени
кубически метра дървесина на стойност
246316,00 лв., и извоз на 8617 пространствени кубически метра дървесина на стойност
241276,00 лв., като предметът на престъплението е в големи размери.
По искане на прокурора преди
приключване на съдебното следствие по реда на чл. 287 от НПК е допуснато
изменение на обвинението по пункт три от обвинителния акт, като окончателния
вариант на това обвинение е следният:
За времето от 25.01.2007 г. до
06.12.2007 г. в местността „Кара керез”, в землището
на с. Пчелно, общ. Антоново, чрез използването
на неистински документ – Пълномощно № 2263 с нотариална заверка от 26.12.2006
г. на нотариус Д. *** действие Районен съд гр. София и чрез използването на
преправен документ – Пълномощно № 2263 с нотариална заверка от 29.08.2005 г. на
нотариус Д. *** действие Районен съд гр. София, чрез посредственото извършителство на неустановени лица от имот № 30002,
попадащ в горски отдели 68”и”, 70”в”, 70”з”, 71”а”, 71”б”, 71,”1”, 71”2”,
собственост на наследниците на Б. Г.И., бивш жител ***, без редовно писмено
позволително е извършил сеч на 8797 пространствени кубически метра дървесина на
стойност 246316,00 лв., и извоз на 8617
пространствени кубически метра дървесина на стойност 241276,00 лв., като
предметът на престъплението е в големи размери, с което от обективна страна е
осъществил състав на престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 3 и т. 5 във вр с ал. 1 от НК.
Представителя на Районна
прокуратура поддържа повдигнатите обвинения като безспорно доказани на
съдебното следствие. Пледира за налагане на
подсъдимия Ю.Р.
на наказания „лишаване от свобода“ в размер на една година и „глоба“ в размер
на 5 000 лева по първия пункт на обвинението, „лишаване от свобода“ в размер на
две година и „глоба“ в размер на 6500 лева по втория пункт на обвинението и „лишаване
от свобода“ в размер на три година и „глоба“ в размер на 8000 лева по третия
пункт на обвинението. На основание чл. 23 от НК предлага определянето на едно
общо наказание, а именно най-тежкото от тях
в размер на три
години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 8000 лева. Отчитайки възможността
за приложението на чл. 66 от НК, предлага изпълнението на определеното общо
наказание да бъде отложено с изпитателен срок от пет години. Гражданските
искове прокурорът счита за основателни и доказани в пълният им предявен размер.
Подсъдимият заявява, че разбира в
какво се състоят обвиненията срещу него, но не се признава за виновен. Дава обяснения, в които не отрича че е участвал в сечта на посочените в
обвинението имоти, но твърди, че в тези горски имоти сеч са извършвали и са
извозвали дървесина и много други лица, с някои от които подсъдимият е бил в
съдружие. Защитниците на подсъдимия а.. А. А. и а.. Е. Р. считат, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин, и пледират за постановяване на оправдателна
присъда. Изтъкват обстоятелството, че по нито един от документите, свързани с
извършването на сечта, не фигурира името на подзащитния
им, както и че на съдебното следствие по несъмнен начин е доказано, че освен от
подсъдимия, орГ.зацията на фактическата
сеч е извършвана от още няколко на брой лица, срещу които няма повдигнати
обвинения. Макар да не отричат настъпилия краен вредоносен резултата, сочат, че
за него вина има както нормативната уредба, така и немърливото
и некомпетентно изпълнение на задължения от страна на служителите на ДГС
„Омуртаг“.
За съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес са приети за разглеждане предявените от пострадалите
лица срещу подсъдимия Ю.В.Р.
граждански искове както следва:
- от Б.П.Б. срещу подсъдимия Ю.В.Р. граждански иск за сумата от 77 201,00 лв.,
представляваща равностойността на отсечената гора, равняваща се на неговата
идеална част от общо описаните имоти, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата и направените деловодни разноски.
- от С.М.Б., П.Т.Б. и Я.Т.Б.
срещу подсъдимия Ю.В.Р. граждански иск
за сумата от 77 201,00 лв., представляваща равностойността на отсечената гора,
равняваща се на тяхната идеална част от общо описаните имоти, ведно със
законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата и направените деловодни разноски.
- от И.Г.Б., Д.Г.Б. и Д.М.Ц.
срещу подсъдимия Ю.В.Р. граждански иск за сумата от 154 402,00 лв.,
представляваща равностойността на отсечената гора, равняваща се на тяхната
идеална част от общо описаните имоти, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата и направените деловодни разноски.
Пострадалите лица Б.П.Б., С.М.Б.,
П.Т.Б., Я.Т.Б., И.Г.Б., Д.Г.Б. и Д.М.Ц. са конституирани като граждански ищци и
частни обвинители в процеса. Представляват се от редовно упълномощен повереник а.. П.В. ***. В хода на процеса повереника на гражданските ищци и частни обвинители прави писмен
отказ от участие по делото като повереник, и към
момента на приключване на съдебното следствие и даване ход на съдебните прения
същите не се представляват.
След като обсъди посочените в
чл. 301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Подсъдимият Ю.В.Р. работил като горски
стражар към ДГС „Омуртаг“ от 2000 г. до 19.09.2005 г., когато бил освободен със Заповед № 457 на Директора
на ДГС ”Омуртаг”. През 2004 г. нормативно била разрешена и започнала сеч на
частните гори, възстановени по реда на Закона за възстановяване на
собствеността върху горите и земите от горския фонд. Като служител на ДГС „Омуртаг“
подсъдимият бил запознат с реда и условията за сеч, а при изпълнение на
служебните си функции установил, че от тази дейност се печелят много добри
доходи. Затова макар да влизал в конфликт с преките си служебни задължения, подс. Р. започнал да се занимава със сеч и извоз на дървесина от
частни гори в района
на ДГС ”Омуртаг”. Тази дейност подсъдимият извършвал заедно със сестра си, св. И.В.Б.,
а в самото начало и от нейния съпруг И.. За да няма формално конфликт на
интереси дейността, свързана с процедурата по набавяне на документите за
извършване на сеч, се извършвала от И.Б.,
а подсъдимият Р. орГ.зирал
фактическата сеч и извоз, като наемал дървосекачи,
транспорт и извършвал плащанията по тях.
Още при възстановяването на
горите през 2000 г. подсъдимият се бил запознал с някои от съсобствениците на
частни гора в имоти с кадастрални номера № 040003, № 040004, № 03001, № 03002 и
№ 03003 в местността „Каракерез”, в землището на с. Пчелно, общ. Антоново.
Имотите били големи и подсъдимият се свързал със собствениците да му разрешат
да извършва в тях сеч срещу съответното заплащане, като го снабдят с
необходимите пълномощни. Както вече бе
посочено в повечето случаи пълномощните били издавани на сестра му И.Б.. Така на 31.07.2005 г. в гр. София бил сключен договор (л. 240 – 242
п. 10) със съсобствениците на имоти с кадастрални номера № 03003, № 030001 и №
040004 с обща площ от 523.602 дка, находящи се в
местността „Каракерез”, в землището на с. Пчелно,
общ. Антоново, за извършване на санитарна сеч съгласно одобрени от Директора на
Държавно лесничейство – Омуртаг Лесоустройствени програми при обем на сечта
общо за трите имота в размер на 2220 кубични метра дървесина, като на И.Б. било
издадено и пълномощно (л. 512 п. 5).Въз основа на това пълномощно и издадени
позволителни за сеч на името на Б. в имотите започнала сеч и извоз на дървесина.
Предмет на настоящото наказателно
производство обаче е сечта и извоза на дървесина,
извършена в съседни на тази имоти, а именно имоти с кадастрални номера № 040003
и № 03002. Цитираните имоти били възстановени с Решение №
33012/18.08.2000 г. на Поземлена комисия гр. Антоново в собственост на
наследниците на Д., Г., П. и П. Б. Г. (л. 67 от НОХД № 175/2013 г. по описа на
ОРС). Изброените наследници черпят наследствени права от техният общ
наследодател Б. Г.И., бивш жител ***, видно от Удостоверение за наследници №
163/12.02.2009 г. (л.157,158 папка № 9
от ДП). Затова Районна прокуратура – Омуртаг е приела в обвинителния акт за
краткост, че имотите са собственост на наследниците на Б. Г.И.. Макар и не съвсем коректно, защото в
действителност с решението на поземлена комисия имотите са възстановени на наследниците на д., Г., П. и П. Б. Г., това записване хронологично отговаря
на реалността, и за да не се получат объркване и разминаване с обвинителния
акт, в присъдата си съдът също приема, че имотите са собственост на
наследниците на Б. Г.И.. В крайна сметка
и такова отразяване на собствеността дава възможност да се очертае кръга на
съсобствениците на имотите, които се явяват и пострадали в настоящото
производство.
Видно от приложените удостоверения за наследници (л.156- 159 от п. 9, л. 269 -270 п. 4, л.70 - 73 от НОХД № 175/2013) на общия
наследодател и собственик на процесните имоти
– Б. Г.И., съсобственици и пострадали са:
- Наследници на починалия му син П.Б. Г. - св. Б.П.Б. и наследниците на
починалия му брат Т. П.Б., а именно св. С.
М.Б. (негова съпруга) и дъщерите
й П.Т.Б. и Я.Т.Б.;
- Наследници на починалия му син Г. Б. Г. -
дъщерите В. Г.Б., Д.Г.Б. и И.Г.Б.. Преди
образуване на настоящото съдебно производство В. Г.Б. е починала на 11.01.2016 г. и като
граждански ищец и частен обвинител по делото е конституирана нейната дъщеря Д.М.Ц.
(л. 20 – 23 от НОХД № 862/2016 г) ;
- Наследници на починалия му син П.
Б. Г. - оставил двама сина, също
починали. Това са Б.П.Б. – наследници на когото са А.Б.П. и сестра му Ю. Б.П. - К. (удостоверения – л. 100 и л. 103 от
НОХД № 175/13 г.), и В. П.Б. –
наследник на когото е С. В.Ч..
Въпреки положените от съда усилия
Ю. Б.П. – К. не бе открита и призована
за делото, като по неофициални данни се намира в Англия.
Всички гореизброени съсобственици
на имотите живеят в гр. София. През лятото на 2005 г. подсъдимият Р. се свързал
по телефона с един от наследниците на имоти с кадастрални номера №
040003 и № 03002 – свидетелят Б.П.Б. и поискал да сключи с наследниците договор
за извършване на санитарна сеч в съсобствения им имот.
Подсъдимият се бил снабдил с Лесоустройствените програми на двата имота, които
представил на св. Б.П.Б. да се запознаят с предвидената в програмите сеч на
имотите. От своя страна св. Б. се свързал с останалите наследници, които също
се съгласили. В резултат на това на
29.08.2005 г. в гр.София била проведена среща между подс.
Р., сестра му И.Б. и всички наследници на имоти с кадастрални № 040003 и №
030002. На срещата подсъдимият обяснил
на наследниците, че трябва да сключат договор със сестра му и да упълномощят
нея, тъй като той работел в ДГС ”Омуртаг”. Уточнено било, че сечта ще се
извършва в количествата, определени от Лесоустройствените програми, както и цената,
която ще бъде заплатена на съсобствениците. Още същият ден бил сключен договор (л.
50 п. 2 от ДП) между И.Б. от една страна, и от друга от В.Г.Б., Д.Г.Б., И.Г.Б.,
Б.П.Б., Т. П.Б., Андреан Б.П., Ю. Б.П. – К. и С.В.Ч.,
в качеството си на наследници на д., Г., П. и П. Б. Г.. С договора цитираните
съсобственици упълномощавали И.Б. да изведе отгледна
сеч пробирка, респективно пост. осв.
фаза, изсичане на подлеса и гола сеч за акацията, на имотите
им с кадастрални номера № 03002 и № 040003, с обща площ от 423 дка, находящи се в местността „Каракерез”,
в землището на с. Пчелно, общ. Антоново, съгласно одобрени от Директора на
Държавно лесничейство – Омуртаг Лесоустройствени програми при обем на сечта за
имот № 30002 общо 835 куб. метра и за имот № 40003 общо 388 куб. метра, или
общо за двата имота количество в размер на 1223 кубични метра дървесина. На
същата дата - 29.08.2005 г. в кантората на нотариус Д. Н., рег. № 037 на
нотариалната камара, с район на действие гр. София, бил съставен частен
документ – пълномощно (л. 82 п. 2 от ДП) с което наследниците упълномощили св. И.Б.
да извърши съответните сечи в наследствените им имоти с кад.
№ 040003 и № 030002 при обем на сечта общо в размер 1223 куб. метра. В пълномощното
било възпроизведено буквално цитираната по – горе клауза на договора и същото
било изведено с рег. № 2263/29.08.2005 г. по общия регистър на нотариалната
кантора. Според договора И. Б. се задължавала да заплати на съсобствениците по
14 лева на кубик или 17 122 лева. Една част от сумата била изплатена при
подписване на договора, а останалата по банков път до края на 2005 г.
В инкриминирания в обвинителния
акт период 2005 г. – 2007 г. редът и начинът за ползване на дървени материали в
горите е бил уреден с Наредба № 30 от 2.12.1998 г. за ползване на дървесината
от горите (отменена). За целта в ДГС „Омуртаг“ са били изготвени и писмени
инструкции – „Ред за ползване на дървесина от гори на физически и юридически
лица (частни гори) (л. 8-11 п. 14).
Съгласно т. 3 от същите ползване на дървесина се разрешава при спазване
условията по т. 1 и 2 и представяне на следните документи – писмено заявление
от собственика или упълномощен представител, документ за собственост,
удостоверение за наследници, сортиментна ведомост,
технологичен план и лесоустройствена програма( за имоти над 20 дка). Съгласно
писмо изх. № 624/29.08.2011 г. на Директор ДГС „Омуртаг“ (л. 7 п. 14) през
посочения период не е имало изискване за представяне на оригиналните пълномощни
при подаване на заявления за сеч от несобственици.
І. На 10.09.2005 г. в ДГС ”Омуртаг” от името на
св. И.Б. и подписано от нея било подадено заявление вх. № 1840 (л. 66 п. 8) за ползване
на дървесина по реда на глава пета „Ползване на дървесина от частни гори“ от
Наредба № 30/1998 г. за ползване на дървесина от горите (заявление за извършване
на сеч) на гора от горският фонд в имот № 040003, попадащ в отдел 76, подотдел ”м”
по плана на ДГС”Омуртаг” местността „Кара керез”, в
землището на с. Пчелно, общ. Антоново, като са заявени за сеч 780 куб. метра
дървесна маса. Към материалите по преписката за сечта в този имот (л. 64 до л. 92 п. 8 от ДП) няма приложено пълномощно (въпреки че в
заявлението е посочено, че се представя пълномощно), което се установява и от придружителното писмо
(л. 837 п. 7 от ДП) , с което от ДГС
по опис предават документите за
имот 40003. Независимо от това още
същият ден е извършена проверка на маркирането, извършено според заявлението от
св. А.Т., и е издаденото Позволително за сеч № 0032874/10.09.2005 г. на името
на И. Б.. С позволителното за сеч в периода 11.09.2005 г. до 10.12.2005 г. е
била разрешена сеч на общо 649 плътни куб.метра дървесина, въпреки, че съгласно
одобрената и приложена към преписката за този имот лесоустройствена програма се
предвижда сеч само на 388 куб. метра дървесина. Фактическата сеч и извоз на дървесина в имота била извършена от св. С.Д. (с
негови работници и техника), който платил дървесината на подсъдимия Р. (според С.Д. /л.351 п 11/, Е.С. /л. 2 п. 9/ и
подсъдимия). Съгласно Констативния протокол за освидетелстване на сечището от
10.12.2005 г. (л. 65 п. 8) от имота са добити 732 плътни куб. метра дървесина,
като при сечта и извоза „няма допуснати нарушения“. Протокола
е съставен и подписан от Е.С. в присъствието на И.Б., но няма нейни подпис. Макар
всички документи по преписката, включително констативния протокол за
освидетелстване и всички превозни билети, да били издадени на името на сестрата
на подсъдимия И.Б., същата на практика не участвала лично в сечта и извоза на дървесината.
Според заключението на вещото
лице добитите 732 плътни куб. метра дървесина се равняват на 1606
пространствени куб. метра дървесина на
стойност и при средна пазарна цена на дървата за горене през 2005 г. от 22 лв за пространствен кубик, общата стойност на добитата дървесина
от имота е 35332 лв.
ІІ. На 20.04.2006 г. в ДГС
”Омуртаг” от името на св. И.Б. и подписано от нея, било подадено заявление вх.
№ 742/20.04.2006 г. (в оригинал - л. 4
п. 8) за извършване на сеч на гора от горският фонд в имот № 030002,
попадащ в отдели 68д, 71а, 71б и 71в по плана на ДГС”Омуртаг” местността „Кара керез”, в землището на с. Пчелно, общ. Антоново, като са
заявени за сеч 3220 куб. метра дървесна маса. Според заявлението маркирането е извършено от
св. А.Т.. Върху заявлението има резолюция за проверка от директора с дата
17.04.2006 г. Проверката на маркирането, извършено според заявлението от Н. Н.,
е с дата 18.04.2006 г., с каквато дата е и приложения Констативен протокол за
извършено маркиране. Сред документите, необходими за издаване на позволително
за сеч било приложено ксерокопие от Пълномощно рег. №
2263/29.08.2005 г. (л. 7 п. 8) на
нотариус Д. Н., рег.№ 037 на
нотариалната камара, с район на действие – гр. София. Това ксерокопие на пълномощно е непълен вариант на оригиналното пълномощно
с рег.№ 2263/29.08.2005г. (л. 82 п. 2 от ДП), издадено от съсобствениците на
имота на И.Б., тъй като от целият текст липсва частта „при обем на сечта общо в
размер на 1223 кубични метра”. Към преписката
по това заявление фигурира и Лесоустройствена програма (л. 14 и сл. п. 8),
изготвена от С. С. и утвърдена от Директора на ДГС Омуртаг св. К.В.. Според
същата в имота се предвижда като сеч само постепенна осветителна фаза и
изсичане на подлеса и дава право на добив до 835
плътни куб. метра дървесина, като програмата е със срок на действие десет
години, считано от 25.07.2005 г. Както в
предния случай, в деня на подаване на заявлението било издадено Позволително за
сеч № 0057295/20.04.2006 г. (л.1 п. 8 - оригинал), също на името на И. Б., с
което в периода 21.04.2006 г. до 10.12.2006 г. била разрешена
сеч, пост. осв. фаза, на общо 2981 плътни куб. метра
дървесина, над три пъти повече от предвиденото по лесоустройствена програма.
Фактическата сеч се извършвала от
подсъдимият Ю.Р., заедно със св. А.Т. и М.О., като всеки от тях наемал
работници, организирал сечта и заплащането на секачите. В извоза
на дървесина освен цитираните участвали и работници на св. Х.Е.Х., който
изкупувал част от отсечената дървесина. По същото време през 2006 г. се
извършвала и сеч в съседните имоти с кадастрални номера № 030001 и № 030001 по
позволителни за сеч № 0057478/27.06.2006 г. за имот № 30001 и по позволителни №
0032895/13.12.2005 г., позволително за сеч № 0052928/28.01.2005 г. и
позволително за сеч № 03052892_04.02.2006 г., всички отново на името на И.Б.. Цялата площта на всички имоти, в които се
извършвала сеч през 2006 г., била около 1000 дка. Затова и служителите на
горското почти не влизали в сечищата да осъществяват контрол, превозните билети
се издавали след телефонни обаждания на някои от горепосочените и по диктувани
от тях количества дървесина, но винаги на името на И. Б., тъй като позволителните
за сеч били на нейно име.
Съгласно Констативния протокол за
освидетелстване на сечището от 26.06.2006 г. (л. 2 п. 8) от имота са добити общо
3480 плътни куб. метра дървесина, като при сечта и извоза
„няма допуснати нарушения“.
Според заключението на вещото
лице по Лесотехническата експертиза (л. 293-297 п. 10) при издаване на това позволително за сеч са допуснати
нарушения на нормативните изисквания, като позволителното е издадено за четири
насаждения, вместо поотделно за всяко едно, както и че при разрешаване на сечта
е нямало карнет опис на маркираната дървесина, като основание за допускане на
конкретно количество дървесина за сеч. Вещото лице е изчислило, че добитите 3480
плътни куб. метра дървесина се равняват на 7565 пространствени куб. метра дървесина и при средна пазарна цена на
дървата за горене през 2006 г. от 24 лв за
пространствен кубик, общата стойност на добитата дървесина от имота е 181 560
лв.
През м. декември 2006 г. подс. Р. се свързал по телефона св. Б.Б.
и поискал съсобствениците да го упълномощят да извърши гола сеч в имотите.
Свидетелят уведомил за предложението останалите съсобственици и между тях и подс. Р. започнали преговори за цената, която трябва да
заплати за дървесината. В крайна сметка не успели да се споразумеят и
подсъдимият не бил упълномощен да извърши гола сеч в процесните
имоти.
ІІІ. През 2007 г. продължила сечта в имот № 030002 по плана на ДГС ”Омуртаг” в
местността „Кара керез”, в землището на с. Пчелно,
общ. Антонов, собственост на наследниците
на Б. Г.И., като били издадени общо пет отделни позволителни за сеч, всичките отново на
името на сестрата на подсъдимият Р. – И.Б.. Позволителните за сеч били издадени
въз основа на три заявления за ползване на дървесина, както следва:
1. В началото на 2007 г. било издадено
Позволително за сеч № 0116429/25.01.2007 г.
(копие - л. 664 п. 5) на името на
И. Б. за имот № 030002 с площ от 150 дка в подотдел 71а по
плана на ДГС ”Омуртаг” местността „Кара керез”, в
землището на с. Пчелно, общ. Антоново. С него е допусната постепенна
окончателна фаза на главна сеч в периода от 25.01.2007 г. до 30.10.2007 г.,
като е била разрешена сеч на общо 2676 плътни куб. метра дървесина. В
позволителното за сеч е отбелязано, че е издадено въз основа на заявление вх. №
2414/09.10.2006 г., каквото заявление не е налично по делото. Видно от писмо
изх. № 38/16.01.2013 г. на Директор ДГС Омуртаг (л.80 п. 17) цялото досие на имот 30002 за сеч от 2007 г. липсва (л.82 п. 17). Според Констативен протокол №
0053565/29.06.2007 г. (л. 636 п. 5) от имота са добити 1995 плътни куб. метра
дървесина, а е останала 681 плътни куб. метра дървесина. Протокола е изготвен
от св. Е.Х., служител на лесничейството, като е записано, че при съставянето му
е присъствал св. М. Б.. Протокола е копие и няма подписи на лицата, участващи в
изготвянето му. Всички превозни билети (л. 637- 658 п. 5) по това позволително също са на името на И.Б..
Според заключението на вещото
лице добитите 1995 плътни куб. метра дървесина се равняват на 4337
пространствени куб. метра дървесина.
2. С Позволително за сеч № 0018596/26.06.2007 г. (неномериран
лист между л. 49 и л. 50 п. 8 –
оригинал) е допусната сеч със срок от 26.06.2007 г. до 26.09.2007 г. върху площ
от 50 дка в имот № 030002, подотдел 71а за 700 плътни куб. метра дървесина.
Позволителното за сеч е било издадено въз основа на Заявлението вх. №
1915/26.06.2007 г. (л. 50 п. 8 - оригинал), също от името на св. И.Б.,
но частично попълнено и подписано от подсъдимия Ю.Р.. Със заявлението са били поискани за сеч 780 плътни куб. метра
дървесина и според него маркирането е извършено от св. А.З.. Върху заявлението
има резолюция за проверка от директор (св. К.В.) с дата 15.06.2007 г (11 дена
преди подаването му), а самата проверка на маркирането, извършено според
заявлението от В.З., е с датата на подаването на заявлението - 26.06.2007 г.
Сред документите, необходими за издаване на позволително за сеч е било
приложено ксерокопие от Пълномощно рег. № 2263/29.08.2005 г. (л. 52 п. 8) на нотариус Д. Н., рег.№ 037 на нотариалната камара, с район на действие –
гр. София, върху което няма подпис „вярно с оригинала“. Това ксерокопие на
пълномощно е непълен вариант на оригиналното пълномощно с рег. №
2263/29.08.2005 г. (л. 82 п. 2 от ДП), издадено от съсобствениците на имота на И.Б.,
тъй като от целият текст липсва частта „при обем на сечта общо в размер на
1223кубични метра”. Към преписката за тази сеч има приложена Лесоустройствена
програма (л. 59 – 62 п. 8), в която няма подпис на изготвил я лесовъд и номер
на лиценз, но е подписана от Директора на ДГС Омуртаг – св. К.В.. Според тази
програма за имота се предвижда постепенна окончателна фаза на сеч. Тази
лесоустройствена програма се различава драстично от Лесоустройствена програма
(л. 14 и сл. п. 8), изготвена от С. С. и утвърдена от Директора на ДГС
„Омуртаг“ св. К.В. (със срок на действие десет години, считано от
25.07.2005 г.), според която в имота се предвижда като сеч само постепенна
осветителна фаза и изсичане на подлеса и дава право на добив до 835 плътни куб.
метра дървесина. За извършването на сечта по това позволително към преписката няма
Констативен протокол за освидетелстване на сечището и няма опис на превозни
билети, като няма и никакви писмени доказателства да е извършвана сеч и извоз
на дървесина.
Според заключението на вещото
лице разрешените за сеч с
позволителното 700 плътни куб. метра дървесина се равняват на 1521 пространствени
куб. метра дървесина.
3. С Позволително за сеч № 0018753/06.08.2007 г. ( л. 667 п. 5 – копие), издадено на името на И.Б., е допусната сеч със срок от 06.08.2007 г. до 06.12.2007 г. върху площ от
69 дка в имот № 030002, подотдел 71а за 745 плътни куб. метра дървесина –
окончателна фаза на главна сеч. Позволителното за сеч е било издадено въз
основа на Заявление вх. № 2175/24.07.2007 г., като цитираното заявление не е
налично по делото. Освен заявление по преписката няма налични пълномощно и
лесоустройствена програма, които според нормативната база са задължителни при
издаване на позволителното. Видно от
писмо изх. № 38/16.01.2013 г. на Директор ДГС Омуртаг (л. 80 п. 17) цялото досие на имот 30002 за сеч от 2007 г. липсва (л. 82 п. 17). Според Констативен протокол № 0053588/10.10.2007
г. (л. 616 п. 5 - копие) от имота са добити 506 плътни куб. метра дървесина, а
е останала 239 плътни куб. метра дървесина. Протокола е изготвен от св. Е.Х.,
служител на лесничейството, в присъствието на свидетелите Г.М. и М. О., като има
подписи на лицата, участващи в изготвянето му. Всички превозни билети (л. 617-
624 п. 5) и по това позволително също са
на името на И.Б.. Към документите по това позволително освен заявлението няма
налични по делото пълномощно и лесоустройствена програма за гола сеч.
Според заключението на вещото
лице добитите (според констативен протокол и превозни билети) 506 плътни куб. метра дървесина се равняват на 1100
пространствени куб. метра дървесина.
4. С Позволително за сеч № 0018754/06.08.2007 г. ( л. 666 п. 5
– копие), издадено на името на И.Б., е допусната сеч със срок от 06.08.2007 г.
до 06.12.2007 г. върху площ от 66 дка в имот № 030002, подотдел 71б за 918 плътни
куб. метра дървесина – окончателна фаза на главна сеч. Позволителното за сеч е
било издадено въз основа на същото Заявление вх. № 2175/24.07.2007 г., което не
е налично по делото (писмо л. 80 п. 17).
Според Констативен протокол № 0053565/15.10.2007 г. (л. 625 п. 5 -
копие) от имота са добити 539 плътни куб. метра дървесина, а е останала 379
плътни куб. метра дървесина. Протокола отново е изготвен от св. Е.Х., служител
на лесничейството, в присъствието на свидетелите Г.М. и М. О., като има подписи
на лицата, участващи в изготвянето му. Всички превозни билети (л. 626- 635 п.
5) и по това позволително също са на
името на И.Б..
Към документите по това
позволително освен заявлението отново няма налични по делото пълномощно и
лесоустройствена програма за гола сеч.
Според заключението на вещото
лице добитите (според констативен протокол и превозни билети) 506 плътни куб. метра дървесина се равняват на 1172
пространствени куб. метра дървесина.
5. С Позволително за сеч № 0019041/05.10.2007 г. (л. 668 п. 5 –
копие), издадено на името на И.Б., е допусната сеч със
срок от 05.10.2007 г. до 05.12.2007 г. върху площ от 15 дка в имот № 030002,
подотдел 68д, за 221 плътни куб. метра дървесина – окончателна фаза на главна
сеч. Позволителното за сеч е било издадено въз основа на същото Заявление вх. №
2175/24.07.2007 г., което не е налично по делото (писмо л. 80 п. 17). Към
документите по това позволително освен заявлението няма налични по делото
пълномощно и лесоустройствена програма за гола сеч, както и няма Констативен протокол за освидетелстване на сечище и опис на превозни
билети. Предвид на това и по последното позволително от документите по
преписката не става ясно има ли действително извършена сеч.
При извършен оглед на място
след спиране на сечта и извоза в имот с № 30002 векото лице е установело, че в
имота се намират фигури с дърва в количество 185 пространствени кубични метра.
Сумирайки ги с разрешените по това позволително 221 плътни кубически метра дървесина,
вещото лице е приело, че по това позволително за сеч са добити 307 плътни куб.
метра дървесина, които се равняват на 667 пространствени куб. метра дървесина.
През 2007 г. орГ.зацията на
сечта в имот № 30002 отново се извършвала от подсъдимия Р. и свидетелите А.Т., М.О.
и К.П., които заедно или поотделно наемали работници, въвеждали ги с помощта на
служителите на ДГС Омуртаг в сечищата, заплащали им за положения труд и организирали
извозването на добитата дървесина. Превозните билети се издавали от служителите
на лесничейството след телефонни обаждания на изброените лица, независимо, че
всички всички документи за сечта, както и превозните билети, били издавани на И.Б..
Контрол върху извършванште сечи практически липсвал, като служителите на ДГС
почти не влизали в сечищата, а документите – превозни билети и констативни
протоколи за освидетелстване на сечища били попълвани в съответсвие с
позволителните за сеч и така, че количествата дървесина по констативни протоколи
да съответства на количествата по издадените превозни билети.
По същото време през 2007 г.
се извършвала и сеч в съседните имоти с кадастрални номера № 030001 и № 030001
През същото време през 2007 г.
подсъдимия Ю.Р. и свидетелите А.Т., М.О. и К.П. отново извършвали сеч и в
съседните имоти с кадастрални номера № 030001 и № 030001, този път и от името
на „ТИМ – Лесо Груп“ ЕООД гр. Омуртаг, дружество, регистрираното на името
на Ц.Т.Е., майка на св. К.П.. Изброените
по – горе, заедно със съпругата на К.П., св. Ц.А.П., имали генерални пълномощни
от името на дружеството във връзка с извършваните сечи. През 2007 г. св. К.П.
се свързал с а.. К. Г. (л. 256 п. 10), представител на собствениците на
съседните имоти с № 30001 и № 30003, като последният го преупълномощил да
извършва сеч в тези имоти (за които още от 2005 г. сестрата на подсъдимия И.Б.
имала договор - /л. 240 – 242 п. 10/ и с
подсъдимият извършвали сеч в тези имоти). Явно по повод на това отношенията
между подсъдимият и св. П. се влошили и съпругата на К.П., св. Ц. А. П., от
името на„ТИМ – Лесо Груп” подала жалба до ДГС ”Омуртаг” с вх. № 362/18.02.2008 г.
(л. 306 п. 10) за спиране на сечта в
сечищата на „ТИМ – Лесо Груп”в землището на с. Пчелно, общ. Антоново. По повод на жалбата била издадена Заповед № 129/25.02.2008 г. (л. 20 п. 2) на Директора на
ДЛ Омуртаг за спиране сечта и извоза в горски имоти № 30003 и № 30001 и
извършване на проверка от служители на ДГС Омуртаг. За извършената на 27.02.2008 г. проверка бил
съставен констативен протокол Серия. Д, № 0002005 (л. 308 п. 10) в който е
отразено, че в отдел 71”а, б, в” с кад. № 030001, 030002, 030003 са намерени
наредени фигури 410 пространствени кубични метра дърва, разпилени 65 пространствени кубични метра дърва и
стояща дървесина 150 пространствени кубични метра. При проверката присъствал и
бил вписан в протокола и подс. Р., който изрично записал в него „няма претенции
към имотите, защото и трите имота са на „Тим лесо Груп“. Тъй като в констативния протокол бил отразен
и имот № 30002, за който дружеството „Тим лесо Груп“ нямало пълномощни да
извършва сеч, св. Ц.П. подала жалба вх. № 772/18.03.2008 г. до РПУ – Омуртаг,
по повод на която впоследствие било образувано и досъдебното производство по
настоящото дело.
През пролетта на 2008 година
св. Ю.Г., по поръчение на една от съсобствениците на процесните имоти с № 30002
и № 40003, св.С.Ч., пристигнал в гр. Омуртаг да провери вярна ли е
информацията, че дървесината от имотите им била изсечена. Свидетелят се срещнал
с подсъдимият Р., който не отрекъл, че е извършвал сеч в имота и заедно
посетили имот № 30002, където установили голямо количество отсечена и кубирана
дървесина. Освен това двамата установили, че в имота има работници и камиони на
фирма „Алтранс“, собственост на св. Х.Х., които извозвали дървесина от
сечището. Подсъдимият и свидетелят се опитали да спрат извоза на дървесината,
тъй като работниците и техниката не били на Р., но не успели.
След образуване на досъдебното
производство подсъдимият Ю.Р. станал собственик на 1/6 идеална част от
процесните имоти, собственост на св. А.Б.П. (л. 5 п. 13) с Нотариален акт за
замяна № 111, том V, рег. № 4525, дело № 536/2010 г. на Нотариус Г.Г. под № 223
с район на действие Районен съд – Търговище.
С Нотариален акт за продажба №
13, том ІІІ, рег. № 2232, дело № 362/2011 г. на Нотариус С.Г. под № 327 с район
на действие Районен съд – Омуртаг (л. 23 п. 14) подсъдимият Ю.Р. със
съдействието на св. Ю.Г. купува и 1/6 идеална част от процесните имоти,
собственост на св. С. В.Ч..
АНАЛИЗ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Посочените
фактически обстоятелства съдът прие за доказани след обстоен анализ на събрания
на съдебното следствие доказателствен материал. Същите
се установяват от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по
делото свидетели, от заключението на графологичните и
съдебно – лесотехническата експертизи, както и от приложените по делото писмени
доказателства.
Писмените
доказателства, приложени в досъдебното производство, са изключително
разхвърляни и неподредени, и създават неимоверни затруднения при изследването и
анализирането им. Освен това досъдебното производство е ненужно обременено с
прилагани неколкократно едни и същи материали - папки
3, 4, 5 и 6 съдържат копия на документи, приложени и в папка 16, като част от оригиналите на които
пък са в папки 7 и 8. Затова и настоящия
съдебен състав счете за уместно още при излагане на фактическата обстановка по
делото да посочва къде в досъдебното производство се намира съответния цитиран
документ, поради което и в анализа на доказателствата не счита за нужно да се
спира поотделно на всеки един от тях.
Поради
изминалия продължителен период от време от образуване на досъдебното
производство и обстоятелството, че част от свидетелите не си спомнят или между
показанията им и тези, дадени на досъдебното производство, са налице съществени
противоречия, на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с
ал. 1, т. 1 и 2 от НПК към доказателствения материал
по делото са приобщени показанията от досъдебното производство на свидетелите А.
П., Ю.Г., Б.Б., Х.Х., Е.С.,
Г.М., Е.М., А.А., К.К., Т.Т., М.О., А. Е., К.В., К.П. и А.Т.А..
Най – ясни,
подробни и съответстващи на писмените доказателства по делото са показанията на
пострадалите свидетели, и най - вече тези на св. Б.Б.,
който подробно разказва хронологията на събитията по отношение на срещите с
подсъдимия и неговата сестра И.Б., договорките между тях, сключения договор за
извършване на санитарна сеч в съсобствените им имоти
и последващите разговори и срещи с подсъдимия във
връзка с исканията му да му издадат пълномощно за гола сеч срещу заплащане. Действителната
воля на страните се доказват по безспорен начин от представените от св. Б.Б. договор (л. 50 п.
2), издаденото въз основа на него пълномощно № 2263/29.08.2005 г. (л. 82 п. 2
от ДП) и извадка от общия регистър на нотариус Д. Н., рег. № 037 на нотариалната
камара, с район на действие гр. София (л. 69 п. 2). В общи линии тези показания
не се оспорват и от самия подсъдим, поради което и съдът не намира основание да
не ги кредитира. Показанията на пострадалите свидетели обаче съвсем обяснимо не
могат да внесат яснота относно обстоятелствата по подаване на заявленията за
ползване на дървесина и фактическата сеч в имотите.
Показанията
на останалите свидетели – лицата, пряко участвали с подсъдимия в сечта на
имотите, и служителите на държавното лесничейство са пестеливи, твърде общи и
на моменти противоречиви и колебливи. На досъдебното производство разпитите на
посочените лица са извършени съвсем повърхностно и без необходимата конкретика по отношение на фактите, включени в предмета на
доказване по делото. На съдебното следствие показанията на тези свидетели също
не внесоха необходимата яснота в тази насока. Това съдът отдава не само на
изминалия продължителен период от време, но и на обстоятелството, че те пряко
са участвали в извършването и контрола на сечта в процесните
имоти, и е налице реална опасност да уличат себе си в извършване на нарушения
по служба, и дори и в извършване на престъпления.
Липсата на
контрол върху извършваните сечи и начина на издаване на документите – позволителни
за сечи, превозни билети и констативни протоколи за освидетелстване на сечища,
най – ясно проличава в показанията на св. Е.Х.,***, който пряко се е занимавал
с тази дейност - „Възможно е понякога да
е ставало объркване в номерата на имотите, да е добито от един имот, а да е
вписано в друг, понеже ползвателят беше един и същ – Ю.Р. примерно. …….За мен
не е имало значение дали ще се подпише М., К. или Ю., защото те заедно работеха
тогава, заедно си движеха нещата. Мисля, че и на Т. сме издавали
позволителни………От 2005 г. до 2008 г. основното ми задължение беше експедиция,
по 40 – 50 тона на ден съм пускал, хиляди кубици на ден заминаваха, тогава беше
бума на сеченето“ (л. 408-411 НОХД № 862/16 г., том 2). Самия факт, че преписките по позволителните
за сеч през 2007 г. са изчезнали (протокол на ДГС – л. 81 – 83 п. 17)
достатъчно красноречиво говори за липсата на контрол и отчетност в
лесничейството, като навява съмнения и относно участието на служителите в
извършваните незаконни сечи. Както вече бе посочено дори изпълняващия през този
период длъжността директор, св. К.В., не може да обясни защо е подписал
Лесоустройствена програма за гола сеч в имот № 30002, след като на нея няма
подпис и марка на изготвил я лесовъд, няма искане от собствениците и решение на
предвидена за това комисия. От документите по досъдебното производство, касаещи
сечта в съседните имоти, също се установява наличието на нови лесоустройствени
програми, неясно от кого и по какви причини внесени и одобрени от директора.
От
доказателства по делото е безспорно, че съществена роля в инкриминираните
събития – сечта в имоти № 40003 и № 30002, а и в съседните, има сестрата на
подсъдимия И.Б.. На съдебното следствие същата отказва да дава показания като
се позовава на разпоредбата на чл. 119 от НПК. В същото време по делото има
неопровержими доказателства (графологически
експертизи) съгласно които именно тя е подписала заявленията за ползване на
дървесина от процесните имоти, и от формална страна
следва да се приеме, че тя ги е подала в ДГС Омуртаг. Тъй като според
предвидения ред за ползване на дървесина задължително се е изисквало
представяне на пълномощно, когато заявлението се подава от несобственик, със
заявленията Б. неизбежно е представила и пълномощни, за да бъдат изобщо те
разгледани и да бъдат издадени позволителни за сеч. Най - вероятно именно по
този начин са внесени в лесничейството и двете налични по делото пълномощни,
драстично различаващи се по съдържание от оригиналното пълномощно, издадено на
нейно име от съсобствениците на имотите. Макар досъдебното производство да е
образувано срещу нея, заедно с още три лица, едва две години след образуването
му тя е била разпитана, и то в качеството на свидетел, като разпита и е напълно
повърхностен и лишен от конкретика. Предвид
изявлението и пред съда, че отказва да свидетелства, и тези и показания не
могат да бъдат приобщени към доказателствения
материал по далото.
Обясненията
на подсъдимия са многословни, разхвърляни, на моменти противоречиви, като съдът
ги кредитира дотолкова, доколкото кореспондират с останалите доказателства по
делото. Подсъдимият не отрича, че в периода от 2005 г. до 2008 г.
преимуществено се е занимавал със сеч на частни гори, включително и че е
извършвал сеч в имоти с кадастрални
номера № 040003, № 040004, № 03001, № 03002 и № 03003 в местността „Каракерез”,
в землището на с. Пчелно, общ. Антоново. Не отрича, че той е търсил контакт със
съсобствениците на имотите, както и че при срещите с тях в гр. София е бил
придружаван от сестра си И.Б., на чието име са сключвани договорите и на чието
име са издавани пълномощните за извършване на сеч. Тези негови твърдения изцяло
кореспондират с показанията на пострадалите свидетели, най - ясни и подробни от
които са показанията на св. Б.Б.. Съдът не кредитира
изявлението на подсъдимия, че не е бил наясно с конкретното съдържание на
издаденото на името на сестра му пълномощно, защото именно той е предоставил на
св. Б. валидните Лесоустройствени програми за двата имота и именно въз основа
на тях са били определени количества дървесина, подлежащи на сеч, а и на
заплащане от негова страна. Нещо повече, осъзнаването от подсъдимия, че сечта в
имотите значително превишава договорените количества със съсобствениците, се
доказва и от обстоятелството, че в края на 2006 г. той е търсил свидетеля Б. с
молба да го упълномощят да извърши гола сеч в имотите. На практика той не
оспорва това обстоятелство и в обясненията си, като отказът на съсобствениците
обяснява с несъгласието им с предложената от него сума. Обстоятелството, че в
течение на досъдебното производство подсъдимият е изкупил дела на двама от
съсобствениците, св. А. П. и С.Ч., също достатъчно красноречиво доказва, че
подсъдимият е бил напълно наясно както с обема на дадените правомощия с
действителното пълномощно, както и, че извършената гола сеч в имотите драстично
надвишава тези правомощия.
В показанията си св. А.Т.
категорично отрича да е участвал в сечта (да е наемал работници и да им е
плащал), а твърди,че през 2005 г. само е маркирал „голям имот в с. Пчелно около
1000 дка“. Тези негови твърдения обаче се опровергават от показанията на св. Е.Х.,
М.О., В.И. и А. Е., както и от обясненията на подсъдимия.
Свидетелят М.О.
потвърждава, че с подсъдимия са имали обща фирма и заедно са извършвали сеч и извоз на дървесина, но отрича той да е участвал пряко в
сечта на имотите в с. Пчелно. Подписите си върху констативните протоколи за
освидетелстване на сечище в процесните имоти обяснява
с обстоятелството, че всички служители на лесничейството знаели, че работи с подс. Р., поради което и му давали да подписва протоколите.
Съдът не кредитира показанията му, защото те противоречат на показанията на св.
Е.Х., В.И., А. Е. и К.К., както и на писмените
доказателства по делото – констативните протоколи за освидетелстване на сечище
през 2007 г.
Обстоятелството,
че в извоза на дървесина са участвали и работници на
св. Х.Е.Х. на практика не се отрича и от него, и се доказва от показанията на
св. М.М., А.Е.. Последният си спомня за случая през
пролетта на 2007 г., когато в имот № 30002 е пристигнал подсъдимия заедно със
св. Ю.Г., вуйчото на св. С.Ч., и са се опитали да спрат извоза
на дървесина.
Макар към
никоя от цитираните позволителни за сеч през 2007 г. да няма приложено
пълномощно, инкриминирано по пункт трети от обвинителния акт като неистински документ
– „Пълномощно № 2263 с нотариална заверка от 26.12.2006 г. на нотариус Д. ***
действие Районен съд гр. София“, в досъдебното производство се съдържат копия и
на такова пълномощно. Същите са предоставени по делото от св. Б.Б. (л. 177 п 9) и от св. К.П. (л.312 п. 10). И двете копия
на това пълномощно са били предоставени на двамата свидетели по тяхно искане именно от ДГС (л. 173 п. 9) и придружителното
писмо до св. Ц.П. (л. 311 п 10). От изложеното
следва, че такова пълномощно 2263 с различно от действителното съдържание
и със заверка 26.12.2006 г. е било предоставено в ДГС , тъй като именно от там са го получили (при това заверено „с копието“?).
Този документ правилно е определен е определен от прокуратурата като
неистински, тъй като освен че е с различно от действителното съдържание, в същия
е било извършено преправяне и в частта на официалния документ – нотариалната
заверка, а именно, че нотариалната заверка на частния документ пълномощно рег. №
2263 е извършена на 26.12.2006 г. Кой обаче го е представил в ДГС, кога и във
връзка с кои от цитираните заявленията за сеч в имот № 30002 не може да се
установи по безспорен начин, тъй като, както вече бе посочено, цялото досие на имот 30002 за сеч от 2007 г. липсва. Предвид датата на
заверката - 26.12.2006 г. може да се допусне, че този документ е бил използван
при подаване на заявленията за сеч през 2007 г. Безспорни доказателства в тази
насока обаче не се събраха на съдебното следствие, поради което и съдът прие,
че такъв неистински документ - ксерокопие с извършено преправяне и в частта на
официалния документ – нотариалната заверка, а именно, че нотариалната заверка
на частния документ пълномощно рег. № 2263, извършена на 26.12.2006 г. от нотариус
Д. Н., рег. № 037 на нотариалната
камара, с район на действие гр. София, не е използван при издаване на
позволителните за сеч по третия пункт на обвинението.
На
досъдебното производство са назначени и изготвени няколко почеркови
експертизи. От значение за изясняване на обективната истина са заключенията по
съдебно – почерковата експертиза, намираща се на л.
82 – 107 п. 14 от досъдебното производство. Съгласно заключението по протокол №
61 (л. 86 – 89 п. 14) подписите в графа „подпис на заявителя“ в заявление за
ползване на дървесина вх. № 1840/10.09.2005 г. (л. 66 п. 8) и в заявление за ползване на дървесина
вх. № 742/20.04.2006 г. (л. 4
п. 8) са положени от сестрата на подсъдимия И.Б.. Пак според
заключението на същата експертиза подписа в графа „подпис на заявителя“ в заявление за ползване на дървесина вх. №
1915/26.06.2007 г. (л. 50 п. 8) е положен от подсъдимия Ю.Р.. Видно от протокол
№ 60 от същата експертиза (л. 83 – 85 п. 14) ръкописният текст в заявлението
вх. № 1915/26.06.2007 г. е изпълнен също от подсъдимия Ю.Р.. От заключенията на
цитираната експертиза по безспорен начин се установява от кого са внесени
наличните по делото (и то в оригинал) три заявления за ползване на дървесина.
Предвид на това обосновано може да се направи извода, че след като са подписани
от И.Б., заявленията за ползване на дървесина, по които са издадени
позволителните за сеч по първия и втория пункт на обвинението, са внесени в ДГС
„Омуртаг“ именно от нея. Изхождайки от същата логика следва да се приеме за
доказано, че заявлението вх. № 1915/26.06.2007 г., като част от обвинението по
пункт трети от обвинителния акт, е внесено в в ДГС
„Омуртаг“ от подсъдимия Ю.Р..
Заключенията
на останалите почеркови експертизи са с невъзможен
предмет или за обстоятелства, които са вече изяснени по делото.
Заключението на лесотехническата експертиза (
л. 293 – 298 п. 10) е изготвено изцяло по писмените доказателства, приложени
към досъдебното производство (преписките на ДГС Омуртаг по позволителните за
сеч в имотите, предмет на делото). Тъй като първоначално наказателното
производство е водено и за сечта, извършвана в съседните имоти с кадастрални №
30001, № 30003 и № 40004, с обща площ от 523.602 дка, находящи се в местността „Каракерез”,
в землището на с. Пчелно, общ. Антоново, то и заключението на вещото лице
обхваща и сечта, извършена през инкриминирания период 2005 г. – 2007 г. и в
тях. Вещото лице е посетило и имотите на място, за което свидетелства и
приложения снимков материал. При това вещото лице е описало и изчислило и
изчислило в пространствени и в плътни куб. метра дървесина, намираща се в
имотите след спиране на сечта и извоза със заповедта
на Директора на ДГС „Омуртаг“.
Доколкото част от преписките не са в оригинал,
а част от тях, касаещи сечта в имот с кадастрален № 030002, липсват (писмо л.
80 п. 17), съдът прие заключението на вещото лице за изготвено по компетентност
според представените писмени доказателства и не намира основание да не го
кредитира. Както по – горе бе посочено, позволителните за сеч, констативните
протоколи и превозни билети са издавани съвсем формално и не според предвидения
за това ред, поради което са налице основателни съмнение относно достоверността
на отразените в тях данни за количества налична в имотите, отсечена и извозена
дървесина от тях. Съдът счита за основателни възраженията на подсъдимия, че за
да се определи точно наличното преди сечта и добитото от имотите количество
дървесина, следва да бъде направено пробно измерване на място в сечищата. Към
момента на провеждане на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав
обаче е безпредметно назначаване на допълнителна или повторна лесовъдна
експертиза предвид изминалия повече от десет годишен период от време,
обстоятелството, че дървесината отдавна вече не е в имота и естествено в
сечищата вече има много издънки. Възлагането към настоящия момент на вещи лица
да извършат оглед и замерване на място в имотите не би съответствало на
действителното положение към момента на извършване на сечта и заключението
обективно не би правилно.
В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че във всички документи – Лесоустройствени
програми, позволителни за сеч и констативни протоколи, винаги се има предвид
плътни кубически метра дървесина. Приравняването в експертизата на плътен кубически
метър дървесина към пространствен кубически метър с коефицент
0.46 е извършено за определяне на пазарната стойност на добитата дървесина. Може
би тук трябва да се уточни, че след като договора с наследниците е сключен на
база количества дървесина за добиване по Лесоустройствена програма, то и цената
от 14 лева на кубик дърва, определена в договора, касае плътен кубически метър
дърва. Явно поради незнание на нормативната уредба и начина на продажба на
дърва (на пространствен кубичен метър), собствениците са се съгласили да им
бъде заплатена цена на плътен куб метър дървесина, при което практически подсъдимият
им е заплатил за действително договореното количество дърва повече от два пъти
по – ниска от пазарната цена на дървесината за 2005 г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Безспорно по делото е, че подсъдимият
Ю.Р. се е свързал със съсобствениците на процесните
имоти с № 30002 и № 40003, както и със съсобствениците на съседните имоти с №
30001 и № 30003, в землището на с. Пчелно, общ. Антоново. За съда е безспорно,
че именно подс. Р. е предложил на съсобствениците да
извърши санитарна сеч в имотите им, като за целта им е представил и одобрените
от Директор ДГС Омуртаг Лесоустройствени програми. Именно според тези програми е
определено количеството дървесина, което е следвало да се изсече, и което
количество е вписано в Договора между тях и сестра му И.Б. и съсобствениците,
както и в нотариално завереното пълномощно, даващо право на последната да
извърши сеч в имотите. Безспорно подсъдимият е съзнавал, че с издадените позволителните
за сеч на името на сестра му И.Б. многократно се надвишава количеството
дървесина за сеч, договорено със собствениците на имотите, тъй като без
съмнение е бил наясно със съдържанието на истинското пълномощно и договора, въз
основа на който то е издадено. Безспорно е също така, че подсъдимият е участвал е в сечта на дървесина и извоза и от процесните имоти,
като е наемал работници, организирал е сечта
и извоза, и им е заплащал за положения труд. Макар
на досъдебното производство да не е издирен нито един свидетел, който да
твърди, че е бил нает да извършва сеч или извоз на
дървесина от подсъдимия, самият той не отрича това обстоятелство, а то се
доказва и от показанията на свидетелите – служители на ДГС. Няма доказателства
обаче, че той е подавал заявленията за сеч и с тях е внесъл преправеното и
неистинското пълномощно в ДГС. Всички документи за сеч и извоз
на дървесина са на името на сестра му И.Б., като е безспорно доказано от графологичните експертизи, че заявленията за сеч по първите
два пункта на обвинението са подписани лично от нея, от което следва, че тя най
– малко е била наясно със съдържанието им и с извършваната сеч в имотите. Наказателното
производство срещу нея е прекратено (?), макар към момента на прекратяване
посочените дотук обстоятелства вече да са били изяснени. Почти всички
свидетели, служители на ДГС Омуртаг, са категорични, че сечта в имотите е
извършвана от подсъдимият Р., но по никоя от преписките за извършените сечи
няма пълномощно от И.Б., даващо правомощия на подс. Р.
да подава от нейно име заявления за сеч или да извършва самата сеч и извоз на дървесина. От тук следва резонния въпрос защо и на
какво основание служителите на ДГС „Омуртаг“ са разрешавали на подсъдимият да извършва
сеч в имотите. По същият начин стои този въпрос и за съседните имоти № 30001 и
№ 30003, за които също по делото има издадени пълномощни от собствениците на И.Б.
и заявления, позволителни за сеч и превозни билети на нейно име, и в тези имоти
сечта е извършвана паралелно със сечта в имотите, предмет на настоящото
наказателно производство. Подсъдимия, според собствените му
обяснения (потвърдени от свидетелите - служители на ДГС Омуртаг и от св. К.П.) е извършвал сеч и в съседните имоти
(30001 и 30002), и не е делил имотите, считал ги е за едно цяло. По този начин
явно са разсъждавали и служителите на ДГС „Омуртаг“, в чиито правомощия е било
издаване на позволителните за сеч, превозните билети, констативните протоколи и
контрола върху сечта. Поради тези обстоятелства не може да се установи по
категоричен начин какво точно количество дървесина и от кои имоти е отсечено и
извозено от подсъдимия. Освен това на съдебното следствие се установи, че сечта
във всички тези имоти е извършвана от подсъдимият Р. съвместно със свидетелите М.О.,
К.П. и А.Т., а извоз на дървесина е извършван и
работници на св. Х.Е..
Няма доказателства по делото как
и от кого (определено не от собствениците
според действащите
по това време правила в лесничейството) са внесени лесоустройствените програми,
не само тези без подпис на изготвил, предвиждащи гола сеч, но дори и
предходните, предвиждащи само санитарна
сеч и валидните за десет годишен период. Как е внесена и от кого предвиждащата
гола се в имот 30002 лесоустройствена програма, самият Директор на ДГС
„Омуртаг“ по това време св. К.В., който я е одобрил, не може да даде отговор.
В крайна сметка сечта в двата
имота е извършвана с писмени позволителни за сеч, издадени от компетентни лица
и по предвидения за това ред. Според документите по преписките сечта е
извършвана в указаните в позволителните имоти, срокове и количества дървесина,
като превишаването на количествата по някои от позволителните е в рамките на
позволеното. За всяка сеч служителите на ДГС Омуртаг са регулярно са издавали
превозни билети и са оформяли и
подписвали протоколи за освидетелстване на сечищата.
Всички сечи са извършване с „любезното“
съдействие от служителите на лесничейството, като е безспорно, че заявленията
са резолирани за одобрение от директора преди датата на внасяне им, и проверките
на маркирането на подлежащите на сеч дървета също са извършвани преди формалното
внасяне на заявленията за сеч (или са попълвани впоследствие, преди изпращането
им при разследващите органи). Самият факт, че голяма част от преписките са
изчезнали в оригинал от ДГС Омуртаг е красноречив, че в тях има нередности. Ако
служителите на ДГС са спазвали нормативната уредба и са изпълнявали отговорно
задълженията си, подсъдимият и другите лица, извършвали сеч в имотите,
обективно не биха могли да извършат сечите в такъв
обем под формата на гола сеч. Както вече бе посочено няма обяснение защо са
разрешавали на подсъдимия, на съдружника му св. М.О., св. А.Т. и на св. С.Д. да
влизат с работници и техника в имотите, да секат и извозват дървесина, без да
имат имат пълномощни от И.Б., на името на която са
всички документи за сечта – заявления, позволителни, констативни протоколи и
превозни билети.
По делото също така има данни, че
превозните билети не са попълвани коректно, надписвани са с дървесина от
държавни гори, горските не са влизали в сечищата и само са изчислявали по превозни
билети дали се прехвърля разрешеното според позволителните за сеч количество
отсечена дървесина.
За да е налице престъпление
по чл. 235, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1 от НК е необходимо подсъдимия да е извършил сеч
и извоз на дървесина без редовно позволително чрез
използване на неистински или преправен документ. За да бъде осъществен от
обективна страна състава на престъплението, на първо място подсъдимият трябва
да е представил неистински или преправен документ пред съответния компетентен
орган, в случая ДГС „Омуртаг“, с който да го е мотивирал да издаде в кръга на
компетенциите си позволително за сеч за такова количество дървесина, каквото
без такъв документ не би издал. В процесния случай
става въпрос за позволителни, с които се разрешава сеч в количества, драстично
надвишаващи действително разрешеното от собствениците на имотите по истинското
пълномощно, издадено на И.Б.. След това на база така издаденото, но нередовно с
оглед представения неистински или преправен документ позволително за сеч,
подсъдимият следва да е извършил, лично или чрез посредственото извършителство на други лица, сеч и извоз
на дървесина.
Престъпленията по
чл. 235 от НК, за които са
повдигнати трите обвинения срещу подсъдимия, систематически се намират в глава
шеста, раздел втори от особената
част на Наказателния
кодекс. Обектът на защита е комплексен и е свързан с развитието на обществените
отношения в стопанските отрасли за рационално
управление, възпроизводство,
ползване, стопанисване и функциониране на горския фонд. Затова, дори и съсобствениците на процесните горски
имоти да бяха упълномощили подсъдимия да извършва
гола сеч в тях, я той от
своя страна да им бе
заплатил цялото изсечено количество дървесина, извършената гола сеч в имотите
пак щеше да осъществява признаците на престъпление
по чл. 235 от НК с оглед
безспорно установените обстоятелства относно фрапантното неспазване на действащата към момента нормативна уредба. При така установените и доказани фактически обстоятелства
по делото няма съмнение, че се касае за извършени престъпления против възпроизводство,
ползване, стопанисване и функциониране на горския фонд – в продължение на почти
три години е извършена гола сеч в големи горски масиви с обща площ заедно със
съседните на процесните имоти от около 1000 дка.
Такова мащабно изсичане на горски площи обаче не би могло да се осъществи, и то
в такъв продължителен период от време само от подсъдимият, без съучастието на служителите
на ДГС „Омуртаг“, в чиито правомощия е издаване на позволителни за сеч и
контрола върху извършването на сечта.
І. По първия пункт на обвинението
- за това, че за времето от 10.09.2005 г. до 10.12.2005 г. в местността „Кара керез”, в землището на с. Пчелно, общ. Антоново, чрез използването на преправен документ –
Пълномощно № 2263 с нотариална заверка от 29.08.2005 г. на нотариус Д. ***
действие Районен съд гр. София, чрез посредственото извършителство
на неустановени лица от имот № 40003 попадащ в горски отдели 76”ж” и 76”з”,
собственост на наследниците на Б. Г.И. , бивш жител ***, без редовно писмено
позволително е извършил сеч и извоз на 1606
пространствени кубически метра дърва на стойност 35 332,00 лв., като предметът
на престъплението е в големи размери.
Установи се, заявление вх. № 1840
10.09.2005 г. за ползване на дървесина по реда на глава пета „Ползване на
дървесина от частни гори“ от Наредба № 30/1998 г. (заявление за извършване на
сеч) в имот № 040003, попадащ в отдел 76, подотдел ”м” по плана на ДГС”Омуртаг”
местността „Кара керез”, в землището на с. Пчелно,
общ. Антоново, е подписано и подадено в ДГС ”Омуртаг” от сестрата на подсъдимия
И.Б.. Към материалите по преписката за сечта в този имот няма приложено инкриминираното
като преправен документ Пълномощно № 2263 с нотариална заверка от 29.08.2005 г.
на нотариус Д. Н. рег.№ 037. При това следва да се приеме, че при издаването на
Позволително за сеч № 0032874/10.09.2005 г., което също е на името на И. Б., не
е използван цитирания документ с невярно съдържание и не този документ е мотивирал
решаващия орган да издаде разрешение за сеч на общо 649 плътни куб. метра
дървесина. Дори и да се предположи, че такъв документ е бил представен ведно
със заявлението (защото такъв документ е задължителен при подаване на заявление
от несобственик и такъв преправен документ съществува по делото), а
впоследствие изваден от преписката, то е безспорно, че заявлението е подписано
от И.Б. и няма каквито и да било доказателства подсъдимият да е внесъл
(използвал) преправеното пълномощно. Съгласно чл. 301, ал. 1 от НПК присъдата
не може да почива на предположения. Отделен е въпросът защо е издадено
позволително за сеч на общо 649 плътни куб. метра дървесина, при условие, че
съгласно одобрената и приложена към преписката за този имот лесоустройствена
програма се предвижда сеч само на 388 куб. метра дървесина.
От изложеното следва да се
направи извода, че след като подсъдимият не е подал заявлението за сеч и към
него няма приложен инкриминирания преправен документ, същият не е осъществил от
обективна страна първия елемент от състава на престъплението по чл. 235, ал. 3,
т. 3 във вр. с ал. 1 от НК – не е използвал
преправения документ, с което да е опорочил процедурата по издаване на
позволителното за сеч, което от своя страна да прави позволителното нередовно. Позволителното
е издадено от съответните компетентни лица и формално по съответния ред, и след
като за издаването му не е използван преправен документ, следва да се приеме,
че същото е редовно. В случая се установи, че и фактическата сеч и извоз на дървесина в имота е извършена не от подсъдимия, а от
работници на св. С.Д., макар и след договорка с подсъдимия.
Безспорно е, че подсъдимия е бил
запознат с действителната воля на съсобствениците – количеството дървесина, за което
собствениците са издали пълномощно на сестра му. След като обаче престъплението
не е извършено от обективна страна, безпредметно е да се обсъжда субективната
страна – съзнаването от подсъдимия, че с извършената сеч се надвишава
разрешеното от съсобствениците количество дървесина. Впрочем, това и единственото, посочено в обвинителния акт
като принос на подсъдимия в извършване на престъплението.
По силата на чл. 102, т. 1 от НПК
в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и
участието на обвиняемия „в настоящето производство подсъдим“ в него, като по
силата на чл. 103, ал. 1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от
общ характер лежи върху прокурора и разследващите орГ..
В процесния случай съдът прие, че престъплението не е
извършено от подсъдимия, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът
призна подсъдимия Ю.В.Р. за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДА по повдигнатото обвинение.
ІІ. По втория пункт на
обвинението - за това, че за времето от 20.04.2006 г. до 26.06.2006 г. в местността
„Кара керез”, в землището на с. Пчелно, общ.
Антоново, чрез използването на преправен
документ – Пълномощно № 2263 с нотариална заверка от 29.08.2005 г. на нотариус Д.
*** действие Районен съд гр. София, чрез посредственото извършителство
на неустановени лица от имот № 30002 попадащ в горски отдели 68”и”, 70”в”,
70”з”, 71”а”, 71”б”, 71,”1”, 71”2” собственост на наследниците на Б. Г.И. ,
бивш жител ***, без редовно писмено позволително е извършил сеч и извоз на 7565 пространствени кубически метра дърва на
стойност 181560,00 лв., като предметът на престъплението е в големи размери.
И по този пункт на обвинението е
безспорно доказано, че заявление вх. № 742/20.04.2006 г. за извършване на сеч
на гора от горският фонд в имот № 030002, попадащ в отдели 68д, 71а, 71б и 71в
по плана на ДГС”Омуртаг” местността „Кара керез”, в
землището на с. Пчелно, общ. Антоново, е подписано и подадено от И.Б.. Към
материалите по тази преписка имам приложено ксерокопие от Пълномощно рег. №
2263/29.08.2005 г. на нотариус Д. Н., рег.№ 037
на нотариалната камара, с район на действие – гр. София. Това ксерокопие
на пълномощно е непълен вариант на оригиналното пълномощно с рег. №
2263/29.08.2005г., издадено от съсобствениците на имота на И.Б., тъй като от
целият текст липсва частта „при обем на сечта общо в размер на 1223 кубични
метра”. Такова пълномощно е един от задължителните документи, когато заявление
за сеч се подава от несобственик, поради което следва да се приеме, че то е
внесено в лесничейството заедно със заявлението именно от И.Б., която е
подписала заявлението. Като се има предвид обаче, че към тази преписка е
приложена Лесоустройствена програма, изготвена от С. С. и утвърдена от Директора
на ДГС Омуртаг св. К.В., според която в имота се предвижда постепенна
осветителна фаза и изсичане на подлеса и дава право
на добив само до 835 плътни куб. метра дървесина, дори и прилагането към
заявлението на цитирания документ с невярно съдържание не би следвало да даде
основание на решаващия орган да издаде разрешение за сеч на общо 2981 плътни
куб. метра дървесина, над три пъти повече от предвиденото по лесоустройствена
програма. Съгласно чл.
25, ал. 5 от Закона за
горите (отменен) Лесоустройствените планове се утвърждават от директора на
регионалната дирекция по горите, а лесоустройствените
програми - от директора на държавното
горско стопанство, след съгласуване със заинтересуваните лица. По делото няма данни дори и първоначалните
лесоустройствени програми да са съгласувани със собствениците на имотите, които
в случая са заинтересованите лица. Според чл. 132, ал.
2 от Наредба № 30 от 2.12.1998 г. (отменена) за ползване
на дървесината от горите ползването
на горите по ал. 1 (от същия член) се извършва в рамките
на предвижданията на лесоустройствените проекти, планове и програми или план - извлечения по чл. 15. Ако при издаване
на позволителните за сеч отговорните
за това служители
бяха взели предвид и спазвали предвижданията на изготвената за имота
Лесоустройствена програма, одобрена от Директора
на ДГС „Омуртаг“ и имаща срок
на действие 10 години, дори и използването на подправено или неистинско пълномощно, даващо право на упълномощеното
лице да извършва сеч в имота без ограничения в количеството дървесина, не би дало основание
да се разреши
извършването на гола сеч, след
като програмата изрично
предвижда санитарна сеч. В случая към преписката няма и регистирано
мотивирано писмено предложение от собствениците
за промяна във вида на
сечта, което да е разгледано от компетентния орган и одобрено според действащия към инкриминирания период „Ред за ползване на дървесина
от гори на физически и юридически лица (частни гори) в ДГС „Омуртаг“.
Предвид изложеното дотук е по
този пункт на обвинението следва да се приеме, че подсъдимият Р. не е
осъществил от обективна страна първия елемент от състава на престъплението по
чл. 235, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1 от НК – не той е
внесъл (използвал) преправения документ, с който да е опорочена процедурата по
издаване на позволително за сеч, което от своя страна да прави позволителното
нередовно.
Доказа се, че фактическата сеч се
извършвала от подсъдимият Ю.Р., заедно със св. А.Т. и М.О., като всеки от тях
наемал работници, организирал сечта и заплащането на секачите. В извоза на дървесина освен цитираните участвали и работници
на св. Х.Е.Х., който изкупувал част от отсечената дървесина. Предвид на това е
невъзможно да се установи по несъмнен начин какво точно е количеството
изсечената и извозена дървесина от подсъдимия.
С оглед всичко гореизложено и по
този пункт на обвинението съдът прие, че престъплението не е извършено от
подсъдимия, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимия Ю.В.Р.
за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДА.
ІІІ. По третия пункт на
обвинението - за това, че за времето от 25.01.2007 г. до 06.12.2007 г. в
местността „Кара керез”, в землището на с. Пчелно,
общ. Антоново, чрез използването на
неистински документ – Пълномощно № 2263 с нотариална заверка от 26.12.2006 г.
на нотариус Д. *** действие Районен съд гр. София и чрез използването на
преправен документ – Пълномощно № 2263 с нотариална заверка от 29.08.2005 г. на
нотариус Д. *** действие Районен съд гр. София, чрез посредственото извършителство на неустановени лица от имот № 30002 попадащ
в горски отдели 68”и”, 70”в”, 70”з”, 71”а”, 71”б”, 71,”1”, 71”2”, собственост
на наследниците на Б. Г.И. , бивш жител ***, без редовно писмено позволително е
извършил сеч на 8797 пространствени кубически метра дървесина на стойност
246316,00 лв., и извоз на 8617 пространствени
кубически метра дървесина на стойност 241276,00 лв., като предметът на престъплението
е в големи размери.
През 2007 г. за имот № 030002 по
плана на ДГС ”Омуртаг” в местността „Кара керез”, в
землището на с. Пчелно, общ. Антонов, собственост на наследниците на Б. Г.И., са
били издадени общо пет отделни позволителни за сеч, всичките отново на името на
сестрата на подсъдимият Р. – И.Б.. Позволителните за сеч са издадени въз основа
на три заявления за ползване на дървесина.
Позволително за сеч №
0116429/25.01.2007 г. е издадено въз основа на заявление вх. № 2414/09.10.2006 г., каквото
заявление не е налично по делото.
Позволително за сеч № 0018753/06.08.2007 г., Позволително за сеч № 0018754/06.08.2007 г. и Позволително
за сеч № 0019041/05.10.2007 г. са
издадени въз основа на едно и също Заявление вх. № 2175/24.07.2007 г., като
цитираното заявление също не е налично по делото. Освен заявление в преписките (които
всъщност липсват по досъдебното производство) към цитираните позволителни няма
налични пълномощно и лесоустройствена програма, които според нормативната база
са задължителни при издаване на позволителното.
Предвид на това не може да се
установи, и то по изискуемия от закона несъмнен начин, кой е подал заявленията
за сеч по тези позволителни и какви документи е приложил към заявлението. Това
е пречка да се докаже авторството на деянието по първия
елемент от състава на престъплението по чл. 235, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1 от НК – кой е внесъл (използвал) преправения
документ, с който да е опорочена процедурата по издаване на позволително за
сеч, което от своя страна да прави позволителното нередовно. И по този пункт на
обвинението важи в пълна сила всичко изложено по – горе относно извършването на сечта и извоза
на дървесина от подсъдимият Ю.Р. и св. А.Т. и М.О., и невъзможността да се
установи по несъмнен начин какво точно е количеството изсечената и извозена
дървесина от подсъдимия.
Единствено за сечта по
позволително за сеч № 0018596/26.06.2007 г. е безспорно доказано, че
подсъдимият Р. е подписал заявлението за ползване на дървесина Заявлението вх.
№ 1915/26.06.2007 г. (л. 50 п. 8 - оригинал), като е попълнил и част от
съдържанието на заявлението. Към това заявление е приложено ксерокопие на
пълномощно рег. № 2263/29.08.2005 г., инкриминирано в обвинителния акт като
преправен документ. Същото действително представлява непълен вариант на
оригиналното пълномощно с рег. № 2263/29.08.2005 г., тъй като от целият текст
липсва частта – „при обем на сечта общо в размер на 1223кубични метра”. С това
действително се преправя съдържанието на
пълномощното, като се скрива конкретно писмено изявление на лицата, които
действително са съставили пълномощното – да бъде извършена сеч, но при
определен обем а именно: „при обем на сечта общо в размер на 1223 кубични
метра”. В този случай е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е
осъществил от обективна страна първия елемент от състава на престъплението –
използвал е преправен документ, който е дал основание на отговорните длъжностни
лица да издадат позволително за сеч, с което се разрешава сеч в количества,
вече надвишаващи действително разрешеното от собствениците на имотите по
реалното пълномощно, издадено на И.Б..
В същото време на съдебното
следствие не бе доказано по несъмнен начин, че по това позволително реално е извършвана
сеч и извоз на дървесина, и какво точно е добитото и
извозено количество дървесина. Към преписката няма Констативен протокол за
освидетелстване на сечище и няма опис на превозни билети. В съдебно заседание
вещото лице също изразява становище, че по това позволително за сеч няма
действително извършена сеч. При това положение, макар да е безспорно доказано,
че подсъдимият е подписал и внесъл в ДГС заявлението за ползване на дървесина,
въз основа на което е издадено позволително за сеч № 0018596/26.06.2007 г., към
което е приложил и преправения документ – пълномощно с рег. № 2263/29.08.2005
г., от целият текст на което липсва частта – „при обем на сечта общо в размер
на 1223кубични метра”, след като не е доказано по безспорен начин дали изобщо
има извършвана сеч и извоз по това позволително, и в
какви количества дървесина, подсъдимият не може да бъде признат за виновен.
Затова съдът прие, че и по третия
пункт за сечта, извършена през 2007 г., обвинението по чл. 235, ал. 3 т. 3 във вр. с ал. 1 от НК, престъплението не е извършено от
подсъдимия Ю.В.Р., поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът го призна
за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДА.
По предявените
граждански искове: След като призна подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатите обвинения,
съдът на това основание отхвърли като неоснователни и предявените срещу него
граждански искове от съсобствениците на изсечените горски имоти както следва:
- предявения от Б.П.Б.
срещу подсъдимия Ю.В.Р. граждански иск
за сумата от 77 201,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат
на престъплението имуществени вреди - равностойността на отсечената гора,
равняваща се на неговата идеална част от общо описаните имоти;
- предявения от С.М.Б.,
П.Т.Б. и Я.Т.Б. срещу подсъдимия Ю.В.Р.
граждански иск за сумата от 77 201,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди - равностойността на
отсечената гора, равняваща се на тяхната идеална част от общо описаните имоти;
- предявения от И.Г.Б.,
Д.Г.Б. и Д.М.Ц. срещу подсъдимия Ю.В.Р.
граждански иск за сумата от 154 402,00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди - равностойността
на отсечената гора, равняваща се на тяхната идеална част от общо описаните
имоти.
С оглед
признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му направените по
делото разноски остават за сметка на държавата, в случая на ОД на МВР –
Търговище, Районен съд – Омуртаг и и Районен съд – Търговище на основание чл.
190, ал. 1 от НПК, а разноските, направени от частните обвинители и граждански
лица следва да се поемат от тях.
По изложените фактически и правни
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: