Р Е Ш Е Н И Е
№
/ .05.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Антоанета Атанасова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 6918 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба, с която са предявени по
реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД искове от „Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, срещу „М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева/,
представляваща задължение за платен аванс по оферта за кухня и ламперия и
допълнителни елементи към кухня по Фактура № **********/03.07.2019 г. на
стойност 3 000 лв. и по Фактура № **********/01.08.2018 г. на стойност 4 000
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 2103/2020 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът „Р.” ЕООД излага, че на 03.07.2019 г. на Р. ЕООД от М. ООД е издадена фактура №
********** за авансово плащане за кухня и ламперия и допълнителни елементи към
кухня. Още в същия ден Р. ЕООД извършва плащане с платежно нареждане по сметка
на М. ООД. На 01.08.2018 г. на Р. ЕООД от М. ООД е издадена фактура №
********** ЗА АВАНСОВО ПЛАЩАНЕ, която е заплатена в брой. Плащанията са
извършени по неформален договор за производство и доставка на кухня и ламперия
и допълнителни елементи към кухня, която е следвало да бъде изпълнена в срок от
45 работни дни. Ищецът твърди, че към датата на подаване на заявлението,
изпълнението е станало безполезно поради прекомерната забава и на основание чл.
87 ЗЗД, ответното дружество трябва да възстанови платените аванси в пълнен
размер. Претендира се сумата по фактури: № ********** от 03.07.2019 г. на
стойност 3 000 лв. и по № ********** от 01.08.2018 г. на стойност 4 000 лв., като
заплатен аванс за производство и доставка на кухня и ламперия и допълнителни
елементи към кухня. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „М." ООД подава писмен отговор, в
който възразява, че извършените от ищеца плащания в полза на „М." ООД
представляват задатък за изпълнение на договора по
смисъла на чл. 93 от ЗЗД и обезпечават изпълнението на договора. Платените суми
са част от общата стойност на първоначално и допълнително поръчаните стоки и не
подлежат на връщане на ищеца в случай, че ответникът се е отказал от договора.
Оспорва всички твърдения на ищеца, че ответникът е неизправна страна по
договора за покупко-продажба, както и че този договор е развален поради
неизпълнение от страна на ответника, включително и твърденията, че е налице
основание за развалянето му по реда на чл. 87 от ЗЗД. Твърди, че не е налице
неизпълнение от страна на „М." ООД и причината за липса на доставка е
изцяло в поведението на ищеца. Ответникът твърди, че по искане на ищеца
дружеството - ответник е направило няколко проекта на обзавеждането, които
подлежат на заплащане от ищеца. Общата стойност на дължимата сума - цена за
проектиране възлиза на 7 000 лева с вкл. ДДС, изчислена на база площта на
обекта, за който са разработени проектите и единична цена в размер на 100 лева
на кв.м. Тези разходи не са заплатени от ищеца, макар същият да е многократно
уведомяван, че дължи заплащането им. Поради което моли иска да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С молба за съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на
исковата молба.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От
представените писмени доказателства (Фактура № **********/03.07.2019 г. на
стойност 3 000 лв., Фактура № **********/01.08.2018 г. на стойност 4 000 лв.,
платежно нареждане от 03.07.2019 г. и фискален бон от 01.08.2018 г.) се
установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в общ размер от 7
000 лв. с ДДС с вписано основание във фактурите „авансово плащане“ и „авансово
плащане за кухня и ламперия и допълнителни елементи към кухня“. Плащането и
получаването на сумите не се оспорва от ответника.
От
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в
счетоводството на страните е отразено плащането и получаването на процесните
суми, които са включени в дневниците за покупките за съответните данъчни
периоди. Не са отразени данни в счетоводството на ответника за връщане на
сумите. В счетоводството на ищеца не е отразено да е заприходявал
активи във връзка с платените суми по фактурите, като няма и осчетоводени приемо-предавателни протоколи.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК за установяване на дължими вземания за връщане на платени суми като
аванс по оферта за кухня и ламперия и допълнителни елементи към кухня.
Съдът
е квалифицирал иска по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД,
по която претенция за неоснователно обогатяване за даване на нещо без основание
следва ищецът да докаже, че е заплатил и ответникът е получил претендираната
сума, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за даването.
Не се
спори между страните и се установява от събраните доказателства, че ищецът е
заплатил в полза на ответника сумите в общ размер от 7 000 лв., като
същият не носи доказателствена тежест за установяването на други факти по
делото.
Ответникът
от своя страна не е представил никакви доказателства по делото, с които да
установи, че е налице основание за получаване на сумите. Нито едно от
твърденията му в отговора на исковата молба не беше доказано (сключването на
договор, наличието на уговорка за капаро, наличието на уговорка за запазване на
капарото, неизпълнението на задължения на ищеца по договора, наличието на
уговорка за изготвяне на проект и стойността му). Действително се установява от
вписаното основание в една от фактурите, че същата е заплатена като аванс по
плащане за кухня и ламперия и допълнителни елементи към кухня, и като се имат
предвид твърденията на ищеца, може да се предположи, че между страните е било
налице някакво облигационно отношение. Същото обаче не е характеризирано по
никакъв начин. Няма събрани доказателства по делото за никой от съществените
елементи на договора. Не е ясно нито каква е била поръчката, нито каква е била
цената по сделката, нито какво и кога е следвало да бъде изпълнено. По делото
не са събрани доказателства, че ответникът е изпълнил поръчката или каквото и
да е друго задължение, за да се приеме, че е налице основание за задържането
им.
С
оглед на горното ответникът не е доказал фактите, за които носи доказателствена
тежест и предявените искове се явяват изцяло основателни и следва да се
уважават.
С
оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят в полза на ищеца. Същият
е претендирал 140 лв. държавна такса в исковото производство, 140 лв. държавна
такса в заповедното производство, 1 500 лв. адвокатско възнаграждение в
исковото производство, 1 440 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и 200 лв. депозит за вещо лице. Претендираните суми за разноски в
исковото производство следва да се присъдят изцяло. Що се отнася до
претендираните разноски в заповедното производство следва същите да се присъдят
по съразмерност, доколкото ищецът е предявил установителни искове само по
отношение на сумата от 7 000 лв., а в заповедното производство е издадена
заповед за изпълнение за сумата от 10 100 лв., като в непредявената част
заповедта подлежи на обезсилване от заповедния съд. Ищецът е съобразил в
списъка си изменението на държавната такса, като е претендирал само сумата от
140 лв., вместо заплатените 220 лв., но не е съобразил претендираното
адвокатско възнаграждение, което следва да се редуцира до сумата от 998 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните по предявените искове по
реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, че ответникът „М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
ДЪЛЖИ на ищеца „Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 7 000 лв. /седем хиляди
лева/, представляваща задължение за платен аванс по оферта за кухня и ламперия
и допълнителни елементи към кухня по Фактура № **********/03.07.2019 г. на
стойност 3 000 лв. и по Фактура № **********/01.08.2018 г. на стойност 4 000
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 2103/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1 138
лв. /хиляда сто тридесет и осем лева/, представляваща дължими разноски в заповедното
производство и сумата от 1 840 лв. /хиляда
осемстотин и четиридесет лева/, представляваща дължими разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: