Определение по дело №300/2015 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 200
Дата: 16 февруари 2016 г.
Съдия: Илияна Тодорова Балтова
Дело: 20152100900300
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 юни 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ       

 

Номер 200                                  16.02.2016 година                           град Бургас

Бургаският    окръжен съд                                   първо гражданско отделение,

на   шестнадесети февруари                  две  хиляди  и  шестнадесета  година

В    закрито   заседание    в    следния    състав:

Председател Илияна  Балтова

Членове

Секретар     

Прокурор

като разгледа докладваното от   съдията  Ил. Балтова             

търговско дело  № 300                          по описа за 2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Олстас Лион Интернешънъл Инк“, регистрирано в Търговския регистър в Република Маршалови острови, със седалище и адрес на управление: Тръст къмпани комплекс, Аджелтейк Роуд, Аджелттейк айланд, Маджуро, Маршалови острови, МН96960, чрез адвокат В.К.Д. от САК, с адрес ***, пл. „Славейков“ № 7, вх.Б, ет.2, ап.19, против „Добринище Ски” ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие 8200, община Поморие, област Бургас, ул. „Чайка“ № 1, представлявано от Румен Ангелов Димитров – изпълнителен директор, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 58 – 60, ет.1, офис 1 – адвокат К.А..

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и предявения иск:

Ищецът твърди, че на 23.08.2013 г. е сключен договор за възлагане на управлението между Ноел Ричард Донован и ответника, съгласно който последният е възложил на Ноел Ричард Донован да бъде изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на дружеството срещу месечно възнаграждение в размер на 10 000 лв., като съгласно чл.7 от договора възнаграждението се е дължало в края на месеца по банков път.

Изтъква се, че Ноел Ричард Донован добросъвестно е изпълнявал задълженията си, но не му е било заплатено изобщо дължимото за труда по договора възнаграждение. Договорът между страните не е прекратяван, на проведеното на 13.02.2014 г. Общо събрание е взето решение за освобождаване на Ноел Ричард Донован и избиране на нов директор на негово място. Протоколът от  проведеното Общо събрание е вписан в Търговския регистър на 20.02.2014 г., до която дата Ноел Ричард Донован е изпълнявал задълженията си, съгласно сключения договор.

Сочи се, че Ноел Ричард Донован има дължимо и изискуемо парично вземане от ответника, в размер на 70 231,01 лв., възникнало по силата на сключения между страните договор за възлагане на управлението, с лихва за просрочие.

В Бургаския окръжен съд е било открито производство по несъстоятелност на дружеството – ответник в рамките на т.д № 293/2014 г.

На 06.11.2014 г. с решение № 352 по същото дело, съдът е открил производството по несъстоятелност. Решението е вписано в Търговския регистър на 12.11.2014 г.

На 12.02.2015 г. Ноел Ричард Донован е предявил против ответника вземанията си в размер на 62 727,27 лв. - неизплатено възнаграждение по чл.1 от сключения договор за възлагане на управлението; 7503,74 лв. – лихва за забава на плащането на горната сума; 5000 евро – адвокатски хонорар за представителство, защита и съдействие в производството по несъстоятелност. Горепосочените вземания не са били приети от синдика и не са били включени в списъка, изготвен от последния, за вземания, предявени в срока по чл.688 ТЗ.

Ищецът е подал писмено възражение в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ против списъка на неприетите от синдика вземания. С определение от 28.05.2015 г. по т.д № 293/2014 г., обявено в Търговския регистър на 29.05.2015 г., вземанията на кредитора Ноел Ричард Донован са били изцяло изключени.

Претендираното неизплатено възнаграждение, съгласно договора за възлагане на управление, е формирано, според ищеца, по следния начин: Пропорционално месечно възнаграждение в размер на 2727,27 лв., считано от 23.08.2013 г. до 31.08.2013 г.; неизплатено месечно възнаграждение в размер на 60 000 лв. (шест работни заплати, съгласно договора), считано от 01.09.2013 г. до месец февруари 2014 г., включително. Претендираната лихва в размер на 7503,74 лв. е формирана според ищеца по следния начин:  лихва за забава върху неизплатеното пропорционално месечно възнаграждение в размер на 2727,27 лв., считано от 30.08.2013 г.- падежа на задължението за плащане на възнаграждението, съгласно договора, до 12.02.2015 г.; лихва за забава върху шест поредни месечни възнаграждения в размер на 10 000 лв., считано от съответно 30.09.2013 г., 31.10.2013 г., 29.11.2013 г., 30.12.2013 г., 31.01.2014 г., 28.02.2014 г. – падежи на задълженията за плащане на възнаграждението, до 12.02.2015 г. – датата на предявяване на вземанията.

Сочи се от ищеца, че с договор за цесия Ноел Ричард Донован е прехвърлил на дружеството - ищец вземанията си към длъжника „Добринище Ски“ ЕАД на обща стойност 70 231,01 лв., произтичащи от договора за възлагане на управление от 23.08.2013 г., ведно с лихва за просрочения период. Със сключения договор за цесия вземането е прехвърлено от стария на новия кредитор в състоянието, в което се е намирало към момента на сключването на договора, като към цесионера са преминали по право и акцесорните права, в това число всички лихви, които стават изискуеми след прехвърлянето. Изтъква се, че до настоящия момент длъжникът не е уведомяван за сключения договор за цесия и с подадената искова молба ищецът изрично уведомява длъжника за прехвърляне на вземанията.

На тази база се претендира приемане за установено по отношение на дружеството – ответник и, на основание чл.694, ал.4 ТЗ, по отношение на синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност по т.д. № 293/2014 г. на Окръжен съд Бургас, че дружеството - ответник дължи на ищеца сумата от 70 231,01 лева, от които 62 727,27 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за възлагане на управление, и 7503,74 лв. представляваща лихва за периода от 30.08.2013 г. до 12.02.2015 г.

Претендират се и разноски.

Правна квалификация:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.694 ТЗ.

На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. Постъпил е писмен отговор.

Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията си:

Ответникът сочи, че предявеният установителен иск е недопустим, неоснователен и недоказан.

Заявява, че представеният договор за възлагане на управление, сключен между дружеството и Ноел Ричард Донован на 23.08.2013 г., въз основа на който се претендира вземането, не е подписан на датата, на която се твърди, като в тази връзка се оспорва датата на представения договор. Изтъква се, че същият е подписан на 13.11.2013 г., към който момент Ноел Ричард Донован е бил вписан в Търговския регистър (ТР) като изпълнителен директор, представляващ „Добринище Ски“ ЕАД. Протоколното решение на едноличния собственик на капитала на „Добринище Ски“ ЕАД датира от 23.08.2013 г., но вписване на същото в ТР не е поискано в законния 7-дневен срок, поради което, според ответника, намира приложение чл.10, ал.2 от ЗТР, а именно: невписаното обстоятелство се счита за несъществуващо спрямо трети добросъвестни лица, в това число и съдилищата. Ответникът се позовава и на нормата на чл.140, ал.4 ТЗ относно действието на назначаването на изпълнителния директор от вписването в ТР. Ето защо, според ответника, е без правно основание искането от ищеца за заплащане на възнаграждение  за месеците август, септември и октомври, поради липса на предмет и основание на вземанията. Информация за сключения договор за управление не е била подадена и към Националната агенция за приходите. Сочи се, че до края на месец октомври 2013 г. месечните декларации по ДДС са подавани в НАП от упълномощено лице от изпълнителния директор, управлявал в този период, главният счетоводител  на дружеството - ответник – Мария Терзииванова.

Възразява се, че липсват каквито и да било доказателства за извършвана дейност по управление на дружеството от страна на Ноел Ричард Донован по време на действието на договора за възлагане на управление, като същият е действал единствено в периода от 13.11.2013 г. до 20.02.2014 г., след която дата за изпълнителен директор на дружеството е назначен Румен Димитров.

Ответникът сочи, че ищецът не е представил фактура, издадена от ответното дружество, удостоверяваща начислено задължение за плащане по твърдяната от него предоставяна дейност по управление на дружеството, основаваща се на процесния договор. Такъв договор за възлагане на управление не съществува в търговските книги на длъжника и такова задължение не е било начислено в счетоводството на дружеството. Това, според оспорващия, доказва тезата, че представеният договор не е създаден през месец август 2013 г., а в един по-късен момент и то с цел да бъде представен в производството по несъстоятелност.

През периода, през който Ноел Ричард Донован е бил представляващ дружеството – ответник, на същото е бил назначен временен синдик, с правомощията по чл.635, ал.1 от ТЗ, съгласно които длъжникът е нямал право да сключва нови сделки, включително договори за възлагане на управление без предварителното знание на синдика, като по делото не са представени доказателства такова съгласие да е било искано и давано. Ето защо, според ответника, договорът за възлагане на управление е нищожен поради липса на съгласие от страна на валидно представляващ дружеството – ответник и поради противоречие със закона.

На следващо място се изтъква, че сключеният договор е привиден, тъй като той е създаден и подписан единствено с цел да бъде представен в производството по несъстоятелност и да бъдат предявени вземанията по него. На датата на сключване на договора процесуалният представител на ищеца е знаел, че съконтрахента по договора - „Добринище Ски“ ЕАД, е неплатежоспособен, по съображения, изложени в отговора. Доказателство, според ответника, че целта на сключения привиден договор е източване на дружеството- ответник, е необичайно голямото месечно възнаграждение, уговорено в него, спрямо вида дейност, която се извършва. Не са посочени от ищеца доказателства за извършена дейност по договора.

Неоснователна е според ответника и претенцията за лихви.

По отношение на сключения договор за цесия, се подчертава, че дружеството - ответник не е било уведомено за цесията. Към настоящия момент същото се представлява от синдика, който не е получавал уведомление за цесията.

Представеният договор за цесия и уведомлението от Ноел Ричард Донован се оспорват като неавтентични, неверни и антидатирани.

Договорът за цесия се оспорва като нищожен, тъй като касае непрехвърлимо вземане – парично вземане, представляващо възнаграждение по договор за възлагане на управление, което е свързано с личността на цедента и поради естеството на правото, като такова от личен характер, което не може да бъде предмет на частно правоприемство.

Сключеният договор за цесия се оспорва като нищожен, тъй като се основава на нищожен договор за възлагане на управление, за цедента не е било налице валидно съществуващо и ликвидно вземане спрямо ответното дружество. Договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет.

Оспорва се правосубектността на ищеца и представителната власт на лицата, които го представляват.

Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, в която, по повод възраженията на ответника, се уточнява, че договорът за възлагане на управление е бил вписан на 13.11.2013 г., в съответствие с изискванията на закона. Възнаграждението, съгласно чл.7 от вписания договор, се е следвало в края на всеки месец, дължимо по банков път. Ноел Ричард Донован добросъвестно е изпълнявал задълженията си, но въпреки това дължимото за труда му по договора възнаграждение, не му е било изплатено изобщо. Причината за забавата на вписването се е кореняла в усложненията и правните спорове относно това кое лице е едноличен собственик на „Ахелой Резиденс“ ЕООД и съответно има права върху капитала на ответното дружество.

Дали задълженията на ответника към праводателя на ищеца, са били фактурирани или не, не касае тяхната дължимост, според становището на ищеца. Пълномощията за предприемане на действия от името и за сметка на „Добринище Ски“ ЕАД от Мария Терзииванова, са били изцяло оттеглени.

Размерът на възнаграждението е изцяло съобразен с правните и фактическа сложност на управление на дружество със значителни активи.

Контролът върху решенията на едноличния собственик на капитала, съвета на директорите и изпълнителния директор на „Добринище Ски“ ЕАД не са били в правомощията на временния синдик, толкова повече че временният синдик е бил назначен като обезпечителна мярка в производство по несъстоятелност, което е приключило с решение, че дружеството не е в несъстоятелност, т.е мярката е отпаднала с обратна сила.

Акцентира се на обстоятелството, че вземането по договора от 23.08.2013 г. е прехвърлимо с договор за цесия и с предявяването на настоящия установителен иск, ответникът е уведомен за съществуващия договор за цесия.

Представено е актуално удостоверение за правното състояние на ищеца.

Постъпил е допълнителен отговор, в който ответникът изтъква, че действието на процесния договор за изпълнение е породено от вписването му в ТР. Недоказано е правомощието на Ноел Ричард Донован да представлява дружеството преди датата на вписване на договора.

С определение от 05.11.2015 г. е допуснато встъпването в процеса и е конституирано трето лице-помагач на ответника – Инертбилд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Несебър 8230, област Бургас, ж.к „Златна дюна“ бл.А, ап. 2, представлявано от Николай Койчев Георгиев – управител, чрез процесуалните му представители адв. Е.Г. и адв. Радостина Николова, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Апостол Карамитев“, № 10, ет.4, офис 10 – адв. Е.Г..

Третото лице – помагач оспорва предявения установителен иск като недопустим, неоснователен и недоказан.

На първо място, претенцията не е предявена от кредитора Ноел Ричард Донован, направил възражението по чл.690, ал.1 от ТЗ и, в този смисъл, ищецът не е кредитор по смисъла на чл. 694 ТЗ.

Договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира, е, според третото лице – помагач, нищожен поради противоречиe със закона и предвид естеството на вземането, тъй като касае за парично вземане –  възнаграждение по договор за възлагане на управление между изпълнителен директор и дружество, свързано с личността на цедента, и поради естеството на правото, като такова от личен характер, то не може да бъде предмет на прехвърляне, освен ако вземането не е установено с влязло в сила съдебно решение, какъвто настоящият случай не е.

Не е налице законосъобразно уведомяване на длъжника за настъпилата цесия, поради което тя не е породила правните си последици и  не произвежда действия по отношение на него. Ето защо, според третото лице - помагач, предявеният иск е недопустим. Ищецът не се явява кредитор на ответника.

Представеният договор за цесия и уведомлението се оспорват като неавтентични, неверни и антидатирани.  

Липсват данни и доказателства за процесуална правоспособност на ищеца, както и за процесуалната му дееспособност и представителната власт на представляващите дружеството и процесуалният му представител.

Видно от вписванията на ТР, Ноел Ричард Донован е бил изпълнителен директор на дружеството в периода 13.11.2013 г. – 20.02.2014 г., а не както твърди ищецът за шест месеца.

 Процесният договор за възлагане на управление е, според третото лице-помагач, нищожен като противоречащ на закона, тъй като, към претендираната дата на сключване на договора, дружеството е било в производство по несъстоятелност, като обезпечителна мярка в което е бил назначен временен синдик, с правомощията по чл.635, ал.1 ТЗ. Следователно, длъжникът е нямал правото да сключва нови сделки, без предварителното съгласие на синдика. Доказателства за искано и давано такова съгласие  по делото не са представени.

Процесният договор е сключен в нарушение на чл.635 ТЗ без съвместното представителство на органите на възложителя „Добринище Ски“ ЕАД и синдика. Сделката, като нищожна още от сключването си, не поражда желаното от страните правно действие.

Договорът не е подписан от назначения временен синдик.

Договорът е нищожен като привиден, създаден с цел да се създадат несъществуващи задължения на несъстоятелното дружество, с оглед източването му. Към твърдяната дата на сключване на договора, Ноел Ричард Донован е знаел, че дружеството е в неплатежоспособност, като знание в горния смисъл третото лице-помагач обосновава подробно в писменото си становище. Ето защо, според същото, процесният договор е с цел създаване на привидни задължения на дружеството.

Претендират се и разноски.

Доказателствени искания:

Следва да се допуснат представените от страните писмени доказателства, като допустими, относими и необходими, с изключение на представените от ищеца с допълнителната искова молба решение № 1747 от 29.10.2015 г., решение № 1349 от 14.08.2015 г. и определение от 27.05.2013 г., всички на Софийски градски съд, поради липса на връзка с поставения за решаване правен спор.

На третото лице – помагач следва да се връчат преписите от доказателства, които са представени от ищеца на 19.10.2015 г.

Следва да се задължи ищеца да представи в първото открито съдебно заседание оригиналите от доказателствата, удостоверяващи правосубектността му и представителната власт на подалия исковата молба адвокат, с оглед оспорванията, въведени от ответника и третото лице – помагач. 

Следва да се допуснат гласните доказателствени средства, поискани от ищеца, за установяване на обстоятелствата, посочени в допълнителната искова молба.

Следва да се издаде исканото от ищцовата страна съдебно удостоверение.

Не следва да се допуска исканата от ответната страна съдебно-икономическа експертиза, тъй като обстоятелството, че за претендираните вземания за възнаграждение по договор за възлагане на управление не са издавани фактури от дружеството – ответник не се оспорва от ищеца.

По делото липсват въведени, неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154, ал.2 и чл.155 ГПК.

На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Следва да се укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на претендираното вземане и неговия размер.

Следва да се укаже на ответника да докаже възраженията си.

На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА представените с исковата молба, отговора, допълнителната искова молба, становището на третото лице - помагач писмени доказателства, с изключение на решение № 1747 от 29.10.2015 г., решение № 1349 от 14.08.2015 г. и определение от 27.05.2013 г., всички на Софийски градски съд, които да се върнат на ищеца.        

Да се връчат на третото лице – помагач преписите от доказателства, които са представени от ищеца на 19.10.2015 г.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в първото открито съдебно заседание да представи оригиналите от пълномощно, представено с исковата молба, като заяви кое е физическото лице, подписало за упълномощителя; удостоверение за актуално състояние на Адмита Номинийс Лтд.; съгласие на вписващото лице на ищеца; удостоверение за вписване на ищеца; учредителен акт; пълномощно от ищеца, с което се упълномощава Андре Рафнссон; пълномощно, с което последния упълномощава адв. Д.; удостоверение за актуално състояние на ищеца, издадено на 25.11.2015 г.

Да се издаде исканото от ищцовата страна съдебно удостоверение, след внасяне на държавна такса в размер на 5 лв. по сметката на Бургаския окръжен съд.

ДОПУСКА до разпит в съдебното заседание двама свидетели, по искане на ищеца, за обстоятелствата, сочени в допълнителната искова молба, при режим на довеждане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за допускане на съдебно – икономическа експертиза, по въпросите, поставени в отговора.

ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА делото за 7.04.2016 г. – 9.30 ч.

УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. 

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на претендираното вземане и неговия размер.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да да докаже възраженията си.

Да се уведомят страните за съдебното заседание и им се връчи препис от определението.

Препис от допълнителния отговор да се връчи на ищеца и ответника.

Определението е окончателно.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: