Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……………/ ……12.2020 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети  октомври през  2020 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

                                                                мл.съдия  КРИСТИНА ГЮРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА въззивно гражданско     дело    номер   13974 по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 178788 от 29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1188/2019 г. на СРС, 53 състав, e признато за установено, че Й.К.Н. дължи на „С.в.“ АД на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, сумата от 355 лв., стойността на доставената вода през периода от 11.09.2015 г. до 12.09.2018г., ведно съе законна лихва за периода от 05.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и еумата от 47,69 лв., лихва за забава за периода от 13.11.2015 г. до 4.10.2018 г., като са отхвърлeни исковете до пълните им предявени размери, и е осъден ищеца да плати на ответницата на основание чл.78 ал.З ГПК 375 лева разноски съразмерно отхвърлената чает от иска.

            Срещу това решение в частите, в които исковете са уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответника Й.К.Н. чрез пълномощник адв.Д.Д., с оплаквания за неправилност на решението, и искане то да се отмени в обжалваните части и исковете да се отхвърли изцяло, претендира и разноски по списък по чл.80 от ГПК.

            Въззиваемата страна-ищец „С.в.“ АД не е дала отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

            Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и становището по отговора по чл.263 от ГПК,  съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

            Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо. При произнасянето си по правилността на решението, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче следва и да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните, като относно фактите и тяхното установявоане е ограничен от изложеното с въззивната жалба.

            Съобразно оплакванията на ответника с въззивната жалба, според пред въззивния съд е целия предмет на делото и правилното установяване на всички правнозначими факти, от които ищецът извежда основателността на иска си.

            Ищецът твърди, че между него и ответника са налице трайно установени фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги. Твърди, че са налице облигационни отношения , които се уреждат от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД, влезли в сила на28.08.2016г. Поддържа, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги за обект, находящ находящ се в гр. София, жк. Левски ул. ********клиентски № **********. Твърди, че за периода от 20.04.2012г. до 12.09.2018г. на база на отчетените показания и в изпълнение на Общите условия издава ежемесечни фактури за потребените и начислени ВиК услуги за имота.  Твърди, че въз основа на издадените фактури за съответния период ответникът има задължение за плащане на сумата от 1899,65 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 20.04.2012г. до 12.09.2018г., ведно със законна лихва за периода от 05.10.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 964,28 лв. за периода от 21.5.2012 г. до 12.09.2018г. Претендира разноски.

            Ответникът оспорва исковете в срока по чл. 131 ГПК с възраженията, че че не е потребител и задълженията са погасени по давност.Претендира разноски.

            За да уважи частично предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства установявали трайно установени облигационни отнощения по предоставянето на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, жк. Левски ул. ********клиентски № **********, след като ответницата сама е сочила, че е потребител на вода в процесния имот с молба до ищеца, заплатила е част от посочените суми, като тя е посочена за длъжник във всеки платежен документ, а приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза потвърждава че всички вземания и плащания от ответницата са осчетоводени редовно по нейната партида.

            Въззивният съд не споделя тези мотиви. Направеното оплакване с въззивната жалба за необоснованост на извода за наличие на облигационно отношение между страните, е основателно.

            Процесният период от 20.04.2012 г.-12.09.2018 г. се регулира нормативно от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според чл. 3 от която Наредба потребители на ВИК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на ползване или на строеж на водоснабдени имоти. Същото е отразено и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и, ал. 3 от Общите условия на оператора. По смисъла на чл.3 ал.1 от цитираната Наредба потребители са собствениците и лицата,на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване /вкл. чрез концесия/ на водоснабдявани имоти и/или имоти,от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост;на водоснабдявани обекти,разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.Според клаузите на чл.2 ал.1 от ОУ потребители са физическите лица-собственици,ползватели и притежатели на вещно право на строеж върху имотите от посочения вид,а според чл.2 ал.3 от ОУ потребител може да бъде и наемател за времето на наемното правоотношение. Не се изисква за придобиване качеството на потребител да се подава някакво изрично писмено заявление. Облигационната връзка между потребителя и В и К-оператора възниква по силата на нормативната уредба от момента на придобиване от дадено лице качеството на потребител по смисъла на цитираните норми.Изискванията за подаване на заявление по чл.57 ал.2 от ОУ от 2006 г. и по чл.59 ал.2 от ОУ от 2014 г. не променят горния факт.Те са формални изисквания в процедурата по откриване на партида на потребител,но не подаването на заявлението и откриването на партидата създават облигационното правоотношение по доставка на В и К-услуги. Последното възниква от момента на придобиване на качеството на потребител,а такова качество не се придобива с откриване на партида на името на определено лице. То е функция на придобиването на вещни права върху водоснабдения имот-право на собственост,право на строеж и право на ползване,респ. в посоченото изключение на чл.2 ал.3 от ОУ възниква за наемателя по наемно правоотношение между него и титуляра на вещно право върху имота. Наредба №4/14.09.2004 г. счита за потребители само лица-които са титуляри на вещни права върху имотите,вкл. и относно ползвателите има предвид притежатели на вещно право на ползване,учредено им в съответната форма, а не ползване на някакво облигационно основание /напр. заем за послужване/. Същото е възприето и в ОУ от 2006 г. и 2014 г.

            От изложеното следва,че облигационното правоотношение по доставка на В и К-услуги между потребителя и В и К-оператора възниква от момента на придобиване от дадено лице на съответното вещно право върху имота,т.е. с факта на придобиване на собствеността или вещни права на строеж и ползване между титуляра на вещното право и В и К-оператора възниква валидно облигационно правоотношение,по което операторът е доставчик, а собственикът /суперфициарът,ползвателят/ е потребител на В и К-услуги, като отношенията между тях се уреждат от действащите публично известни ОУ, без да е необходимо сключване на индивидуален договор между страните или някакво изрично приемане от потребителя на ОУ. По настоящето дело ищецът не е ангажирал доказателства отвтеницата да притежава което и да е от двете качества- собственик или вещне ползвател на имота, предмет на иска. Воденето на партида на името на ответницата също не удостоверява този факт, по изложените по-горе съображения, нито плащането от страна на товтеницата на суми за потребена топла вода я правят потребител по смисъла на Наредбата и ОУ.

            Ето защо защитното възражение на ответницата, направено в срока по чл.131 от ГПК и поддържавно и с въззивната жалба, се явява основателно и исковете подлежат на отхвърляне поради липсата на твърдяната от ищеца облигационна връзки между страните- така заявено и със заявлениетопо чл.410 от ГПК, при което ответницата не дължи заплащане на ищеца на исковите суми на предявеното основание-облигационна връзка.  

            При този извод съдът не обсъжда другите наведени от ответницата правоизключващи възражения.

            Поради несъвпадане на крайния рещаващ извод  на двете инстанции, решението в обжалваните части следва да се отмени като неправилно, и и сковете за де отхвърлят за сумите, за които са били уважени от СРС.

            По разноските: Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК и изхода на спора, направените от въззивницата-ттветник разноски за въззивната инстанция в доказаните размери 50лв. държ. такса и 300лв. адв. възнаграждение, се понасят от ищеца. На ответницата ищецът дължи и остатъка от разноските за първата инстанция поради пълното отхвърляне на исковете, или още 125 лв. за адв. възнаграждение.

            Воден от горните мотиви, СГС

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ решение № 178788 от 29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1188/2019 г. на СРС, 53 състав, В ЧАСТИТЕ, в които e признато за установено, че Й.К.Н. дължи на „С.в.“ АД на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, сумата от 355 лв., стойността на доставената вода през периода от 11.09.2015 г. до 12.09.2018г., ведно със законна лихва за периода от 05.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 47,69 лв., лихва за забава за периода от 13.11.2015 г. до 4.10.2018 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

            ОТХВЪРЛЯ предявените от  „С.в.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ********срещу Й.К.Н., ЕГН ********** ***, искове по чл.422 от ГПК във вр. чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че Й.К.Н. дължи на „С.в.“ АД стойността на доставената вода през периода от 11.09.2015 г. до 12.09.2018г., ведно със законна лихва за периода от 05.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 47,69 лв., лихва за забава за периода от 13.11.2015 г. до 4.10.2018 г., за имот с клиентски номер **********.

            ОСЪЖДА „С.в.“ АД да заплати на Й.К.Н. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 125 лв. за разноски за първата инстанция, и сумата 350 лв. за  разноски за въззивната инстанция.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                        2.