Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
Маркова
в.т.д. № 2012/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 83692/12.11.2019 г.
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП"“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. "Позитано", № 5 срещу Решение № 4419/21.10.2019 г., постановено
по гр.д. № 122/2019 г., на ВРС, XXXI с., с което е отхвърлен искът за приемане за установено, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”,
№ 258, „Варна Тауърс-Е“, при участието на подпомагащата го страна ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Дондуков“, № 59, дължи сумата
4798.00 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № **********/472-18, за причинени имуществени
вреди на трето застраховано лице, от настъпило застрахователно събитие на
07-08.06.2018 г., в сградата на СОК Камчия, находяща се в КК „Камчия“, общ.
Аврен, обл. Варна, представвяващо покрит риск по застрахователен договор за
застраховка на имущества, обективиран в полица № 2200170240000032, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 10.12.2018 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. 410 КЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 18607/2018 г., на
ВРС, XVI с.
Въззивникът твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Излага, че с предявяване на иска към застрахователната полица е приложен и опис
на застрахованото имущество, в който били посочени и увредените при настъпилото
събитие вещи. Релевира допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния
съд, изразяващо се в липса на указания към ищеца, че не сочи доказателства в
подкрепа на твърдението си, че настъпилото събитие представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск. Твърди, че липсата на представен добавък
към застрахователната полица бил установен едва при прочита на постановения
съдебен акт. Релевира искане за приемането на това доказателство. Счита за
безспорно по делото възникването на застрахователно правоотношение по
застрахователния договор, както и настъпилото в границите на действие на
договора събитие. В тази посока били и събраните гласни доказателства, както и
специални знания. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен
акт и уважаване на претенцията. Претендира разноски за две инстанции. В с.з.
чрез процесуален представител поддържа въззивната жалба.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, депозира писмен
отговор, в който оспорва подадената въззивна жалба и застъпва становище, че
постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Излага, че ищецът
не е установил наличие на застрахователно правоотношение между него и
застрахованото лице, тъй като в представената застрахователна полица изрично е
отразено, че същата се отнася за КК Камчия – хотел Лонгоз 1, а се твърди
застрахователно събитие да е настъпило в сградата на СОК Камчия на адрес *******.
Сочи, че представената полица не покрива клауза токов удар и/или късо
съединение като едва с въззивната жалба се представят добавъци, които счита за
недопустими, предвид забраната на чл. 266 ГПК. Счита твърденията за наличие на
процесуално нарушение за неоснователни. Счита за неустановена и вината на
ответника за настъпване на увреждането, както и точния момент на настъпване на
твърдяното събитие. Сочи, че в посочения период не са регистрирани сигнали за
настъпили вреди на имущество на други живущи в района, както и в имота на
застрахованото лице не са налице други уреди. По същество отправя искане
атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. В с.з. чрез
процесуален представител поддържа отговора по изложените в него съображения.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, отговор на въззивна жалба е постъпила и от подпомагащата въззиваемия,
страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, в който счита постановеното съдебно решение за
правилно. Счита, че въззивникът не е доказал, че увреденото имущество се е
намирало в застрахования обект по договора за имуществена застраховка,
представен по делото, предвид установеното по делото, че щетата е настъпила в
спортен комплекс. За недоказано счита и обстоятелството, че събитието
представлява покрит от застрахователния договор риск. Счита за преклудирано
доказателственото искане на въззивника. Излага още, че вината на въззваемия за
настъпване на увреждането не се установява от събраните доказателства. По
съществото на спора отправя искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт и
присъждане на разноски. В с.з. чрез процесуален представител поддържа отговора
по изложените съображения.
Варненски Окръжен Съд по предмета на
спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, ГПК, вр чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
за приемане за установено, че „Електроразпределение Север“ АД дължи сумата 4773.00
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и сумата 25.00 лв.,
разноски за ликвидация на щетата, ведно със законна лихва от датата на депозиране
на заявлението в съда до изплащането, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 18607/2018 г., на ВРС, XVI с.
Ищецът твърди, че
в интервала между 07.06. и 08.06.2018 г., в сградата на СОК Камчия, на адрес КК
Камчия, община Аврен, обл. Варна, Спортен комплекс, при смущения в
електрозахранването е повреден VRV Блок БV2-агрегат директно изпарение,
инверторно термопомпено изпълнение система с променлив дебит на хладилен
агрегат VRV/VRF/, R410A, тип RXYQ18P Ф DAIKIN, авария на компресор и инвертор,
със сериен № RXYQ18P9W1B. За настъпилото събитие била образувана преписка по
щета № **********/472-18. Излага, че между него и собственика на увредените
вещи – „СОК Камчия“ ЕАД е бил сключен договор за застраховка „Имущества“,
обективиран в застрахователна полица №
2200170240000032, валиден за периода
18.06.2017 г. - 17.06.2018 г. Твърди, че настъпилите щети били подробно
описани в техническото становище на „Термосист“ ЕООД, където било посочено, че
при настъпилото застрахователно събитие - токов удар са повредени описаните
компоненти. Било установено още, че компонентите не подлежат на ремонт, а
разходите за нови инверторни компресор, платка и зареждане с фреон възлизат на
4773.00 лв., без ДДС. Твърди, че настъпилото събитие е отразено в констативен
протокол от 13.06.2018 г., подписан от представители на „Енерго-Про Мрежи“ АД и
представител на застрахователното дружество. Твърди, че в писмо от 19.06.2018 г.,
изходящо от ответното дружество е посочено че е констатирано смущение в
електрозахранването, поради което е задействана релейна защита на въздушния
електропровод. Сочи, че на 23.08.2018 г. е превел на собственика на увреденото
имущество, сумата 4773.00 лв., без ДДС като за ликвидация на щетата били
направени разноски в размер на 25.00 лв. Счита, че причината за настъпване на
застрахователното събитие е „токов удар“ при възстановяване на
електрозахранването, след многократно и внезапно прекъсване. На 10.10.2018 г.
на длъжника е връчена покана за доброволно плащане на претендираната по регреса
сума, но до момента претенцията не е удовлетворена.
В границите
на срока по чл. 131 ГПК, ответника, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Счита, че валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и застрахованото лице не се
установява, както и че представената застрахователна полица не покрива клауза „токов
удар и/или късо съединение на електрически инсталации и/или уреди, електронно
оборудване, авария на машини или др.“ Твърди, че не е налице вина на ответника
за настъпване на увреждането. Твърди, че „СОК Камчия“ АД е с кл. № **********
като договорните отношения са при общи условия. Твърди, че в интервала посочен
в ИМ няма регистрирани нарушения в електроразпределителната мрежа, която
захранва клиента. Твърди, че в резултат на краткотрайни преходни неустановени
причини на изключване с времетраене под 1 сек., са били регистрирани няколко
АПВ, но при това изключване няма засегнати клиенти и промяна в товара на
електроенергията. Твърди, че на посочените дати не са постъпвали сигнали за
други изгорели уреди, аварии, ремонти или др. от живущите в района, където се
намира имота на клиента, както и в имота на клиента не са изгорели други уреди.
Подпомагащата
ответника страна „ЗАД „Алианц България““ АД, оспорва увреденото имущество да се
е намирало в застрахования обект, който съобразно представения договор е хотел
„Лонгоз 1“, а видно от твърденията на ищеца увреденото имущество се е намирало
в Спортния комплекс на „СОК Камчия“ АД. Също твърди, че застрахователната
полица не покрива рисковете „токов удар
и късо съединение“. Сочи се също така, че доставяната ел. енергия в периода на
настъпване на застрахователното събитие е била в параметрите на допустимото
съгласно БДС твърди, че липсват надлежно документирани аварии и, че не може да
се установи били ли са изправни ел.уредите сочени от ищеца като увредени по
вина на ответника.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази
следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав,
в границите на предоставената му правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл.
236 ГПК. Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 18607/2018 г., на ВРС, ХVI с. Произнасянето на ВРС съответства на
заявената за разглеждане претенция, поради което обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Предвид характера на предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид
искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената
тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума
и наличието на такова задължение. В тежест на
ответника е доказване изпълнението на поетите задължения точно и в срок
или други правопогасяващи възражения.
Не се спори между страните, че в полза на
въззивника – ищец, по ч.гр.д. № 18607/2018 г., по описа на ВРС, XVI с., е издадена Заповед по реда на чл. 410 ГПК, с
която е осъден въззиваевия да заплати сумата 4773.00 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ **********/472-18, на основание договор, обективиран в застрахователна полица
№ 2200170240000032, със срок на действие 18.06.2017 г. – 17.06.2018 г. и КП от
13.06.2018 г., сумата 25.00 лв., представляваща разноски за ликвидация на
щетата, ведно със законна лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда – 10.12.2018 г. до изплащането, както разноските.
По делото е представена комбинирана застрахователна полица „Имущества“ №
2200170240000032/14.06.2017 г., обективираща сключен застрахователен договор
между въззивника и „СОК Камчия“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на който за
посочените в полицата клаузи е застраховано имущество, представляващо сгради,
машини, съоръжения, оборудване и инвентар, при адрес на застрахования обект
Курортен комплекс „Камчия“, хотел „Лонгоз – 1“, за периода 18.06.2017 г. -
17.06.2018 г.
Представен по делото е протокол-обр. 19 от 09.02.2012 г., за
установяването и заплащането на натурални видове СМР, за обект: Спортен
комплекс УПИ III-20,22, кв. 49, кк „Камчия“, землище на с. Близнаци, общ. Аврен.
Представено по делото е техническо становище от 12.06.2018 г., изходящо
от „Термосист“ ЕООД, от което се установява, че са дефектирали инверторен
компресор и инверторна платка на термопомпен агрегат, със сериен № 1103575,
които се дължали на чести токови удари в захранващата мрежа на комплекса.
Видно от представената оферта № 010/13.06.2018 г. е, че стойността на
увредените компресор и платка, както и Ферон R410A, възлизат на 4773.00 лв. Видно е от писмо от 19.06.2018 г.,
отправено от въззиваемия до „СОК Камчия“ ЕАД, че в периода 21:15 ч. на
07.06.2018 г. – 11:00 ч. на 08.06.2018 г. е имало краткотрайно смущение на
електрозахранването (от
порядъка на милисекунди),
поради задействала релейна защита на ВЕЛ „Крайбрежен“, в подстанция Ст.
Оряхово.
Представен по делото е КП от 13.06.2018 г., съставен от служител на
въззиваемото дружество, в който са отразени констатираните повредени ел. уреди.
От представения доклад по щета № **********/472-18/21.08.2018 г., от
който се установява, че предвидена за изплащане е сумата 4773.00 лв., без ДДС.
В протокола като дата на застрахователното събитие първоначално е посочена –
09.06.2018 г., впоследствие коригирана на 07.06.2018 г.
Видно от представеното преводно нареждане за кредитен превод от
23.08.2018 г. е, че сумата 4773.00 лв. е наредена по банковата сметка на „СОК
Камчия“ ЕАД и като основание за плащането е посочен номер на щета съответстващ
на посочения в цитирания по-горе доклад по щетата.
С регресна покана отправена от въззивника до въззиваемото дружество,
последното е поканено да заплати сумата 4773.00 лв., във връзка с настъпило
застрахователно събитие от 09.06.2018 г. Поканата е получена от въззиваемия на
10.10.2018 г.
Представена е извадка от оперативен дневник на въззивника за периода
07.06.-10.06.2018 г.
Представен е и бюлетин за смущения и нарушения в работата на мрежи ВН и
СН за периода 07-10.06.2018 г.
Във връзка с конституирането на подпомагаща въззиваемия страна, пред ВРС
са представени Допълнително споразумение № 2/29.12.2017 г. към договор № 126-2А/30.12.2015
г., приложение № 1 към него и застрахователна полица № 13010170010000132.
Пред първоинстанционния съд е назначена СТЕ, чието заключение,
неоспорено от страните е кредитирано от съда. Заключението се кредитира и от
въззивната инстанция като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението
се установява, че има различни характерни признаци-повреди в даден елемент, от
които може да се съди за наличие на т.н. „токов удар“ като в процесния случай
такъв анализ не е извършен. Установява се още, че в материалите по делото освен
представената оферта, не се съдържа сметка за оглед и експертиза на увредените
елементи. Вещото лице посочва, че действително в периода 6:15 на 08.06.2018 г.
– 19:02 ч. на 08.06.2018 г. има регистрирани пет пъти задействана защита и
автоматика, т.е. защитни изключвания, но се касае за моментално възстановяване
на захранването. Няма отразена промяна в
натоварването на отделните консуматори или засегнати клиенти като се касае за
автоматично изключване със задействана „земна защита“. В инф. Система на въззиваемия
не е установено наличие на други аварирали съоръжения по т.н. извод Крайбрежен,
който захранва обекта, а изключването е от подстанция Ст. Оряхово.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел
в полза на въззивника – Кирчо Иванов Василев.
По оплакванията във въззивната жалба:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ урежда регресните права на
застрахователя, възникващи с плащането на застрахователното обезщетение на
застрахованото лице и техните предели - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на
вредата, в това число в случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение.
За основателност на регресния иск следва да са доказани по безспорен
начин следните предпоставки: валидно сключен договор за застраховане, да е
причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред
застрахования по правилата на правилата на деликтната или договорната
отговорност и застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно
обезщетение на застрахования.
Не е предмет на спор между страните валидността на представения по
делото застрахователен договор „Имущества“, обективиран в представената полица
№ 2200170240000032/14.06.2017 г.
Първото оплакване във въззивната жалба, касае възприетото от
първостепенния съд, че застрахователното събитие, станало причина за изплащане
на обезщетение на застрахованото лице, е настъпило в обект обхванат от
застрахователния договор. Действително от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства не може да се установи
идентичност между застрахования обект, отразен в сключения застрахователен
договор като хотел „Лонгоз – 1“, в кк „Камчия“ и обекта, в който не е спорно
между страните са се намирали дефектиралите инверторен компресор и платка на термопомпен агрегат, сериен №
1103575, посочен в представените по делото доказателства като Спортен комплекс.
Предмет на спор
между страните пред въззивната инстанция е обстоятелството дали този
застрахователен договор обхваща и щети по застрахованото имущество, настъпили в
резултат на „токов удар“. Съставът на
въззивния съд намира, че от съдържанието на представения застрахователен
договор не може да се направи този извод. Видно от него е, че същият касае
клаузите 001-006, обхващащи други рискове. Междувпрочем това обстоятелство е
било оспорено от ответника, сега въззиваем, в границите на предвидените
процесуалния срокове още пред първоинстанционния съд като въззивникът, в чиято
тежест е било това не е ангажирал други доказателства освен застрахователния
договор. Такива бяха ангажирани едва пред въззивната инстанция и предвид
липсата на изключенията, предвидени в чл. 266 ГПК не бяха приобщени, поради
липса на основания за това.
Изложеното прави невъзможен еднозначен извод за възникване на регресни
права на въззивника спрямо въззиваемия, по силата на представения
застрахователен договор и изплащане на обезщетение по него на застрахованото
лице. Поради което и атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора, на въззиваемата страна, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, се следват разноските направени за въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение, което определено служебно от съда по реда на чл.
78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП, възлиза на 200.00 лв.
На подпомагащата страна разноски не се следват.
Мотивиран от изложеното,
съставът на въззивния съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4419/21.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 122/2019 г., на ВРС, XXXI с.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
"Позитано", № 5 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик”, № 258, „Варна Тауърс-Е“, сумата 200.00 лв. (двеста лева), разноски за въззивна инстанция, на осн. чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Решението е постановено
при участието на подпомагаща страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Дондуков“, № 59.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване, по арг. на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.