№ 1235
гр. София, 27.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604017 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 396 от ГПК , вр. чл.72 от НПК.
Образувано е по частен протест на СРП срещу определение на СРС, НО, 130 състав,
постановено на 01.10.2021г. по н.ч.д. № 13616/21г., с което е оставено без уважение
искането на прокурора да се допусне запор върху лек автомобил "Пежо - 206", рег. № ****,
за обезпечаване на отнемането на вещта в полза на държавата на основание чл.53, ал.1,
б.“А“ НК. Иска се отмяна на атакуваното определение, като се твърди, че са налице
законовите предпоставки на чл.53, ал.1, б. „А“ от НК за отнемане на лекия автомобил в
полза на държавата като вещ, принадлежаща на виновния и послужила за извършване на
престъплението.
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, доводите на
прокуратурата и съдържанието на атакувания съдебен акт, намира подадения протест за
допустим, но по същество - за неоснователен.
Запор върху лек автомобил, с мотива, че колата е средство на престъпление по чл.
343б, ал.1 НК, и че подлежи на последващо отнемане по чл.53, ал.1, б. „А“ от НК, е
недопустим. До този извод е достигнал и СРС, отчитайки, че автомобилът, управляван от
обв. И., не се явява средство на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което е
ангажирана отговорността й в производството, а предмет на посоченото престъпление.
Основен разграничителен белег между понятията „предмет“ и „средство“ на престъплението
е, че при първото се касае за елемент на общественото отношение, което се защитава от
наказателния закон, или за материална предпоставка за съществуването на това обществено
отношение, но винаги – като част от самото отношение, а при второто – за нещо външно на
отношението, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди. Предметът на
престъплението (в случая - лекият автомобил) е елемент от самото обществено отношение,
като без въздействието върху него би било невъзможно извършването на посоченото
престъпление, в случая - против транспорта. Според чл. 53 ал.1, б. „а“ от НК на отнемане в
полза на държавата подлежат „вещите, които принадлежат на виновния и са били
предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление“, т.е.
средството на престъплението, докато - според буква „б“ на същия текст, предметът на
престъплението се отнема, само когато това е изрично посочено в норма на Особената част
на НК. Такава, обаче, при транспортните престъпления не съществува. Притежаването
1
на автомобила не се явява и забранено, нито съставлява пряка или непряка облага от
престъпление (поради което са неприложими и останалите хипотези на чл. 53 НК).
По тези съображения протестът на СРП следва да бъде оставен без уважение, а
атакуваното определение на Районния съд – потвърдено, поради неговата правилност и на
основание чл. 72, ал. 1 НПК, вр. чл. 396, ал. 2, ГПК, СГС, НО, Втори въззивен състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.10.2021г. по НЧД № 13616/2021 г. по описа на
СРС, НО, 130-ти състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2