Решение по дело №2576/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция “Инспекция по труда“-Варна, подадена чрез ю.к. Б. против Решение №1430/05.10.23г. по НАХД № 1709/2023г. на ВРС, 37 състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-2201262/04.01.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „Крафт крю“ЕООД на основание чл.413 ал.2 КТ е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.284 ал.1 КТ вр. чл.246, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неоснователно ВРС е приел, че нарушението не е било доказано безспорно. Твърди, че са налице достатъчно доказателства установяващи допуснатото нарушение. Твърди и че съдът неправилно е интерпретирал нормативната база. Счита, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството, което като работодател е длъжно да спазва трудовото законодателство и да осигури здравословни и безопасни условия на труд, в т.ч. и да осигурява специално работно облекло при допускане на работник или служител да полага труд. Счита, че АНО правилно е приложил материалния закон, като е отнесъл установените фактически констатации към съответстващата правна норма. Твърди, че НП е издадено в срок, съобразено е с нормата на чл.57 ЗАНН, нарушението е индивидуализирано в степен нарушителят да разбере за какво е санкциониран и срещу какво да организира защитата си, както е и направил. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърдено издаденото НП, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба- „Крафт крю“ЕООД, редовно призован, представител не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че установените факти и събраните доказателства не обосновават извършено нарушение на посочената в НП разпоредба, поради което решението на ВРС като правилно законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Крафт крю“ЕООД против наказателно постановление № 03-2201262/04.01.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на основание чл.413 ал.2 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.284 ал.1 КТ вр. чл.246, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 24.11.2022 г. служители в Д „ИТ“ Варна, сред които и св. Н. И., извършили проверка на „Крафт Крю“ ЕООД по спазване на трудовото законодателство, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, кей №6, м/к „Сий Лайън“, находящ се в [населено място], Островна зона. В хода на проверката на обекта били установени работници на дружеството, сред които и лицето И. М. А., който в декларация по чл.402 КТ декларирал, че работи на обекта с работно време от 08:00 до 16:30ч., няма сключен трудов договор, нито граждански, при договорено трудово възнаграждение от 40лв. дневно и почивка от един час в работния ден, има два дни почивка. Било издадено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Постановлението било подписано от представител на дружеството. До дружеството била изпратена призовка за явяване на представител в Д“ИТ“ и представяне на документи. На упълномощеното лице, явило се и подписало постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение, била връчена и покана за явяване на представител за съставяне и връчване на АУАН. Бил съставен АУАН срещу дружеството за нарушение на чл.284, ал.1 КТ, вр.чл.246, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и използване на работното оборудване, тъй като не е осигурило като работодател работни обувки на И. А.. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, но в нарушение на нормите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, тъй като липсва описание в достатъчна степен на вмененото нарушение, както и че липсват данни, които да обуславят наличие на трудово правоотношение между дружеството и А., а и оттам възникването на последващи задължения в тази връзка. Приел е и че в обстоятелствената част на НП липсват факти свързани с това в каква среда е била осъществявана дейността от А., което е от съществено значение и част от обективната съставомерност на вмененото нарушение по чл.284 ал.1 КТ, която разпоредба вменява задължение на работодателят да предоставя специално работно облекло и лични предпазни средства на работници и служители, които работят със или при опасни или вредни за здравето и живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. ВРС е посочил и че нормата на чл.246, ал.1 от Наредба №7 вр. чл.284 КТ не представлява самостоятелен състав на административно нарушение и препраща към друг нормативен акт, определящ реда за предоставяне на специални предпазни средства и работно облекло. Въззивният съд е приел, че не е ясно на какво основание е прието, че дружеството изобщо е следвало да предостави работни обувки и по кой ред.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно.

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка и изводът за незаконосъобразност на НП.

С обжалваното НП е наложена санкция на дружеството за извършено административно нарушение за това, че в качеството на работодател не е осигурил работни обувки на лицето И. А., установено по време на проверката по работни места в [населено място], Островна зона, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, кей 6, м/к „Сий Лайън“ да изпълнява длъжността общ работник/чистач.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.284 ал.1 КТ работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни, а съгласно чл.264 ал.1 от Наредба №7 на работещите се осигуряват необходимите лични предпазни средства и специални работни облекла съгласно реда и изискванията, определени в нормативните актове.

Правилни са изводите на районния съд, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление липсва конкретно и ясно описание на обстоятелствата, от които административнонаказващият орган е направил извод за неизпълнение на задължение за предоставяне на работни обувки от страна на работодателя. За да е налице нарушение на чл.284 ал.1 КТ следва работникът да полага труд в условия, които да са сред тези посочени в разпоредбата и да изискват необходимост от специално работно облекло при работата. В АУАН и в НП не са посочени конкретните условия, при които е полагал труд работникът и които да изискват необходимост от осигуряване на такова облекло, съответно обувки. Видно е и че разпоредбата на чл.264 ал.1 от наредбата въвежда изискване за осигуряване на лични предпазни средства и специални работни облекла, но съгласно ред и изисквания, определени в нормативните актове. Същата не въвежда задължение за работодателя да осигури обувки задължително на всеки работник или служител. Следва да са налице факти, които да обосновават необходимост от осигуряване на специално работно облекло, съответно обувки. Такива обстоятелства не са изложени нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление, поради което правилен е изводът на ВРС, че описаното нарушение е несъставомерно.

С оглед гореизложеното като е отменил Н. В. е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1430/05.10.23г. по НАХД № 1709/2023г. на ВРС, 37 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.