Р Е Ш Е Н И Е
№198/6.2.2023г.
гр. Пловдив, 06.02. 2023 г.
Административен
съд – Пловдив, ХХVI
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 3265 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Р.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.П., против Решение № 2184/21.11.2022 г. по АНД № 1883/2022
г. на Районен съд – Пловдив.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се моли съда
да го отмени, както и да отмени ЕФ по съображения, изложени в жалбата.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на
жалбоподателя, с която поддържа жалбата и излага становище по съществото на
спора. Претендират се разноски по делото.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител. Със становище от
22.12.2022 г. се оспорва жалбата и се излагат подробни доводи за правилността
на първоинстанционното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, и
от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на касационното обжалване е Решение № 2184 от 21.11.2022 г. по АНД № 1883/2022
г. по описа на ПРС, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К 5594389, с
който на Р.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50
лева за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
След
анализ на събраните доказателства, настоящата инстанция констатира, че с жалбата
до Районен съд – Пловдив се възразява че констатациите в електронния фиш не
могат да бъдат субсумирани под изпълнително деяние, което налага извод,
че още при издаване на фиша съставителят, при така описаната фактическа
обстановка е стигнал до неправилен извод дали има извършено нарушение.Твърди
се, че несъответствието между фактическата обстановка и изпълнителното деяние
нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като не може да се вменява
несъществуващо нарушение.
Оплакванията
в касационната жалба са: - на първо място, електронният фиш не отговаря на
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и чл.189 ал.4 от ЗДвП; на второ място,
не съдържа дата на издаване, който реквизит е задължителен с оглед преценката на
редица въпроси от съществено значение за изхода на производството от
обжалването му, в това число, приложимия процесуален закон, изчисляване на давностни срокове; - на трето място, неправилно съдът е
приел, че техническото средство, с което е установено нарушението е технически
годно, въпреки изложените доводи от съда, че срокът на валидността му е
изтекъл; на следващо място се твърди, че
не са събрани годни доказателства, установяващи по безспорен и категоричен
начин обективната съставомерност на нарушението,
вменено във вина на жалбоподателя – управление на МПС със скорост над законово
определената; - на следващо място, се твърди, че неправилно първоинстанционният
съд е приел,, че наложеното наказание съответства на предвиденото в чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, където административното
наказание глоба за превишение от 11 км/ч до 20 км/ч
на разрешената максимална скорост в населено място е определено в абсолютно
установен размер от 50.00 лв., което препятства възможността на ревизирането му,
като в този смисъл твърди, че следва да се издаде електронен фиш по чл.39 от ЗАНН, а не по ЗДвП.
Решението
на първоинстанционния съд е изключително подробно
мотивирано, като са изложени аргументи във всички аспекти, включително и по
въпроса за обжалваемостта на глоби в размер до 50 лв.
Изложените мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и
преповтарянето им е излишно.
В
обобщение: - когато има констатирано нарушение с техническо средство, водачът
не се спира, а се съставя фиш. По закон той се изпраща на собственика на колата
за връчване, а когато става въпрос за юридическо лице, фишът идва на името на
собственика на колата.
Как
да действа собственикът на колата? При положение, че собственик на фирма е
получил фиш на автомобил, който е негова собственост, но се управлява от друг
водач, в срок до 14 дни трябва да подаде декларация, която съдържа имената на
собственика на фирмата, имената на управлявалия водач и номера на фиша.
Задължително към декларацията се прикрепя и копие на свидетелството за
управление на водача-нарушител. Декларацията се подава в Областната дирекция на
МВР, от която е издаден фишът. При това положение фишът се анулира и се съставя
нов на името на водача-нарушител.
При
установяване на нарушение, при което водач е управлявал в населено място със
скорост 50 км/ч над допустимата, на собственика се изпраща писмо да се яви в
структурите на МВР, където той декларира кой е управлявал автомобила по време
на нарушението. В последствие се поканва нарушителят, при което му се съставя
акт за установено административно нарушение и се издава наказателно
постановление. В случай, че собственикът не декларира, актът се съставя на
него.
В
настоящият случай, нарушението е безспорно установено по надлежния ред, за
което правомерно е издаден и електронен фиш. По делото са налични: – данни
регистрацията на автомобила - „Фолксваген“ с рег. № ***, за собствеността на Павел
Рангелов Милушев; електронен фиш серия К № 4723539 от 11.04.2021 г., издаден на
Павел Рангелов Милушев – собственик на автомобила; заявление от последния от 07.02.2022 г. до
директора на ОД на МВР – Пловдив, с което представя декларация по чл.189 ал.5
от ЗДвП, в която заявява, че на процесната дата –
11.04.2022 г. автомобилът е бил във владение на Р.А.Ч., съответно, надлежно
издаден фиш серия К № 5594389 на Р.А.Ч., който му е надлежно връчен на
04.03.2022 г.
Съгласно
чл.189 ал.5 от ЗДвП, електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188
ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. Т. е. правилно административният орган е
издал електронният фиш на Р.А.Ч..
Неоснователно
е възражението, че електронният фиш не отговаря на изискванията н чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН и чл.189 ал.4 от ЗДвП.
Съгласно
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, съгласно
чл.189 ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В
случая, посочена е териториалната структура на МВР – ОД на МВР – Пловдив;
нарушението е установено на територията на гр. Пловдив, с точно посочено място –
бул. „Цариградско шосе“, кръстовището с ул. „Арх. Камен Петков“, посока –
изток; съдържа дата на нарушението – 11.04.2021 г.; съдържа и час 12:40 ч.;
съдържа рег. № на превозното средство – ***; по отношение посочването на
собственика - това обстоятелство е съобразено с издадения на собственика на
автомобила – П.Р.М.електронен фиш серия К № 4723539, както и с подадените от
него заявление и декларация от 07.02.2022 г., с които доказва, че владението на
автомобила на процесната дата е било у Р.А.Ч.; - посочено
е и нарушението – превишена стойност на скоростта – 14 км/ч; посочени са и
нарушените разпоредби – чл.21 ал.1 от ЗДвП, според който ограничението на
скоростта в населено място е 50 км/ч.; посочена е скоростта на движението посочен
е размерът на глобата – 50.00 лв., срокът на заплащане, банковата сметка и
начинът на доброволното й плащане. Или иначе казано, абсолютно безпочвени са
възраженията в тази насока, при положение, каза се по-горе, че образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Неоснователно е възражението, че ЕФ не съдържа дата на
издаване. Това е така, тъй като, действително, на самия електронен фиш дата на
издаване липсва, но винаги може да се направи справка, от която да се установи
кога последният е издаден. Тази информация може да се провери и онлайн на
следния линк: https://e-uslugi.mvr.bg/services/kat-obligations - „Проверка на задължения по ФИШ и
НП с възможност за извършване на плащане“. Тук е необходимо да се отбележи
следното: - по отношение сроковете за издаване на електронен фиш, неговото
обжалване и влизане в сила, ЗДвП, с разпоредбата на чл.189 ал.14, препраща към ЗАНН. От своя страна, ЗАНН препраща към НК относно сроковете за погасяване на
наказателното преследване, съответно – прекратяване на образуваното
производство. По отношение на сроковете чл.84 от ЗАНН препраща към НК.
Действително, обжалваният акт – електронен фиш – по силата на закона е различен
от АУАН и от НП, поради което относимите по отношения
на същия срокове за издаване, обжалване и погасяване на наказателното
преследване следва да се извеждат с тълкуване. Все пак, налице е разпоредбата
на чл.189 ал.11 от ЗДвП, съгласно която, влезлият в сила електронен фиш, се
смята за влязло в сила наказателно постановление. В този смисъл, законодателят
е приел, че макар и изискванията за издаване на електронен фиш да са различни
от общите правила за НП, предвидени в ЗАНН, то по отношения на последиците,
двата акт са приравнени. В този смисъл, по отношения сроковете за издаване,
обжалвани и влизане в сила на електронния фиш, следва да се спазват сроковете,
предвидени за издаване, връчване, обжалвани, влизане в сила и изпълнение на
наказателни постановления.
По преписката е приложен снимков материал към клип 29805,
радар 546, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението.
Приложен е и снимков материал към клип 29805, видно от който, техническото
средство осъществява измерване в посоката на движение на МПС, с което е
извършено нарушението.
В
този смисъл неоснователно е възражението и, че не са събрани годни
доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин обективната съставомерност на нарушението, вменено на жалбоподателя,
както и, че е налице несъответствие между фактическата обстановка.
Относно възражението за приложението на
чл.39 ал.4 от ЗАНН съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН предвижда, че за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система,
в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се
издава електронен фиш.
Необжалваем минимум в текста на ал.2 на чл.39
от ЗАНН няма.
Разпоредбата на чл.39 ал.2 урежда ред за
налагането на глоби на местонарушението при маловажни
случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган.
Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който няма
нищо общо с електронния фиш, която глоба, независимо от определения размер в
диапазона от 10 до 50 лв., става необжалваема, но
само в случаите, когато нарушителят се съгласи да плати глобата. Тоест, за да
настъпи необжалваемост е предвидено условие да липсва
спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от
размера на определената глоба в хипотезата на маловажен случай. Но необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да
се оспорва определен размер санкция няма. А точно това означава изразът „необжалваем минимум“.
От друга страна, необжалваемостта,
по смисъла на чл.39 ал.2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до
приключване на административнонаказателното
производство, защото с издаването на фиш се постига ефекта на влязло в сила
наказателно постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост
в процедурата по чл.39 ал.2 от ЗАНН изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното
вече и санкционирано с фиш нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл.39 ал.4
от ЗАНН е нонсенс, защото понятие „необжалваем“ в
ал.2, към която препраща тази алинея няма.
Трудно може да се разбере смисълът на
нормата на ал.4 и, в частност, какво се има предвид под „необжалваем
минимум“ – глобите от 10 лв. или до 50 лв. и защо да са необжалваем
минимум, като всъщност никъде никой не изключва възможността да се оспорва и
този размер административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен
ред за налагането им.
Отговор дава действащата към момента на
приемане на разпоредбата, разпоредба на чл.59 ал.3 от ЗАНН (ДВ, бр. 10 от 2011 г.), според която не подлежат на обжалване
наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в
размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на
вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за
причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено
друго. Тогава и, ако следвайки семантичното тълкуване на думата „необжалваем“, като нещо неподлежащо на обжалване, очевидно
е, че става въпрос за необжалваем минимум в размер на
10 лв. и при наличието на тази разпоредба при едно систематично и историческо
тълкуване на ЗАНН, изводът е, че с чл.39 ал.4 от ЗАНН е въведено ограничение за
издаване на електронен фиш за глоби до 10 лв.
В исторически план, към момента на приемане
на разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН
(ДВ, бр. 10
от 2011 г.), освен че е действала разпоредбата на чл.59 ал.3 от ЗАНН, е приета
и разпоредбата на чл.189 ал.4 и ал.13 от ЗДвП, като според ал.13 не подлежат на
обжалване наказателни постановления
и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Същата е
обявена за противоконституционна от КС на РБ - бр. 20 от 2012 г., но съдейки по
нейното съдържание, изводът е, че необжалваем минимум
според законодателя, всъщност са глобите
до 50 лв., до какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по
реда на чл.39 ал.2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не води до извод, че поради
разписаното в чл.39 ал.4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби
до 50 лв., най-малкото, защото и според приетата едновременно с тази норма
противоконституционна разпоредба на чл.189 ал.13 от ЗДвП, не се изключва тази
възможност, а напротив, изрично се споменава и издаването на електронни фишове,
с които е наложена глоба до 50 лв. Тоест, законодателят не е изключвал никога
тази възможност. Впрочем, и разпоредбата на чл.59 ал.3 от ЗАНН, действаща към
онзи момент, не се изключва възможността за издаване на електронни фишове под
50 лв., вкл. и за глоби в размер на 10 лв.
Така, независимо че чл.189 ал.4 от ЗДвП,
който въвежда института на електронния фиш едновременно с приемането на чл.39 ал.4
от ЗАНН, приемането в същото време и едновременно с това и на чл.189 ал.13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН да се тълкува в
смисъл такъв, че издаването на електронен фиш да не е предвидено за нарушения, за
които глобата е до 50лв.
Обратното не може да се заключи и при
прочита на чл.85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма особени
правила за административнонаказателния процес при
нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39 ал.4, се
прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Впрочем, тази
разпоредба е приета също едновременно с разглежданите по-горе разпоредби и също
трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика чл.85а от ЗАНН е ненужна,
защото с нея се препраща към специален закон при липсата на правила в общия
закон, което и по правило според ЗНА е така. А и налична е обратната разпоредба
в ЗДвП. Според чл.189 ал.14 /предишна ал.6/ за неуредените в този закон случаи
по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат
разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Във всеки
случай, няма как ЗАНН, в частта си относно електронните фишове, да се счита за
специален закон спрямо ЗДвП, а в останалите си части обратно, да е общ закон по
отношение на ЗДвП.
Това, че чл.39 ал.2 във връзка с ал.4 от ЗАНН не въвежда ограничение в размера на глобите, налагани с електронен фиш
следва, и от обстоятелството, че разпоредбата на ал.2 включва хипотезите на
маловажен случай, без да препраща към друга норма и друг закон, поради което
очевидно се имат предвид маловажните случаи по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а ЗДвП
има съвсем отделно легално определение за маловажно нарушение в §6 т.32 от ДР.
Единственото императивно въведено
ограничение за санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е,
в случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки /чл.189 ал.4 ЗДвП/.
В контекста на последното, становището,че с
електронен фиш не може да се налагат глоби до 50 лв., води като резултат
провеждането на производството по издаване на АУАН и НП по отношение на
нарушения, наказуеми с глоба до 50 лв.,т.е. по-леки такива, на фона на
предвидения изрично такъв ред в ЗДвП по отношение на по-тежко наказуемите с
предвидени наказания лишаване от право да се управлява МПС. Нелогично и противно на правната логика е,
по-усложненият ред да се прилага за по-леките нарушения, след като изрично този
ред е предвиден за по-тежките.
Ето защо съдът намира, че възраженията на
жалбоподателя са неоснователни, като не се споделя съдебната практика в
обратния смисъл.
Изложеното до тук налага
да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния
съд, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и претенциите на страните за
присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват на ответника, които
се констатираха в размер на 80 (осемдесет) лв., съобразно разпоредбата на
чл.27а от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 2184/21.11.2022 г. по АНД № 1883/2022 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Р.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата от 80 (осемдесет) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.