Решение по дело №426/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния Кодекс АПК/ във връзка с вр. чл. 27а от Закона за закрила на детето ЗЗД/.

Образувано е по депозирана жалба от А. Н. Д., с [ЕГН], живущ в [населено място], обл. Шумен, [улица], в качеството си на родител и законен представител на малолетното си дете А. А. Д. с [ЕГН], действащ чрез адв. И. Д. от ШАК, против Заповед № ЗД/Д-Н-НП-061/04.10.2024г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], с която на чл.27, ал.1, във връзка с чл.25, ал.1 т.3 от ЗЗД е разпоредено временно настаняване на детето А. А. Д. с [ЕГН], с родители - законни представители майка - П. Ж. Г. починала, Акт за смърт № 1259 от 09.10.2022 г. и баща А. Н. Д. с [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място] нива, общ. Каспичан, обл. Шумен [улица] настоящ адрес: [населено място], обл. Шумен, [улица] в ЦНСТДБУ «Слънце», [населено място], [улица], считано от 05.10.2024 г. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.

В жалбата се изразява несъгласие с така издадената заповед, като оспорващият счита, че същата е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Сочи, че ведно с връчване на процесната заповед на оспорващият не е бил връчен социален доклад, въз основа на който е направен извод за невъзможност за реинтеграция в биологично семейство. На следващо място твърди, че заповедта е бланкетна, с лаконични мотиви, приравняващи се на липса на такива, което е самостоятелно основание за отмяната й. Сочи, че не са й налице материалноправните основания за издаване на процесната заповед, тъй като родителят-баща, който е единствен и не е в трайна невъзможност да отглежда детето. Сочи се и противоречие с целта на закона, тъй като настаняването на деца в специализирани институции е крайна мярка и следва да се прилага само в крайни случаи, какъвто настоящият не е. Счита, че липсват мотиви, относно това въз основа на какви критерии административният орган е приел невъзможност за реинтеграция в биологичното семейство. Твърди, че оспорващият не е получил екземпляр и не е запознат с изготвения социален доклад, домът му не е посещаван от социален работник, нито социален работник е провеждал разговори с него дали има желание и възможност да отглежда дете в семейна среда. Т. обследване изобщо не било извършвано. Твърди, че връчването на настоящата заповед съвпада с момента, в който е предприел действия по депозиране на молба за извеждане на детето от социалната институция, в която е настанено поради изтичане на срока, като тази молба не е била приета от служителите на Дирекция „Социално подпомагане“ – Нови пазар, а вместо това му е връчена процесната заповед. Сочи, че разполага със собствено жилище, в което съществуват условия за отглеждане на трите деца Г. Д., А. Д. и Ж. Д.. Същият получава трудови доходи за отглеждане на децата, посещава и програма за развитие на родителски капацитет, като непрекъснато поддържа контакт с детето А. Д. по телефон, както и участва в срещи в социалното заведение. Проявява желание за по-чести срещи с детето от утвърдения график. В подкрепа на тези аргументи се сочи, че и детето, независимо че е настанено в ЦНСТДБУ [населено място] от 26.04.2024 г. е записано и посещава училище в [населено място], което е допълнителен аргумент в подкрепа на изложените останали такива. В заключение е отправено искане до съда за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна. Към жалбата са приложени писмени доказателства.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Нови пазар оспорва жалбата като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Изготвен е Социален доклад №СЛ/Д-Н-НП/560-021/04.10.2024 г., от съдържанието на който се установява, че детето А. А. Д. е родено на 13.06.2014г. от майка - П. Ж. Г. и баща А. Н. Д.. Същото е второ дете на двамата родители, които са се разделили. Има по-голяма сестра Г. на 11 години и по- малък брат Ж., на 6 години. Родителските права са били предоставени на майката, която с подкрепата на баща си, Ж. К. е полагала грижи за децата си.

Във връзка с постъпил сигнал на 13.10.2022г. в ОЗД/ДСП-Нови пазар с №СИГ/Д-Н-НП/68 от Ж. Г. К. /дядо по майчина линия/, че майката на детето А. е починала, а бащата не е в състояние да полага грижи за него бил посетен настоящият адрес на семейството - общ. Нови пазар, [населено място], [улица], № 8. Проведени били разговори с А. Н. Д. (баща), Д. С. К. (леля по м. л.) и Ж. Г. К. (дядо по м. л.).

Извършена е преценка, че съществува риск за живота и здравето на детето, поради което е изведено от семейната среда и настанено със заповед на Директора на ДСП Нови пазар №ЗД/Д-Н-НП- 015 в ЦНСТДБУ Каспичан на 26.04.2023 г. С решение №236/20.09.2023 г, НПРС постановява настаняването по съдебен ред за срок от една година, ВЗС на 04.10.2023 г.

В ЦНСТДБУ А. е настанен, заедно със сестра си Г. и брат си Ж., запазена е емоционалната връзка между тях. През почивните дни, ваканциите и празниците децата гостуват в дома на дядо си по майчина линия, както и на леля си в [населено място].

Загубата на майката, системната употреба на алкохол на бащата и заболяването на дядото по майчина линия са отрицателните страни в семейството.

А. е силно привързан към своята сестра Г., с която е настанена в Центъра, където е и най-малкото дете - Ж.. Между децата съществува силна емоционална връзка.

Б. А. Д. заявявил писмено в ОЗД желанието си да ползва социална услуга в ЦОП Нови пазар, [улица] цел стимулиране на емоционалната връзка помежду него и децата н евентуално бъдещо гостуване в неговия дом в [населено място], във връзка с което е изготвен график за срещи със сина си един път месечно в ОЗД Нови пазар. Отговорите на А. се преценяват като уклончиви по повод желанието на баща му за осъществяване на срещи, поради което с момчето работят специалисти от ЦОП Нови пазар за стабилизиране на емоционалната връзка родител - дете и бъдещи гостувания в неговия дом в [населено място]. След последната им среща на 24.07.2024 г. в ЦНСТДБУ [населено място], А. бил обследван от клиничен психолог Наташа С., според която травматичния момент и нежеланието за срещи е свързано с алкохолния проблем на бащата. Въпреки това на срещата с баба по бащина линия Т. и с бащата основно е разговарял А.. Искали са да му закупят мобилен телефон с карта, тъй като си е счупил неговия личен телефон. Поведението на А. е преценено като сдържано отговарял на въпроси с кратки изречения, зададени от баща му. Трите деца показвали повече желание за среща с баба си по бащина линия, но били недоверчиви и неуверени все още към поведението на баща си. А., за разлика от сестра си и брат си изразявал в по-голяма степен желание за среща с баща си и баба си по бащина линия, тъй като му закупували различни подаръци и му оставяли финансови средства при всяко посещение в Центъра. Въпреки това А. не го припознава като значим възрастен, при разговор не го нарича "татко", а говори за него като "А.". Преценено е, че бащата А. Д. към този момент няма подкрепяща среда за правилното обгрижване на трите си деца в семейна среда. Въпреки, че майка му Т. Д. е регистрирана адресно в [населено място], тя не живее реално там, а в дома си в [населено място] нива, кьдето е работеща и полага грижи за болния си съпруг.

На 09.08.2024 г. А. Д. бил насочен от ОЗД при ДСП Нови пазар към ЦОП Нови пазар, ул,"Скобелев" №18 за ползване на социална услуга - "Информиране н консултиране, работа с психолог и социален работник", с цел стабилизиране на емоционалната връзка родител - дете, свързан с алкохолния проблем на бащата и стимулиране за бъдещи срещи и гостувалия в неговия дом в [населено място].

На 14.08.2024 г. г-н Д. заявил писмено желанието си в ОЗД Нови пазар да ползва социална услуга, във връзка с гостувания на децата в дома му в [населено място]. На 16.08.2024 г. било издадено направление към ЦОП Нови пазар, [улица]за ползване на социална услуга - "Информиране и консултиране за ефективно родителстване". Г-н Д. като единствен жив родител заявил желание да отглежда в семейна среда трите си деца, работещ на постоянен трудов договор, има сигурен месечен финансов доход, установил се е в своя дом в [населено място], където се старае да осигури подходящи хигиенно-битови условия за правилното отглеждане и възпитание на децата си.

Като съществуващ проблем е отчетен злоупотребата с алкохол, който рефлектира върху родителския му капацитет и устойчивия модел на поведение пред децата му.

Обкръжаващата го семейна среда в лицето на баба по бащина линия Т. Д. не е възприета като постоянна в подкрепа при обгрижването на децата си, тъй като същата полагала грижи за болният си съпруг и живее в друго населено място. Направен е извод, че все още не са налице всички изискуеми предпоставки А. да бъде реинтегриран в семейната среда на баща си А. Д., като след приключване на социалните услуги, предоставяни на детето и бащата и изготвяне на социалните доклади от специалисти от ЦОП Нови пазар, предстои организиране на екипна среща и ново обсъждане на въпроса за гостувания на А. в дома на баща си, развита ли е емоционална връзка и налице ли са обстоятелства за бъдеща реинтеграция.

Резултатите от извършената до момента социална работа са в насока, че все още не са налице всички изискуеми предпоставки А. да бъде реинтегриран в семейната среда на баща си А. Д., тъй като не е изградена емоционална връзка между детето и бащата. А. не припознава баща си като значим възрастен, а по- скоро за него А. е източник на средства. Въпреки желанието на бащата да полага грижи за децата си в семейна среда, същият няма подкрепяща среда и се намира в трайна, невъзможност да ги отглежда поради неизградената емоционална връзка.

Преценено е, че с оглед изтичане на срока на съдебното решение и невъзможност реинтеграция обуславя да бъде подновена мярка на закрила - настаняване в ЦНСТДБУ Каспичан.

По делото е представена Искова молба от Д“СП“ – Н. Пазар до Районен съд-Н. Пазар вх. № 7959/04.11.2024 г. с правно основание чл.28 от ЗЗДет.

По делото е представена и приобщена към доказателствения материал административната преписка. Допуснати и събрани гласни доказателства: разпитана е и лелята по майчина линия - Д. С. К., която заявява, че А. от много дълго време, още когато майката на Ж. е била жива, е злоупотребявал с алкохол, плащал е издръжка, но не се е интересувал от децата си, които е отглеждала покойната им майка. Сочи, че поддържа редовни отношения с трите деца, като от тях е узнала, че при последното гостуване на А. в дома на баща му е ползвал мобилен телефон до около три часа след полунощ. Сочи, че предвид наличието на проблем с употребата на алкохол от страна на бащата А., оставането на децата в Центъра за настаняване е най-доброто за тях към настоящият момент.

От разпита на социалния работник М. Д. се установява, че бащата полага усилия да осигури жилищни и хигиенно-битови условия за отглеждането на децата в дома му. Заявява, че както той, така и децата са насочени и ползват социална услуга в ЦОП – Н. Пазар, с цел стабилизиране на емоционалната връзка помежду им. Заявява, че последната седмица А. е гостувал в дома на баща си, докато другите две деца са отказали. Като обръщение към оспорващия, А. не използвал „татко“, а го наричал по име. С оглед заявеното желание за отглеждане на децата, на оспорващият е изготвена отрицателна оценка за родителски капацитет, като работата с него и децата продължава. Реално не е извършено посещение на адреса на оспорващия, както и не му е връчван социалният доклад. Все още не е изготвен доклад от ЦОП-Н. Пазар, което предстояло и от разговор със социален работник в Центъра получила информация, че се наблюдава положително развитие. Заявява, че детето е обследвано от клиничен психолог, чието становище е отрицателно по отношение реинтеграцията на А..

Св. В. И., директор на ЦНСТДБУ „Слънце“ [населено място] в показанията си сочи, че А. е лъчезарно и будно дете, но има нужда от подкрепа в домашни условия при самоподготовката си, както и, че споделил при гостуването при баща си, че е бил на телефона до 03.00 часа през нощта и пил вино и бира, което му харесвало. Сочи, че детето изявява желание да се върне при баща си, но го определя като емоционално нестабилен. Заявява, че баща му го търси постоянно, отношенията между бащата и детето по време на срещи са топли.

От разпита на св. М. С. и Т. Д. става ясно, че оспорващият има желание и полага усилия в насока засилване на емоционалната връзка и реинтегриране на А. в домашна среда.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима подадена при надлежно упражнено право на оспорване от лице с правен интерес в законоустановения срок.

По арг. от чл. 27а, ал. 1 във връзка с чл. 27 от ЗЗДт – оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган- директор на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, в пределите на неговата власт.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на оспорващия и да са препятствали възможността му адекватно да я организира. Също така, е реализирал правото си на обжалване на заповедта, по повод което е образувано и настоящото съдебно производство, не е лишен от възможност да организира защитата си и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си.

Административният акт е издаден при спазване на установената писмена форма и изискуеми реквизити /чл. 59, ал. 2 от АПК/. Същият отговаря и на законовите изисквания за съдържание, доколкото в него изрично е посочено правното основание за издаването му чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт, а фактическите такива се съдържат в представените към административната преписка социален доклад от 04.10.2024 г. и Протоколи от работа на соц. служители в ЦОП-Н. Пазар, Становище на кл. психолог при ЦНСТДБУ „Слънце“ [населено място].

Наличието на мотиви, извън проверявания акт е изцяло допустимо, съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Изложеното в социалния доклад представлява юридическия факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Изложеното в социалния доклад представлява фактическото основание, съответстващо на посоченото в заповедта правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си.

В случая спрямо детето А. е взета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДт, а именно предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Основанието за настаняване извън семейството е по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗдт, а именно трайна невъзможност за отглеждане на детето, в случая от единственият му родител – бащата А. Д..

Оспорената заповед обективира едно временно разрешение на казуса, с действие до произнасянето на съда на основание чл. 28 от Закона за закрила на детето. Дали да се предприеме или не тази временна мярка е въпрос на целесъобразност. Административният орган е извършил приоритетна преценка по целесъобразност на интереса на детето по см. на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. въз основа на изложените в социалния доклад и придружаващите го документи фактически основания. Безспорно по арг. от чл. 179 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК социалният доклад е официален документ, доказателство до доказване на противното за изявленията и действията извършени пред и от социалния работник. От ангажирания по делото доказателствен материал /гласни доказателства/ се потвърждават констатациите в социалния доклад, мотивирали административния орган да издаде оспорения акт, а именно, че бащата А. Д. е в трайна невъзможност да отглежда детето си в семейна среда, продиктувана от употреба на алкохол.

Вярно е, че събраните в съдебната фаза гласни доказателства потвърждават желанието, мотивацията и усилията на бащата да изгради емоционална връзка, която е предпоставка за реинтеграция на детето, като му е издадено направление и е заявил желание за ползване на социална услуга от ЦОП-Н. Пазар, но към момента все още не са постигнати целените резултати, за да се случи това, същевременно е отчетена и положителната насока в развитието на отношенията между родител-дете.

Приложената мярка за закрила, съдът намира за съответна и на целта на закона, и приложена при спазване на принципите, регламентирани в чл. 3, т. 1- т. 14 ЗЗДет. и в най- добър интерес на детето, за момента. Държавата има задължение да предприеме мерки както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най-висши интереси, при водещ интерес на детето, което в случая е сторено с процесната заповед. Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет, е постигната целта на закона да се защитят висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията и интересите и на родителя, и на възходящите. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧ/ националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя, като се подчертава, че водещ е интересът на детето /решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96, пар. 64/. В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, (№ 27148/12, пар. 92. /. Тук следва да се посочи и следното, като отговор на повдигнатите в жалбата оплаквания. От една страна, окончателното решение, на този етап, каква мярка за закрила да се приложи по отношение на детето, ще се вземе от гражданския съд, в производството по чл. 28 от ЗЗДет., като тепърва предстои произнасянето на тази съдебна инстанция. Тя е инстанцията по същество, и със силата на пресъдено нещо, ще отговори на този въпрос, като настоящото производство, поради естеството си, има за цел основно да обезпечи наложената мярка, само до произнасянето на съда по реда на чл. 28 от ЗЗДет. От друга страна наложената мярка безспорно има временен характер, като дори самите социални работници сочат, че след като се подобри психическото и емоционално състояние на бащата и детето, предстои нова оценка на родителския капацитет на оспорващия като лице, с което има изградена силна емоционална връзка. За да се даде възможност на оспорващия пълноценно да започне да се грижи за отглеждането и възпитанието на А. е наложително социалната и терапевтична дейности да бъдат продължени, тъй като той все още не е готов за това /необходим е период на адаптация в променената житейска ситуация/.

Предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа е съобразено и с обстоятелството, че в ЦНСТДБУ „Слънце“ [населено място] са настанени и по-голямата сестра Г. и по-малък брат Ж., с които А. има силна емоционална връзка.

В подкрепа на приложената мярка е и становището на кл. психолог към центъра /л.41/, според което следва да се стимулират бъдещи срещи и да продължи терапевтичната работа с трите деца за преодоляване на травматичния момент в семейството.

Не без значение и в подкрепа на предприетата мярка са показанията по сведение на детето А. за последното посещение в дома на оспорващия-опитвало бира и вино и споделило, че му харесва, както и е прекарало до 03.00 ч. през нощта времето в „Тик ток“ на телефона си, което не беше отречено от оспорващия, респ. създаването на емоционална връзка, засилването на родителската отговорност и подкрепа към детето е все още на етап изграждане, но не е достигната задълбоченост и пълнота, което от своя страна е предпоставка за реинтеграция на А. в семейна среда.

Следователно, процесния акт съответства на целта на закона-мерки да се предприемат за да се осигури най-добрия интерес на детето.

След като не е налице друга възможност, единствената такава в се очертава настаняването в специализирана институция, до произнасянето по чл. 28 от ЗЗДет.

Предвид това съдът приема, че към момента на издаването на заповедта, тя е в съответствие с материалния закон. В рамките на настоящото бързо производство по чл.27а от ЗЗакр.Д съдът намира, че предпоставките за настаняване на малолетното дете А. А. Д. в ЦНСТДБУ «Слънце», [населено място], [улица]до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет., към датата на издаване на заповедта са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази мярка. Понятието "висши интереси на детето" не е легално дефинирано, като според съда то намира израз в прогласените и защитени от международните актове и закона права на детето - в принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г. и в чл.10 ал.1 от ЗЗакр.Д.

В конкретния случай, приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Приложените социални доклади и становища от компетентните органи, изготвени в хода на административното производство, илюстрират задълбоченото, съвестно и отговорно отношение на социалните работници към случая, както и стремежът им да изпълнят основните цели на закона.

С оглед на изложеното съдебният състав намира, че административният орган е действал в съответствие и с целта на закона, като временното настаняване е с оглед предотвратяване на опасността от увреждане на здравето на детето. От друга страна, при осъществяване на предприетата временна мярка, целта е да се защити и осигури по най-добрия начин интереса на детето с оглед основната цел: да се осигури среда, където да бъдат задоволени по най-адекватен начин неговите права и интереси и като такава мярка тя се предприема винаги в интерес на детето.

Следва да се има предвид, че в настоящото производство съдът преценява дали са били налице предпоставките за прилагане на мярката към момента на издаване на заповедта, както и че наложената мярка за закрила е временна. Дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще е предмет на производство по чл.28 от ЗЗакр.Д, като в правомощията на компетентния районен съд е да се произнесе по този въпрос.

Предвид изложеното и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на относимите материално правни разпоредби и процесуални правила, при което жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

В настоящото производство ответната страна не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, Шуменският административен съд,

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. Д., с [ЕГН], живущ в [населено място], обл. Шумен, [улица], в качеството си на родител и законен представител на малолетното си дете А. А. Д. с [ЕГН], действащ чрез адв. И. Д. от ШАК, против Заповед № ЗД/Д-Н-НП-061/04.10.2024г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], с която на чл.27, ал.1, във връзка с чл.25, ал.1 т.3 от ЗЗД е разпоредено временно настаняване на детето А. А. Д. с [ЕГН], в ЦНСТДБУ «Слънце», [населено място], [улица], считано от 05.10.2024 г. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по реда на чл.137 от АПК.