МОТИВИ кьм
Присьда № 106/07.09.2015г. по НОХД № 321/2015г.:
ЯРП е предявила обвинение против Т.К.Т. *** за извьршено
престьпление по чл.128,ал.2,вр.ал.1 от НК.
Съдът е насрочил делото по реда на Гл.27 от НПК.
Съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство, предявените от св.С.П.С. *** граждански искове против подс.Т.К.Т. от с.гр., за заплащане
на обезщетения за причинени му от подсъдимия неимуществени вреди в р-р на 60 000лв. и имуществени вреди в размер на 406,45лв., ведно със
законната лихва и за двете искови претенции, считано от деня на увреждането -
30.11.2013г., до окончателното
изплащане на сумите. Като граждански ищец и частен обвинител в процеса беше
конституиран пострадалия
Т.К.Т. с надлежно упълномощен адвокат за
повереник.
След даване ход на делото
подсъдимият заплати на гр.ищец и частен обвинител сумата от 480лв.,
представляваща причинени на пострадалия имуществени вреди, като гр.ищец и
неговия повереник заявиха пред съда, че приемат тази сума и оттеглят предявения
против подс.Т.Т. гр.иск за имуществени вреди в размер на 406,45лв., ведно със
законната лихва от 30.11.2013г. Съдът прекрати производството по този иск и
продължи разглеждането на делото по реда на Гл.27 от НПК.
След даване ход на делото, по
искане на подсъдимия и защитника му, предварителното изслушване на страните се
проведе на основание чл.371,т.2 от НПК, като прокурорът изрази становище, че
делото може да се разгледа по този ред. Гражданският ищец и частен обвинител, и
неговият повереник също поискаха делото да се разгледа по този процесуален ред.
Сьдьт разясни на подсъдимия правата
му по Гл.27 от НПК, както и това, че според чл.371,т.2 от НПК самопризнанията му
ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата и няма да му бьде провеждан
разпит за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а
доказателствата от ДП ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Подсъдимият и защитата заявиха
пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и са съгласни да не бъдат събирани доказателства за тези факти.
Сьдьт, след като установи, че
самопризнанията на подсъдимия, дадени в с.з., се подкрепят изцяло от събраните
в досьдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия и събраните
в досьдебното производство гласни, писмени и веществени доказателствени
средства, без да събира нови доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.283 от НПК бяха прочетени
всички писмени доказателства приложени по делото, като преди това бе прочетено
по чл.282,ал.1 от НПК и заключението в.л. по назначената от съда СМЕ, от която
се установява, че на пострадалия е причинена тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК. По чл.284 от НПК на страните бе
предявено образното изследване на очната ябълка на пострадалия.
Участващият
по делото прокурор в пледоарията си заяви, че поддържа обвинението предявено
против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна
страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният обвинител
пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното обвинение и му бьде
наложено наказание ЛС при условията на чл.58а и чл.54 от НК около минималния
размер, след което да се приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК, а
гражданския иск като основателен уважен по справедливост.
Гражданският
ищец и частен обвинител пледира сам и чрез повереника си на подсъдимия да бъде
наложено справедливо наказание ЛС, което да въздейства предупредително и
превъзпитателно на дееца, а гражданския иск да бъдат уважен в пълен размер като
основателен и доказан, изхождайки от високата степен на опасност на извършеното
деяние и личността на дееца, както и изключително неблагоприятните последици за
пострадалия след причиняване на телесната повреда.
Подсъдимия
участва лично в с.з. с упълномощен адвокат. Признава се за виновен по
предявеното обвинение, без да оспорва фактите, изложени в обвинителния акт. При
последната си дума изразява съжалението си затова, че е извършил престъплението.
Чрез защитника си пледира за налагане на минимално наказание ЛС, което да бъде
отложено за максимален изпитателен срок по чл.66 от НК. Навеждат се доводи за
безупречното процесуално поведение на подсъдимия, за изразеното от него
разкаяние за стореното, за това, че е продължил образованието си и няма други
нарушения на закона след образуването на настоящото наказателно производство.
Прави се искане за уважаване на гр.иск за неимуществени вреди по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно съдебната практика, като се
пледира, че в този размер гр.иск е твърде завишен.
Сьдьт, за да постанови присъдата
си приема за установена следната фактическа обстановка:
На 30.11.2013 г.
около 03.30 часа, пострадалият С.П.С. ***, заедно с приятеля си - св. М.Н.Е. от същия град,
решили да отидат до *** в гр. Я., за да се позабавляват. По
пътя към дискотеката срещнали св. Я.А.А., живущ ***
приятел на св. Е., който след като разбрал накъде са потеглили С. и Е., решил да се
присъедини към тях и тримата продължили към дискотеката. В заведението тримата
пристигнали около 04.00 часа, като по пътя непознатите до тогава С. и А. се запознали. След
като влезли в дискотеката, А. и Е. се отправили и седнали на бара, на около 2 метра от св. А. Н., който също
стоял на стол пред бара и към който С.С. се отправил, за да го поздрави, тъй като
се познавали отдавна. Непосредствено от лявата страна на Н. се намирал подс. Т.К.Т. ***, който
стоял на стол тип „щъркел”, а до него св. Н. С., като последните
трима пристигнали в заведението около 01.00 часа на посочената дата и към този
момент били изконсумирали значително количество алкохол. След като С. стигнал
до Н.,
се навел над него, поздравил го и го попитал как е, след което се изправил. В
този момент, около 04.30 часа, без каквато и да е било причина за това, подс.Т. Т., който
носел в себе си метален бокс, поставил същия на дясната си ръка, изправил се и
нанесъл удар с него в областта на лявото око на св. Ст.С.. Свидетели на
случилото са станали М.Е. и Я.А., които се
намирали в непосредствена близост до подсъдимия, както и св. Д.Д. - управител
на дискотеката. Вследствие на така нанесения силен удар и болката от същия, св. С.С. паднал на
земята, като независимо от това обстоятелство, подс.Т.Т. продължил да
нанася удари с ръце и крака по тялото му. Към подс.Т.Т. се
присъединили и св.А.Н. и св.Н.С., които също нанесли без
причина няколко удара с крака по тялото на св.С.С., като едва след намесата
на свидетелите Е. и А., които се притекли на помощ, за да отърват
пострадалия С., боят бил преустановен. На помощ се притекъл и св.Д.Д., който забелязал
агресивното поведение на подсъдимия и за да преустанови по-нататъшни
конфликти, извел подс.Т. извън заведението, след което Т. си тръгнал, последван
малко по-късно и от свидетелите С. и Н. След като подсъдимият напуснал
заведението, пострадалият С., който все още стоял на земята в безсъзнание, бил
вдигнат от свидетелите Е. и А., и тътрейки го, последните успели да го заведат до
тоалетната на заведението, където плискайки го с вода се опитали да го свестят
и да измият кръвта от лицето му. Малко по-късно двамата свидетели извикали
такси и успели да качат в него С., след което го откарали до ЦСМП-Ямбол за
оказване помощ на пострадалия. В здравното заведение била оказана такава на С.
от специалисти от ХО на МБАЛ - Ямбол, след което С. се прибрал у дома си.
Докато пострадалият
се намирал в ЦСМП - Ямбол, в *** пристигнали и свидетелите Ж.Ч. и Ж.Г., които към
30.11.2013 г. работели като полицаи при сектор „СОД” на ОД МВР-Ямбол, като
същите били изпратени за проверка на сигнал,
подаден по паник бутона от управителя на дискотеката във връзка със случилото
се. При пристигането си инцидентът вече бил прекратен, а участниците в него не
се намирали в заведението, поради което и не се наложила тяхната намеса.
Няколко дни след
случилото се, св.С.С. установил, че не може да вижда с лявото си око, където
му бил нанесен ударът от подсъдимия, което наложило провеждането на множество
прегледи в различни здравни заведения, както предписването и носенето на очила
за коригиране на зрението.
За случилото се св.С. подал жалба до
ЯРП, вследствие на което е образувано и настоящото ДП, в хода на разследването,
по което е установено, че вследствие на нанесения от подс. Т.Т. на 30.11.2013 г.
удар с метален бокс, поставен на дясната му ръка, в областта на лявото око на С.С., на същия е
била причинена тежка телесна повреда по чл.128 от НК, изразяваща се в
разкъсване на ретината на лявото око под формата на разцепване на същата през
макулата на очното дъно /с персистиращи кръвоизливи около мястото на
увреждането на ретината/, със силно намалено зрение, което е довело до слепота,
представляваща „постоянна слепота с лявото око” на С.С..
Видно от
заключението по назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза за преглед
и освидетелстване на живо лице и по писмени данни /с участието на вещи
лица - специалист по офталмология и съдебен лекар/: При възникналия инцидент
на 30.11.2013 г. в ***, пострадалият С.С. е получил
контузия на главата и лявата очница с масивен левостранен периорбитален хематом
с наличие на малки разкъсно-контузни рани в областта на меките тъкани на
очницата и охлузвания на кожата, масивен болезнен травматичен оток на тъканите
със стесняване на очната цепка и масивни кръвоизливи в областта на очната
ябълка. Получил е и болки в лявата тилна област на главата, получил е и
сътресение на мозъка, което видно от данните посочени от него и представените
доказателства по ДП е протекло с изпадане в безсъзнателно състояние, с липса на
пълен и ясен спомен за случилото се. Травматичните увреждания в
областта на лявото око с разкъсване на ретината на лявото око под формата на
разцепване на същата през макулата на очното дъно със силно намаление на
зрението, което е довело практически до слепота, представлява „постоянна
слепота с лявото око” – тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК. Освен
това, на С. е била причинена и средна телесна повреда, а именно „разстройство
на здравето, временно опасно за живота /контузия на главата на пострадалия със
сътресение на мозъка, което е протекло с
изпадане в безсъзнателно състояние/. Описаните увреждания са получени
вследствие действието на твърди тъпи и тъпо ръбести предмети и добре отговарят
да са били получени вследствие нанасяне на силни удари с такива предмети в
областта на лявата очница на пострадалия и в областта на окосмените части на
главата. Разкъсно-контузните наранявания в областта на меките тъкани на
очницата и увреждания структурите на окото в областта на дъното на очната
ябълка, добре отговарят да са получени вследствие нанасяне на силен удар с
метален бокс в областта на очницата”.
Видно от
приложеното свидетелство за съдимост, към момента на извършване на деянието подс. Т.К.Т. е
осъден със споразумение, влязло в сила на 20.11.2012г., по
НОХД № 6100/2012г. на ВРС за деяние от 09.11.2012г. по чл.343б,ал.1,вр.чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК
на пробация – ЗРНА два пъти седмично за срок 6мес., ЗПСПС за срок от 6мес. и по
чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 6мес. С присъда на
ЯРС, влязла в сила на 13.06.2014г., по НОХД № 1522/2013г. подсъдимият е осъден
за деяние от 06.11.2011г. по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК на 8мес.ЛС, за деяние от
06.11.2011г. по чл.216,ал.1 от НК е осъден на 6мес.ЛС. На основание чл.23,ал.1
от НК е определено общо наказание от 8мес.ЛС, което по чл.66,ал.1 от НК е
отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3год.
Горната фактическа
обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия,
дадени в с.з., отчасти от
показанията на свидетелите А.Н. и Н.С., както и от показанията на
свидетелите С.С., М.Е., Я.А., Д. Д., Ж.Ч. и Ж.Г., разпитани в досьдебното производство, които гласни
доказателствени средства в кредитираната им част от съда са логични, последователни и безпротиворечиви, както и от заключението на вещите лица по назначената в ДП съдебномедицинска експертиза/СМЕ/. Гласните доказателствени средства и
заключението на в.л. по СМЕ от ДП бяха събрани от съда на основание чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК.
Съдът не кредитира онази част от
показанията на свидетелите А.Н. и Н.С., в които се сочи, че подс.Т.Т. не е
удрял пострадалия, че те също не са удряли пострадалия, т.к. в тази част
показанията им се оборват от показанията на свидетелите С.С., М.Е., Я.. и Д.Д.
От показанията на последните трима свидетели се установява, че пострадалия С.С.
е бил бит безпричинно от подсъдимия, на когото помогнали и неговите приятели –
А.Н. и Н.С. В тази насока са и заключението на в.л. по СМЕ и приложените по
делото медицински документи и образно изследване на очната ябълка на
пострадалия, предявено на страните по чл.284 от НПК. Съдът не кредитира тази
част от показанията на А.Н. и Н.С., т.к. същите са изолирани от останалия
доказателствен материал, като тези свидетели са и заинтересовани от изхода на
делото, т.к. са участвали в побоя нанесен на пострадалия.
В останалата част съдът приема за
достоверни показанията на свидетелите А.Н. и Н.С., защото същите кореспондират
помежду си и се подкрепят от останалите доказателства събрани по делото в с.з..
Съдът приема за достоверни
показанията на останалите свидетели разпитани по делото в ДП – С.С., М.Е., Я.А.,
Д.Д., Ж.Ч. и Ж.Г., т.к. показанията на тези свидетели кореспондират, както
помежду си, така и с кредитираните от съда показания на А.Н. и Н.С. и
самопризнанията на подсъдимия от с.з., както и с приетите по делото от съда
заключение на в.л. по СМЕ и писмените доказателства от ДП и с.з.
Фактическата обстановка се установява и от всички
писмени доказателства приложени по делото, които сьдьт събра на основание
чл.373,ал.3 от НПК,
включително и тези представени от страните в с.з., касаещи здравословното
състояние на пострадалия, както и справка за съдимост от ДП и с.з., протокол за
доброволно предаване и фискални бонове на обща стойност 406,45лв.
От така установената фактическа
обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Подс. Т.К.Т. *** е осьществил от обективна и субективна
страна престьпния сьстав на чл.128,ал.2,вр.ал.1 от НК, тьй като на 30.11.2013 г.,
около 04.30 часа, в ***, чрез нанасяне на удар с метален бокс, поставен на
дясната му ръка, в областта на ляво око на С.П.С. ***, е причинил на същия
тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на ретината на лявото око под
формата на разцепване на същата през макулата на очното дъно /с персистиращи
кръвоизливи около мястото на увреждането на ретината/, със силно намаление на зрението,
което е довело до слепота, представляваща „постоянна слепота
с лявото око на пострадалия С.”.
От
обективна страна непосредствен обект на престьпно посегателство е телесната
неприкосновеност на личността и по-конкретно здравето на св.С.С.. Подсьдимият е
осьществил изпьлнителното деяние на престьплението чрез нанасяне на удар с
метален бокс по лявото око на пострадалия, а после след падането му на пода и
чрез удари с ръце и крака по тялото на гр.ищец и частен обвинител.
Силата на ударите и техния брой е била достатъчна, за да причини процесните
увреждания на здравето на пострадалия. Медико-биологичната характеристика на
телесните увреждания е точно определена от в.л., съобразно заключението от ДП.
В тази връзка са всички медицински документи, касаещи здравословното състояние
на гр.ищец и частен обвинител.
От медицинската
експертиза и приложените по делото медицински документи на св.С.С., се
установи, че телесните увреждания по своята сьвкупност са довели до
разстройство на здравето на пострадалия и представляват тежка телесна повреда
по чл.128 от НК.
Правилно
прокурорьт е предявил обвинение по чл.128,ал.2,вр.ал.1 от НК на подсъдимия, т.к.
се установи, че в резултат на общата му престьпна деятелност по едно и сьщо
време на пострадалия са причинени всички телесни увреждания, посочени в
заключението на в.л. по сьдебномедицинската експертиза от ДП. В тази врьзка
правилно прокурорьт е определил квалификацията на деянието по най-тежките последици
за здравето на пострадалия, по най-тежко настьпилия престьпен резултат. Тези
изводи на сьда се извеждат от анализа и на кредитираните гласни и писмени
доказателства, включително и вещественото доказателствено средство – образно изследване на очната
ябълка на пострадалия - от ДП и от с.з.
В
съдебната фаза на процеса бе установено, че подсъдимият е имал съучастници – съизвършители
- свидетелите А.Н. и
Н.С.. Тези двама свидетели също допринесли, макар и отчасти, за настъпването на
общия престъпен резултат, въпреки, че не са причинили пряко увреждането на
окото на пострадалия. Действия на подсъдимия не са били в условията на
неизбежна отбрана по чл.12 от НК, в резултат на провокирано или неправомерно
нападение от страна на пострадалия. Пострадалият дори не е ударил подсъдимия,
за да защити своята телесна неприкосновеност, защото е изпаднал в безсъзнателно
състояние от удара на подсъдимия, поради което съдът не приема, че описаните в
СМУ№ 707/2013г. /л.24 от ДП/ телесни увреждания на подсъдимия са причинени от
пострадалия.
От субективна страна престьплението е извьршено при пряк
умисьл. Подсьдимият като извършител е сьзнавал всички елементи от сьстава на
престьплението. Целял е да нарани пострадалия, поради неправилното разбиране от
негова страна на понятието „справедливост”, съобразно фактите, касаещи
сбиването на инкриминирания ден. Решението за извьршване на инкириминираното
деяние е взето непосредствено, след като подсъдимия и пострадалия се видели на
бара в заведението.
В хода на сьдебното следствие и от всички сьбрани по делото
гласни и писмени доказателства се
установява, че подсьдимият не се е намирал в наситено афективно сьстояние. Сьдьт
счита, че не са налице основанията за признаването на подсъдимия за виновен по
чл.132,ал.1 от НК, тьй като няма данни той да е бил подразнен от поведението на
пострадалия, не е налице противозаконно действие от пострадалия, за да се
квалифицира като насилие или тежка обида неговото поведение при разговора,
който той е водил на бара на заведението. В случая подсъдимият е целял
настьпването именно на процесните общественоопасни последици. Той е разбирал,
че ползвайки като оръдие на престъплението металния бокс от неговите действия
ще настьпи визирания престьпен резултат и само по щастливо стечение на
обстоятелствата не се е стигнало до летален изход за пострадалия.
В хода на сьдебното следствие не се сьбраха доказателства
деянието да е осьществено от подсъдимия поради уплаха или смущение - чл.12,ал.4
от НК, при неизбежна отбрана, както вече бе отбелязано, или при превишаване пределите
на неизбежната отбрана - чл.12,ал.1 и ал.2 от НК, имайки предвид, че
подсьдимият е нападнал неочаквано пострадалия. Дори защитата сочи, че в резултата
на употребения алкохол от подсъдимия се е стигнало до процесния инцидент.
В тази
връзка съдът изцяло приема фактическите и правните изводи на ЯРП и повереника
на гр.ищец и частен обвинител, касаещи обективната и субективната страна на
процесното инкриминирано деяние и отхвърля като неоснователна и недоказана
фактическата и правната аргументация на защитата и подсъдимия, че причина за
инцидента е и употребения алкохол от пострадалия и неговите познати, защото се
установи категорично, че нито С.С., нито свидетелите М.Е., Я.А., са нарушили
обществения ред в заведението, което да е провокирало действията на подсъдимия
и неговите приятели. Само и единствено поради своевременната намеса на
последните двама свидетели не се е стигнало до трагичен край за пострадалия.
С
оглед изложеното, съдът прие, че
подсъдимият е осъществил с действията си от обективна и от субективна страна сьстава на престъплението
по чл.128,ал.2,вр.ал.1 от НК от обвинението предявено му с обвинителния акт от
ЯРП, и го призна за виновен по това обвинение.
При определяне на вида и размера на наказанието, сьдьт взе
предвид следното:
Извьршеното от подсьдимия инкриминирано деяние е с висока
степен на обществена опасност, тьй като с него се засягат непосредствено
обществените отношения свьрзани с телесната неприкосновеност на личността.
Личността
на подсьдимия е с висока степен на обществена опасност, имайки предвид степента
на обществена опасност на извьршеното деяние и факта, че е осьждан за
престьпления от общ характер.
При определяне
на наказанието, сьдьт, след като взе предвид гореизложеното, както и начина, времето
и мястото на извьршване на престьплението, самопризнанията на подсъдимия от
с.з., спомогнали за изясняване на обективната истина по делото, недобрите
характеристични данни за личността на дееца, наличието на разкаяние за
стореното, възстановяването на имуществените вреди от деянието, както и
недоброто му социално положение, употребата на алкохол от подсъдимия и особено
тежките последици за здравето на пострадалия, включително и към настоящия
момент, наложи на Т.Т. при условията на чл.58а,ал.1 и чл.54 от НК наказание от
3/три/год. ЛС, което намали с 1/3 до размер на 2/две/год. ЛС.
На
основание чл.60,ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС бе поставено наказанието да бъде
изтърпяно от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален строг режим, т.к. Т.Т. е бил осъден, макар и по-късно, за
извършени престъпления по НОХД№ *** от ЯРС условно, както и по НОХД№ ** на ВРС,
и не е реабилитиран или амнистиран.
Сьдьт не приложи
разпоредбата на чл.58а,ал.4 и чл.55 от НК, т.к. не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и най-лекото
предвидено в закона наказание не би било несъразмерно тежко.
Сьдьт счита, че с така наложеното
наказание, което следва да се изтърпи ефективно, ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и спрямо личността на подсьдимия ще се
постигне необходимото поправително и превьзпитателно вьздействие, като в тази
връзка, съобразно изложеното по-горе, съдът споделя отчасти изводите на ЯРП,
повереника на пострадалия и защитата за налагане на наказание ЛС и отхвърля
като неоснователна мотивировката им за приложението на чл.66,ал.1 от НК.
Относно
предявения граждански иск:
Сьдьт
уважи частично предявения от пострадалия св.С.П.С. гр.иск за заплащане от подс.Т.К.Т.
на обезщетение за причинените му от престьплението неимуществени вреди в р-р на
55 000/петдесет и пет хиляди/лв., ведно сьс законната лихва от деня на
увреждането - 30.11.2013г. - до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над 55 000лв. до размер на 60 000лв. отхвьрли иска като неоснователен
и недоказан.
За да уважи гр.иск за неимуществени вреди в този размер, по
справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, сьдьт взе предвид, че деятелността на
подсъдимия, която е престъпна, противоправна и умишлена по своя характер, и
всички настъпили телесни увреждания са в пряка каузална връзка, без да има
опосредяване на резултата поради обективни или субективни фактори. В тази
насока съдът не споделя доводите на защитата, че има съпричиняване на настъпилите
неимуществени вреди от страна на пострадалия, поради употребения алкохол,
защото неговите действия са били правомерни. При определяне на обезщетението
бяха взети предвид и времето, начина и средствата на осьществяване на деянието,
и личния принос на деликвента за причиняването на процесните телесни увреждания.
Това, че от престьплението пострадалият е претьрпял големи болки, страдания, унижение
и срам кьм момента на нанасяне на телесната повреда и след това, характера на
телесното увреждане и невъзможността за нормално зрително възприятие на света, вьзрастта
на увредения и изключително малкия шанс за възстановяване на зрението на
пострадалия. С оглед изложеното сьдьт счита, че е справедливо подсъдимият да
заплати на пострадалия посочената сума за причинените страдания и неудобства.
Съдът присъди на гр.ищец и частен обвинител направените по
делото разноски в размер на 550лв.
Причини за извьршване на деянието са нарушаването на
установения в страната обществен ред, както и невьздьржания характер на
подсъдимия.
При
този изход на делото на основание чл.189,ал.3 от НПК, сьдьт осьди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски в размер на 270лв. в полза на РБ по
сметката на ОД на МВР-Ямбол и ДТ в размер на 2200лв. вьрху уважения размер на гр.иск.
По тези
сьображения сьдьт постанови присьдата си .
Районен сьдия :