Р Е Ш Е Н И
Е № 50
12.02.2020г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 691 по описа на ВнАпС
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на Д.С.К. ***, подадена чрез адв. С.С. от ВАК, срещу решение №
99/05.07.2019г., постановено по т. д. № 43/2019г. по описа на Добрички окръжен
съд, с което е отхвърлен предявеният осъдителен иск от въззивника срещу „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД - гр. София, за присъждане на сумата 30 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат на настъпилата на 24.05.2014г. смърт на неговия брат Г С.К., вследствие
на ПТП от 16.05.2014г., виновно причинено от Г З М като водач на л. а.
„Фолксваген пасат “ ДК № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
06113002603640 със срок на действие 20.11.2013г. – 19.11.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 16.05.2014г., до
окончателното изплащане на задължението.
Поддържайки доводи за
неправилност на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване
на друго, с което искът да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва. Оплакванията са за неправилност на извода на първоинстанционния
съд за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца, респ. на
недоказана изключителност в емоционалната връзка между ищеца и починалия негов
брат Г С.К..
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес и е
процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, представлявано по пълномощие от адв. Д.И. от ВАК, представя
отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно
изложени доводи и съображения. Искането е за потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно.
В проведеното във въззивната инстанция
открито съдебно заседание представителят на въззиваемият поддържа становището
си по отговора, а въззивникът не се явява и не се представлява. Преди датата на
заседанието е подадена молба вх. № 448/27.01.2020г. от пълномощника на
въззивника, в която същият заявява, че поддържа въззивната жалба и възразява за
прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съставът на въззивния съд, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно
предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Добричкият окръжен съд е бил сезиран с
искове с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Д.С.К. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г С.К., брат на ищеца, настъпила при пътно-транспортно произшествие на
16.05.2014г., причинено виновно от Г З М
като водач на л. а. „Фолксваген пасат “ ДК № ХХ ХХХХ ХХ, за който е сключена
с ответника задължителна застраховка „ГО на автомобилистите”, ведно със законна
лихва от датата на увреждането.
Въпросите относно
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за
причиняване на смърт, по непредпазливост, са
разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал.
2 и ал. 3 НПК. С влязла в сила присъда №
10/13.05.2015 г. по НОХД № 104/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, Г З М е
била призната за виновна в това, че на 16.05.2014 г. в гр. Добрич, на кръгово
кръстовище между бул. „Добруджа“ за гр. Балчик, при управление на МПС- л.а.
„Фолксваген -пасат“ с ДК № ХХ ХХ ХХ ХХе нарушила правилата за движение по
пътищата– чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 102 ППЗДвП и чл. 45 ППЗДвП и по
непредпазливост е причинила смъртта на Г С.К. – престъпление по чл. 343, ал. 1,
б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Не е спорно, че между „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД и собственика на увреждащия автомобил е бил сключен договор
за задължителна застраховка “ГО на автомобилистите”, със застр. полица №
06113002603640 със срок на действие 20.11.2013г. – 19.11.2014г., т. е. в
действие към датата на застрахователното събитие. Сключването на договора за застраховка
предхожда влизането в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на Кодекса
приложение намират правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), в която е и текстът
на чл. 226, ал. 1, уреждащ прекия иск срещу застраховател, с който съдът е
сезиран.
Безспорно е установено от представеното
по делото удостоверение за родствени връзки изх. № 5/07.12.2018г., издаден от
Кметство с. Оброчище, Община Балчик, Добричка област, че ищецът Д.С.К. и починалият в
резултат на ПТП Г С.К. са братя.
Спорният
въпрос, поставен пред въззивната инстанция е, материално – правно легитимиран
ли е ищецът да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт
на неговия брат. Твърденията в исковата молба са, че ищецът и брат му са били в
изключително близки отношения, между тях съществувала много силна емоционална
връзка, тъй като израснали заедно, ищецът споделял с брат си неща от своя
живот, които не споделял дори с родителите си, търсел от него съвети, разчитал
на неговото мнение и подкрепа; поради нелепата смърт на своя брат ищецът
останал без една от най – важните фигури в живота си.
За доказване на фактическите твърдения
за характера и съдържанието на отношенията между ищеца и починалия негов брат,
е разпитан свидетелят Стефан Димов К. – син на ищеца. Тъй като свидетелят е в
близка родствена връзка с ищеца, следва да се отчете евентуалната му
заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на
показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Тази преценка предполага да се обсъди
въпросът налице ли са противоречия между обстоятелствата, за които се
свидетелства от лицето в близка родствена връзка със страната, и останалите
събрани доказателства. В случая такава преценка не може да бъде направена, тъй
като за доказването на изключителност в емоционалната връзка между ищеца и
починалия негов брат, не са ангажирани други доказателства. Изводът за
неуспешното доказване на релевантните факти обаче в случая съдът не основава на
отказ да се кредитират показанията на сина на ищеца, в цялост или частично, а
поради това, че всички изложени от свидетеля обстоятелства са такива, сочещи на
обичайните отношения и емоционална връзка между братя. Същият твърди, че братята
/ баща му и чичо му/ след като са създали свои семейства, са живеели в различни
населени места /Г К. е бил с постоянен адрес ***/; имало е период, в която
същият е работил в чужбина, и тогава братята са се чували често по телефон;
семействата са се събирали по всякакви празници: „рождени дни и други поводи“; освен
това се виждали често, когато Г посещавал майка си в с. Оброчище;след смъртта
на брат си ищецът бил шокиран, няколко дена не бил на себе си, не ходел на
работа, затворил се и не желаел да разговаря.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните доказателства по спорните факти съставът на ВнАпС прави следните
правни изводи по предмета на спора:
С ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, е
разширен кръгът от лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочен
в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на
Пленума на Върховния съд, а именно: родители, деца, съпруг и лице във фактическо
съжителство. Прието е, че по изключение всяко друго лице, освен горепосочените
в ПП № 4/61г. и ПП № 5/69г., което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е
справедливо да бъде обезщетено. Основателността на предявения иск с правно
основание чл. 226 от КЗ(отм.) следва да се преценява с оглед другите релевантни
обстоятелства, а именно: наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между
пострадалия и ищеца, както и естеството и продължителността на търпените от
последния болки и страдания. Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и
нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
В конкретния казус, наличието на
изключително близка връзка между ищеца и неговия брат, надхвърляща представите
за обичайните взаимоотношения между братя, е недоказано. Всички обстоятелства,
за които говори свидетелят, съставляват част от обичайните отношения между
братя и не са израз на такава дълбока емоционална връзка, която да предположи
прилагане по отношение на ищеца на изключението, предвидено за лица, имащи
право на обезщетение за вреди съгласно цитираното тълкувателно решение. Не се
установява също, че на ищеца са причинени болки и страдания, надхвърлящи
страданието, свързано със смъртта на близък човек със същата родствена връзка.
При този извод няма основание да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди и предявеният иск е неоснователен.
Поради съвпадение на крайните правни изводи обжалваното
решение следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид направеното
искане за присъждане разноски от процесуалния представител на въззиваемия,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 1 716 лв. съгласно приложен
списък по чл. 80 от ГПК, представляваща заплатен адвокатски хонорар по договор
за правна помощ. Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от
другата страна адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, приложим с оглед материалния интерес –
30 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е равен на
този, който е уговорен и заплатен съобразно представените по делото договор за
правна помощ, фактура и преводно нареждане - 1 716лв., с ДДС.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/05.07.2019г., постановено по т. д. №
43/2019г. по описа на Добрички окръжен съд.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на с-я Георги Йовчев по
решение от 12.12.2020 г., постановено по въззивно т. д. №
691 по описа на ВнАпС за 2019 г.
С решение от 12.12.2020 г., съдът е потвърдил решение № 99/05.07.2019г.,
постановено по т. д. № 43/2019г. по описа на Добрички окръжен съд, с което с
което е отхвърлен предявеният осъдителен иск от Димо Стефанов Карамфилов от с.
Оброчище срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - гр. София, за присъждане на
сумата 30 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца в резултат на настъпилата на 24.05.2014г. смърт на неговия брат Георги
Стефанов Карамфилов, вследствие на ПТП от 16.05.2014г., виновно причинено от
Галимира Златева Маринова като водач на л. а. „Фолксваген пасат “ ДК № ТХ 8234
РХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД по договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № 06113002603640 със срок на действие 20.11.2013г. –
19.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по
увреждането – 16.05.2014г., до окончателното изплащане на задължението.
За да постанови
решението, мнозинството от съдебния състав прие, че не е доказано наличието на
изключително близка връзка между ищеца и неговия брат, надхвърляща представите
за обичайните взаимоотношения между братя, както и че на ищеца са причинени
болки и страдания, надхвърлящи страданието, свързано със смъртта на близък
човек със същата родствена връзка.
Не съм съгласен с
гореизложеното, тъй като същото не се подкрепя от събраните по делото
доказателства.
Действително за
доказване на фактическите твърдения за характера и съдържанието на отношенията
между ищеца и починалия негов брат е разпитан само един свидетел - Стефан Димов
Карамфилов – син на ищеца. Макар показанията му да се ценят в условията на
чл.172 от ГПК, същите са непротиворечиви, достатъчно подробни и отразяват
непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение
на починалия и неговия брат, като установяват близки отношения на обич и
привързаност. Не
са ангажирани други доказателства, за опровергаване на дадените от свидетеля
показания.
Обстоятелството, че
след като са създали отделни семсйства, братята са заживели в различни домакинства не означава, че връзката между тях е
отпаднала. Напротив, от показанията на свидетеля се установява, че братята
постоянно са се чували по телефона, семействата са се събирали по всякакви
празници, виждали са често, включително когато Георги посещавал
майка си в с.Оброчище, а и населените места, в които са живеели,
са близко едно до друго.
Показанията на
свидетеля са непротиворечиви и по отношение състоянието на въззивника след
смъртта на брат си, а именно реагирал е много тежко на новината, дълго време не
можел да повярва, че това се е случило, станал е по затворен и мълчалив.
Тези доказателства дават основание на съда да
приеме, че между пострадалия и неговия брат е съществувала здрава и
продължителна семейна връзка, като в резултат на смъртта на брат си,
въззивникът е претърпял пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД.
Поради
изложеното считам, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен, поради което
следва да бъде уважен до определен по справедливист размер.
Съдия с особено мнение: