Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е №401/20.7.2020г.
гр. Ямбол, 20.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С.М., като разгледа докладваното от съдията докладчик гр.д.№ 17 по описа на ЯРС за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ***, представлявано от Изп. директор Л. Д., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15 ет.6, чрез юриск. Т.К. срещу А.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***.
С исковата молба се твърди, че на 10.03.2016 г. между ответника и „Сити Кеш” ООД е бил сключен договор за паричен заем № *** с предмет „Сити Кеш” ООД да предостави на ответника паричната сума в размер на 400 лв., като ответника в качеството на заемател се задължил да върне сумата в общ размер на 434.69 лв. на 21 броя седмични погасителни вноски, включваща главница и добавка съставляваща печалба на заемодателя. Твърди се, че ответникът е неизправна страна по договора, като падежа на първата неплатена вноска е настъпил на 24.03.2016 г., а на 04.08.2016 г. е настъпил падежа на цялото задължение.
На следващо място се твърди, че на 07.02.2017 г. между заемодателя „Сити Кеш” ООД и ищцовото дружество е бил сключен договор за прехвърляне на вземането /цесия/. Сочи се, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника ищецът в качеството му на цесионер е предявил пред съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС. Била издадена заповед за изпълнение връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с което и по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 382.37 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 111.96 лв. – лихва за забава за периода от 15.10.2016 г. до 03.09.2019 г. представляваща част от претендираната по ч.гр.д. №***г. по описа на ЯРС, лихва за забава в общ размер на 131.68 лв., за периода от 25.03.2016 г. до 03.09.2019 г.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
С нарочна писмена молба преди датата на съдебното заседание ищецът дава съгласие да се даде ход на делото в негово отсъствие, поддържа предявените от него искове по основание и по размер, не оспорва заключението на вещото лице и моли съда да го приеме. Заявява, че предвид процесуалното поведение на ответника счита, че са налице предпоставките на чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение и моли съда да се произнесе с такова по настоящото дело.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на Исковата молба. Не се явява в първото по делото редовно съдебно заседание; не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; не е взел становище по допустимостта и основателността на предявените искови претенции.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.10.2029 год. пред Районен съд Ямбол е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника А.Т.Т., за сумата от 854,07 лева, от която: 382,37 лева – главница; 219,62 лева – договорна лихва за периода от 24.03.2016 год. до 04.08.2016 год.; 131,68 лева – обезщетение за забана за периода от 25.03.2016 год. до 03.09.2019 год. и 120,40 лева – неустойка за периода от 24.03.2016 год. до 04.08.2016 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
По така депозираното заявление пред Районен съд Ямбол е образувано ч. гр.дело № *** год по описа на същия съд.
Заповедният съд е уважил искането на заявителя за претендираните суми и е издал заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Заповедният съд е указал на заявителят възможността да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника като предяви срещу него иск в едномесечен срок.
Разпореждането на съда е било съобщено на ищцовото дружество на 04.12.2019 г. г., видно от приложеното в заповедното производство съобщение, като в установения от закона едномесечен срок на 06.01.2020 год. /видно от разписката за доставка/ е предявен от заявителя против длъжника установителен иск, предмет на разглеждане в настоящото производство.
По делото са ангажирани писмени доказателства, а именно: договор за паричен заем № *** към Искане № *** г. , ведно с погасителен план, договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.02.2017г., потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД, приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания между „Фронтекс Интернешънъл” и „Сити Кеш” от 07.02.2017 г., уведомление за извършено прехвърляне на вземания от 06.01.2019г., документ за изчисляване на лихва – резултат от 01.06.20120 г.
По делото е допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна, и от заключението на вещото лице по която е видно, че съгласно чл.4, ал.1 уговорената в договора сума в размер на 400,00 лева е предоставена в брой на заемополучателя, за което А.Т.Т. удостоверява с полагането на подписа си. За периода 10.03.2016 год. – 07.02.2017 год. /датата на договора за цесия/ е постъпило едно плащане в размер на 30,10 лева, с която е погасена вноска № 1 от Погасителен плана: по сметките на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД няма извършени плащания. Падежът на първата изцяло неплатена месечна вноска по Договор за паричен заем № *** год. към искане № *** /вноска № 2 по пог.плана/ Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 09.03.2019 год. остатъчното задължение на А.Т.Т. по договор за паричен заем № *** год. към искане № *** е в размер на общо 834,35 лева, както следва: главница – 382,37 лева; договорна лихва за периода 24.03.2016 г. – 04.08.2016 г. – 31,62 лева; неустойка по чл.8 за периода 24.03.2016 г. – 04.08.2016 г. – 188,00 лева; неустока по чл.7, ал.4 – 120,40 лева и лихва за забава за периода 15.10.2016 г. – 03.09.2019 г. – 111,96 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.1 ,т.2 ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприствено решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за юристконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид изложеното следва ответника да бъде осъдена да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева съобразно издадената заповед и 100 лева в исковото производство, или общо 150 лева.
Така разноските които следва да бъдат присъдени на ищеца и да се възложат в тежест на ответника са в размер на 25,00 лева – държавна такса в заповедното производство и 50,00 лева за исковото производство, 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и 200,00 – заплатено възнаграждение на вещото лице, ил общо в заповедното и исковото производство разноски в размер на 425.00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15 ет.6, представлявано от Изп. директор Л. Д. по отношение на А.Т.Т., с ЕГН ********** ***, съществуват следните вземания: за сумата от 382.37 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 111.96 лв. – лихва за забава за периода от 15.10.2016 г. до 03.09.2019 г. представляваща част от претендираната по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, лихва за забава в общ размер на 131.68 лв., за периода от 25.03.2016 г. до 03.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, А.Т.Т., с ЕГН ********** *** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15 ет.6, представлявано от Изп. директор Л. Д. сумата от 425,00 лева - разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: