Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 04.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря А.Т.а,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11089 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от В.Т.В. против П.НА Р.Б.иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът твърди, че на 24.07.2014г. по пр.пр. №
11820/2014г. на СРП бил привлечен, като обвиняем в извършване на престъпление
по чл.206, ал.3, вр. ал.1 от НК, независимо от
обстоятелството, че липсвали каквито и да било доказателства да е извършил
престъпление. Впоследствие, на 09.01.2015г.
производството по цитираната прокурорска преписка било прекратено, тъй като не било
осъществено престъпление с посочената правна квалификация, а се касаело за
гражданско-правен спор. Постановлението било обжалвано пред Софийски районен
съд по нчд № 1843/15г. по описа на СРС, НО, 97 състав. С влязло в
сила определение на 02.06.2016г. съдът потвърдил постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Повдигнатото незаконосъобразно обвинение причинило на
ищеца неимуществени вреди, изразили се в стрес и
притеснения да не бъде вкаран в затвора.
В резултат на това получил нелечимо заболяване – „диабет”, което щяло да го
съпътства до края на живота му. Освен това с повдигнатото обвинение му били
нанесени и имуществени вреди, изразили се в разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение по наказателното дело. Стойността на вредите ищецът определя в
общ размер от 62 600 лв., от които
60 000 лв. за неимуществени вреди и 2 600 лв. за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
постановлението за прекратяване на наказателното производство – 02.06.2016г. до
окончателното им изплащане. Ответникът оспорва предявените искове, поради следните
съображения: досъдебното производство, водено срещу ищеца, по чл.206, ал.3 вр.
ал.1 от НК, продължило 5 месеца и 15 дни, при наложена най-лека мярка
за неотклонение „подписка“, което по никакъв начин не нарушило нормалния ритъм на живот на В.; липсвали
доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между описаните от
ищеца неимуществени вреди, изразили се в стрес, притеснения, заболяване
„диабет“, и обвинението по досъдебно производство № ЗМ 12127/2014г. по описа на
06 РУП – СДВР, пр.пр. № 11820/2014г. по описа на СРП; ищецът бил регистриран,
като извършител и на други престъпления, а именно по чл. 290, ал.1 от НК, по
чл. 211, предл.1 вр. чл.210, ал.1, т.2 вр. чл. 209, ал.1 от НК, по чл.316, чл.
206 и чл. 293а от НК, т.е срещу него в един и същ период имало няколко
наказателни производства, поради което не можело да се извърши разграничение на
претърпените неимуществени вреди по отделните производства; заболяването
„диабет” настъпило вследствие от начина на живот на ищеца, а не от привличането
му като обвиняем по посоченото в исковата молба досъдебно производство; оспорва
размера на иска за неимуществени вреди като прекомерен; оспорва иска за
имуществени вреди, тъй като не били представени доказателства за реално
осъществена адвокатска помощ, а заплатеният хонорар се явявал прекомерен, с
оглед на предвидения в чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размер на възнаграждение от 800лв. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, достигва до следните фактически и правни
изводи: По предявения иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3, предложение второ от ЗОДОВ за неимуществени вреди: За
да бъде уважен този иск трябва да е осъществен следният фактически състав: 1/
срещу ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление;
2/наказателното производство срещу него да е прекратено при някоя от
хипотезите, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; 3/ ищецът да е претърпял
неимуществени вреди; 4/да съществува причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредите; 6/да е установен размерът на дължимото
обезщетение. Видно
от приложеното по делото досъдебно
производство №15127/2014г. на 06 РУП-СДВР, пр. пр. № 11820/2014г. по описа на
СРП, с постановление от 24.07.2014г. ищецът В.В. е привлечен като обвиняем, за
това, че на 12.11.2013г. в гр. София в качеството на търговски пълномощник на „С.БГ“
ЕООД, противозаконно e присвоил чужди движими вещи - 19 леки таксиметрови автомобила на стойност
87 350,00 лева, които владеел на основание сключен предварителен договор
за покупко-продажба от 19.03.2013г. между „С.БГ“ ЕООД и ТБ „С.“ ЕАД, получени с
приемо-предавателен протокол и паркирани на паркинг, собственост на „С.“ ЕАД,
съгласно Договор за особен залог на съвкупност от движими вещи и вземания от
24.08.2004г., сключен между „С.И И.Б.“ АД и „И.Й.“ ООД, като обсебването е в големи
размери – престъпление по чл. 206, ал.3, вр. с ал.1 от НК. Постановлението е
връчено на ищеца на 29.07.2014г., като му е определена мярка за неотклонение „подписка.“ С постановление от 09.01.2015г. на СРП е прекратено наказателното
производство и е отменена наложената мярка за неотклонение. В мотивите на
постановлението прокурорът е приел, че деянието, извършено от ищеца, не
представлява престъпление. Постановлението
за прекратяване на наказателното производство е обжалвано от „С.“ ЕАД, образувано
е н.ч.д. №1843/2015г. по описа на СРС, НО, 97-ми състав. Съдът е потвърдил постановлението
за прекратяване. Определението е
обжалвано от „С.“ ЕАД пред Софийски градски съд. С определение от 02.06.2016г. по
ч.н.д.№2146/2016г. Софийски градски съд,
НК, XII-ти въззивен
състав, е потвърдил определението на районния съд. Представена е справка от П.НА
Р.Б.за образувани наказателни
производства срещу В., от която се установяват следните производства: 1/Досъдебно
производство, образувано на 21.05.2012г.
от Районна прокуратура – София за извършено престъпление по чл.290 ал.1 от НК; 2/Досъдебно
производство, образувано на 06.07.2009г. от Районна прокуратура – София за
извършено престъпление по чл.211, предл.1 вр. с чл.210, ал.1, т.2 вр. чл. 209,
ал.1 от НК, по което е постановена осъдителна присъда по НОХД № 2138/2010г. по
описа на СРС. Няма данни присъдата да е
влязла в сила. От Софийска градска прокуратура е
представена и справка с рег.№ 513-000-5182 от 15.11.2017г., изготвена от
МВР-СДВР, според която в периода 2014г.-2017г. ищецът В.В. е бил регистриран, като
извършител на престъпления по чл.316 от НК за използване на неистински
документи, по чл. 293а от НК за неизпълнение на задължение към кредитор, по
чл.206, ал.3, вр. ал.1 от НК за обсебване в големи размери и по чл.206, ал.1 от НК за обсебване. Видно от епикриза
28.01.2016г., издадена от Медицински институт – МВР, Отделение по
ендокринология, ищецът през периода 25.01.2016г.-28.01.2016г. е лекуван в болницата. Поставена е диагноза:
“Неинсулинозависим захарен диабет без усложнения – декомпенсиран“. В епикризата
е посочено, че е проведено лечение с инсулин и други медикаменти и пациентът е
изписан с подобрение.
По искане на ищеца по делото е разпитана св. К. - бивша
негова съпруга. В своите показания свидетелката заявява, че се развела с В.
през 2009г., но продължили да поддържат
връзка, заради дъщеря си. През 2014г. забелязала ”обрат” в поведението на ищеца
– не искал да се среща с дъщеря си, не вдигал телефона си, казал й че има
проблеми, но без подробности. Впоследствие разбрала, че има наказателно дело
срещу него. Пред 2015г. се държал неадекватно, често изпадал в агресивни
състояния, които били нетипични за него, силно отслабнал за период 3-4 месеца, дори
припаднал в присъствието на свидетелката. К. го завела на лекар. Във Военна
болница му направили изследвания, установили, че кръвната му захар била висока.
Приели го по спешност, останал в болницата една седмица, предписали му
инсулиново лечение. Лекарите не установили фамилна обременненост за появата на
заболяването. Свидетелката счита, че диабетът се дължал на стресовото състояние,
в което се намирал ищецът. Той дълго се лекувал, после пак трябвало да постъпи
в болница. Не работел, за това свидетелката го прибрала в дома си и се грижела
за него. Ищецът нямал постоянни доходи, здравословното му състояние се влошило.
Свидетелката не знаела за какво е наказателното дело, В. не споделял с нея. Казал
й само, че има проблеми със съда, да не го разпитва, не й трябвало да знае.
Така събраните доказателства установяват настъпването
на всеки един фактите от състава по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – срещу ищеца е
било образувано наказателно производство, което е прекратено, тъй като
извършеното деяние не е престъпление, и В. е претърпял неимуществени вреди,
изразили се в стрес и притеснения от обвинението /св.К./, поради което съдът
прие иска за доказан по основание. При определяне размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към
датата на започване на наказателното производство спрямо него – 51г., продължителността на досъдебното производство през
периода 29.07.2014г.-09.01.2015г./пет месеца и 11 дни/, както и продължителността на
съдебното производство по обжалване на постановлението на Софийска районна
прокуратура през периода 09.01.2015г.-02.06.2016г./близо една година/, тежестта на престъплението – тежко умишлено престъпление от общ характер по
чл. 206, ал.3,
вр. с ал.1 от НК, за което е предвидено наказание”лишаване от свобода” от 3 до 10 години,
лишаване на виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, както и възможност да бъде постановена конфискация
на част или на цялото имущество. По време на досъдебното производство ищецът не е
осъждан /свидетелство за съдимост - л.145 от ДП № 11820/2014г./, нито има данни
спрямо него да е постановена влязла в сила присъда за друго престъпление.
Криминалистичните регистрации и вписвания в информационната система на
Прокуратура на Република България не са доказателства, годни да установят
наличие на влязла в сила присъда, нито доказват „трайно изградени престъпни
навици”, тъй като няма данни образуваните производства да са приключили и
ищецът да е бил признат за виновен в извършване на престъпление. По делото не
бе установено наказателното преследване да е
било доведено до знанието на широк обществен кръг, нито да е дало отражение
върху обществения и професионалния живот на ищеца. Св. К. търди, че ищецът е
останал без работа, но липсват доказателства оставането без работа да се дължи
на започналото наказателно производство. Не бе установено заболяването на ищеца
от диабет да се намира в причинно-следствена връзка с процесното наказателно
производство. Досъдебното производство е прекратено от Софийска районна
прокуратура на 09.01.2015г., което постановление е влязло в сила на
02.06.2016г., а представената епикриза установява, че ищецът е приет в болница
с диагноза „диабет” на 28.01.2016г. Не са ангажирани доказателства, които да
установят причината за заболяването, поради което няма основание съдът да приеме,
че съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
привличането на ищеца, като обвиняем по досъдебното производство, и получения
диабет. От друга страна, съдът отчете притесненията и стресът, които ищецът е
преживял по време на досъдебното производство – променил е поведението си, не е
вдигал телефона си, станал е агресивен, не е желаел да общува с дъщеря
си/св.Кендиманова/, участвал е в процесуални действия по досъдебното
производство, наел е адвокат, който да го защитава, тревожел се е за изхода от
делото.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през периода 2014г.- 2016г., съдът определи обезщетението по справедливост на 2000лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 60 000лв. следва да бъде отхвърлен.
По възражението на ответника, че при определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази обстоятелството, че спрямо ищеца са били образувани и други наказателни дела, от които също е
търпял неимуществени вреди, които не могат да бъдат разграничени от вредите по
настоящото дело:
Липсват доказателства за ищеца да се е породило право
на обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ по
някое от водените срещу него други наказателни дела, респ. такова обезщетение
да е било определено, поради което няма основание за определяне на глобално
обезщетение за вредите по настоящото
дело и вредите по други дела, които не
са установени в настоящото производство. В
тази насока е и съдебната практика на ВКС - решение № 216/28.11.2014г. по гр.д.
№ 1604/2014г. на ВКС, трето гражданско отделение. По иска да
присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
Видно от досъдебно производство №15127/2014г. на 06
РУП-СДВР, пр. пр. № 11820/2014г. по описа на Софийска районна прокуратура,
представено е пълномощно, с което е ищецът е упълномощил адвокат И. Т. С. да го
представлява в производството/л.163/.
Представен е договор за правна защита и съдействие №
755258 от 23.07.2014г., сключен между ищеца и адвокат И. Т. С. за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2 600лв. за оказване на правна помощ по
ЗМ № 15127/2014г. на 06 РУП МВР, 11820/2014г. на СРП.
Ответникът направи възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно, поради следните
съображения:
Досъдебното производство не представлява фактическа и
правна сложност. Видно от представените в хода на производството договори и
разменена кореспонденция между управителя на „С.БГ” ЕООД – В.В., и „С.”АД касае
се за гражданско-правен спор между търговски дружеста, поради което извършеното
деяние не представлява престъпление. Наказателното производство е приключило в
досъдебната фаза, без да са извършени други процесуални действия с участието на
упълномощения адвокат, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва
да бъде намален до мининума, определен в чл.13, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 800 лв., до който размер предявеният иск е основателен,
а в останалата част до пълния предявен размер от 2600лв. следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
108.15лв., съобразно уважената част от иска.
При определяне на размера на разноските, дължими на
ищеца, съдът уважи възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради следните съображения:
Делото не представлява фактическа и правна сложност,
приключило е в едно съдебно заседание, в което са приети писмени доказателства
и е изслушан свидетел, поради което
следва да бъде определен размер на адвокатско възнаграждение в минимален
размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатско възнаграждение при обща цена на предявените искове от 62 600 лв. е 2 408 лв., а ищецът
е заплатил адвокатско възнаграждение в по-висок размер от 3 650лв./договор за
правна защита и съдействие от 23.08.2017г./, поради което съдът намали размера
на адвокатското възнаграждение до уредения
в наредбата минимум от 2 408лв., при
която стойност изчисли дължимите разноски, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес за призоваване: гр. София,
бул. "*******да заплати на В.Т.В. ЕГН **********, адрес *** -1000, пл. „*******на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение второ от ЗОДОВ, сумата от 2 000 лв./обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразили се в стрес и притеснения от привличането на В.Т.В. като обвиняем по ДП № 15127/2014г. по описа на 06 РУП-СДВР, пр.пр.
№11820/2014г. по описа на СРП, което производство е прекратено, поради това, че
деянието не е престъпление, с постановление от 09.01.2015г. на Софийска районна
прокуратура, потвърдено с определение по нчд № 1843/2015г. на СРС, НО, 97 състав
и влязло в сила на 02.06.2016г./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2016г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 60 000лв., като неоснователен,
ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на В.Т.В. ЕГН **********,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение второ от ЗОДОВ, сумата от сумата от 800 лв. /обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразили се в направени разходи за
адвокатско възнаграждение по ДП №
15127/2014г. по описа на 06 РУП-СДВР, пр.пр. №11820/2014г. по описа на СРП, което
е прекратено, поради това, че деянието не е престъпление, с постановление от
09.01.2015г. на Софийска районна прокуратура, потвърдено с определение по нчд №
1843/2015г. на СРС, НО, 97 състав, и влязло в сила на 02.06.2016г./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.06.2016г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 2 600 лв., като неоснователен,
ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА
П.НА Р.Б.да заплати на В.Т.В., на основание чл.78, ал.1
от ГПК, направените по делото разноски в размер на 108.15лв., съобразно уважената част от иска. Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: