Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр.Козлодуй, 17.07 2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в публично
заседание на 02.07.2014г./Втори юли, две хиляди и четиринадесета година/ в
състав:
Районен съдия: Галя Петрешкова
при секретаря С.Д.
като разгледа докладваното от съдия Галя Петрешкова
гражданско дело № 317 по описа за 2014г. на Козлодуйския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е
образувано по искова молба на В.С.П., ЕГН ********** ***, срещу Държавно предприятие „Радиоактивни
отпадъци”, ЕИК *********, със законен представител Дилян Милков П. –
изпълнителен директор, адрес на управление гр. София, общ. Столична, район
„Изгрев”, бул. „Д-р Г.М.Д.”, № 52 А, ет.6.
С молбата е предявен иск за
осъждане на ответника да заплати сумата 17297.32лева, представляваща
обезщетение по чл. 40, ал.1 от КТД на ДП «РАО» от 13.03.2013г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 07.01.2014г. до изплащане на същата.
В молбата са описани като
приложени: Трудов договор № 20/10.05.2002г.; Допълнително споразумение №
496/31.10.2013г. към основен трудов договор от 13.05.2002г.; уведомление изх. № 01- 384/16.12.2013г. на ДП «РАО»;
заявление рег. № 02/4-4/07.01.2014г.; Заповед № ТП – 11/30.01.2014г.;
колективен трудов договор; заявление за присъединяване към КТД; Писмо от ФСО –
НФЕ – КНСБ при ДП «РАО» до Директора; Фиш за заплата за м. март 2013г.; Десет
броя фишове за заплати; ксерокопие от радиационен паспорт.
В законоустановения
едномесечен срок за писмен отговор на исковата молба ответната страна е
изпратила такъв. С отговора си ответникът взема становище относно допустимост
на исковата молба, излага съображения относно неоснователност на същата, моли
за постановяване на решение, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Да
им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание В.С. П. лично и чрез процесуалния
си представител адвокат Лъжев, поддържа иска така, както е предявен.
Процесуалния представител на ответника адвокат К.Р. се
явявя в съдебно заседание и изразява
становище с което моли да бъде отхвърлен предявеният иск за изплащане обезщетение, като
сочи, че по този начин за трети път на едно и също основание, ищецът ще получи
обезщетение. Поддържа съображенията
изложени в отговора на исковата молба и моли
при постановяване на решението съдът да обсъди приложеният от ищеца фиш за месец януари 2014 г., който не са оспорили, но от
който е видно, че ищеца два пъти е получил обезщетение, поради това че е упражнил правото си на
пенсия.
Моли да бъде съобразен чл.
50, ал.1 КТ, който изрично разпорежда,
че КТД могат да се уреждат отношения
свързани с осигурителните и трудовите отношения на работниците и служителите. Моли
да бъде обсъдена разпоредбата на чл. 228, ал.2 КТ, която сочи, че размера на
обезщетенията предвиден в КТ може да се заплаща и в по-завишен размер ако това е предвидено в КТД, с акт на
Министерски Съвет или друг нормативен акт. В настоящият случай с КТД за ищеца е
предвиден по-висок размер на обезщетението именно в чл. 41 КТД, защото той
отговаря на условията по §4 КСО и нито КТ
нито КТД говорят за едновременно заплащане на обезщетенията. Сочи, че съдебната
практика е категорична, че се изплаща обезщетение по 222, ал.3 КТ, вр. с чл.
228, ал. КТ, а в настоящия случай са
изплатени две обезщетения един път по чл. 222, ал. КТ в размер на
25 945.92 лв. и втори път обезщетение по чл. 41 от КТД още по-завишен размер
– защото така е написано за съответната
категория трудов стаж в КТД в размер на 34 594.56 лв.
Счита за недопустимо на това основание от един правопораждащ факт- фактът
на пенсиониране да се плаща и трети път обезщетение, като този член на КТД не
се отнася за категорията работници и служители, за който е допълнителен чл. 41 КТД,
работодателя е изплатил обезщетението в предвидените още по-благоприятни
условия. Чл. 40 КТД в изпълнение точно на
разпоредбата на чл. 37 от БКТД е в същност по-доброто договаряне на
условията на онези работници, които попадат в категорията І или ІІ за
пенсиониране със съответния стаж .
Моли да бъде отхвърлен
изцяло предявения иск, и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно
основание чл.357, ал.1 КТ, вр. чл. 358, ал.1, т. КТ, чл. 40, ал.1 от КТ и чл.
11 ГПК е процесуално допустим като подаден от и срещу надлежна страна - служител
по трудовото правоотношение срещу работодател.
Иска представлява трудов
спор съгласно КТ, неподлежащ на разглежане по реда на бързото производство,
като непопадащ в приложното поле на изчерпателно изброените случаи в чл.310,
т.1 ГПК.
По делото са конституирани като трето лице
– помагачи на страната на ищеца – Фирмена
синдикална организация при ДП „РАО” към Национална федерация на енергетиците -
КНСБ, представлявана от Л.М.Д. и Фирмена синдикална организация при ДП „РАО”
към Федерация „Атомна енергетика”
КТ„Подкрепа”, представлявана от Ц.В.Ц. - председател. В съдебно заседание не се
явяват и не се представляват.
В писмено становище третото лице – помагач
– Фирмена синдикална организация при ДП
„РАО” към Национална федерация на енергетиците - КНСБ, представлявана от Л.М.Д.,
намира иска за основателен и законосъобразен.
Сочи, че с разпоредбата на чл. 40, ал.1КТД сключен
между синдикалните организации и работодателя през 2013г. в сила и към настоящия момент е договорено да
се изплаща допълнително обезщетение в размер на 4 брутни трудови възнаграждения
за всички работници и служители, придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, които прекратяват трудовите си договори, независимо от основанието
за прекратяването. В становището се твърди, че това е една извоювана, след
преговори с работодателя социална придобивка, за изпълнението и изплащането на
която държат за всички техни членове. Съгласно нормата на чл. 222, ал.3 от КТ е
диспозитивна, като законодателят е дал възможност да се договарят обезщетения в
по големи размери. Когато в БКТД или КТД на ниво предприятие са договорени
различни по размер обезщетения или условия се прилага по благоприятното за
работника или служителя.
В писмено становище третото лице – помагач
– Фирмена синдикална организация при ДП
„РАО” към Федерация „Атомна енергетика”
КТ„Подкрепа”, представлявана от Ц.В.Ц. – председател, намира иска за изцяло
основателен и претенцията за присъждане обезщетение по чл. 40, ал.1КТД за
законосъобразна. Синдикалната организация, като страна по сключения през 2013г.
КТД е договорила да се изплаща допълнително обезщетение на правно основание чл.
40, ал.1 КТД в размер на 4 брутни трудови възнаграждения за всички работници и
служители, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които
прекратяват трудовите си договори, независимо от основанието за прекратяването.
В становището се твърди, че това е една извоювана, след преговори с
работодателя социална придобивка, за изпълнението и изплащането на която държат
за всички техни членове.
Като обсъди
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Видно от представеното по
делото допълнително споразумение № 496 от 31.10.2013г. към основен трудов
договор № 20 от 13.05.2002г. ищеца В.С.П.,***, е работел в ответното дружество Държавно
предприятие „Радиоактивни отпадъци”, ЕИК *********, на длъжност началник отдел „Радиоактивни
материали”, Направление „Радиоактивни и нерадиоактивни материали”, площадка на
АЕЦ Козлодуй, I ви и IV блок.
Със Заповед № ТП -11/30.01.2014г.
трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено, считано
от 31.01.2014г.
Видно заявление рег. №
02/4-4 от 07.01.2014г. във връзка с отправено уведомление от ДП „РАО” с изх №
01-384/16.12.2013г. ищецът е поискал при прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание параграф 4 от ПЗР КСО да му се изплати полагащото
му се обезщетение по силата на чл.40, ал.1 от КТД на ДП „РАО” от 13.03.2013г.,
в размер на четири БТВ/заплати/, което заявление е отразено при получаване на
уведомлението на 06.01.2014г. върху същото уведомление.
При горната
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно представеният по делото КТД ищецът има право
на три отделни самостоятелни обезщетения, а именно: това по чл. 222, ал. 3 КТ
и то е именно на базата на нормативна
разпоредба текста от КТ. Останалите две претендирани обезщетения са
допълнителни такива и се базират на КТД. В чл. 40, ал.1 КТ е визирана
възможността на всеки работник или
служител, който през последните десет години е работил в сферата на йонизиращо
лъчение да получи допълнително обезщетение в размер на четири БТВ. Това е факт
за този който се е пенсионирал нормално при възрастта, както и този, който се е възползвал от предвидената в § 4 в предвидените
разпоредби на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал.2 от КТД, е
предвидено и още едно обезщетение, което обезщетение е предвидено извън
обезщетението по чл. 40, ал.1КТД, защото то е за онези работници и служители,
които са се възползвали от предоставената им възможност за по-ранно пенсиониране.
В чл. 41, ал.1 от КТД е записано, че работодателя е
длъжен писмено да уведомява всеки работник или служител за придобитото от него
право на ранното пенсиониране и този който се възползва от това свое право
получава едно допълнително обезщетение. В конкретният случай не може да се
сподели становището на ответника, че се
касае за обща и специална разпоредба. Касае
се две отделни, самостоятелни разпоредби на КТД - чл. 40 от КТД, и чл. 41 от
КТД.
В Браншов колективен трудов договор /БКТД/, е записано
условието при което може да се получава съответното обезщетение, това е чл. 37,
ал.2 от БКТД, което обаче ограничение не е възпроизведено в КТД, а съгласно чл.
50, ал.2 от КТ в КТД могат да се включват само клаузи, които са по-благоприятни
за съответният работник или служител, ал.
2, която казва, че не могат да се съдържат
клаузи по-неблагоприятни за работника или служителя, т.е. по аргумент за
противното естествено, че могат по-благоприятни клаузи.
Видно от приложените становища на синдикалните
организации участвали при обсъждането и сключването на този КТД, приложен по
делото са имали виждането за две отделни самостоятелни допълнителни обезщетения
по чл. 40 КТД и чл. 41КТД, тези допълнителни обезщетения касаят именно ДП
„РАО”.
Съгласно общите разпоредби на ЗЗД всеки договор,
сключен между договорящите се страните представлява за тях закон. Лош или не
КТД е налице и в него е визирано самостоятелно основание по чл. 40 ал.1КТД, на
което основание ищецът черпи исканията си в настоящият процес - три отделни
основания, а не едно и също.
Трайната съдебна практика предвижда, че когато за
месеца предхождащ месеца в който е освободен работникът или служителят има
непълни работни дни се тръгва назад и се търси онзи от месеците, в който има
пълни работни дни, така че иска е доказан и по размер.
Съдът счита, че предявения иск е изцяло основателен,
същият не е оспорен по размер от ответната страна и съгласно представените
писмени доказателства, на база на които е изчислено претендираното БТВ по реда
на чл. 228, ал.1 КТ, следва да бъде осъдено ответното предприятие да заплати на
ищеца обезщетение в размер 17 297.32 лв., ведно със законната лихва от датата
на заявяване на претенцията 07.01.2014г.,
до изплащане на сумата.
При този изход на делото ще следва ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца и разноските в настоящето производство - адвокатско възнаграждение в размер на 1049,00 /Хиляда четиридесет и девет/ лева.
Воден от
всичко гореизложено, Козлодуйският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”,
ЕИК *********, със законен представител Дилян Милков П. – изпълнителен
директор, адрес на управление гр. София, общ. Столична, район „Изгрев”, бул. „Д-р
Г.М.Д.”, № 52 А, ет.6, да заплати на В.С.П.,
ЕГН ********** ***, обезщетение на основание чл.40, ал.1КТД на ДП „РАО” от 13.03.2013г., в размер 17
297.32 лв., ведно със законната лихва от датата на заявяване на претенцията 07.01.2014г., до изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Държавно
предприятие „Радиоактивни отпадъци”, ЕИК *********, със законен представител
Дилян Милков П. – изпълнителен директор, да заплати на В.С.П.,***, сумата в размер на 1049,00 /Хиляда четиридесет и девет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на публикуване съгласно Вътрешните
правила на Козлодуйския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: