№ 917
гр. София, 03.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601581 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод частна жалба, подадена от К. Д. П. – частен
тъжител по н.ч.х.д. № 18483/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 102- ри състав, чрез адв. В.Ц. – повереник, срещу определение от
03.02.2022 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от
НПК, с което на основание чл. 190, ал. 1 от НПК К.П. е осъдена да заплати на
подсъдимия по делото Р.Д.Д., сумата от 480.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното
определение. Поддържа се, че същото е постановено при погрешна преценка
на фактическата обстановка и в несъответствие с ТР 6/2012г. на ОСНГТК на
ВКС. В подкрепа на това се твърди, че от съдържанието на договора за
правна защита и съдействие се установява, че уговорената сума за адвокатско
възнаграждение ще бъде изплатена по банков път, за което има издадена
фактура, но липсва банков превод. Посочва, се, че независимо, че на
процесната фактура е отбелязано, че парите са получени в брой, то не е
налице анекс към първоначалния договор, съответно не може да бъде
променян определения начин на плащане. В заключение се твърди, че
договорът удостоверява единствено, че разноски са били договорени, но не и,
че такива са направени. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното
определение и постановяване на съдебен акт, с който искането за присъждане
на разноски да бъде оставено без уважение.
Препис от частната жалба е изпратен и връчен на насрещните страни, но
до момента писмено възражение не е постъпило.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния
жалбоподател, въз основа на събраните по делото доказателства и закона
приема за установено следното:
1
Подадената частна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От материалите по делото се установява, че по повод тъжба на К. Д. П.
срещу Р.Д.Д. е образувано н.ч.х.д. № 18483/2018 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 2-ри състав. Производството по делото е приключило
с присъда от 27.04.2021 г., потвърдена с решение № 261 от 26.11.2021 г. по
в.н.ч.х.д. № 3885/2021 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, II
въззивен състав, с която подсъдимият е признат за невиновен и на основание
чл. 304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение.
С молба с вх. № 390 от 06.01.2022 г. по описа на СГС, изпратена по
компетентност на СРС, подадена от адв. Д.Н., в качеството му на защитник на
подсъдимия Р.Д. е направено искане за присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС.
Софийски районен съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от
НПК с определение от 03.02.2022 г., с което е уважил изцяло направеното
искане и на основание чл. 190 ал. 1 от НПК е осъдил частния тъжител К.П. да
заплати на подсъдимия Р.Д.Д., сумата от 480.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС. За да постанови
атакувания понастоящем съдебен акт, районният съд е приел, че са налице
законовите предпоставки за уважаване на подадената молба. Обосновал е
извода си с наличието на предпоставките по чл. 190, ал. 1 от НПК. Съдът е
приел, че размерът на разноските се извежда от приложения в материалите по
въззивното дело договор за правна защита и съдействие, сключен между адв.
Начев и подсъдимия Д., в който за предоставената услуга е посочен размер на
възнагржадение и фактура за заплатена сума с ДДС в размер от 480,00 лв.
Настоящият състав на СГС споделя този извод на съдията – докладчик
от първата инстанция.
Възлагането на разноските при постановяване на оправдателна присъда
е предвидено в чл. 190, ал. 1 от НПК. При решаване на въпроса на кого да се
възложат разноските единственото изискване е по делото да са налични
доказателства за размера на разноските и за това, че те действително са
заплатени. В настоящия случай, както правилно е приел
първоинстанционният съд, в материалите по в.н.ч.х.д. № 3885/2021г. по описа
на СГС, на л. 28, е приложен договор за правна защита и съдействие от
14.01.2020г., от който е видно, че е уговорено възнаграждение за оказана
правна защита и съдействие в размер на 400 лв. без ДДС за всяка инстанция
по наказателното производство, както и минимално възнаграждение,
предвидено в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за евентуален граждански иск в съответния
размер, платими по банков път по предварително издадена фактура, с
посочена банкова сметка. На л. 30 от въззивното дело е приложена фактура от
29.10.2021г., с посочени страни Д.Н. и Р.Д., вид и описание на услугата, а
именно процесуално представителство по ВНЧД № 3885/2021г., стойността,
2
възлизаща на 480, 00 лв. с ДДС и подпис на съставител. Под подписа
ръкописно е написано „Получих в брой. Адв. Д.Н., подпис“.
Не може да бъде споделен доводът на повереника на частния тъжител,
че независимо, че на процесната фактура е отбелязано, че парите са получени
в брой, то не е налице анекс към първоначалния договор, съответно не може
да бъде променян първоначалния определен начин на плащане. Както стана
ясно по - горе за присъждане на направените по делото разноски е
необходимо същите да са уговорени и действително платени. Така е и в
настоящия случай. Без правно значение е обстоятелството, че първоначално
сумата е била уговорена да бъде заплатена по банков път, а в последствие е
заплатена в брой. Единствено е релевантно действително да е направено
плащане, а дали същото ще претърпи промяна от уговореното е въпрос на
свободата на договаряне, което е основен принцип в отношенията между
представлявания и представителя.
В допълнение на това и в отговор на заявеното от жалбоподателя,
следва да се отбележи, че установените в гражданското право правила за
произнасяне по въпросите във връзка с разноските не намират субсидиарно
приложение в наказателното производство, поради което в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 78 от ГПК.
По посочените аргументи определението на СРС като правилно следва
да се потвърди.
По гореизложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК,
въззивният съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.02.2022 г. по н.ч.х.д. № 18483/2018 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, с което на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител К. Д. П. е осъдена да
заплати на подсъдимия по делото Р.Д.Д., сумата от 480.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3