№ 3846
гр. Варна, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100502051 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. П. Е. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 2388/18.07.2022 год., постановено по гр. дело №
18385/2021 год. по описа на РС-Варна, с което въззивникът В. П. Е. е осъден да заплати на
Г. Н. П. от гр. Варна, на основание чл. 74, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, сумата от
500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
дискриминационни действия, изразяващи се в по-неблагоприятно третиране на ищцата, а
именно: „преследване“, установено с влязло в сила Решение № 408/03.10.2018 год. на
Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 29.12.2021 год. (подаването на исковата молба) до окончателното и изплащане,
́
както и сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от дискриминационни действия, изразяващи се в „тормоз“ на работното място,
установени с влязло в сила Решение № 485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от
дискриминация, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.12.2021
год. (подаването на исковата молба) до окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че искът не е доказан по основание и размер, наред с това доказателствата по
делото не установяват наличието на причинно- следствена връзка между твърдените да са
претърпени от ищцата вреди и действията на ответника, настоящ въззивник В. Е., липсва и
причинна връзка между твърдените вреди и проведеното производство пред Комисията за
защита от дискриминация. Твърди се в жалбата, че производството пред КЗДискр е било
инициирано от ищцата и близки до нея служители, които не са спазвали трудовата
дисциплина и са саботирали действията на ищеца, в качеството му на директор на Дирекция
„Морска администрация“ – Варна относно въведените от него изисквания за стриктно
спазване на работното време и за бързо и качествено обработване на корабните документи с
цел избягване на всякакви корупционни практики. Установено е по делото, че ищцата и
няколко нейни колежки и близки приятелки, са били изключително недисциплинирани,
същите са се обединили против ответника, в качеството му на директор на Дирекция
„Морска администрация“ – Варна като са саботирали дейността му; установено е също, че
1
ищцата не е изпълнявала качествено и в пълен обем трудовите си задължения, работела е
неефективно, освен това е създвала интриги между служителите и системно е нарушавала
работния процес, като е идвала на работа и си е тръгвала когато пожелае. Не е съобразено от
съда обстоятелството, че ищцата, заедно с други две служителки – Г. Бочева и Красимира
Кубарелова и синдикалния лидер и близък техен приятел – Николай Друмев, който е бил в
открита конфронтация с ответника, са създали „клика“ за противопоставяне на директора
(ответникът В. Е.) и саботиране на действията му, свързани с дисциплината, както и че
посочените четири лица умишлено са инициирали производство пред Комисията за защита
от дискриминация и са саботирали действията на ответника в качеството му на директор на
Дирекция „МА“ – Варна.
Твърди също, че по делото не е установено ищцата да е претърпяла вреди от
действията на ищеца, признати за дискриминационни с влезлите в сила решения на
Комисията за защита от дискриминация, като изводът на първоинстанционния съд в обратен
смисъл е неправилен.
В евентуалност навежда, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди, е прекомерен. Според въззивника всеки един човек
изживява „тревожност“ и „стрес“ непрекъснато, както в работата си, така и в личния си
живот и това е част от същността на човека, поради което и определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000
лева е необосновано завишено, като се има предвид ниския вредоносен резултат и не
съответства на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът
да бъде отхвърлен в цялост, евентуално – за намаляване на размера на присъденото
обезщетение, съразмерно на понесените вреди.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален
представител, въззиваемата – ищца Г. Н. П., оспорва жалбата, счита решението за правилно
и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от В. П. Е. от гр. Варна, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 2388/18.07.2022 год., постановено по гр.
дело № 18385/2021 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2022 год. от
14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3