Р Е Ш Е Н И Е
Номер 489
11.05.2023 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –БУРГАС, първи състав, в публично
заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
С участието
на прокурора Соня Петрова
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 667 по описа
за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК и чл.84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е образувано по повод жалбата на М. К.С.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в Руската Федерация, с ЛНЧ: **********,
с настоящ адрес посочен в Регистрационната карта: гр.Несебър, ж.к.“Черно море
3“, бл.80, ет.3, ап.6, представляван от пълномощника -адв.К.К. ***, против
Решение № УП-ОК-26/26.10.2022г., издадено от П.Л.- интервюиращ орган в
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се сочи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен.
Изтъква се, че адресатът не го е получил, а разбрал за неговото постановяване
от справка и разполага само със снимка на писмо, в което това решение е
цитирано. Жалбата е подадена до Районен съд-Бургас, като в нея е посочено, че
жалбоподателят не е сигурен кой е компетентния съд и заявява, че при
необходимост следва да се препрати от РС-Бургас на компетентния съд.
Представено е копие на посоченото писмо от орган на ДАБ до Дирекция
„Миграция“-МВР нейните структури в
столичната дирекция и в гр.Бургас. В
допълнителна писмена молба /л.82 от делото/ развива доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение, като оспорва констатацията на
ответния орган, че жалбоподателят не е заплашван и не му е оказвано насилие в
Руската Федерация. Заявява се, че е бил арестуван поради участие в митинги
срещу войната в Украйна и са му нанесени удари. Фактът, че бил арестуван
обуславял такъв риск за неговия живот или свобода. Неправилно е прието от
ответника, че основната му цел е да остане в жилището си в гр.Несебър.
Неправилен е и изводът, че не са налице предпоставките на чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Сочи се, наличие на основателни опасения от преследване, основани на
политическо мнение по смисъла на цитираната норма. Изтъква се наличие на
преследване, по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, тъй като са нарушени правото на
свобода и на политическо мнение, като има риск и за правото на живот.
Обстоятелството, че е бил задържан и спрямо него е употребена сила, обуславя
такъв риск и занапред. Неправилен е и изводът, че не са предпоставките за
предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл.9, ал.1 от закона. Налице са
тежки заплахи срещу живота и личността на цивилно лице, поради безогледно
насилие в случай на въоръжен международен и вътрешен конфликт. Оспорва се и
изводът, че реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на
събития настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход.
Иска се отмяна на оспореното решение. С жалбата не се сочат и не са ангажирани
нови доказателства, не се твърдят нововъзникнали обстоятелства или
доказателства, с които лицето не е разполагало към момента на проведеното
интервю.
В проведеното открито съдебно
заседание оспорващият, редовно призован, чрез пълномощника си, не се явява и не
се представлява.
В писмена молба, чрез упълномощения
адвокат, изтъква изложените по-горе съображения за незаконосъобразност на
оспорения акт и поддържа искането си за неговата отмяна.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител в откритото съдебно заседание. Представя административната
преписка. Не изразява становище по оспорването.
Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването.
Административен съд-Бургас, като обсъди
доводите и становищата на страните, въз основа на представените по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Това е така, тъй като
действително в преписката не се съдържат данни за връчване на оспореното
решение на неговия адресат, а са приложени материали, че е изпратено за
връчване чрез „Български пощи“ЕАД, но видно от направено отбелязване от
пощенската станция в Несебър, пратката е „непотърсена“. При положение, че
решението е изпратено за връчване по пощата още на следващия ден след неговото
постановяване- 27.10.2022г. не е спазена процедурата по чл.76, ал.3 от ЗУБ,
според която решението се връчва на чужденеца в 14-дневен срок от неговото
издаване, а ако не може да се връчи в този срок едва тогава се изпраща за
получаване по пощата с обратна разписка. Съгласно чл.76, ал.4 от ЗУБ при
неявяване в 7-дневен срок от получаване на съобщението с обратната разписка,
решението се счита за връчено, но в случаят няма представени от
административния орган доказателства, че съобщението с обратната разписка е
получено от жалбоподателя, за да се прилага въобще тази норма. Не е налице
и хипотезата на чл.76, ал.5 от ЗУБ за невъзможност от връчване на съобщението,
защото нито се твърдят такива обстоятелства, нито са налице подобни
доказателства, а е отразено само, че пратката е „непотърсена“. Наличието на
невъзможност да се връчи съобщението следва да е надлежно удостоверено от
съответният връчител, в случаят от пощенската служба, като например поради
факта, че е посочен несъществуващ адрес на получател. Означаването на пратката
като „непотърсена“ не е равнозначно на „невъзможност да се връчи“, съгласно
законовата хипотеза на чл.76, ал.5 от ЗУБ, поради което такава и не е налице.
Ето защо, съдът не споделя тезата на ответният орган, че решението следва да се
счита за връчено на 01.12.2022г., както е отбелязано на последната му страница
/л.16 от делото, още повече, че не е ясно въз основа на какво се приема
посочената дата, при положение, че освен пощенското клеймо с дата 23.11.2022г.
върху разписката за изпращане, на следващата страница се съдържат копия на още
три печата с пощенско клеймо отразяващи датите 03.11.2022г., 24.11.2022г. и
03.12.2022г., поради което не става ясно въз основа на каква констатация се
приема връчване на 01.12.2022г. въобще. Предвид изложеното, съдът приема, че
решението не е надлежно връчено на нито една от законовите хипотези за връчване
на административния акт обсъдени по-горе, поради което не е влязло в сила,
респективно жалбата депозирана на 30.03.2023г. пред РС-Бургас е процесуално
ДОПУСТИМА. При разглеждането и́ по същество, съдът съобрази следното:
Жалбоподателят депозирал молба от 07.10.2022г.
до РПЦ-София /л.36/, за предоставяне на закрила по реда на Закона за убежището
и бежанците, изпратена по компетентност на Държавната агенция за бежанците при
МС.
На 07.10.2022г. са връчени на жалбоподателя
указания с рег. номер от посочената дата /л.62-66/, като е разяснена
процедурата, която ще се следва, правата и задълженията му в производството, съответно
е предоставено копие от указанията на руски език, отразено на последната
страница, а наред с това е присъствал и преводач. Проведено е интервю в условията на ускорено производство, за което е съставен протокол (на л.49-52
от делото). Проведено е и интервю с неговата съпруга, обективирано в отделен
протокол /л.53-56/.
Пред интервюиращия орган руският гражданин
е декларирал, че е напуснал Руската Федерация на 16.07.2022г., съответно е
пристигнал в Република България на 22.07.2022г., заедно със своята съпруга.
Пътуват с автомобил, тъй като имат кучета. Преминали са транзитно през Грузия и
Турция Двамата често посещават страната, предвид факта, че имат закупен
недвижим имот в гр.Несебър. Имал е статут на пребиваващ чужденец, но не е бил
подновен.
В проведеното интервю М. К.С. декларирал
също, че е етнически руснак; православен християнин е и не е имал проблеми
заради изповядваната религия; роден и живял само в гр.Санкт Петербург; не е бил
член на въоръжена групировка (паравоенно формирование); не е членувал в
политическа партия и организация; не е имал взаимоотношения с армията и
полицията в своята държава; не е посещавал посолството на Русия в Република
България или друга държава; в Русия са
останали двете му дъщери от първия и от втория му брак, но същите са пълнолетни,
там е и сестра му. Родителите на жалбоподателя са починали. Завършил средно
образование. От 1985 г. до 1991 г. отбил военната си служба на границата с
Финландия, учил във военно училище- инженер на строителни войски, а е служил в
противоракетната отбрана, докато е служил имал звание „редник“. Учил във военно
училище в гр.Пушкин в периода от 1986 до 1990г., но не го завършил. Работи като
шофьор.
Пред интервюиращия орган руският гражданин
заявил също, че заедно със съпругата си са дошли в България да почиват, където
имат свой имот. Изразява мнение, че е против това което се случва в неговата
държава. Ходил е на митинги. Веднъж е бил арестуван. По повод извършваната
мобилизация заявява, че не иска да изпълнява престъпни заповеди и да бъде
военнопрестъпник. Участвал е в митинг през пролетта на 2022г., по повод
въвеждането на войски в Украйна и срещу войната. Проведен е на Сенная площад в
гр.Санкт Петербург. Сочи, че два пъти е участвал в митинги, а е арестуван
веднъж. Не може да посочи конкретната дата, но е в началото на протестите,
участвал и в първият, който е бил най-масов. Задържан е за 24 часа, но не са му
повдигнали обвинение. Сочи се, че няма друга причина за напускане на страната,
няма получени заплахи. По повод задържането му от полицията изтъква, че са
оказали насилие, като са удряли с палки всички до които са стигали полицаите.
Счита, че при евентуално завръщане на страната ще бъде „насилствено призован,
изпратен на фронта и ще трябва да изпълнява престъпни заповеди“. По отношение
на ангажираността си към армията се сочи, че след завършване на военната служба
в упоменатия по-горе период не е получавал нова повиквателна за явяване,
респективно е зачислен към запаса на Русия. От страна на самият жалбоподател не
са изложени твърдения относно получаване на призовка във връзка с провежданата
в РФ мобилизация, нито са ангажирани такива писмени доказателства.
С решението, предмет на съдебната проверка
за законосъобразност, издадено на основание чл.70, ал.1, вр. с чл.13, ал.1, т.1,
т.2, т.3 и т.4 от ЗУБ, молбата за предоставяне на международна закрила е
отхвърлена, като явно неоснователна. След анализ на причините за напускане на
Руската федерация от търсещото закрила лице и заявените от последното
обстоятелства, сочени като основания за предоставяне на търсената закрила, е
прието от интервюиращия орган, че не са налице предпоставките за предоставяне
статут на бежанец. В решението е посочено, че липсват данни за осъществено
спрямо лицето преследване по смисъла на чл. 8, ал.1 от ЗУБ, основано на раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо
мнение или убеждение, и не се установяват дискриминационни и други
неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Посочено е също, че по
спрямо чужденеца не е упражнявано физическо насилие и последният не е подлаган
на репресии, а от изложението му не може да се направи извод, че би бил
подложен на такова при евентуалното си завръщане. Обсъдени са заявените от
самият чужденец факти, че срещу него не са отправени заплахи, не е съден или
осъждан, не е имал проблеми с официалните власти на страната си, нито е
членувал в политическа партия. За неоснователни са приети доводите на лицето,
че ще бъде мобилизирано или ще му бъде наложено наказание лишаване от свобода,
при евентуално завръщане в Руската федерация, като е отбелязано, че няма данни
за редовното му призоваване за явяване пред Военните власти, както и че няма
данни за образувано наказателно производство срещу него.
Видно от представените по преписката
материали се съдържа обширна справка /л.40-47 от делото/ относно актуалната
политическа и икономическа обстановка, задължителната военна служба,
предвидените наказания за отказ от такава военна служба, естеството на армията
участваща във военните действия в Украйна и обявената мобилизация. От
съдържанието на представеният документ, изготвен от Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, в
Украйна воюват професионални и договорни войници, членове на частни охранителни
военни компании и мъже, вербувани от самопровъзгласилите се Донецка и Луганска
народни републики в района на Донбас в Източна Украйна. На същите се предлагат
изгодни временни договори, като руските военни служби не принуждават никого да
подписва такъв договор. Съгласно законодателството на РФ постъпването на
граждани на държавата на военна служба се извършва чрез повиквателна. Вярно е,
че според описаното в справката, считано от 28.05.2022г. президентът Вл.Путин е
подписал закон позволяващ да бъдат набирани и по-възрастни войници, като
горната възрастова граница от 40 години е премахната, но според руските военни
правила войниците, които отказват да се бият в Украйна могат да бъдат уволнени,
но не и преследвани. Не са известни данни да има наказателни дела срещу
войници, отказали се да се сражават. Само при обявяване на пълномащабна война,
при какъвто режим са валидни съвсем различни нормативни правила е предвидено
по-строго наказание- затвор. Сочи се, че дори задължените да служат наборници
/на възраст от 18 до 27 години/ за период от една година не се изпращат в
Украйна.
По отношение на отговорността за отклонение
от военна служба следва да се отбележи, че наказанието в различните страни е
различно и обикновено не се счита за преследване, а опасенията от преследване и
наказание за дезертиране или за опит за бягство от военна служба сами по себе
си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на
дефиницията.
Както вече бе посочено, руският гражданин
и съпругата му са пристигнали в Република България на 22.07.2022 г., а е
депозирана молбата за закрила едва на 07.10.2022 г., който факт сам по себе си
опровергава наличието на предпоставки за предоставяне на международна закрила,
а както е посочил и ответният орган, така кандидатът цели да удължи престоят си
в собственото си жилище в гр.Несебър, съответно следва да бъде окачествен като
мигрант, а не като лице нуждаещо се от международна закрила. Прието е, че
същият няма релевантен за предоставянето на статут мотив да напусне държавата
си по произход и да остане извън нея, както и че спрямо него не е осъществено
преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и няма риск от бъдещо такова.
По отношение на условията за предоставяне
на хуманитарен статут, е посочено от органа, че липсват данни за „реална
опасност от смъртно наказание или екзекуция“ по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБВ тази
връзка е отбелязано, че търсещият закрила не е арестуван или осъждан и няма
основание да се приеме, че е принуден да отпътува от родината си, поради реална
опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция,
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Срещу него не са
предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна
групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Решил е да напусне
страната си по собствено желание, заедно със съпругата си. Срещу него не са
предприемани мерки официалните власти в страната и последните нямат негативно
отношение към него- обстоятелство, изрично потвърдено по време на проведеното
интервю. При тези данни е формиран извод, че чужденецът не е бил изложен на
посегателства по чл. 9, ал. 1, т.1 и т. 2 от ЗУБ.
Обсъдена е и възможността за прилагане на
чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съобразно разясненията, дадени с решение от 17
февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело № С- 465/ 07 по
преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/
83/ ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., касаеща заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице в по-широк план, присъщи на „въоръжен вътрешен или
международен конфликт“. Прието е, че руският гражданин не е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, тъй като на територията на РФ няма въоръжен
конфликт, а решението му да напусне държавата си по произход не е продиктувано
от тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице, поради безогледно
насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В тази връзка
е отбелязано, че нивото на общото насилие в Русия не е изключително, а спрямо
заявителя не се установява наличие на сериозни и потвърдени основания, за да се
счита, че единствено на основание присъствието на територията на държавата си
по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха,
релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Формиран е и извод за
отсъствие на предпоставките, установени в чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ,
доколкото не се и твърди от страна на молителя по отношение на член на семейството
му да има вече предоставен статут в Република България. В заключение е
посочено, че не е налице хипотезата на чл. 9, ал.8 от ЗУБ, тъй като лицето не
обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер.
Видно от приетата като доказателство по
делото справка, съгласно Федералния закон на Руската федерация № 53-FZ от 1998 г. руските граждани от мъжки пол
на възраст между 18 и 27 години подлежат на наборна военна служба за срок от 1
една година. Изпълнението се извършва въз основа на повиквателна за руските
граждани. В чл. 23 от същия закон са определени няколко категории лица, които
не подлежат на наборна военна служба и такива с право на освобождаване от
призовка за изпълнение на военна повинност. Лицата се набират два пъти годишно
от 1.04. до 15.06 и от 01.10. до 31.12. Със закон от 28 май 2022 г. е
премахната горната възрастова граница. Предвидена е възможност за замяна на
военната служба с алтернативна гражданска служба.
При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган, определен със Заповед № РД05-299/13.04.2022 г. на
председателя на Държавна агенция за бежанците при МС (на л.17 от делото), в
рамките на предоставените му с чл. 70, ал.1 от ЗУБ правомощия. Издадено е в
предписаната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и
правни основания. При извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Доводите на жалбоподателя, развити в
подадена допълнителна молба преди съдебното заседание са неоснователни. Органът
е извършил необходимите процесуални действия, при съблюдаване процесуалните
норми на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК и е изяснил релевантните факти. Мотивите
на решението разкриват пълен анализ на доказателствените материали, а изводите
относно обстоятелствата, относими към предпоставките за предоставяне на
закрила, са изложени в решението по начина, указан в процесуалния закон.
Обсъдени са всички доказателствени източници, в т.ч. представените от жалбоподателя
данни и приложения, като е прието, че те са недостатъчни за установяване на
твърдените от последния обстоятелства. Отказът за предоставяне международна
закрила на жалбоподателя е основан на съдържащите се в мотивите на решението
констатации относно причините за напускане на Руската федерация от търсещото
закрила лице и липсата на данни за осъществено спрямо него преследване по
смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, основано на раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение,
за упражнявано физическо насилие и репресии. Преценена е и възможността за
предоставяне на хуманитарен статут и за прилагане на чл.9 от ЗУБ. В резултат на
задълбочен анализ на събраните доказателства е формиран обоснован извод за отсъствие
на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки, като изложените
съображения са достатъчни за извършване на съдебната проверка за
законосъобразност на решението и се обосновава крайният правен извод, че
решението е постановено при съблюдаване на приложимите материалноправни
разпоредби и целите на закона, респективно тезата на жалбоподателя в
противоположната насока е неоснователна.
Материалноправните предпоставки за
предоставяне статут на бежанец са установени в нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Нормата изисква наличие на основателни опасения от преследване на чужденеца в
държавата му по произход, основани на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група, като по тези причини
същият не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея. Според дефиницията, дадена с нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ,
преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от
действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по
своето естество или повторяемост. На основание чл. 8, ал. 9 от ЗУБ за бежанци
се смятат и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на
бежанец, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на
територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не
са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1.
В бежанския си разказ жалбоподателят е
посочил, че е напуснал Руската федерация на 16.07.2022 г. легално, като е
пътувал с автомобил през Грузия и Турция. В Р.България е влязъл законно на
22.07.22г. с положена в паспорта му виза. Многократно посещава заедно със
съпругата си България, тъй като притежават недвижим имот в гр.Несебър и
посещението през лятото на 2022г. е именно с цел почивка там, както е заявил в
интурвюто си жалбоподателя. Според настоящият съдебен състав така изложените
обстоятелства, както и заявеното, че жалбоподателя изразява несъгласие с
действията на руските войски в Украйна не сочат наличие на някоя от хипотезите
на чл.8, ал.1 от ЗУБ. По делото няма доказателства, нито дори твърдения за
предприемани спрямо жалбоподателя в държавата му по произход действия,
предизвикващи основателни опасения от преследване или опасност от тежки
посегателства по смисъла на ЗУБ. В бежанската си история същият сочи, че е православен
християнин, както и че не е бил преследван, поради своя етнос, религия или по
други причини. По делото не са налице обективни данни за изразявано от същия
политическо мнение или за принадлежност към определена социална група. Твърдението, че е участвал в митинги през 2022
г., като веднъж е бил задържан за 24 часа не могат да обусловят извод за наличие
на опасност от преследване или някаква заплаха за свободата и живота на руският
гражданин. Както и самият той е заявил в интервюто си, не е преследван заради
това, нито са му повдигнати обвинения през изтеклия период от време. Тези
твърдения и обективираните от тях факти и обстоятелства не сочат наличие на
някоя от изискуемите характеристики на субекта, посочени в нормата на чл. 8,
ал. 1 от ЗУБ.
Липсват и твърдения за призоваване от
страна на военните власти, с оглед на това съдът приема за недоказани доводите
на жалбоподателя относно опасността от подобно призоваване за военна служба и
последиците от това. Независимо от изложеното, дори да се приеме, че същият би
могъл да бъде призоваван, за да се яви във военния комисариат, това
обстоятелство само по себе си не сочи опасност от преследване в държавата му по
произход. От приложената по делото справка, изготвена от директора на дирекция
„Международна дейност“ в ДАБ е видно, че в Русия не е въведено военно
положение, не са затваряни границите, след началото на военните действия в
Украйна, и руските власти не са препятствали напускането на РФ от мъже, годни
за военна служба (обстоятелство, което се установява и от бежанската история на
жалбоподателя, предвид безпрепятственото напускане на РФ след обявяване на
частичната мобилизация). В справката се сочи, че в Русия няма скрита
мобилизация и принудително призоваване, а в бойни действия участват
професионални и договорни войници, членове на частни охранителни и военни
компании и мъже, вербувани от Донецка и Луганска народни републики, като се
засилват усилията за привличане на професионални войници. Отбелязано е също, че
частичната мобилизация е приключила към 28 октомври 2022 г., според изявление
на руския министър на отбраната, като възможност за втора вълна на мобилизация
не се обсъжда в Кремъл. В съответствие с тези данни е и изявлението на
жалбоподателя, че не е търсен от руските власти, а твърдяната от последния
вероятност военното положение или общата мобилизация да заменят сегашната
политика, каквито предположения се съдържат в друга справка, не може да бъде
съобразена от съда, доколкото не се основава на конкретни факти. Приетият федерален закон, с който са наложени множество
ограничения за лицата, получили призовка от военния комисариат, да напускат РФ
до изпълнение на задължението за явяване с призовката във военния комисариат,
също не променя горния извод, с оглед данните, че при явяването им лицата
получават предложение за подписване на договор, а при заявен отказ ги
освобождават, като не принуждават никого да подписва договор.
Жалбоподателят изразява опасения от
преследване, поради отклонение от военна служба, тъй като не желае да изпълнява
престъпни заповеди.
Вярно е, че съгласно § 169 от Наръчника по
процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на
Върховния комисар на организацията на ООН (Наръчника), според който дезертьор
или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за
бежанец, когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението
сурово наказание за военното си нарушение поради
своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политически убеждения, или има основателни опасения от преследване по
гореизброените причини и извън наказанието за дезертиране. Опасенията от
преследване и наказание за дезертиране сами по себе си не представляват
основателни опасения от преследване по смисъла на §167 от Наръчника, а както се
посочи по-горе в изложението, по отношение на жалбоподателя не се установява
никоя от горните характеристики. Поради това, с оглед обстоятелствата, на които
жалбоподателят основава своите опасения от преследване, съдът приема, че
хипотезата на § 169 от Наръчника не е налице. Съдът отбелязва, че не би могло
да се приеме, че в РФ жалбоподателят би понесъл твърде тежко и несъответстващо
на провинението сурово наказание. Това е така, защото в основният състав на
престъплението отклоняване от военна служба е очертан в разпоредбата на чл.364,
ал.1 от НК на Р.България, с която е предвидено наказание лишаване от свобода от
една до пет години, а с ал. 3 е предвиден квалифициран състав на
престъплението-извършено във военно време, като в този случай наказанието е
лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна. При тези констатации обективно не
би могло да се твърди, че евентуалното наказание в РФ би било по-тежко.
Според § 170 от Наръчника съществуват и
случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е
единствената причина да се иска статут на бежанец. В тази хипотеза лицето
следва да докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало
участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни
политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на
съвестта. Жалбоподателят декларира, че не е съгласен с режима в Русия, че е
решил да напусне страната си, тъй като, ако не го направи, ще попадне в затвора
или ще бъде мобилизиран; че войната е престъпна и не иска да бъде съучастник
във военно престъпление. Освен така направеното изявление, обаче, не сочи
каквито и да било данни за обективиране на своите убеждения чрез конкретни
действия, представляващи техен израз, поради което съдът приема, че не е
доказана „искреността на политическите и моралните убеждения“, съобразно
изискванията на § 174 от Наръчника, а и с оглед липсата на данни за
принудителна мобилизация в РФ, тези убеждения са ирелевантни при преценката
относно наличието на предпоставките за предоставяне статут на бежанец.
Според настоящият съдебен състав не са
налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут. Според разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1) смъртно
наказание или екзекуция, или 2) изтезание, нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, или 3) тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт. В разглеждания случай не се установява реална опасност за
жалбоподателя от такива тежки посегателства. Както се сочи и в оспореното
решение, последният не е арестуван или осъждан и няма основание да се приеме,
че е принуден да отпътува от родината си, поради реална опасност от тежки
посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание. Срещу него не са предприети такива действия
нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата
не е в състояние да контролира. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3
от ЗУБ. В приложената справка за актуалното положение в Руската Федерация
липсва информация за военен конфликт на територията на Руската федерация и от
съдържащите се в нея данни не може да се направи извод за безогледно насилие,
което да е изключително, за да обоснове в достатъчна степен страх от
преследване и заплаха за живота на жалбоподателя. Не се установява спрямо
последния да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че
единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по
произход, той би бил изправена пред реален риск да стане обект на заплаха,
релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗУБ
молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като
явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9,
съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът се позовава на основания извън
предмета на този закон (т. 1), а в хипотезата на т. 2- не посочва никакви
причини за основателни опасения от преследване. В разглеждания случай липсват
твърдения за обстоятелства, сочещи наличие по отношение на жалбоподателя на
някоя от субективните характеристики, посочени в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ (основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група) и за обстоятелствата, относими към хипотезите на
чл. 9 от същия закон, поради което съдът приема, че молбата за предоставяне на
международна закрила законосъобразно е приета за явно неоснователна. Не са
налице основания за отмяна на оспореното решение, поради което жалбата следва
да се отхвърли, като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К.С., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в Руската
Федерация, с ЛНЧ: **********, с настоящ адрес, посочен в Регистрационната
карта: гр.Несебър, ж.к.“Черно море 3“, бл.80, ет.3, ап.6, представляван от
пълномощника -адв.К.К. ***, против Решение № УП-ОК-26/26.10.2022г., издадено от
П.Л.- интервюиращ орган в Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет на Република България, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: