СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
10.05.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 08.04.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 947/19г. и констатира следното:
Предявен е иск от И.
Г. против Ч. П. с правно основание
чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС – за установяване, че ищецът е
собственик на: офис №2, находящ се в град София, ул. ******, с площ от 72, 4
кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Събраният по делото
доказателствен материал удостоверява, че:
На 08.10.04г. ищецът /купувач/
и И. Р.и Ц. Р./продавачи/ са сключили предварителен договор за покупко –
продажба на процесния имот. Сделката не е била финализирана /доброволно – чрез
сключване на окончателен договор или - по съдебен ред при условията на чл. 362
от ГПК до чл. 364 от ГПК във връзка с чл. 19, ал. 3 от ЗЗД въпреки проведен
процес в тази връзка/. След сключване на предварителния договор – собственикът
/И. Р./ е ипотекирал имота в полза на „Райфайзенбанк
/България“ ЕАД. Вследствие на изпълнително производство /образувано и проведено
във връзка с горната ипотека/ имотът е бил осребрен и възложен в полза на –
ответника.
Искът се явява процесуално
допустим /по съображенията – изложени в определението от 05.08.20г./.
Искът е неоснователен:
От една страна:
Обстоятелството, че формалният
собственик на имота /И. Р./ е извършвал /нееднократно/ правни действия с имота
/ипотекирал е последния в полза на „Райфайзенбанк /България“ ЕАД/ е ирелевантно
досежно предпоставката на /възможността да настъпят правните последици по/ чл.
79 от ЗС /за състава на придобивната давност са релевантни фактическото
състояние - фактическата власт, а не разпоредителните – правни действия/.
Възраженията на ответника /и на третото лице – помагач/ в тази насока са - неоснователни.
От друга страна:
Събраният по делото
доказателствен материал /писмен, гласен
и експертен – преценен в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията
на страните/ не удостоверява предпоставката на чл. 79 от ЗС:
Тезата на ищеца /изрично
застъпена и защитена с конкретни аргументи в исковата молба, съответно –
подкрепена с писмено доказателство: протокол от 24.11.04г.; с която теза се
обосновава извода, че И. Г. е установил фактическа власт върху имота считано от
посочената дата - момент/ се явява директно /пряко, категорично, еднозначно/
опровергана от друг протокол /с дата 14.05.08г.; който също е подписан от
ищеца/. Съдържанието на този /втори/ документ /чиято истинност – автентичност
не бе оспорена в процеса/ опровергава и показанията на разпитания свидетел на
И. Г. /И. Р., който също е страна по последния протокол/. С оглед изложеното: в
случая не може да се установи категорично /еднозначно/ точно от кой момент
ищецът придобил фактическа власт върху имота. Това обстоятелство обаче: дали
началната дата – момент на владението е 04г. или 08г. /съобразно
противоречивото съдържание на двата протокола, посочени по-горе/ в случая се
явява – ирелевантно:
Събраният по делото
доказателствен материал /писмен и гласен – показанията на свидетелката на
ответника; преценен в съвкупност/ удостоверява категорично /еднозначно/, че:
след 10г. /и до 15г. – когато е влязло в сила постановлението за възлагане на
имота в полза на ответника/ по отношение на процесния имот са били предприети
принудително – изпълнителни действия /налагане на възбрана, опис, публична
продан/. Същите са прекъснали /още към 10г./ придобивната давност /по смисъла
на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД във връзка с
чл. 84 от ЗС/. С оглед това: за периода от 04г., съответно и от 08г.
/съгласно двата процесни протокола/ до 10г. визираният в чл. 79 от ЗС
10-годишен давностен срок не се явява изтекъл в полза на ищеца /този срок не се
явява изтекъл и към настоящия момент при условията на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 84 от ЗС с оглед – продължаващата и към момента висящност на
изпълнителното производство; временно спряно в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т.
1 от ГПК във връзка с чл. 390 от ГПК и чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. – последно от ГПК на етап – производство по чл. 498
от ГПК/.
С оглед изхода на
спора – в полза на ответника следва /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ да
бъдат присъдени съдебни разноски.
На третото лице
/помагач/ не се следват съдебни разноски /предвид правилото на чл. 78, ал. 10
от ГПК/.
Възражения по чл.
78, ал. 5 от ГПК – не са заявени.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска /с
правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС/ на И.Д.Г. ЕГН
********** против Ч.В.П. ЕГН ********** /за установяване, че ищецът е
собственик на: офис №2, находящ се в град София, ул. ******, с площ
от 72, 4 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото/.
ОСЪЖДА И.Д.Г. да
плати на Ч.В.П. 2 440 лева – съдебни
разноски /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението е
постановено при участие на „Райфайзенбанк /България“/ ЕАД /трето лице – помагач
на ответника/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: