Р Е Ш Е Н И Е № 114
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 24.03.2021г.
Видинският районен
съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател
: Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1687 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от А.Й. ***,
ЕГН **********, против „ВИВАЛДИ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н “Лозенец“, ул.“Босилеградска“ № 5, представлявано от В.Г., с иск за
заплащане на трудово възнаграждение по трудов договор и лихва за забава върху
него.
Предявени
са искови претенции с право основание чл.128, т.2 от Кодекса на труда КТ/ и
чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните права са: наличието на сключен между
страните трудов договор на 16.10.2017г., действащ към датата на предявяване на
иска – 23.09.2020г., по силата на който ищецът изпълнява длъжността „ръководител
транспортна дейност“, като на ищеца не е изплатено изцяло дължимото му се
трудово възнаграждение.
Иска
се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати:
1.Трудово
възнаграждение - главница в размер на 8653.70 лева за периода от сключване на
трудовия договор - 16.10.2017г. до м.09.2020г. включително, ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска – 23.09.2020г.
до окончателното издължаване;
2.1800
лева - лихва за забава върху главницата от
възникване на задължението за заплащане на всяко неизплатено месечно трудово
възнаграждение до датата на предявяване на иска - 23.09.2020г.
Ищецът
ангажира писмени доказателства. Иска пресъждане на разноските по делото.
В
срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по размер, като поддържа от своя страна, че на ищеца
са му изплатени 2800 лева трудово възнаграждение по банков път и също е поискал
назначаване на съдебно – икономическа експертиза за установяване на трудовото
възнаграждение на ищеца. Ангажира писмени доказателства.
С
протоколно определение от 25.02.2021г., по искане на ищеца, съдът е допуснал
изменение на размера на исковите претенции, които да се считат за предявени
както следва: главница – неизплатено трудово възнаграждение - в размер на
5476.02 лева за исковия период и лихва за забава върху главницата – в размер на
622.87 лева за претендирания период.
Съдът,
като разгледа исковата молба, взе предвид становището на ответника, приетите по
делото доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено следното по
допустимостта на иска, от фактическа и от правна страна, а именно:
- Че ищецът
претендира в качеството му на работник в ответното дружество, възнаграждение за
работа по трудово правоотношение, поради което искът е допустим;
- Че не се дължи
предварително заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК,
тъй като ищецът има качеството на работник;
- Че не се спори
между страните и се установява от приетите по делото писмени доказателства – справка
за актуално състояние на трудовите договори на ищеца, че между страните е
налице валидно трудово правоотношение, на длъжност за ищеца с код по НКПД
13245026, по силата на което ищецът е изпълнява длъжността „ръководител
транспорт“ в ответното дружество през исковия период;
- Че
ответникът е представил писмени доказателства за изплатени на ищеца суми по
трудовото възнаграждение общо в размер на 2800 лева, и че ищецът е признал това
обстоятелство, поради което съдът е приел за безспорно по делото, че тази сума
е изплатена на работника;
- Че по
искане на страните, съдът е назначил съдебно – икономическа експертиза, по
която вещото лице е дало заключение, че размерът на неизплатеното на ищеца
трудово възнаграждение за исковия период е общо в размер на 5476.02 лева –
чиста сума за получаване, след приспадане на удръжките, а лихвата за забава
върху главницата – в размер на 622.87 лева за претендирания период;
- Че
съдебната експертиза е изслушана и приета по делото и не е оспорена от
страните;
- Че
възражението на ответника за това, че в исковата претенция е включен изцяло
месец Септември 2020г., който не е бил изтекъл към датата на подаване на
исковата молба, и трудовото възнаграждение не е било изискуемо и не следва да
се пресъжда на ищеца е неоснователно, тъй като към датата на решаване на делото
изискуемостта на задължението на работодателя за заплащане на трудовото
възнаграждение на работника за този месец е настъпила, а вещото лице не е
начислявало лихва за забава върху това дължимо се възнаграждение,
Намира, че исковете са основателни и доказани
в претендирания размер, установен от вещото лице, тъй като безспорно се установи по
делото наличието на трудово правоотношение между страните; ищецът е престирал
труд на длъжността „ръководител транспорт”, за което му се дължи трудово
възнаграждение за исковия период. Съгласно чл.124 от КТ задължението на
работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника
или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да
прави това в установените срокове.
Предвид основателността на главния
иск, основателен се явява и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата, от възникване на задължението за заплащане на всяко
месечно трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска, както и
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното издължаване.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски, за адвокатско
възнаграждение, което е в размерна 900 лева – малко над минималния размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по двата обективно съединени иска – 823.80 лева, поради което не
следва да бъде редуцирано по възражението на ответника за прекомерност.
Ответникът следва да заплати държавна
такса върху предявените искове, общо в размер на 269.04 лева и възнаграждение
за вещо лице в размер на 70.00 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВИВАЛДИ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н “Лозенец“, ул.“Босилеградска“ № 5, представлявано от В.Г., да заплати на А.Й. ***, ЕГН **********, следните суми по сключен
между страните трудов договор на 16.10.2017г.:
1.5476.02 /пет хиляди четиристотин седемдесет
и шест лв. и две ст./ лева - неизплатено трудово възнаграждение за периода
от сключване на трудовия договор - 16.10.2017г. до м.09.2020г. включително,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване
на иска – 23.09.2020г. до окончателното издължаване;
2.622.87 /шестстотин двадесет и два лв. и
осемдесет и седем ст./ лева - лихва
за забава върху главницата от възникване на задължението за заплащане на всяко
неизплатено месечно трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска -
23.09.2020г.
ОСЪЖДА „ВИВАЛДИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н “Лозенец“, ул.“Босилеградска“
№ 5, представлявано от В.Г., да заплати на А.Й. ***, ЕГН **********, разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ВИВАЛДИ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н “Лозенец“, ул.“Босилеградска“ № 5, представлявано от В.Г., да заплати на РС – Видин държавна такса в размер на 269.04 /двеста шестдесет и девет лв. и четири ст./ лева и възнаграждение
за вещо лице в размер на 70 /седемдесет/
лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание
чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението относно пресъдените
на ищеца суми по трудово правоотношение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :