№ ………………../…………………….2020
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 1.10.2020 г., в състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове: Мария Даскалова Марияна
Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова,
с участието на прокурора Владислав Томов,
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1690 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във вр. с глава
ХІІ от АПК.
Образувано е по жалба на РДНСК-Варна, против решение № 930/29.06.2020 г. по НАХД № 5741/2019 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от началника НП № В-17-27/11.11.2019 год. Изложени
са в касационната жалба доводи за допуснати
от въззивния съд нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила, представляващи касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и
т.2 от НПК. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за потвърждаване
на НП, а в условията на евентуалност се претендира намаляване на размера на
присъдените на противната страна разноски до законовоопределения минимум. В съдебно заседание касационната жалба се
поддържа от упълномощения юрисконсулт К..
Ответникът арх. В.С.Б. , чрез
упълномощения адвокат П. Р. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане
на разноски съобразно приложен списък.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в
сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от
страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в
срок от надлежна страна срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното НП е наложена глоба на ответника в размер на 1000 лв. на основание чл.232,ал.1,т.2,пр.1
от ЗУТ за извършено нарушение на чл.145,ал.2 от ЗУТ , а именно: затова, че на 4.07.2018 г. в гр.Варна, във функциите си на длъжностно лице –
главен архитект на Община Варна, е съгласувал и одобрил инвестиционни проекти за
строеж : „Многофамилна жилищна сграда“, находяща се в УПИ VІІІ-156 по плана на 7-ми м.р. на гр.*/*** без да извърши проверка на
съответствието на проектите с предвижданията на ПРЗ и РУП за имота.
С обжалваното решение ВРС е отменил обжалваното пред него НП, като позовавайки
се на извършената по делото
съдебно-техническа експертиза приема, че инвестиционни проекти са били съгласувани и
одобрени от гл. архитект при изпълнение
на законовите разпоредби.
Касационният съд намира,
че обжалваното решение е постановено при допуснато от въззивния съд съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.І от НПК – липса на
мотиви. Съгласно разпоредбата на чл.220 от АПК, преценката относно прилагането на материалния закон се извършва
въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение – в случая , мотивите на обжалваното решение съдържат описание на
заеманата от наказаното лице длъжност, посочват какво е приел актосъставителят
при извършената от него проверка, отразяват факта на депозирани писмени възражения
в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН и този, че административно-наказващият орган
приел констатациите на актосъставителя ангажирайки отговорността на въззивника,
но не съдържат каквото и да било изложение относно приетите от съда факти по описаното в НП деяние. В тази връзка, правилно
е наведеното с касационната жалба възражение в смисъл , че обжалваното решение
е постановено в противоречие със събрания доказателствен материал – в т.6.1 от
експертизата на която се е позовал въззивния съд е дадено заключение, че само част
от фасадната плоскост излиза пред задължителната линия на застрояване разположена
на 2 м. от уличната регулационна линия, но въпреки това съдът извежда правен извод за липсата на
нарушения при съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, без обаче да
прави фактическа констатация по този въпрос. Освен липсата на мотиви относно
фактите, обжалваното решение не съдържа и мотиви относно приетият от ВРС правен
извод за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект при спазване на съответните законови изисквания – без да се коментират нито една от
цитираните в НП законови и подзаконови разпоредби е изведен правен извод за законосъобразност на проекта
директно въз основа на заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа
експертиза - приложението на закона е
дейност на съда , а не на експерта. При така установеното съществено
процесуално нарушение и съгласно чл.222,ал.2,т.1 от АПК , обжалваното решение
следва да бъде отменено ,а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
ВРС.
При новото разглеждане, следва
съгласно чл.224 от АПК да бъдат съобразени от новия състав на ВРС следните
указания по прилагането на закона :
-проверката по чл.145,ал.2
от ЗУТ не предполага обвързана компетентност във връзка с комплексния доклад по
чл.142,ал.6,т.2 от ЗУТ, какъвто е налице по преписката, т.е. преценката на
адм.орган е самостоятелна и независима от дадената в доклада оценка за
съответствие.
- ако необходимите
силуети по чл.113,ал.4,т.2 от ЗУТ не показват архитектурно-художествен елемент в ПУП-РУП, то същите могат да бъдат предмет на инвестиционния
проект – ситуацията е сходна като тази, когато инвестиционния проект се
съгласува и одобрява само въз основа на ПУП-ПРЗ, доколкото императивно правило за обратното не съществува.
-издатините по чл.92 и
архитектурно-художествените елементи по чл.93,ал.2 от Наредба №7/22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени
зони имат самостоятелно предназначение, което е различно от това на помещенията,
чиито външни ограждащи стени представляват фасада по смисъла на пар.5,т.55 от ДР на ЗУТ.
-постройките на
допълващо застрояване по чл.41-47 от ЗУТ представляват строежи по смисъла на
пар.5,т.38 от ДР на ЗУТ – в това отношение не са изяснени релевантните факти, тъй
като даденото с т.6.5 заключение по извършената съдебно-техническа експертиза не
изследва описаните в НП факти за наличието на изградени стени и покрив на помещението,
в което е поместена вита метална стълба.
След установяване от обективна страна на
фактите с оглед приложимите горецитирани правни норми ,при изясняване на
субективната страна на административно-наказателния състав по чл.232,ал.1,т.2
от ЗУТ, въззивният съд следва да се има предвид, че съгласно чл.7,ал.2 от ЗАНН,
този състав предполага и
непредпазливостта като форма на вината на дееца.
Що се касае до претенциите на страните за
сторените разноски, то при този изход на
делото, по отношение на същите ВРС следва да се произнесе по реда на чл.226,ал.3
от АПК.
Предвид изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 930/ 29.06.2020 г. по НАХД № 5741/ 2019
г. по описа на ВРС и връща делото за ново
разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на дадените в мотивите на това
решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :