РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. София , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502429 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.12.2019г по гр.д. № 3933/2017г Софийски градски съд, ІГО, 7-ми
състав е осъдил С. Г. В. да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от
147 280.36лв- главница по договор за банков кредит, от която падежирали вноски с
настъпил падеж от 05.04.2012г до 05.03.2017г и предсрочно изискуема главница от
112 105.96лв, сумата от 33 484.84лв- възнаградителна лихва, сумата от 12654.37лв-
наказателна лихва/неустойка/. С решението си съдът е възложил разноските по делото
съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ответника С. В., изцяло.
Въззивникът поддържа, че решението е нищожно, по същество- неправилно.
Основанието за твърдяна нищожност е наличието на предпоставки за отвод на
съдията, изводими от процесуалното поведение и постановените актове. Въззивникът
поддържа, че решението е неправилно, поради това, че съдът не е отговор на
възражения на ответника, наведени своевременно, което прави постановения акт-
незаконосъобразен поради противоречие с процесуалния закон. Поддържа, че съдът не
1
се е произнесъл по възраженията на ответника за наличие на неравноправни клаузи в
договора между страните, както и за погасяване по давност на вземанията на ищеца.
Моли решението на СГС да бъде прогласено за нищожно, евентуално отменено и
делото да се върне на СГС за ново разглеждане.
Въззиваемата страна-ищец пред СГС –Райфайзенбанк България ЕАД депозира
писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
В о.с.з. въззивникът С. В. не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна Райфайзенбанк България ЕАД се представлява в о.с.з. от
юрк. Н., който моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на СГС да се
потвърди. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г
на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение ечастично
неправилно и следва да бъде частично отменено.
По отношение на възражението за нищожност
Нищожността на съдебното решение е свързана с постановяването му от
незаконен състав, извън правораздавателната воля на съда, неподписването му от
мнозинството съдии в състава, ако е постановено в ненадлежна форма- т.е. не е
писмено, при абсолютна неразбираемост на волята на съда или при постановяване да
се изпълни нещо неизпълнимо или нищожността на решението е следствие на липсата
на надлежно волеизявление на съдебния състав.
Съответно не е нищожно съдебно решение, което е постановено от компетентен
2
съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената правораздавателна
власт, съставено в писмен вид, подписано от членовете на състава и разбираемо.
Неправилното прилагане на правни норми не е основание за нищожност на
съдебните решения. В различни случаи неправилното приложение на правните
разпоредби и неправилното тълкуване на закона би могло да послужи за основание за
инстанционен контрол на решението или за отмяна на влязло в сила решение, но не е
основание за постановяване на нищожност на съдебен акт.
Произнасянията на съда, независимо дали са правилни или не не могат да бъдат
основание и за отвод на съдебния състав. Ако те са неправилни подлежат на проверка
и евентуално преповтаряне от въззивната инстанция, при искане за това. От друга
страна по делото няма твърдения и доказателства за наличие на основание за отвод на
съдията докладчик.
Направените в този смисъл въззивни оплаквания на ответника са неоснователни.
По съществото на спора
Предявени са осъдителни искове за реално изпълнение на задължения по договор
за банков кредит - за заплащане на сумата от 147 280.36лв- главница по договор за
банков кредит от 18.12.2007г , наказателна и възнаградителна лихва върху главниците.
Ищецът е твърдял, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчването
на препис от исковата молба по делото. Поддържал е, че предходно дело между същите
страни е приключило като съдът е приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането на банката по договора за банков кредит, но е установил вземането на
банката за вноските с настъпил падеж.
В срока за отговор по чл.367 от ГПК ответникът възразява, че предявените искове
са погасени по давност, като поддържат, че предсрочната изискуемост е настъпила на
06.10.2010г, когато поради неплащане на вноска в продължение на 151 дни кредитът е
станал автоматично предсрочно изискуем. Ответникът поддържа още, че това и
предходното дело между страните са различни, че правнорелевантните факти подлежат
на пълно доказаване по настоящото дело, но твърденията на ищеца по предходното
дело следва да се ползват. В отговора на допълнителната искова молба ответникът е
навел и възражение за нищожност на договора за банков кредит, поради неравноправие
на клаузи от неговото съдържание.
По установените от първоинстанционния съд факти, видно от оплакванията във
въззивната жалба, няма спор.
Безпротиворечиво се установява, че страните са били в облигационни отношения,
породени от договор за банков кредит , сключен на 18.12.2007г с предмет,
предоставяне от банката на С. В. кредит в размер на 145 732лв, които
3
кредитополучателят се задължава да върне. Видно от договора от 18.12.2007 г,
кредитът е следвало да бъде погасен на 300 месечни анютетни вноски, първите шест
по 582.84лв, следващите – по 1089.82лв, дължими на 25-то число на месеца, с краен
срок за издължаване на дълга по кредита - 25.12.2032 г. В договора е предвидено
задължението на кредитополчателя да заплаща наказателна лихва при просрочение
върху неизплатената част от главницата, както и възнаградителна лихва. Съгласно
чл.10 от договора при неплащане на което и да е парично задължение за срок от 150дни
кредитът става предсрочно изискуем.Договорът е двустранно подписан и неоспорен от
страните.
Съдебният състав приема за установено, че сумата от 145 732 лева по договора за
кредит от 18.12.2007 г. е била предоставена от банката на кредитополучателя и е
усвоена от последния. Този факт не се оспорва от ответника- кредитополучател, а и се
установява от неоспорената ССчЕ, приета от първоинстанционния съд.
По делото се установява, че са издадени заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
18876/2010 г по описа на ВРС и изпълнителен лист против С. В. с посочен
кредитополучател Райфайзенбанк България ЕАД за суми, дължими се по договор за
банков кредит от 18.12.2007г.
Поради постъпило възражение против издадената заповед за изпълнение против
С. В. е образувано исково производство гр.д. № 15021/2012 г по описа на СГС, І ГО,
13 състав, по което Райфайзенбанк България ЕАД е претедирало , че е настъпила
автоматична предсрочна изискуемост на вземането на банката от С. В. и е
претендирало установяване на вземането на банката в размер на 156 872.07лв. Препис
от ИМ ответницата е получила на 23.11.2012г. По делото С. В. в срок е направила
възражение за нищожност на договорни клаузи.
Производството по така образуваното дело е приключило с влязло в сила
решение за установяване задължението на С. В. да заплати на банката- ищец
анюитетните вноски по договора за кредит от 18.12.2007г с настъпил падеж. Съдът е
приел, че възражението за нищожност на договорни клаузи е неоснователно, но не е
настъпила предсрочната изискуемост на вземането на банката, на която ищецът се
позовава в исковата си молба.
Пред първоинстанционния съд е изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице П.
Д., която установява , че вноските по кредита не са погасявани от 05.04.2012г. Вещото
лице установява размера на дължимата се от ответницата главница, договорна и
наказателна лихва.
Останалите събрани по делото доказателства не са относими към спора, предмет
на делото.
4
Пред СГС са били предявени обективно съединети искове с правно основание чл.
430,ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД- за заплащане на главница по договор за банков кредити
и иск по чл.86 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за забава и наказателна лихва.
Пред настоящата инстанция е спорен възпроса дължи ли ответника изпълнение на
задължението за връщане на главницата по договор за банков кредит от 18.12.2007г,
ведно с договорените лихви , съответно осъдителното решение на СГС дали е
правилно.
Съгласно чл. 430 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,
а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. При така предявен иск в тежест на ищеца е да докаже валидното
сключване на договор за банков кредит с твърдяното съдържание , възникването на
неговото вземане, включително предоставяне на кредитната сума на
кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по кредита, евентуално ако се твърди –
настъпването на предсрочната изискуемост. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си , ако такива е направил своевременно.
Както беше посочено по делото е безпротиворечиво установено, че страните са
били в договорни отношения, породени от договор за банков кредит , сключен на
18.12.2007г , по силата на който банката е представила на ответника кредит в размер на
145 732лв , а кредитополучателят е поел задължение да погаси задължението по
кредита на 300 анюитетни вноски. Установено е още предоставянето на кредитната
сума от ищеца на ответника, както и погасяването на кредитните вноски за период до
05.04.2012г.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задължението на
ответника, поради неплащане на задължение по кредита за период , по-дълъг от 150
дни.
Видно от договореното между страните в договора за банков кредит/чл.10/ при
неплащане на парично задължение от кредитополучателя за срок от 150 дни кредитът
става предсрочно изискуем.
Установява се по делото от изслушаната ССчЕ, че считано от 05.04.2012г
ответникът е престанал да погасява вноските по кредита. Следователно при изтичане
на 150 дни от посочената дата /до 02.08.2012г/ банката придобива право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. За да се ползва от правото си да получи сумата по
предсрочно изискуемия кредит банката следва не само да има право и да обяви кредита
за такъв, но и да уведоми за това длъжника си /т.18 от ТР № 4/2013г на ОСГТК на
5
ВКС/. Съгласно цитираната т. 18 предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Това уведомяване може да
стане и чрез получаването на препис от исковата молба, в която се съдържа изявление
за обявяването на кредита за предсрочно изискуем – в този смисъл решение №
161/2016 г по т. д. 1153/2014 г. на ВКС, II ТО, решение № 77/2016 г по т. д. 3247/2014 г.
на ВКС, ІІ ТО. В настоящият случай именно с получаване на препис от исковата молба
, но по гр.д. № 11521/2012г следва да се приеме, че е настъпило уведомяването на
ответника за обявената предсрочна изискуемост на вземането на банката. Исковата
молба е изхождала от лице с представителна власт по отношение на банката,
адресирана е до длъжника и съдържа ясно волеизявление за трансформирането на
задължението в предсрочно изискуемо, посочените са и претендираните размера на
задълженията на ответника . Според настоящият съдебен състав уведомлението за
трансформирането на задължението чрез преписа на исковата молба е редовно връчено
и съответно е породило действие. Задължението на ответника по договора от
18.12.2007г е изцяло предсрочно изискуемо, като датата на настъпване на
предсрочната изискуемост е 23.11.2012г.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Следователно, за да
се прояви действието на предсрочната изискуемост по отношение на длъжника, той
следва да бъде уведомен от банката, чрез изрично нейно волеизявление, че банката
счита кредита за предсрочно изискуем от определен момент, както и да се посочат и
вида и размера на неплатените задължения - главница, редовни и наказателни лихви и
такси. Депозираната искова молба по гр.д. № 15021/2012г отговаря на тези изисквания
и с пполучаването на това изявление от страна на ответника вземанията на банката по
договор от 18.12.2007г стават предсрочно изискуеми.
Неоснователно е позоваването на ответника в отговора на ИМ за настъпила
предсрочна изискуемост в предходен момент. С влязлото в сила съдено решение по
гр.д. №15021/2012г по описа на СГС е отречено да е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането на банката на 06.10.2010г и съдът е приел по това дело, че
предсрочна изискуемост на вземането на банката не е настъпила. Именно поради това
съдът е установил, че С. В. дължи реално изпълнение на договорните си задължения
по договора за банков кредит от 18.12.2007г като дължи само падежираните анюитетни
вноски. Съобразявайки така установеното с влязлото в сила съдебно решение и банката
ищец предявява нова искова молба с твърдения, за нова дата на настъпване на
предсрочната изискуемост, което не е противоречие в твърденията на банката , а е
6
съобразяване с установеното от съда по предходното дело между страните.
При настъпването на предсрочната изискуемост на вземането на банката
кредитополучателят дължи да върне получената в кредит сума, договорените лихви до
момента на настъпването на предсрочна изискуемост, а след този момент дължи
заплащане само на законната лихва върху главницата.
При установяване на задължението на ответника да върне получената в кредит
сума, поради настъпила предсрочна изискуемост на вземането на банката следва да се
разгледа възражението на ответника за нищожност на договорни клаузи , доколкото
това възражение влияе на размера на задължението на кредитополучателя.
По делото е установено, че във връзка със съществуването на договорните
задължения на ответника В. по отношение на Райфайзенбанк България ЕАД , породени
от договор за кредит от 18.12.2007г е водено предходно дело, приключило с влязло в
сила решение, с което е установено задължението на В. да заплати договорените
анюитетни вноски в цялост. Съдът не е установил нищожност на договорни клаузи и е
постановил реално изпълнение на поетото по договора за банков кредит задължение в
цялост.
Сега висящите за разглеждане искове са предявени на същите фактически
твърдения- за наличие на договорни отношение , между същите страни по отношение
на същия договор за банков кредит.
С оглед изложеното и предвид дадените указания по т.д. № 3/2016г на ОСГТК на
ВКС, т.2 , които съдът намира, че са приложими към разглеждания случай, съдебният
състав е обвързан от приетото по гр.д. № 15021/2012г по описа на СГС , че
договорните клаузи , съдържащи се в договор за банков кредит от 18.12.2007г между
страните са изцяло валидни. Съдът намира, че тълкуването на закона , дадено с ТР №
3/2016г , касаещо частичните искове , е приложимо и към настоящия случай, тъй като с
решението по гр.д. № 15021/2012г съдът е разгледал договорни клаузи , част от
съдържанието на договор за банков кредит между страните от 18.12.2007г, за да се
произнесе по това дали по тях се дължи изпълнение от ответника В.. За да се дължи
изпълнение на задълженията на ответника по тези договорни клаузи същите следва да
са валидни. Съдът и служебно дължи проверка на договорните клаузи относно тяхното
съответствие с императивни материалноправни разпоредби. Също служебно съдът
дължи да провери и евентуалната неравноправност на договорните клаузи, ако в
договорното отношение страна е потребител, както е в случая. Не само служебно съдът
по гр.д. № 15021/2012г е проверил валидността на договорните клаузи, съдържание на
договора от 18.12.2007г, но и по възражение на ответника. Съдът е констатирал
валидност на клаузите на договора от 18.12.2007г и е постановил поетите по тези
клаузи задължения от ответника да бъдат изпълнени. Съответно, останалата част от
7
банковите вноски за погасяване на същия кредит, породени от същите договорни
клаузи, са предмет на настоящото производство. Изводът за валидност на тези
договорни клаузи обвързва настоящият състав, които не може по отношение на същите
правопораждащи факти между същите страни да постанови друго, в противоречие с
приетото по влязлото в сила решение по гр.д. № 15021/2012г. Действително, не става
въпрос за частично предявени искове, но за разглеждане висят различни части от едно
разсрочено парично задължение, по отношение на които части следва да се приеме, че
разясненията дадени с посоченото т.д. № 3/2016г важат.
Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК и разясненията , дадени с ТР № 3/2016г
субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение обхващат същите страни за същото искане и на същото основание. Предмет на
делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право,
което се въвежда в процеса чрез твърденията на ищеца в исковата молба , които
индивидуализират спорното материално право и въведения петитум. Съответно при
произнасяне на съда по предявения иск СПН обхваща основанието на иска,
индивидуализирано чрез правопораждащите факти, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право.
Поради това, че правопораждащите юридически факти са едни и същи, както за
първоначално предявените искове за част от задълженията на ответника, така и за сега
предявената останала част от неговите задължения, идентични са и страните и искането
към съда , то следва че установената от СГС с влязло в сила решение валидност и
изпълняемост на договорните клаузи на договор от 18.12.2007г да се ползва и при
разглеждането на сега предявените искове. Силата на пресъдено нещо на
окончателното решение по исковете по гр.д. № 15021/2012г по отношение на
правопораждащите факти, заявени по делото, обвързва настоящият състав по
отношение на идентичните правопораждащи факти и по настоящото дело.
Без значение в случая е, че по първото дело исковете са били установителни , сега
са осъдителни. Целта и на двете производства е да се установи задължението на
ответника и ищецът да се снабди с изпълнителен титул против длъжника си. В първия
случай това става чрез заповед за изпълнение и потвърждаване на задължението на
ответника чрез съдебно решение, а във вторият случай - направо чрез осъдително
съдебно решение . Без значение е в този смисъл, че първото искане е за установяване
на задължението на ответника, а настоящото – за негово осъждане. В осъждането на
ответника да изпълни се съдържа установяването на неговото задължение, поради
което следва да се приеме,че е налице идентичност в исканията до съда по двете
разглеждани дело.
8
С оглед изложеното съдът приема, че е обвързан от констатираната валидност на
договорните клаузи, пораждащи задължението на ответника по договор от 18.12.2007г
да върне в претендирания размер кредитната главница и договорените лихви.
Доколкото по делото няма твърдения за нищожност на договорните клаузи , наведени
от ответника, които да са нови, възникнали след влизането на решението по гр.д. №
15021/2012г в сила и непреклудирани от СПН на това съдебно решение, то съдът
следва да приеме,че клаузите, установяващи задължението на С. В. да върне
кредитната сума, както и размера на тази сума и дължимите се лихви са валидни и
обвързващи страните.
Съобразно приетото с ТР № 3/2017г на ОСГТК на ВКС-т.2 размерът на вземането
на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи
в размер на непогасения остатък от главницата и законна лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост. В този случай, ако от кредитополучателите
са събирани суми за погасяване на възнаградителни лихви и други съобразно
погасителния план , но след настъпване на предсрочната изискуемост, следва тези
суми да се отнесат за погасяване на дължимата се главница по договора за кредит.
От гореизложеното следва,че при предсрочна изискуемост, която съдебният
състав приема за настъпила на 23.11.2012г , незавимисимо от валидността на
договорните клаузи , ответникът дължи на банката връщане на главницата , в размер
установен от ССчЕ, но не дължи възнаградителни и наказателни лихви за периода след
23.11.2012г.
Установява се от изслушаната ССчЕ размера на задълженията на ответника за
заплащане на суми на ищеца- банка, дължими се по договор за банков кредит от
18.12.2007г, които суми съобразно гореизложените мотиви възлизат на 147 280.36лв
главница и наказателна лихва за периода от 05.04.2012г до 23.11.12г.
По отношение на възражението на изтекла придобивна давност
Съгласно чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
В случая вземането на банката става изискуемо на 23.11.2012г.
Вземането на банката за главница се погасява с изтичането на 5-годишен
давностен срок, на осн. чл. 110 от ЗЗД. Вземането на банката не е периодично по
смисъла на чл.111,б”В” от ЗЗД, а е едно парично задължение с разсрочено плащане.
Периодичните плащания имат самостоятелност едно от друго, независими са и
произтичат от един правопораждащ факт. При разсроченото плащане вземането е едно,
с предварително определени падежи на предварително определени вноски. Ето защо,
9
към процесното банково вземане не се прилага чл.111 от ЗЗД. Вземането се погасява с
изтичане на петгодишен давностен срок от настъпването на изискуемостта му.
Считано от 23.11.2012г петгодишният давностен срок изтича на 23.11.2017г. Дори и
изчислен от момента на първата неплатена падежирана вноска - 05.04.2012г -
давностният срок изтича на 05.04.2017г. Исковата молба е подадена преди изтичане на
давностния срок, поради което и възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно.
Основателно е възражението за погасяване по давност на задължението за
заплащане на наказателна лихва за периода от 05.04.2012г до 23.11.12г. Давността
погасяваща задължения за заплащане на лихва е тригодишна и изтича на 23.11.2015г.
Исковата молба е предявена след посочената дата, поради което в тази си част искът за
заплащане на наказателна лихва се явява неоснователен , като погасен по давност.
С оглед изложеното предявеният иск за заплащане на дължима главница, по
договор за банков кредит от 18.12.2007г следва да бъде уважен, а исковете за
заплащане на лихви- възнаградителни и наказателни следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат. Постановено
решение следва да бъде отменено в частта, с която са уважени исковете за заплащане
на лихви и тези искове следва да бъдат отхвърлени. В останалата част решението на
СГС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Първата инстанция е приела, че разноските на ищеца пред СГС са в размер на
8426лв и този размер не е предмет на оспорване по реда на чл.248 от ГПК. С оглед
изхода от спора / уважен е иска с цена 147 280лв, при предявени такива с цена
193 419лв/ на ищеца се дължат разноски от 6416лв, над която сума
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция ищецът претедира разноски за юрк. възнаграждение,
които съдът определя на 150лв . С оглед изхода от спора на ищеца- въззиваем се
дължат разноски от 114лв, за защита пред САС.
Ответникът претендира разноски, но не доказва направени такива по делото.
Ответникът- въззивник е освободен от заплащане на държавна такса по
депозираната въззивна жалба. За уважената част от въззивната жалба държавната такса
следва да се възложи върху въззиваемата страна, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
10
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8863 от 30.12.2019г, постановено по гр.д. № 3933/2017г по
описа на Софийски градски съд, ІГО, 7-ми състав в частта, с която С. Г. В. е осъдена да
заплати на Райфайзенбанк България ЕАД сумите от 33 484.84лв- възнаградителна
лихва и 12 654.37лв- наказателна лихва, както и в частта, с която е осъдена да заплати
разноски за сумата над 6416лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Райфайзенбанк България ЕАД с ЕИК
********* против С. Г. В. с ЕГН ********** за заплащане на сумите от 33 484.84лв-
възнаградителна лихва за периода от 15.03.2014г до 27.03.2017г и 12 654.37лв-
наказателна лихва за периода от 05.04.2012г до 27.03.2017г и двете претендирани в
изпълнение на договор за банков кредит от 18.12.2007г между страните, като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение №8863 от 30.12.2019г, постановено по гр.д. №
3933/2017г по описа на Софийски градски съд, ІГО, 7-ми състав , в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Г. В. с ЕГН ********** да заплати на Райфайзенбанк България
ЕАД с ЕИК ********* сумата от 114лв- юрк. възнаграждение , дължимо се за защита
пред въззивната инстанция, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 и ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА Райфайзенбанк България ЕАД с ЕИК ********* да заплати по сметка
на Софийски апелативен съд сумата от 922.76лв- държавна такса за уважената част на
въззивната жалба, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на на осн. чл.280,ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11