Р Е Ш Е Н И Е
Номер 04.05.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.03. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1045 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1715/06.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 2530/2019г. по описа на Районен съд – С.З., с което „Е.Б.ЕС.”
ЕАД е осъдено да заплати на „В.К.” ЕООД сумата 1 238., 82 лв., представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - Помпена станция „К.П.В.", ИТ № ***, за периода
23.12.2014 г. - 22.01.2015 г., представляваща разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение по
фактура № **********/31.01.2015 г., от общо платена сума за цена пренос в
размер на 1650.65 лв., ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 490 лв., представляваща обезщетение в размер на
законната лихва, считано от датата на извършеното плащане по фактура №
**********/31.01.2015 г. – 19.02.2015 г., до датата на предявяване на молбата в
съда 14.05.2019 г., както и сумата от 1024 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Във въззивната жалба на „Е.Б.ЕС.”
ЕАД са изложени подробни съображения, че първоинстанционното решение е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон.
Направено е искане да бъде отменено изцяло решението. В случай, че жалбата бъде
уважена моли да бъдат присъдени направените разноски, съобразно представения
списък. В случай, че бъде отхвърлена прави възражение срещу присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер по – голям от еднократния предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от „В.К.” ЕООД, с който въззиваемия взема
становище, че жалбата е неоснователна, като излага съображения в тази връзка.
Направено е искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира
разноските пред настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение и на двете инстанции.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанионния съд е предявен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „В.К.” ЕООД моли съда да осъди „Е.Б.ЕС.” ЕАД да му
заплати сумата от 1 238, 82 лв. /след направено изменение на иска/,
представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.П.В.“, ИТ № ***, за
периода 23.12.2014г. - 22.01.2015 г., представляваща разликата между стойността
на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение по
фактура №**********/31.01.2015 г., от общо платена сума за цена пренос в размер
на 1650,65 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата и сумата от 490 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на
извършеното плащане по фактура № **********/31.01.2015 г. – 19.02.2015 г., до
датата на предявяване на молбата в съда 14.05.2019 г.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът подава подробен
писмен отговор, в който оспорва основателността на предявения иск и моли да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Безспорно е установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за
продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на
няколко обекта, в т.ч. и на обект Помпена станция „К.П.В.", ИТН № ***.
Процесният обект на ищеца с ИТН *** – помпена станция „„К.П.В." е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.Ю.” ЕАД на ниво ниско
напрежение и на 19.11.2015 г. е променено меренето на ниво средно напрежение,
видно и от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване от 19.11.2015 г.
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и
предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт
обр.16 за Електропровод „В." 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.", и на
намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се
установява, че ищецът е собственик на Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„К.П.В.", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на
дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на дружеството. За
тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
По делото е представена и кореспонденцията между страните
във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на
нивото на мерене, съгласно която „Е.Б.ЕР." ЕАД с писмо изх. №
6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които
са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили
необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните
обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено,
че „Е.Б.ЕР. АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с
изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. –
извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С писмо
до „Е.Б.ЕС.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде
изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение
20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ № *** В. с. К.П.В.,
като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост
на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички
необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. “Е.Б.ЕС.“ АД
отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи,
че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от
ниско напрежение на средно напрежение.
По делото е изслушано заключението на назначената съдебно-
техническа експертиза. Вещото лице сочи, че през периода 23.12.2014 г. -
22.01.2015г. измерването на потребената от иищеца ел.енергия по процесната
фактура за обект помпена станция „К.П.В.", ИТ №*** се е извършвало на ниво
ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20кУ/400У в помпена
станция „К.П.В.", собственост на ищеца.
Ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от
подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на
подстанция „Т." на ниво средно напрежение. „ЕВН ЕР“ ЕАД е трябвало да
монтира в подходящо ел.табло измервателна група на средно напрежение, включваща
токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 кV на
електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия.
Вещото лице сочи също, че тъй като измервателната група е
следвало да бъде поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ на подстанция
„Т.", ищецът не дължи заплащане за пренос на ел.енергия по
ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20 kV /електропровод „В."/ до
обект ПС „К.П.В.", ИТ №*** за съответния период. Заплащането за пренос на
ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира електроразпределителното
предприятие за загубите на ел.енергия по тази мрежа и за дейностите по
поддръжката и ремонтът й. Ако същата е собственост на ищеца, съответно
поддръжката и ремонтът й са за негова сметка, и той заплаща загубите на
ел.енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото
й. Тогава електроразпределителното предприятие няма разходи по нея, в
конкретния случай не би имало разходи по електропровод „В." и няма
основание да калкулира на ищеца цена за пренос на ел.енергия през електропровод
„В.".
Дори и измервателната група да е монтирана на страна ниско
напрежение в ЗРУ на ПС" К.П.В.“, както е в конкретния случай през
процесния период, то ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена за пренос
през електроразпределителната мрежа ниско напрежение в месечните фактури за
потребена ел.енергия, защото в ПС "К.П.В." и/или след нея няма
електроразпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да има такава, тя не е
собственост на ответника, той няма разходи по поддръжката и ремонтът й, а
загубите на ел.енергия по нея /или в ел.съоръженията на ПС „К.П.В.“/ се
заплащат от ищеца чрез показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ „К.П.В."
на страна ниско напрежение.
В заключението си вещото лице сочи, че ако се приеме, че
електропровод „В." 20 кV, изходящ от подстанция „Т.", е бил
собственост на ищеца през процесния период, то ищецът не дължи цена за пренос
на ел.енергия през този електропровод до ПС „К.П.В." нито при монтирана
измервателна група на страна ниско напрежение в ПС "К.П.В.“, нито при
монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Т.".
Ответникът няма никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига
на електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса пренос
по електроразпределителната мрежа до обекта.
От заключението на приетата по делото съдебно икономическа
експертиза се установява, че процесната фактура № ********** от 31.01.2015 г. в
общ размер на 1650.65 лв. с ДДС, издадена от ответното дружество на ищеца е
платена по банков път на 18.02.2015 г. и няма неразплатен остатък по тази
фактура. Вещото лице сочи, че ако се приеме, че ищецът не дължи такса пренос по
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.П.В.“
, ИТ № ***, а до обект средно напрежение
- Помпена станция „К.П.В.“ , ИТ № ***, за периода 23.12.2014 г. -22.01.2015 г.,
то размера на недължимо платените от ищеца суми за такса пренос за този обект е
1238.82 лв., като в заключението си вещото лице посочва как е формирана тази
сума, която се явява недължимо платена от ищеца сума за „такса пренос" за
този обект.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Ищецът „Е.Б.ЕС.” ЕАД е краен снабдител по смисъла
на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.Б.ЕС.” ЕАД на договорите за продажба
на електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ
публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С
оглед горепосочените норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за
потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ищеца.
В настоящия случай отношенията между страните се
регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи
на връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от
него такса "ниско напрежение" и такса "средно напрежение",
каквото според него е дължима при положение, че собственият му трафопост
извършва преобразуването от средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя
изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т.
о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на
правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези съображения
съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество
ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният
трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същият момент е
липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване
на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от
09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в
случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено.
Следователно количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места,
различни от нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за
пренос. При това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното
дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004
г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му
от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско
напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените
фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за
сметка обедняването на ищеца. „Е.Б.ЕС.” ЕАД е формирал дължимата от „В.К.” ЕООД
цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на
напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради това за
ответното дружество не е налице основание за получаване на такси за посочените
услуги, поради което платената сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
По иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът „В.К.” ЕООД е предявил иск за
заплащане на сумата от 490 лв., представляваща обезщетение в размер на
законната лихва, считано от датата на извършеното плащане по фактура №
**********/31.01.2015 г. – 19.02.2015 г., до датата на предявяване на молбата в
съда 14.05.2019 г.
В съдебно заседание от 17.09.2019 г. ищецът е направил оттегляне на
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Поради това с
протоколно определение от 17.09.2019 г. първоинстанционният съд е прекратил
производството по отношение на предявения иск за заплащане на сумата от 490
лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата
на извършеното плащане по фактура № **********/31.01.2015 г. – 19.02.2015 г.,
до датата на предявяване на молбата в съда 14.05.2019 г.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че в настоящия случай от ищеца е
извършеното надлежно оттегляне на иска за заплащане на сумата от 490 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на
извършеното плащане по фактура № **********/31.01.2015 г. – 19.02.2015 г., до
датата на предявяване на молбата в съда 14.05.2019 г. и съответно съдът е бил десезиран
от неговото разглеждане. Като е разгледал спора по същество след направеното
оттегляне, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което
подлежи на обезсилване в тази част.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение в частта, с която е уважен предявеният
иск за сумата 490 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва,
считано от датата на плащане на извършеното плащане фактура № **********/31.01.2015
г., до датата на предявяване на молбата в съда 14.05.2019 г., като недопустимо
следва да бъде обезсилено.
В останалата обжалвана част решението
е правилно и следва да бъде отменено.
По отговорността за разноските:
В първоинстанционното производство ищецът „В.К.” ЕООД е
направил разноски в общ размер на 1024 лв.
С оглед изхода на делото „Е.Б.ЕС.” ЕАД следва да заплати на
„В.К.” ЕООД направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 733,
76 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът „Е.Б.ЕС.” ЕАД е направил разноски за депозит
за вещо лице в размер на 50 лв. и претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП
предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждение е от 100 до 300
лв. Въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на 300 лв. Така общия размер на направените разноски от ответното
дружество е 350 лв.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, поради което „В.К.”
ЕООД следва да заплати на „Е.Б.ЕС.” ЕАД направените пред първоинстанционния съд
разноски в размер на 99, 19 лв.
По отговорността за разноските пред
въззивната инстанция:
Въззивникът
„Е.Б.ЕС.” ЕАД - гр. П.
е поискал присъждане на заплатена държавна такса в размер на 34, 58 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно с вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на
правната помощ. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждение
е от 100 до 300 лв. Въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 100 лв.
С оглед
изхода на делото на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК „В.К.” ЕООД - гр. С.З.
следва да заплати на „Е.Б.ЕС.” ЕАД - гр. П. направените разноски пред
въззивната инстанция в размер на 38, 14 лв.
Въззиваемият
„В.К.” ЕООД - гр. С.З. е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Въззивникът
„Е.Б.ЕС.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на заплатеното от „В.К.”
ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното производство, което е в размер на
360 лева с вкл. ДДС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 лв. до 5000 лв. - 300 лв.
+7% за горницата над 1 000 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “Милушев и съдружници”
е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се
претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено при спазването на тези правила е в размер на 351, 01 лв. х 20 %
ДДС = 421, 21 лв. В настоящия случай
въззиваемият „В.К.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. Поради това настоящата съдебна
инстанция намира, че заплатеното от „В.К.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
С оглед изхода на делото „Е.Б.ЕС.” ЕАД - гр. П. следва да
заплати на „В.К.” ЕООД - гр. С.З. направените пред въззивната инстанция разноски
в размер на 257,96 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1715/06.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 2530/2019г. по описа на Районен съд – С.З., В ЧАСТТА
с която “Е.Б.ЕС.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. ***е осъдено да
заплати на “В.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
ул. ***сумата от 490 лв., представляваща обезщетение
в размер на законната лихва, считано от датата на извършеното плащане по
фактура № **********/31.01.2015 г. – 19.02.2015 г., до датата на предявяване на
молбата в съда 14.05.2019 г. като НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1715/06.12.2019г., постановено по гр.д. №
2530/2019г. по описа на Районен съд – С.З. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. ***да
заплати на „В.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
ул. ***направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 733, 76
лв., съразмерно с уважената част от исковете и направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 257,96 лв., съразмерно с уважената част
от исковете по банкова сметка *** “Централна Кооперативна банка” АД, IBAN - ***,
BIC - ***.
ОСЪЖДА „В.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С.З., ул. ***да заплати на “Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. П., ул. ***направените пред
първоинстанционния съд разноски в размер на 99, 19 лв. и направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 38, 14 лв.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.