ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 1420
Година 10.07.2020 Град Пловдив
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение,
ХІХ състав,
На десети юли Година две хиляди и двадесета,
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 428 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118 ал.2 от ГПК.
Делото
е образувано по искова молба на „ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Пловдив
против „ПЕРФОРМ КОМЕРС” ЕООД ЕИК ********* гр. Пловдив с предявени обективно
кумулативно съединени искове, заявени в частичен размер, за осъждането му да
заплати сумите от:
- 10 000лв.,
частичен иск от вземане в пълен размер от 216 527.37лв.,
представляващо остатък на възнаграждение по Договор за строителство от
01.02.2016г., сключен между страните;
- 10 000лв.,
частичен иск от вземане в пълен размер от 521 063.41лв.,
представляващо остатък на възнаграждение по Договор за изпълнение на СМР
от 01.08.2016г., сключен между страните, и
- 10 000лв.,
частичен иск от вземане в пълен размер от 1 393 933.46лв.,
представляващо остатък на възнаграждение по Договор за изпълнение на СМР
от 01.12.2017г., сключен между страните,
ведно с обезщетение за забавеното им
плащане от датата на сезиране на съда на 10.07.2020г. до изплащането им.
Съдът
намира, че не е родово компетентен да разгледа спора, защото всеки един от
обективно кумулативно съединените предявени искове са с цена под 25 000лв.
Съгласно чл.104 т.4 от ГПК, редакция ДВ бр.50/2008г., в сила от 01.03.2008г.,
на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни искове по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25 000лв.
При обективно кумулативно
съединяване на исковете цената на исковете, определяща както дължимата ДТ, така
и родовата подсъдност на делото, е цената на всеки един иск, а не сбора от
цената на всички искове. В този смисъл е както чл.72 ал.2 от ГПК в актуалната
редакция ДВ бр.86/2017г, според която за предявените с една молба искове в
защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси,
така и тълкуване на нормата, дадено както в Определение
№ 22 от 7.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 213/2020 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева, така и в т.18 на ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., което
макара и постановено при предходната редакция на нормата, е в същия смисъл.
Довод се извежда както от факта, че разрешението
в чл.
55, ал. 3 ГПК от 1951 г., отм., че когато с една молба са предявени няколко
иска, цената е равна на сбора на отделните искове, не е възпроизведено в ГПК от 2007 г., нито
има основание да се изведе подобно правило по тълкувателен път, така и от
правилото на чл.210 от ГПК – „Аргумент в подкрепа на това, че цената на обективно
съединените искове не е сбора от цената на всеки от тях, е и обстоятелството,
че за всяка от движимите вещи решението може да бъде различно“, според цитираното определение.
По делото ищецът е предявил като
частични три претенции от по 10 000лв.всяка за свои вземания от три отделни
и самостоятелни договора за изработка, с които ответникът му е възложил
изпълнение на СМР. Касае се за три отделни облигационни отношения, независимо
едно от друга. Договорите са три, подписани са между страните на различни дати,
касаят изпълнение на различни строителни дейности, възнагражденията им са
договорени отделно, плащанията по тях са независимо от изпълнението на другите договори.
Остатътък от възнаграждението на ищеца по всеки договор по чл.264 от ЗЗД
представлява самостоятелно вземане. За това и предявените искове са отделни и
самостоятелни, произтичат от различни материални правоотношения – имат различни
правопораждащи факти, а оттук и цената им е в размер на частично заявената
претенция по всеки договор, а именно по 10 000лв. Тази цена определя
родовата подсъдност на исковете, а не механичния
сбор на размера на трите претенции, защото няма правна норма, съдържаща подобно
правило за определяне цената на исковете. Съществуващата – чл.72 ал.2 ГПК,
е в обратния смисъл.
С оглед горното не са налице изискванията на
чл.104 т.4 от ГПК, поради което ПОС не е родово компетентния съд. Делото е
подсъдно на районния съд. На осн. чл.119 ал.1 от ГПК съдът следи служебно за
родовата подсъдност на делото.
За
това на осн. чл.118 ал.2 от ГПК производството ще се прекрати пред ПОС и делото
по компетентност ще се изпрати на ПРС.
Мотивиран
от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.118 ал.2 от ГПК производството по т.д. №
428/2020г. на ПОС, XIХ с.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на
Районен съд – гр.Пловдив. Определението
може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Пловдив с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Окръжен съдия: