№ 388
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Стоян Ат. Германов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора Б. Т. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600431 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателите – обвиняеми:
В. Р. Т., редовно призован, доведен от Ареста гр. П., се явява лично и с
адв. С.П., редовно упълномощена.
В. П. П., редовно призован, доведен от Ареста гр. П., се явява лично и с
адв. С.С., преупълномощена от адвокат Е.Н..
Обв. П.: Не възразявам да ме защитава адв. С., вместо адв. Н..
И. Г. Г., редовно призован, доведен от Ареста гр. П., се явява лично и с
адв. О.Т..
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Б. П..
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. П.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
Представям писмени доказателства относно личността на подзащитния ми.
Обв. Т.: Да се гледа делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи. Нямам
доказателствени искания. Да се приемат представените доказателства.
Обв. П.: Да се гледа делото.
Адв.Т.: Да се даде ход на делото. Не правя отводи. Нямам
1
доказателствени искания. Да се приемат представените доказателства.
Обв. Г.: Да се гледа делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото. Не правя отводи. Представям и
моля да приемете копия от протоколи за проведени процесуално-следствени
действия от вчерашния ден, протокол за оглед на веществени доказателства и
протоколи за разпит на свидетелите Й. В.ов и О. Й.ов, които са присъствали
на процесуално-следственото действие претърсване и изземване от дома,
обитаван от обв. Г. и неговата майка. Копия съм дала на колегите, за да се
запознаят с тях.
Да се приемат представените от защитата на обв. Т. писмени
доказателства.
Адв. П.: Да се приемат представените от прокуратурата писмени
доказателства.
Адв. С.: Да се приемат представените от прокуратурата писмени
доказателства.
Адв. Т.: Да се приемат представените от прокуратурата писмени
доказателства.
Съдът намира, че няма пречка да се приемат представените писмени
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ОГЛАСЯВА представените от страните писмени
доказателства.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
Адв. П.: Поддържам частната жалба. Нямам други доказателствени
искания.
Обв. Т.: Поддържам частната жалба. Нямам искания.
2
Адв. С.: Поддържам частната жалба. Нямам други доказателствени
искания.
Обв. П.: Поддържам частната жалба. Нямам други доказателствени
искания.
Адв.Т.: Поддържам частната жалба. Нямам други доказателствени
искания.
Обв. Г.: Поддържам частната жалба. Нямам други доказателствени
искания.
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства
и нямат други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. С.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадена въззивна
жалба и няма да преповтарям аргументите, изложени в нея от адв. Н..
Единственото, което искам да припомня на настоящия съдебен състав е, че
тази седмица се навършиха 30 години от влизането в сила на Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи в България и по
отношение на задържанията под стража пред ЕС са разгледани над 150 дела,
касаещи България. Четейки определението на първоинстанционния съд,
оставам с впечатлението, че тези 30 години и тези 150 дела нямат абсолютно
никакво значение за българския съд. Това е така, защото основен стандарт на
ЕС е, че задържането под стража е крайна мярка за неотклонение и тя се
взима само и единствено в случай, когато нито една друга мярка за
неотклонение, предвидена в закона, не е в състояние да изпълни целите на
мярката за неотклонение. Оттук насетне нямало е никакво значение нито за
прокурора, нито за съда, че става въпрос за един млад човек, с чисто съдебно
минало, с липса на каквито и да било други криминални прояви, със
започнато висше образование, със сериозни здравословни проблеми и с
липсата на каквито и да било лоши характеристични данни. Оставам с
впечатление, че се намираме в един инквизиционен процес, в който на всяка
цена той трябва да бъде задържан, като му съсипем живота, заради това, че в
крайна сметка ще му бъде наложено едно условно наказание. Това лице не е
3
осъждано. В настоящия случай единственото законосъобразно и
пропорционално наказание е най-тежкото, което може да се наложи, е мярка
парична гаранция – това е пропорционално както на личността на дееца, така
и на всички данни по делото относно здравословното състояние. Благодаря!
Обв. П. (за лична защита): Поддържам казаното от адвоката.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, няма да преповтарям това, което
съм казала пред ОС. Моля да отмените определението на ОС Пловдив, като
приемете, че същото е неправилно по отношение третирането на една от
кумулативно изискуемите предпоставки за налагане на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо моя подзащитен, като, освен всичко, което сме казали
пред първостепенния съд, тук само ще добавя – да, никой не спори от нас
тримата за наличието на обосновано предположение. Факт е, че у моя
подзащитен на инкриминираната дата са се намирали наркотични вещества,
но с риск да ви ядосам, все пак става въпрос за марихуана, за най-лекото
наркотично вещество от влиянието му върху човешкото здраве и психика. От
друга страна - моят подзащитен е най-младият от тримата, изправени пред
вас задържани, до момента не е познат на полиция, няма криминална
регистрация и никакви регистрирани противообществени прояви, безспорно
това включва и чисто съдебно минало. Това, което е извършил, се явява
инцидентно, за първи път. Възрастта, на която се намира - само 20 години,
която е твърде близко до непълнолетието, макар законовите категории, и в
житейски смисъл няма как да ги игнорираме напълно. Не е оказал съпротива
при задържането, признал е при разпита си, че действително е държал
марихуана на тази дата, отвел е полицаите в дома си, показал е електронната
везна, която, забележете, е била без батерии, неработеща. Всичко това сочи на
един различен извод за неговата личност, съответно и различен извод за
наличието на единствената спорна между нас и ОС Пловдив опасност от
извършване на друго престъпление. Аз не намирам такава. Няма
доказателства за нея, поради което считам, че окръжният съд е стъпил на една
абсолютна хипотеза, която е неприложима - нито с оглед на представените
днес документи, нито с оглед доказателствата по делото, поради което
считам, че друга, по-лека мярка за неотклонение спрямо В. ще осъществи
целите на мярката за неотклонение. В. е дете от стабилно семейство, майка му
4
е колежка – адвокат. В момента те се намират в залата и със знанието с
извършеното от сина им към днешна дата те ще гарантират както
поправянето на своето дете, така и непреченето да се приключи нормално и
в разумни срокове досъдебното производство. Моля да му определите мярка
за неотклонение парична гаранция. Той иска да работи. Работи от 16-годишен
и в момента е бил в процес да започне нова работа. Има зад гърба си двама
интелигентни и стабилни родители, които ще му помогнат да премине през
това житейско препятствие. Благодаря!
Обв. Т. (за лична защита): Подкрепям всичко казано от адв. П.. Нямам
какво да кажа.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, говорейки последен, ще бъда
сравнително кратък. Поддържам европейските аргументи на адв. С., но все
пак сме в България. Марихуаната все още е забранена и не е легализирана.
По-важното е друго, че за времето от първоначалното взимане на мярката за
неотклонение и днес имаме драстична промяна в позицията. Изобщо не
оспорваме обоснованото предположение, защото в пледоарията ми пред
първата инстанция имаше такива нюанси. И това не е мое виждане, а виждане
на клиента ми. Апропо, информираме наблюдаващия прокурор, че желаем на
сключим евентуално споразумение. Марихуаната е включена в
списъка.Правилно, неправилно, факт. Искам да извините майката за заетата
й позиция – майка е. Изцяло приемаме извършеното от нас.
Няма да се спирам за опасността на се укрие, защото не е приета
такава.
Реалната опасност да извърши престъпление – забележете, той сам е
отишъл в РПУ. Ако е искал да се укрие, не е ли било тогава времето? Сега ли
да се укрива? Той е най-големият, студент, работил е от малък, родителите
му са разведени. Аз не виждам реалната опасност. Окръжният съд прие
превес на високата степен на обществена опасност на деянието. Не е съвсем
точно и не е правилно. Следва да има баланс. И аз ще спра до тук. И ще моля
да отмените най-тежката мярка за неотклонение и му дадете възможност да
учи. За 15 – 20 дена делото няма да свърши. Едно задържане е край на
студентстването му. На първи или втори ноември има изпит. За мен най-
подходящата мярка за неотклонение е парична гаранция в разумни размери.
5
Благодаря!
Обв. Г. (за лична защита) : Искам да призная за деянията си ида се
извиня от мое име и от името на майка ми. Тя искаше да ме защити. Повече
няма да се повтори.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, естествено, аз, като
представител на обвинението, считам, че абсолютно е законосъобразно
определението на Окръжен съд Пловдив, с което по отношение на тримата
обвиняеми е взета мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Отпадна обстоятелството, че следваше да говори и за наличието на
обосновано предположение по отношение на обв. Г., но с оглед представените
днес разпити и свидетели този момент бе изчистен. А и обв. Г. направи пред
вас признание, че той и майка му, като майка го е защитила, което намирам
за съвсем нормално. И тримата защитници на обвиняемите акцентират на
кумулативната предпоставка, визирана от законодателя в разпоредбата на чл.
63, а именно опасността от извършване на ново престъпление. Не мога да се
съглася с въззивните жалби, че съдът се бил спрял на тежестта на
извършеното, както и на предвиденото наказание за съответното деяние. Това
не е така. Съдът се е позовал на начина на извършване на престъплението, на
количеството и на неговата стойност. Моля уважаемият съд да има предвид
следното: у Т. и Г. са намерени везни, вярно у Т. е без батерии, но и двете
везни са със следи от наркотично вещество. По отношение на обв. Г. имаме
две форми на изпълнително деяние държал с цел разпространение 2 кг и
разпространил над 1 кг. Имаме в П., не знам защо никой не говори за това,
освен марихуана, имаме и кокаин 10 грама, което е сигурна индиция на
обстоятелството, че това се държи с цел ... Степента на обществена опасност
на деянието в конкретния случай не се разглежда от първоинстанционния съд.
Разглежда се степента на обществена опасност на извършителите и затова
съдът приема, че тя е завишена, с оглед на начина на извършване на деянието.
Не мога да взема отношение за договорките между наблюдаващия прокурор
от Окръжна прокуратура и колегите защитници, защото не знам за тях, не съм
и говорила с него. Той в момента е в отпуск. Но това считам за ирелевантно
по отношение на това дали вие ще потвърдите или отмените определението
на Окръжен съд - Пловдив. Но с оглед на количеството, което са си
разменяли тримата обвиняеми, виждате комуникацията между обв. П. и обв.
Г. на инкриминираната дата 19.10. В телефона на П. обв. Г. е записан като Л..
6
Налице е комуникация същия ден между П. и Т.. Говоря за начина на
извършване на деянието, а не за обоснованото предположение. С оглед на
изложеното мисля, че най-адекватната към момента мярка за неотклонение е
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Благодаря!
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА.
Обвиняемият Т.: Искам парична гаранция, тъй като имам епилепсия.
Моля да не съм задържан под стража.
Обвиняемият П.: Ако има как, някаква по-лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият Г.: Искам да не съм задържан и да виждам сина си.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Производството е по чл. 64, ал.7 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е взел
мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемите по
досъдебно производство № 138/22г. по описа на отдел „ КП“ при ОД на МВР
П. В. Р. Т., В. П. П. и И. Г. Г..
Срещу определението са постъпили жалби от защитниците на тримата
обвиняеми, с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение за всеки
един от тях, като са релевирани доводи за незаконосъобразност на
определението.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и
законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че от наличните данни
по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемите са
извършили престъпленията, като излага подробни съображения в тази насока.
Намира извода за наличието на опасност същите да продължат с престъпната
си деятелност за правилен.
Защитата на обвиняемия Т. пледира подадената жалба да бъде уважена,
а атакуваното определение отменено, като незаконосъобразно. Акцентира се
за липса на данни, обосноваващи опасност обвиняемият да се укрие или
извърши престъпление.
7
В същата насока е и жалбата на защитата на обвиняемия П.. Основното
възражение е насочено към извода на съда за съществуваща опасност
обвиняемият да извърши престъпление. Претендира се вземане на по –лека
мярка за неотклонение, със съображения, че липсва каквато и да било
опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление.
Защитата на обвиняемия Г. намира извода за наличие на обосновано
предположение за авторството на Г. по повдигнатото му обвинение за
недостатъчно доказателствено обезпечен. На сериозна критика подлага
приетата от съда за налична опасност обвиняемият да извърши престъпление.
Обвиняемите молят съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че на
тримата обвиняеми са повдигнати и предявени обвинения по чл.354а, ал.1
НК, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Изводът, че е налице обосновано предположение обвиняемите да са
осъществили престъпните състави, по който са им повдигнати обвиненията е
правилен, макар и слабо доказателствено обезпечен. Данни за съпричастност
към инкриминираната престъпна деятелност се съдържат единствено в
обясненията на обвиняемите В. Т. и В. П. за намерените при претърсването и
изземването наркотични вещества, както и в съответните протоколи за това.
Индиция за горното се съдържа и в декларативните показания на
полицейските служители, в които същите преразказват получена от тях
оперативна информация за дейността на обвиняемите, свързана с държане и
разпространение на наркотични вещества. Тези показания обаче не разполагат
с необходимия доказателствен потенциал. Това е така, защото оперативната
информация, придобита от органите на МВР не може да бъде ползвана като
достоверен и надежден доказателствен източник, до какъвто правилен извод е
стигнал и първоинстанционният съд.
Независимо от това, настоящият състав намира, че в процесуалния етап,
на който се намира предварителното разследване и при характера на
настоящото производство, свързан с разглеждане на въпроса за мярката за
8
неотклонение на тримата обвиняеми е достатъчно по делото да са налични
само „данни”, от които да може да бъде изградено обосновано
предположение за съпричастността им към деянията, за които са обвинени,
като закона не е поставил условие тези данни да са от характера или
идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна
присъда. Дали и доколко те ще бъдат достатъчни за преценка на точната
правна квалификация на деянието, в каквато насока възразява защитата е
въпрос, на който следва да отговори съдът при решаване на делото по
същество.
Поради това и макар и с изключително оскъден доказателствен
потенциал, данните съдържащи се в протоколите за претърсване и изземване
и обясненията на обвиняемите Т. и П. обхващат хипотезиса на чл.63, ал.1
НПК, най – малкото относно държането на инкриминирания наркотик, без да
се коментира специалната цел, свързана с разпространението му, за която
липсват каквито и да било данни.
За да стигне до извод, че е налице опасност обвиняемите да извършат
престъпление, съдът е взел предвид начина на извършване на престъплението,
както и че инкриминираното наркотично вещество е в немалко количество и
на немалка стойност.
Така стореният от Окръжният съд извод е неправилен, а изложените в
тази връзка съображения не могат да бъдат споделени.
Данни за реална опасност обвиняемите да продължат да вършат
престъпления липсват.
Начинът на извършване на деянията от всеки един от обвиняемите не
прави опасността да вършат престъпления реална. Инкриминираната им
деятелност с нищо не е по-различна и не се отличава с някаква изключителна
специфика от типичните действия при извършване на този вид престъпления,
като сама по себе си не може да завиши обществената опасност на деянието,
още повече да обоснове извод, че е налице опасност обвиняемите да вършат
други престъпни деяния.
Опасност за извършване на престъпления не може да се извлече и само
от количеството на наркотичното вещество, което не може да бъде
определено за значително, съобразно приетите в съдебната практика критерии
за размерите на такъв вид забранени субстанции. Не последно место и не без
9
значение в тази връзка е и тоталната липса на данни за системно
разпространение на наркотични вещества от обвиняемите на други лица.
Наред с това първата инстанция не е отчела в достатъчна степен
съдебното минало на обвиняемите, липсата на криминални прояви и
обстоятелството, че продължават обучението си като студенти. Това са все
обстоятелства, които не само не обосновават, а изключват извода, че при тях
е налична реална опасност да вършат престъпни деяния.
Без необходимата оценка е останало и добросъвестното процесуално
поведение на обвиняемите Т. и П.. С първоначалните обяснения които са
дали, те са спомогнали за разкрИ.е на обективната истина, като дори са
разобличили самите себе си в извършване на престъпленията.
Не следва да се определя като недобросъвестно и процесуалното
поведение на обвиняемия Г.. Той е дал обяснения до степен, в която да не
изобличи себе си в извършване на престъплението, в което е обвинен. Така
обвиняемият не е препятствал възможността за нормално протичане на
наказателното производство. Настоящата инстанция намира, че това му
процесуално поведение, което попада в обхвата на регламентираното му от
НПК и ЕКЗПЧОС право на защита не само не налага, а точно обратното
допълнително изключва направения от първата инстанция извод за
съществуването на опасност да върши престъпления.
Всичко това преценено поединично и в съвкупност очертава като
несъстоятелен извода, че е налична опасността тримата обвиняеми да вършат
престъпления.
В тази връзка, следва да се отбележи, че за да бъде едно лице задържано
под стража, законодателят е предвидил наред с наличието на обосновано
предположение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, кумулативно да са налице данни, от които да се направи извод, че
съществува основателна опасност обвиняемите да се укрият или да извършат
престъпление. Когато тази опасност не съществува, както е в настоящия
случай, липсват и основания за задържането им под стража.
Поради това задържането на тримата обвиняемия влиза в противоречие
с изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно законодателство, в
частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението на Пловдивския
окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.
10
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което спрямо
всеки един от тримата обвиняеми - В. Р. Т., В. П. П. и И. Г. Г. да бъде взета по
– лека мярка за неотклонение „Гаранция”, с която биха били покрити изцяло
критериите, заложени в чл.57 НПК.
При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като
съобрази материалното им състояние от една страна, а от друга като отчете
обществената опасност на престъплението, в което са обвинени намира, че
сумата от 5 000 лв. за всеки един от тях е достатъчна за да бъде постигнат
преследвания от закона процесуален ефект.
На основание чл.68, ал.7 НПК на тримата обвиняеми следва да бъде
наложена забрана за напускане на пределите на Република България.
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 1364/21.10.2022г. по чнд № 1899/22г. на
Пловдивския окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража” спрямо обвиняемите по досъдебно производство № 138/22г. по
описа на отдел „ КП“ при ОД на МВР П. В. Р. Т., В. П. П. и И. Г. Г. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 138/22г. по
описа на отдел „ КП“ при ОД на МВР П. В. Р. Т. мярка за неотклонение
„Гаранция”, в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
ВЗЕМА спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 138/22г. по
описа на отдел „ КП“ при ОД на МВР П. В. П. П. мярка за неотклонение
„Гаранция”, в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
ВЗЕМА спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 138/22г. по
описа на отдел „ КП“ при ОД на МВР П. И. Г. Г. мярка за неотклонение
„Гаранция”, в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
На основание чл.64, ал.9 НПК тримата обвиняеми да бъдат освободени
след внасяне на гаранцията, ако не се задържат на друго основание.
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемите В. Р. Т. с ЕГН
11
**********, В. П. П. с ЕГН ********** и И. Г. Г. с ЕГН **********
ЗАБРАНА за напускане на пределите на Република България.
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Български
документи за самоличност“ при ОД на МВР П. и Началника на ДНСП С. за
уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на страната,
във връзка с наложената забрана за напускане на пределите на страната.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,21 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12