№ 13453
гр. С., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110154459 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 31.10.2024 г.
(на лист 33 от делото), на ЗК „Л.И“ АД срещу ЗАД „Д.Б.Ж.З“ АД, с която са
предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от
155,17 лева, представляваща регресно вземане по платено застрахователно
обезщетение за вредите, причинени на застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско“ по полица № *************** лек
автомобил марка „Ш.“, модел „О.“ с рег. № ****** при пътнотранспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 12.04.2021 г. в на бул. „А.П“ в С. до № 1 по
вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на автомобил марка „С.“, модел „C3“, с рег. № *******,
включително и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
за забава за плащане на горепосочената сума от датата на подаване на
исковата молба – 13.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както
и 55 лева – обезщетение за забавено плащане на описаната сума в размер на
законната лихва за периода от 12.09.2021 г. до 12.09.2024 г.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица № *************** с
период на валидност от 08.06.2020 г. до 07.06.2021 г. е била сключена
имуществена застраховка „Каско“, по която ищецът е поел задължение да
отстрани щетите по автомобил марка „Ш.“, модел „О.“ с рег. № ******,
причинени от ПТП в срока на действие на застраховката. Твърди се, че на
12.04.2021 г. в на бул. „А.П“ в С. до № 1 водачът на автомобил марка „С.“,
модел „C3“ с рег. № ******* причинил виновно ПТП, като ударил
застрахования при ищеца автомобил при паркиране, при което застрахованият
автомобил с рег. № ****** получил увреждания по облицовка на задна броня.
Гражданската отговорност на водача на автомобил марка „С.“, модел „C3“ с
1
рег. № ******* била застрахована към датата на ПТП при ответника – ЗАД
„Д.Б.Ж.З“ АД. За получените при описаното ПТП увреждания собственикът
на автомобил марка „Ш.“, модел „О.“ с рег. № ****** завел претенция пред
ищеца – ЗК „Л.И“ АД, по която последният заплатил на пострадалия
собственик на автомобила на 13.05.2021 г. сумата от 140,17 лева. Вследствие
на това ищецът твърди, че за него е възникнало право на регрес срещу
ответника ЗАД „Д.Б.Ж.З“ АД, като същият му изпратил покана за плащане,
получена на 07.2021 г., от която дата ответникът изпаднал в забава, поради
което е предявен настоящият иск. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от ответника – ЗАД „Д.Б.Ж.З“ АД, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен и по размер. Поддържа се, че
искът се доказвал само от частни писмени документи, които били съставени
от заинтересовани лица, като поради това оспорва виновен за причиняване на
ПТП да е застрахованият при ответника водач. Евентуално твърди, че
застрахованият при ищеца автомобил е бил паркиран неправилно, поради
което е налице съпричиняване на вредите. Иска отхвърляне на иска
претендира разноски.
В съдебното заседание ищецът поддържа, че е настъпило ПТП по вина
на застрахован при ответника водач на лек автомобил, а ответникът оспорва
вредите по застрахования от ищеца автомобил и поддържа съпричиняване.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определение от 06.03.2025 г. за насрочване на делото в открито
заседание съдът е отделил за безспорни между страните следните факти: че
ответникът е застраховал към 12.04.2021 г. гражданската отговорност на
водача на лек автомобил „С.“, модел „C3“ с рег. № *******; че за ПТП от
същата дата ищецът е платил на собственика на автомобил марка „Ш.“, модел
„О.“ с рег. № ****** обезщетение в размер на 140,17 лева.
Съгласно представена на лист 5 от делото полица за застраховка „Каско
на МПС“ ищецът е осигурил застрахователно покритие по клауза 1 от общите
си условия за периода от 08.06.2020 г. до 07.06.2021 г. за лек автомобил марка
„Ш.“, модел „О.“ с рег. № ******. Съгласно общите условия на ищеца (на лист
10 от делото) в тази част клауза 1 „Всички рискове“ покрива всички
увреждания на застрахования автомобил от ПТП по време на движение или в
паркирало състояние.
Съгласно представен на лист 14 от делото Двустранен констативен
протокол за ПТП от 12.04.2021 г. на същата дата около 09:50 часа в С., на бул.
„А.П“, до № 1 застрахованият при ищеца лек автомобил марка „Ш.“, модел
„О.“ с рег. № ******, е бил в спряло състоняие, когато отзад го е ударил лек
автомобил „С.“, модел „C3“ с рег. № *******, гражданската отговорност на
чийто водач покривал ответникът. Като вреди по автомобила „Ш.“ са посочени
„зана броня“, а водачката на автомобил „С.“ – свидетелката Е., е признала
вината си, като поддържа, че вредите са настъпили при предходен удар на
лекия автомобил „Ш.“. Не оспорва вината си, а само, че последният
2
автомобил не е бил спряло на обозначено място.
В съдебното заседание на 09.04.2025 г. (на лист 93 от делото) е
разпитана свидетелката на ищеца Д. Д., която дава показания, че е участвала в
ПТП с автомобил „Ш. О.“, който управлявала като такси. Била спряла на
стоянка на бул. „А.П“ в С., когато отзад я ударил сив автомобил „С. C3“,
управляван от жена. Имало малка щета на средата на задната броня, като
поради спор за вината извикала „Пътна полиция“. Те казали, че свидетелката
няма вина, но връчили глоби. По бронята не е имало предходни щети, а
свидетелката е била спряла в момента на удара.
В съдебното заседание на 09.04.2025 г. (на лист 94 от делото) е
разпитана свидетелката на ответника М. Е., която дава показания, че е
участвала в ПТП на бул. „А.П“ в С., когато по невнимание ударила паркирало
пред нея такси. Съставила двустранен протокол, а към момента на ПТП
управлявала сив „С.“. Щетите били малки, но съприкосновение имало, затова
тя оспорвала да има вреди.
Съдът кредитира показанията и на двете свидетелки, тъй като съвпадат
напълно в основните си части и отговарят на описаното в двустранния
протокол.
Съгласно представено на лист 22 от делото преводно нареждане от
13.05.2021 г. ищецът е здаплатил на последната дата 140,17 лева на
собственика на лек автомобил марка „Ш.“, модел „О.“ с рег. № ******, описан
в двустранния протокол.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 09.04.2025 г. (на лист 95 от делото), а в
писмен вид – на лист 72 – 89 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, е налице ПТП с удар
отзад в броня, като стойността на ремонта на уврежданията е 298,56 лева с
нови части; с нови части от алтернативен доставчик – 264 лева, а по
наредбата по чл. 499, ал. 2 КЗ – 122,20 лева, същите се намират по показанията
в пряка причинна връзка с ПТП, като ударът е настъпил в крайната дясна
лента на 4-лентов булевард, вероятна причина на ПТП е неспазване на
дистанция при паркиране от водачката, чиято отговорност е застрахована при
ответника, и няма как да има съпричиняване при спрял автомобил. В
съдебното заседание вещото лице посочва, че става въпрос за минимално
увреждане на бронята от ПТП, при което се изисква само пребоядисване.
Съгласно представено на лист 24 от делото писмо на ответника от
06.07.2021 г. ответникът е отказал да заплати на ищеца поисканото от
последния регресно обезщетение.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на регресна претенция по заплатено
обезщетение по имуществена застраховка, както и лихва за забава, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът прави евентуално
3
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че увреденото имущество е
било застраховано при ищеца и същият е заплатил обезщетение за
поправянето му; ако увреждането (вредите върху застрахованото имущество)
е настъпило в рамките на застрахователното покритие по имуществената
застраховка в причинна връзка с неправомерно поведение на водач, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Въпреки това, дори
искът да е основателен, обезщетението може да бъде намалено, ако
ответникът установи противоправно поведение на водача на застрахования
при ищеца автомобил, което е довело до увеличаване на вредите.
Между страните не е спорно, че ищецът е застраховал увредения
автомобил „Ш.“ за вреди, причинени от ПТП, нито че отговорен за евентуални
вреди е водачът на застрахования при ответника автомобил „С.“.
Спорен е въпросът дали е осъществено непозволено увреждане. В
случая съдът установява, че е налице удар в задната част на превозно
средство, като се прилага чл. 20 ЗДвП – водачите следва да избират такава
скорост, че да спрат, преди да ударят препятствие пред себе си. Свидетелката
на ответника сама посочва, че е правила маневра, трябвало е да спре и не е
преценила правилно дистанцията. От това е последвал удар. Ответникът се
опитва да оспори интензивността на последиците от такъв удар, но макар и
свидетелката на ответника да казва друго в показанията си пред съда, в
констативния протокол тя е признала вината си, като ясно е записано, че има
удар, а свидетелката на ответника само е заявила, че се съмнява щетата да е от
съприкосновението с нея, а не от друг автомобил. Не се установи обаче по
делото такова увреждане да е имало, поради което съдът следва да приеме, че
поне минимални щети, налагащи пребоядисване, са настъпили.
Вещото лице посочва, че става въпрос за най-лека степен на увреждане
на детайл, като това означава, че има и причинна връзка между
съприкосновението на автомобилите и увреждането.
По отношение на стойността на вредите, съдът намира, че вреди за
155,17 лева – стойност на поправка са доказани. Ответникът се позовава за
изчисляването на стойността на вредите на Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането
и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства, която се прилага и към настоящия
момент по силата на чл. 499, ал. 2 КЗ и
§ 29 КЗ. Съгласно чл. 4 от Приложение № 1 към цитираната наредба обаче
методиките за изчисляване на вреди, описани там, се прилагат като минимална
граница и само в случай, че няма документално установени вреди, като в този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – вж. Решение №
165/24.09.2013 г. по търговско дело № 469/2012 г., II ТО, цитирано и до днес
напр. в Определение № 4208/25.09.2024 г. по гражданско дело № 3540/2023 г.,
IV ГО. Следователно в случая следва да се приеме, че и двете посочени от
вещото лице стойности на пазарни цени за ремонт са по-високи от размера на
претенцията, поради което последната следва да се уважи изцяло, като
4
ответникът бъде осъден да плати 155,17 лева, равни на размера на
обезщетението и 15 лева ликвидационни разноски (разходи на ищеца по
остойностяване на щетата).
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване на
вредите от водачката на застрахованите при ищеца автомобил поради
неправилно паркиране. Задължението по чл. 20 ЗДвП важи независимо къде се
намира препятствието пред един автомобил и при липса на данни за
ограничена или намалена видимост (каквито не се твърдят) неправилната
преценка къде се намира един автомобил не освобождава останалите водачи
от задължението им да не го удрят, освен ако не е налице такова нарушение на
правилата за движение, което да прави спирането обективно невъзможно
(напр. внезапна маневра без подаден предходен сигнал). Неправилното
паркиране без блокиране на лента за движение (каквото по делото не е
доказано) не е основание да се приеме съпричиняване.
Искът за лихви се уважава от момента на произнасяне от ответника по
застрахователната претенция с отказ по аргумент от чл. 496, ал. 1 КЗ във
връзка с чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, или от 06.07.2021 г. Искът е основателен от
заявената в исковата молба дата – 12.09.2021 г., като за периода до подаване на
иска законната лихва върху 155,17 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162
ГПК с електронния калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна
институция, е 55 лева, поради което и този иск следва да се уважи изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 300 лева – депозит за вещо лице;
50 лева – държавна такса, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което следва да му се
присъдят общо 450 лева разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД; чл. 497, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ЗАД „Д.Б.Ж.З“ АД, с ЕИК: **********, и адрес на управление: С., бул. „Г.Д“
№ 1, да заплати на ЗК „Л.И“ АД, с ЕИК: **********, и адрес на управление:
С., бул. „С.Ш“ № ***, сумите от 155,17 лева (сто петдесет и пет лева и 17
стотинки), представляваща регресно вземане по платено застрахователно
обезщетение за вредите, причинени на застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско“ по полица № *************** лек
автомобил марка „Ш.“, модел „О.“ с рег. № ****** при пътнотранспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 12.04.2021 г. в на бул. „А.П“ в С. до № 1 по
вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на автомобил марка „С.“, модел „C3“, с рег. № *******,
5
включително и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва за забава за плащане на горепосочената сума от 13.09.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и 55 лева – обезщетение за
забавено плащане на описаната сума в размер на законната лихва за периода
от 12.09.2021 г. до 12.09.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Д.Б.Ж.З“ АД, с ЕИК:
**********, и адрес на управление: С., бул. „Г.Д“ № 1, да заплати на ЗК
„Л.И“ АД, с ЕИК: **********, и адрес на управление: С., бул. „С.Ш“ № ***,
сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6