№ 377
гр. Пазарджик, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500542 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№1290 по
описа за 2021 година, е отхвърлен иска, предявен от Държавен фонд "З." - гр.
София, ЕИК *********, срещу Н. Г. В., ЕГН **********, от с. Тополи дол,
общ. Пазарджик, ул. "Ш." № 7, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 24 175,20 лв. - главница, представляваща задължение
за връщане на помощ по договор от 14.11.2008 г., сключен между страните по
мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 г., заедно с лихва за забава за периода
от 14.02.2013 г. до 30.09.2013 г. в размер 1036,64 лв. и законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2013 г. до изплащане на вземането - задължение
по заповед за изпълнение № 2408/04.10.2013 г., издадена по ч.гр.дело
3731/2013 г. на Пазарджишкия районен съд.
В срок решението е обжалвано от Държавен фонд „З.“.
Намират решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
От фактическа страна по делото било установено, че между страните
има валидно сключен граждански договор, който ДФ „З.“ е развалил поради
неизпълнение на договорни и нормативни задължения, изразяващи се в
неподадена в срок заявка за второ плащане, както и не представяне на
1
изискуеми се документи, доказващи изпълнение (становище на БАБХ,
издадено преди да изтече срока за подаване на заявката за второ плащане и
документи относно закупуване на 57 дка, съдържащи се в Приложение № 1
към договора (анекса).
В определение № 538/10.03.2022г., съдът разпределил
доказателствената тежест в процеса като е възложил на Н. Г. В. да докаже, че
му е отказано приемането на заявката, както и, че е изпълнил останалите си
задължения по договора (по бизнес плана). Доказателства били ангажирани
само за неприетата заявка за второ плащане, което обосновавало извода, че
ответникът не е доказал изпълнение, респективно - не е изпълнил другите
свои договорни задължения, визирани в т.4.4, букви от „а“ до „з“ от договора.
Липсвали, каквито и да било доказателства за изпълнение.
Главното основание, което ДФ „З.“ изтъква е неподаването на заявка в
срок до 12.12.2012г. съгласно чл.24, ал.2 от приложимата Наредба. Съдът
приел,че срокът е инструктивен, а подаването на заявката е вторично и
помощно задължение на фона на останалите основни задължения. Това
неизпълнение, според съдът, е незначително с оглед целта на договора
(интереса на кредитора) и само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че
е налице основание за разваляне на договора, още повече, че е необходимо
даване на подходящ срок, тъй като не е налице фикс - сделка.
Съдът игнорирал факта, че доказателствената тежест относно
изпълнението на договорните задължения е възложена на ответника.
Неизпълнението на задължението за своевременно снабдяване със
становище от БАБХ (с едномесечно закъснение), също се определя от съда
като незначително с оглед целия договор и интереса на кредитора. Следва да
има предвид обаче, че това е второ по ред неизпълнение след неподадена в
срок заявка за второ плащане, която трябва да е окомплектована и с всички
други изискуеми се документи, само един, от които е и становището на
БАБХ. В тази връзка е била поискана, но не е допусната СТЕ относно
цялостното изпълнение на всички инвестиционни намерения и доказване на
същото с изискуемите се документи съгласно Наредба № 9/03.04.2008г.
Третото неизпълнение, било неизпълнение на задължението да закупи
земя в размер на 57 дка, от които са закупени само 43, 8 дка. Дори и съдът
приема, че това неизпълнение не може да бъде квалифицирано като
незначително с оглед интересите на кредитора. При не закупуването на тази
земя, ответникът не постигал необходимото увеличение на икономическия
размер на стопанството, което е абсолютна предпоставка за изискуемост на
полученото първо плащане по договора и неплащане на второто такова.
Доказано било неизпълнение на договора: Неподадена в срок заявка за
второ плащане (определено от съда като незначително неизпълнение),
закъсняло снабдяване с изискуем се документ от БАБХ (също определено от
2
съда като незначително неизпълнение) и не закупуване на земя, което води до
непостигане нарастването на икономическия размер на стопанството
(определено от съда като значително неизпълнение). Поради недопускане на
своевременно поисканата, но недопусната СТЕ, останали недоказани и други
неизпълнения.
За да бъде развален договора, считат, че е достатъчно посочването в
писмо- отговор с изх.№ 02-6500/13733 от 08.01.2013 г., но не било
задължително всичките основания да са посочени в заповедта на директора
на ОД на ДФЗ - Пловдив и в нотариалната покана. Договорът може да бъде
развален на основание всяко едно от тях само по себе си, но същите да се
разглеждат от административния орган, а в последствие и от съда - в тяхната
съвкупност. Не е задължително, абсолютно всички основания да бъдат
посочвани във всеки един документ, за да се получи целеният ефект от
разваляне на договора.
Договорът бил надлежно развален на основание неподадена в срок
заявка за второ плащане. Съществено било в случая има ли волеизявление за
разваляне на договора и отговорът следвало да е положителен. Дали
посоченото основание е малозначително и/или достатъчно, за да бъде
договора развален следва да се оценява съобразно целият доказателствен
материал по делото.
И Наредбата, и договорът предвиждали, че при неподадена заявка за
второ плащане Фондът отказва да извърши второ плащане и изисква да се
възстанови цялата сума, получена като първо плащане, заедно със законната
лихва към него. Страните са се договорили относно тази клауза, а договорът
има статута на закон в регламентацията на техните взаимоотношения.
Молят решението да бъде отменено и признато за установено, че ДФ
„З.“ има изискуемо вземане срещу Н. Г. В. в размер на 24 175 лв. - главница, 1
036, 64 лв. - лихва за периода от 14.02.2013г. до 30.09.2013г. и законна лихва,
считано от 01.10.2013г. до окончателно изплащане на сумите, както и сумата
от 501, 73 лв. - разноски по делото, ведно с 1 458, 48 лв. - разноски по
настоящото дело за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение за
производството пред втора инстанция в размер на 300 лв.
Евентуално правят искане за отмяна на решението и връщане на делото
на първоинстанционния съд за изслушване на експертиза. Това искане
очевидно не е съобразено с правомощията на въззивната инстанция , ката
такава по съществото на спора.
Писмен отговор не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора , съобразно нормата на
чл.269 от ГПК , взе предвид следното:
Исковете за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна
3
финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства
от Европейските структурни и инвестиционни фондове или за обезщетение от
неизпълнение на такъв договор, по силата на § 10, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ПЗР
на ЗУСЕСИФ са подведомствени на общите граждански съдилища и
постановените по тях съдебни актове по установения гражданскоправен
съдопроизводствен ред са допустими, когато исковата молба е предявена до
25.12.2015 г. Такъв именно е настоящия случай.
Съгласно задължителните постановки в т. 4а от ТР № 4/18.06.2014 г.,
по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възпроизведени и в практиката,
издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за законната лихва
върху главното вземане за периода от датата на падежа до подаване на
заявлението е недопустимо, по арг. от т. 4 на ТР № 1/28.12.2005 г., по т. д. №
1/2004 г. на ОСТК на ВКС, освен ако основанието на това акцесорно вземане
е предвидено в документа и размерът е определен в същия, или е достатъчно
определяем по посочен в него начин.
Съображенията са, че в производството по издаване на заповед за
изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист съдът
проверява само формалната доказателствена сила на изпълнителното
основание, поради което не може да се основава на данни, стоящи извън това
удостоверяване. Следователно, доколкото искът по чл. 422, ал. 1 ГПК има за
предмет установяване на вземане, за което е издадена заповедта по чл. 417
ГПК, то при недопустимост на последната изцяло или частично, съдебното
решение за установяване на това вземане също е съответно недопустимо.
Обстоятелството, че в случая заповедният съд не е следвало да издава
в полза на ДФ "З." заповед за изпълнение за сумата ,представляваща лихва за
забава за периода от 14.02.2013 г. до 30.09.2013 г. в размер 1036,64 лв., тъй
като това вземане не е установено с формалната доказателствена сила на
документа по чл. 417, т. 2 ГПК - извлечението от сметка на заявителя, то и
съдебнто решение за неговото установяване се явява недопустимо. Поради
изложеното и в съответствие с задължителните разяснения в т. 13 на ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС решението в тази част следва да
бъде обезсилено, а производството по този обективно кумулативно съединен
положителен установителен иск – прекратено.
Производството е по чл.55 от Закона за задълженията и договорите.
4
В исковата молба против Н. Г. В. ДФ „З.“ тввърди, че на 14.11.2008 г.
между Н. Г. В. и ДФ „З.” е сключен Договор № 13/112/00320 за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-
2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. Редът и условията за кандидатстване по посочената по-горе мярка за
финансиране били обективирани в Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване
на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г„ както и в Закона за подпомагане на
земеделските производители.
Редът за кандидатстване обхващал процедура, детайлно описана в
посочената наредба, включваща в най-общи линии подаване на заявление за
подпомагане, като в случай на съответствие с условията за допустимост на
кандидата, както и на проекта, ДФ „З.” сключва със съответния бенефициент
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Н. Г. В. подал заявление за подпомагане на 19.05.2008 г. в Областна
дирекция на ДФ „З.” - гр. Пазарджик и получил Уникален идентификационен
код на заявлението за подпомагане УИН 13/112/000320. Кандидатът
отговарял на условията за допустимост по смисъла на Раздел 3 от Наредба №
9 от 3.04.2008 г., като физическо лице. Заявлението му било одобрено за
подпомагане и сключен договор № 13/112/000320 от 14.11.2008 г.
Този договор се отличавал с определена специфика. Съгласно чл. 11, ал.
2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители ДФ „З.”
изпълнява функциите на Разплащателна агенция, като условията и редът за
финансово подпомагане по Програма за развитие на селските райони, както и
изискванията към лицата, които се подпомагат по Програмата, се определят с
наредби на министъра на З.то и храните.
Със сключване на договора на бенефициента е предоставена сумата от
24 446 лв., като видно от представеното извлечение от СЕБРА (система за
електронни бюджетни разплащания) сумата е преведена по сметка на
бенефициента на 06.02.2009 г. В т. 2.4. от сключения договор е заложено
условието за извършване на второ плащане в размер на 24 446.00 лв. при
нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 ИЕ.
Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата (в редакцията от 25.04.2008 г.)
заявката за второ плащане след третата година се подава в съответната
териториална структура на ДФ „З.” не по-късно от един месец след изтичане
на срока за изпълнение на бизнес плана. В конкретния случай съгласно т. 3.1,
Ползвателят се задължавал да извърши всички инвестиции, основани
дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и
предмет на договора в срок до 12.11.2012, т. е заявка за второ плащане е
трябвало да бъде подадена до 13.12.2012 г. Задължението на ползвателя да
подаде заявка за второ плащане в този срок е и договорно установено в
5
разпоредбата на т. 5.1. от договора.
Неподаването на заявка за второ плащане и непредставянето на
изискуемите документи съгласно нормативната уредба лишавали ползвателя
от възможността да докаже, че е изпълнил поетите договорни и нормативни
задължения, в т. ч. - условието по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9,
конкретизирано и в т.4.22 от Договора, а именно: по-малко от левовата
равностойност на 3000 евро да са инвестирани в ДМА, както и изискването на
чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9, респ. т. 4.21 от сключения договор - да
изпълни основните дейности и цели, предвидени в одобрения бизнес план в
договорения срок. Изискването на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 9 е категорично,
като заявката за второ плащане следва да е придружена от посочените в
Приложение № 4 документи. По тази причина фондът няма как да изследва
дали са изпълнени поетите задължения, за които ползвателят е получил
финансиране.
Клаузата, уредена в т. 4.4., б. „е” от сключения договор, създава право
за Разплащателна агенция да откаже да извърши второ плащане по договора и
да изиска да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно
със законната лихва, в случай че ползвателят не е подал заявка за второ
плащане в срока по Наредба № 9. Неподаването на заявка за второ плащане
представлява нарушение на нормативно и договорно задължение, поради
което на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 във връзка с чл. 5.1 от
договора и чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, ДФЗ-РА има право да развали сключения
договор. Съгласно законодателството, а и в изпълнение на въведените
процедурни правила, ползвателят следва да бъде уведомен, като същият се
покани да възстанови полученото първо плащане по договора, чието връщане
се дължи на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 4.4, б. „е” от договора, ведно
със законните лихви върху полученото плащане от датата на уведомяването.
Областният директор на ОД на ДФ „З.” - Пловдив издава Заповед № 03-
160-РД/46 от 06.02.2013 г., с която е постановен отказ от плащане на
финансова помощ, представляваща второ плащане по договор №
13/112/000320 от 14.11.2008 г. Правните основания за издаване на заповедта
са чл. 20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и
чл. 33, ал.1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007 - 2013 г., както и в Закона за подпомагане на земеделските
производители. Заповедта била връчена на ответника на 14.02.2013г.,
удостоверено с обратна разписка. В нея била обективирана и покана към
ползвателя за връщане на полученото първо плащане по договора на
основание чл. 87, ал.2 от ЗЗД и чл. 4.7 от Договора с ДФЗ.
На 08.04.2013 г. била връчена и нотариална покана за доброволно
възстановяване на сумата по извършеното първо плащане, като отговор на
тази покана, респ. плащане по нея не са получени.
6
На 01.10.2013 г. в Районен съд Пазарджик от ДФ „З.” било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против
ответника по настоящия спор Н. Г. В.. В резултат на реализираното заповедно
производство в полза на ДФ „З.” на 04.10.2013 г. бил издаден изпълнителен
лист за сумата от 24 175 лв. - главница, сумата от 1036,64лв. - лихва за
периода от 14.02.2013 г. до 30.09.2013 г„ законна лихва от 01.10.2013 г. върху
главницата до пълното й изплащане, както и сумата от 1458.48 лв. - разноски
по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
постъпило възражение, за което ДФ „З.” е уведомен на 16.04.2014 г. и в
указания едномесечен срок предявяват иска за установяване на вземането им.
Молят да се признае за установено, че Държавен фонд „З.” има
изискуемо вземане срещу Н. Г. В., в размер на: сумата от 24 175 лв. -
главница, сумата от 1036,64 лв. - лихва за периода от 14.02.2013 г. до
30.09.2013 г., законна лихва от 01.10.2013 г. върху главницата до пълното й
изплащане, както и сумата от 501.73 лв. - разноски по делото, както и сумата
от 1458.48 лв. - разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Претендират разноски.
Първоначално исковата молба е подадена до Софийски районен съд.
Този съд е предприел действия по размяна на книжа и на 4.03.2015
година е постъпил писмен отговор от ответника.
С определение от 8.10.2019 година , съдът е счел направеното
възражение за местна неподдсъдност на спора за основателно, прекратил
производството и изпратил делото за разглеждане на Районен съд Пазарджик.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва ,че между него и ищеца е сключен
договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване
на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 година.
Не оспорва ,че сумата от 24 446 лева му е предоставена по сметка ,но
едва на 19.01.2010 година. С анекс срокът на договора по т.3.1 бил удължен
до 12.11.2012 година.
Оспорва иска , като твърди, че до него не е отправено валидно
волеизявление за разваляне на договора.
С оглед целите на договора поддържа, че не се касае до договор при
който задължението следва де се изпълни в точно определено време, нито пък
изпълнението след срока би било безполезно за кредитора.
Твърди, че не е налице виновно неизпълнение от негова страна.
Неизправна страна бил ищецът , който съгласно чл.4.12 от договора ,
съответно чл.23 от приложимата Наредба бил длъжен да изплати
първоначалната сума до 14.12.2008 година. Това задължение не било
7
изпълнено в срок , поради което се достигнало до скъсяване на срока за
изпълнение на договора.
Твърди, че не е налице неизпълнение от негова страна за подаване на
заявление за второ плащане ,като позовавайки се на нормативната уредба
сочи, че за него срока за това действие бил до 13.01.2013 година.
На 13.12.2012 година отишъл в ДФ Пловдив да подаде заявление , но му
било отказано , тъй като поради просрочие подържаната от фонда система не
може да го приеме. Поради това била подадени и жалба от него.
Следвало да бъде извършена преценка за изпълнение на целия договор
съобразно чл.87 ал.4 от ЗЗД.
Евентуално подържа ,че т.4.7 от договора противоречи на закона –
чл.26б ал.1 т.2 от Наредба № 9/3.04.2008 година , според който текст при не
отстраняване на непълноти в срок само се отказва второ плащане.
В писмения отговор е направено искане само за допускане на гласни
доказателства относно твърдените обстоятелства , че на ответникът е
отказано приемане на заявление за второ плащане.
В проведеното съдебно заседание представителят на ищеца евентуално
подържа ,че исковата молба следва да се приеме за волеизявление за
разваляне на договора, като излага нови обстоятелства – неизпълнение на
договора от страна на ответника , изразяващо се в неизпълнение н
задължението на ответника да закупи 57 декара земя. Закупени били само
43,822 дка.
Становище на БАБХ във връзка с дейността на ответника било
предоставено след дължимия срок.
Представителят на ответника е изложил съображения ,че е недопустимо
навеждане на нови доводи в този смисъл в производството по чл.422 от ГПК ,
както и ,че подаването на исковата молба не може да се приеме като
волеизявление за прекратяване на договора.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
По заявление на ДФЗ по реда на чл.417 от ГПК против ответника е
образувано ч.гр.д.№ 3731 по описа за 2013 година на РС Пазарджик.
Направено е искане за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата 24 175 лева главница и 1036,64 лева лихва за
периода 14.02.2013-30.0.2013 година и законна лихва от 1.10.2013 година.
Изложили са обстоятелства , че връщането на посочената сума се
дължи, поради неизпълнение на сключения договор ,а именно в срок не по-
късно от един месец от изтичане срока на договора да подаде заявка за второ
плащане. Сочат още ,че Фондът е отказал второ плащане и изискал връщане
на даденото , за което на длъжника била изпратена нотариална покана.
Заповед за незабавно изпълнение е издадена на 4.10.2013 година.
8
На 26.03.2014 година е постъпило възражение от длъжника.
Съдът е приел възражението и указал на взискателя възможностите му
по чл.415 от ГПК.В дадения от съда срок е предявен настоящия иск за
установяване на вземането.
Изложеното до тук обосновава правния интерес от предявяване на
установителния иск , с оглед наличието на специални предпоставки за това.
Не се спори по делото , видно е и от представените писмени
доказателства ,че на 14.12.2008 година между страните е сключен договор №
13/112/00320.
По силата на този договор фондът се е задължил да предостави на
ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева за
изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели , заложени в
бизнес плана.
Според договора помощта е за срок от пет години и се изплаща на два
транша.
Всички дейности по договора ответника е бил длъжен да изпълни до
12.11.2011 година.
В договора са уговорени и възможностите на ищеца да откаже второ
плащане и да иска възстановяване на цялата сума от първото плащане - в
чл.4.4 от договора.
В б.“е“ на този текст е предвидено възникване на отговорност при
неподаване на заявление за второ плащане в срока по Наредба № 9.Общо
правото за искане за връщане на вече изплатените суми е предвидено в чл.4.7
от договора.
Сумата от първия транш фондът е следвало да изплати в срок от един
месец от сключване на договора.
Срокът за подаване на заявка за второ плащане е уреден в чл.чл.5.1 от
договора и той е едномесечен.
С анекс към договора е изменен срока за изпълнение на задълженията
по договора от страна на ответника - до 12.11.2012 година.
Издадена е Заповед на Директора на ОД Пловдив ДФЗ на 6.02.2013
година , с която на ответника е отказано плащане на суми по втори транш ,
поради неподаване на заявка, посочено е ,че договора е прекратен и
ползувателя дължи връщане на извършеното първо плащане. Представени са
доказателства за връчване на тази заповед на ответника.
До ответника е отправена по нотариален ред и покана за доброволно
плащане. В поканата отново е посочено , че основанието за претенциите на
Фонда е неизпълнение от страна на ответника , изразяващо се в неподаване на
заявка за второ плащане.
От ответника е представено писмено доказателство , от което е видно
,че по негова жалба от ДФЗ са му отговорили ,че срока за подаване на
9
заявление за второ плащане е бил до 12.12.2012 година.
Освен това е посочено , че той очевидно към този момент не е
разполагал с всички необходими документи/тъй като разрешението от БАБХ
е издадено на 13.12.2012 година/.Изложени са и доводи за неизпълнение на
други задължения по договора. Писмото е от 8.01.2013 година.
Исковото производство по чл.422 от ГПК е продължение на
заповедното производство, поради което то следва да бъде проведено за
същото искане на същото основание.
В заповедното производство претенцията си ищецът е мотивирал с
неизпълнение на договора от страна на ответника , изразяващо се в
неподаване в срок на заявка за второ плащане.
Едва в първото заседание в производството по чл.422 от ГПК
представителят на ДФЗ излага и допълнителни доводи за неизпълнение на
договора, а именно – доказателствата , които следвало да бъдат приложени
към заявлението за второ плащане ,не били издадени , съответно ,
представени от ответника, което е странно като довод , тъй като след като
заявлението не е подадено в срок , абсолютно без значение е според съда ,
доказателствата , които е следвало да бъдат приложени към него кога са
издадени.
Освен това се твърди, че договора не е изпълнен , като ответникът не е
закупил уговореното количество земя 57 дка , а само 48,3 дка.
Действително не е нужно в отправеното до ответника известия за
разваляне на договора да бъдат посочени всички основания, но е било
необходимо те да бъдат изчерпани при излагане на обстоятелствата в
заповедното производство.
В производството пред първоинстанционният съд е направено
оспорване на представена в първото заседание заповед , която установява
делегиране на правомощия на Директора на Областните дирекции да
предприеме действия по развалянето на договора. Оспорването не е доказано.
Ответникът оспорва основанията за разваляне на договора , въведено от
ищеца в рамките на заповедното производство, а именно ,че не е подал
своевременно заявление за извършване на второ плащане. Счита ,че когато е
предприел такива действия на 13.12.2012 година и е отказано приемането му
, тъй като срокът е изтекъл на 12.12.2012 година ,е следвало да намери
приложение изменението на нормативната уредба , предвиждаща двумесечен
срок за това действие.
За заявления за подпомагане, подадени през периода от датата на
влизане в сила на Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на
стопанства на млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за
периода 2007 г. - 2013 г. /ДВ, бр. 42/25.04.2008 г./ до датата на влизане в сила
10
на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9/3.04.2008 г. /ДВ, бр.
60/7.08.2012 г., в сила от 7.08.2012 г./ се прилагат правилата и условията,
които са действали преди изменението, в сила от 7.08.2012 г. Заявките за
второ плащане след третата или четвъртата година по договори за отпускане
на финансова помощ, сключени въз основа на заявления за подпомагане,
подадени преди 7.08.2012 г., се подават не по-късно от един месец след
изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9/3.04.2008
г. Ако заявлението за подпомагане е подадено след 7.08.2012 г., срокът за
подаване на заявката за второто плащане след третата или четвъртата година
е не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7,
ал. 1 от № 9/3.04.2008 г.
Съобразявайки това , съдът приема ,че този довод е несъстоятелен и
,че ответникът е искал да подаде заявлението си за второ плащане/тъй като
видно от доказателствата по делото – писмени и гласни, то не е прието от
ищеца/ в деня ,след изтичане на срока.
Въззивният съд приема , така ,както е приел и първоинстанционният,
че ответникът е неизправна страна относно спазване срока за подаване на
заявление за второ плащане.
В решение № 240/09.02.2018 г. по т. д. № 838/2017 г., съставът на
ВКС, ІІ т. о., е обосновал становището, че "че въведеното с договора и
с Наредба № 9/03.04.2007 г. изискване за срочно изпълнение на задължението
на ползвателя за подаване на заявка за второ плащане, не превръща договора
във фикс-сделка, по която посоченото задължение следва непременно да се
извърши в уговореното време по смисъла на чл. 87, ал. 2, предл. последно
ЗЗД". Съдът е приел,че не всяка сделка, включваща модалитет срок, се явява
по своето правно естество фикс-сделка по см на чл. 87, ал. 2, предл. последно
ЗЗД. За да приеме това касационната инстанция е отчела основната цел
на Наредба № 9/03.04.2008 г. – да се окаже подкрепа на З.то в селските
райони като се стимулира заетостта. Основното задължение на ползвателя по
договора е да изпълни в срок всички договорени и одобрени инвестиции,
както и инвестиционни цели, като се приема, че реализираната забава за
подаване на втората заявка, не прави изпълнението по договора безполезно за
кредитора.
Доводите за „същинското „ неизпълнение не са въведени по надлежен
11
от жалбоподателя – ищец , поради което и не следва да бъдат обсъждани в
производството.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички изложени доводи от
страните и е стигнал до извод ,че връщане на извършеното плащане по
договора не се дължи , поради това ,че той не е развален на основанието ,на
което ищецът претендира.
В тази част съдът споделя всички изложени мотиви от
първоинстанционния съд и при условията на чл.272 от ГПК препраща към
тях, потвърждавайки решението в тази част.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОБЗСИЛВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.
№1290 по описа за 2021 година, в частта, с която е отхвърлен иска, предявен
от Държавен фонд "З." - гр. София, ЕИК *********, срещу Н. Г. В., ЕГН
**********, от с. Тополи дол, общ. Пазарджик, ул. "Ш." № 7, за признаване
за установено, че ответникът дължи лихва за забава за периода от 14.02.2013
г. до 30.09.2013 г. върху главница – плащане по първи транш в размер 1036,64
лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№1290 по описа за 2021 година ,с което е отхвърлен иска, предявен от
Държавен фонд "З." - гр. София, ЕИК *********, срещу Н. Г. В., ЕГН
**********, от с. Тополи дол, общ. Пазарджик, ул. "Ш." № 7, за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 24 175,20 лв. - главница,
представляваща задължение за връщане на помощ по договор от 14.11.2008 г.,
сключен между страните по мярка "Създаване на стопанства на млади
фермери" по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и
законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2013 г. до изплащане на
вземането - задължение по заповед за изпълнение № 2408/04.10.2013 г.,
издадена по ч.гр.дело 3731/2013 г. на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13