№ 84
гр. Сливен, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500070 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.А., пълномощник на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕЪНЪЛ“ ЕАД, против решение № 1115/21.11.2024г. по
гр.д. № 3345/2024г. на Районен съд – Сливен, с което
по предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 о ГПК е било признато за установено, че С. М. С.,
ЕГН**********, от гр.******* не дължи на жалбоподателя сумата от
10 000.00лв.- главница по договор за издаване и ползване на
международна карта „Мастър кард“ от 11.12.2007г. ведно със законната
лихва върху нея, считано от 29.02.2016г. и разноски за издаването на
изпълнителния лист в размер 750,24 лв., за която е бил издаден
изпълнителен лист от 06.04.2016 г. по ЧГД № 732/2016г. по описа на
Сливенски районен съд, поради изтекла погасителна давност;
по предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 о ГПК е било признато за установено, че С. М. С.,
1
ЕГН**********, от гр.******* не дължи на жалбоподателя сумата от
1910.37лв. – възнаградителна лихва за периода 15.04.2014г. –
07.02.2016г., за която е бил издаден изпълнителен лист от 06.04.2016 г. по
ЧГД № 732/2016г. по описа на Сливенски районен съд, поради изтекла
погасителна давност;
по предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 о ГПК е било признато за установено, че С. М. С.,
ЕГН**********, от гр.******* не дължи на жалбоподателя сумата от
601.69лв. – наказателна лихва за периода 15.05.2014г. – 25.02.2016г., за
която е бил издаден изпълнителен лист от 06.04.2016 г. по ЧГД №
732/2016г. по описа на Сливенски районен съд, поради изтекла
погасителна давност;
жалбоподателят е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на
2130.49лв.
В жалбата се посочва, обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Същото било постановено в нарушение на материалния
закон и задължителната съдебна практика на ВКС. Страната твърди, че
неправилно съдът бил приел в мотивите си, че погасителната давност не е
била прекъсвана след 26.01.2017г. След тази дата жалбоподателят бил
депозирал две молби (от 04.04.2019г. и 05.11.2019г.) до ЧСИ М. по изп.д. №
310/2016г., с които било поискано налагането на запори и извършване на опис
на движими вещи. Тези действия осъществени от страната водели до
прекъсване на погасителната давност. По късно – на 27.08.2024г. било
образувано ново изп.д. № 1063/2024г. на ЧСИ М.М.. По това дело били
наложени запори на 26 и 27.09.2024г., които също прекъсвали давността.
Според практиката на ВКС било достатъчно взискателят да поиска
извършването на изп.действия за да се породи ефектът на прекъсване на
погасителната давност, независимо дали тези искани действия са били реално
изпълнени от СИ. Прекратяването на изп.дела поради настъпила перемпция и
вдигането на наложените по тях запори/възбрани, не водело до заличаване на
материално – правния ефект от налагането им, а именно не заличавало ефекта
на прекъсване на давността.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
2
да бъдат отхвърлени. Страната не е направила нови доказателствени или
процесуални искания. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адв.М. П. – пълномощник на С. М. С., с който същата е оспорена като
неоснователна. Страната посочва, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Изтъква се, че задължението на ответника по иска е било
цедирано на настоящия жалбоподател в хода на изпълнителното
производство, но извършената цесия не е била надлежно съобщена на
длъжника. Така по изп.дело е било извършено незаконосъобразно
конституиране като взискател на жалбоподателя. По този начин извършените
действия по принудително изпълнение, макар и инициирани от молби на
жалбоподателя не са довели до прекъсване на погасителната давност. Така
според въззиваемата страна последното изпълнение извършено по спорното
задължение е наложеният на 26.01.2017г. запор на трудовото задължение на
длъжника. От тогава погасителната давност не била прекъсвана и
задължението било погасено по давност. В тежест на ответника/жалбоподател
било да докаже, както факта на извършената цесия на вземането, така и факта
на уведомяването на длъжника за извършването и. В тази насока
жалбоподателят не представил никакви доказателства. На следващо място
въззиваемата страна посочва, че е оспорила частните документи представени
от ответника с отговора на исковата молба, в частност датата на съставянето
им. Жалбоподателят не бил установил по никакъв начин верността на
отразената дата за съставяне. На последно място е посочено, че от
представените доказателства не можело да се установи, че образуваното през
2024г. изп.д. пред ЧСИ М. е именно по издадения през 2016г. изпълнителен
лист.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Няма
доказателствени искания. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. въззивната страна се не представлява. В писмена молба до съда
процесуалният и представител поддържа въззивната жалба , моли тя да бъде
уважена и претендира разноски за двете инстанции, включително
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
3
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
Процесуалният и представител – адв.П., в писмена молба до съда заявява, че
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли да се потвърди
обжалваното решение.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Делото е образувано във връзка с депозирана искова молба С. М. С., с
която е било поискано съдът да признае за установено, че той не дължи на
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД сумата от 10 000.00лв. – главница по договор
за издаване и ползване на кредитна карта, ведно със законната лихва, сумата
от 1910.37лв.- възнаградителна лихва, сумата от 601.69лв. – наказателна
лихва, както и 750.24лв. – разноски, обективирани в изпълнителен лист от
06.04.2016г. издаден по ч.гр.д. № 732/2016г. на СлРС. негово задължение, по
което е било образувано изп.дело е погасено по давност и не е дължимо.
При разглеждане на спора съдът съобрази следните, задължителни за
него решения на ВКС - ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС и ТР 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК.
Основните положения, които следва да се съобразят са следните :
При изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на
4
вземането „…. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото съС.ие на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. (т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС);
Погасителната давност се прекъсва от изпълнителното действие
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция (ТР
2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК).
В настоящия случай въз основа на един и същи изпълнителен лист са
били образувани две изпълнителни дела – ИД № 310/2016г. и ИД 1063/2024г.,
едно от които е било перимирано - ИД № 310/2016г.
ИД 310/2016г. по описа на ЧСИ М. е било образувано по молба от
06.06.2016г. на първоначалния взискател – „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.
В хода на изпълнителното производство „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е
цедирала вземането си на настоящия жалбоподател „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕЪНЪЛ“ ЕАД. Това е станало с договор за продажба на вземане от
26.02.2019г. Към основния договор е било сключено споразумение между
цедента и цесионера ,според което последният е бил упълномощен да уведоми
от името на цедента длъжниците по вземанията (включително ищеца С.) за
извършената цесия. Цесията е била надлежно съобщена на ищеца по законния
5
ред на 11.04.2019г., за което е било съставено известие за доставяне. В
известието е посочено, че с него на длъжника е връчено уведомление за
извършена цесия. ИД е получено лично от ищеца/въззиваем, което е
удостоверено от негов подпис, както и от подпис и печат на длъжностното
лице осъществило самото връчване.
По ИД 310/2016г. давностният срок е бил прекъсван неколкократно. В
молбата за образуване на ИД е било поискано налагането на запор на вещи,
банкови сметки и трудово възнаграждение. По делото е бил наложен запори
на трудово възнаграждение. След конституирането си като взискател
жалбоподателят също е поискал налагането на запор на банкови сметки и
трудови възнаграждения, както и опис на движими вещи. Погасителната
давност е била прекъсвана по следния начин :
Действие прекъсващо давносттаДата наДо кога е била
извършванепрекъсната
давността
молба за образуване на ИД и за
06.06.2016г.06.06.2021г.
прилагане на изпълнителни способи
молба за налагане на запор на
24.01.2017г.24.01.2022г.
трудово възнаграждение
молба за налагане на запор на
04.04.2019г.04.04.2024г.
банкови сметки
молба за налагане на запор на
05.11.2019г.05.11.2024г.
банкови сметки и опис на движими
вещи
По отношение на задълженията на длъжника следва да се съблюдава 5
годишен давностен срок. От посоченото по- горе е видно, че в нито един
момент не е изтекъл пет годишен период, в който погасителната давност по
отношение на задължението на ищеца да не е била прекъсвана. Действително
последните две действия, които са прекъснали давността – от 04.04.2019г. и
05.11.2019г. са били извършени по изпълнително дело с настъпила перемпция,
което след предприемане на действията от страна на взискателя е било
прекратено от ЧСИ. В този случай следва да се съблюдава правилото
възприето в ТР 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК, а именно че
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие извършено по
6
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Казано по друг начин
макар изпълнителното действие да е извършено по изпълнително дело, за
което са били налице условия за перемпция, материалноправният му ефект се
запазва по отношение на погасителната давност, а и менно тя се прекъсва от
него и започва да тече нова давност.
Като съобрази казаното по – горе, съдът намира че в случая погасителна
давност не е настъпила и задължението е дължимо. Предявеният иск е
неоснователен.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на процеса на въззивната страна следва да се присъдят
деловодни разноски за първа и въззивна инстанция, така както са поискани и
доказани. За първа инстанция е претендирано юрисконсултско
възнаграждение. Такова следва да и се присъди в размер на 150.00лв. За
въззивна инстанция също са претендирани деловодни разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение. В полза на жалбоподателя следва да се
присъди сумата от 413.21лв., от които 263.21лв. държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00лв.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1115/21.11.2024г. по гр.д. № 3345/2024г. на
Сливенския районен съд.
Вместо това постанови :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. С., ЕГН**********, от гр.*******
7
против „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕЪНЪЛ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.*******, ******* иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК
вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата
от 10 000.00лв.- главница по договор за издаване и ползване на
международна карта „Мастър кард“ от 11.12.2007г. ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.02.2016г. и разноски за издаването на изпълнителния
лист в размер 750,24 лв., за която е бил издаден изпълнителен лист от
06.04.2016 г. по ЧГД № 732/2016г. по описа на Сливенски районен съд, поради
изтекла погасителна давност;
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. С., ЕГН**********, от гр.*******
против „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕЪНЪЛ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.*******, ******* иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК
вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от
1910.37лв. – възнаградителна лихва за периода 15.04.2014г. – 07.02.2016г., за
която е бил издаден изпълнителен лист от 06.04.2016 г. по ЧГД № 732/2016г.
по описа на Сливенски районен съд, поради изтекла погасителна давност;
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. С., ЕГН**********, от гр.*******
против „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕЪНЪЛ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.*******, ******* иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК
вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от
601.69лв. – наказателна лихва за периода 15.05.2014г. – 25.02.2016г., за която е
бил издаден изпълнителен лист от 06.04.2016 г. по ЧГД № 732/2016г. по описа
на Сливенски районен съд, поради изтекла погасителна давност;
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН**********, от гр.******* да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕЪНЪЛ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.*******, ******* сумата от 150.00лева юрисконсултско възнаграждение за
първата фаза на производството.
8
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН**********, от гр.******* да заплати
на„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕЪНЪЛ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.*******, ******* сумата от 413.21лв., от които 263.21лв. държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00лв. за въззивната фаза на
производството.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9