№ 148
гр. Б.С., 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20241410101230 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Панайот
Волов №29, ет.3, общ. С., обл. С. (столица), чрез юрк. Е. И., с които се иска да се установи
наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника И. Ц. М., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. Б., ул.Маршал Толбухин №9, общ. Б.С., обл. В.,
за сумата в размер 6 377,43 лева (шест хиляди триста седемдесет и седем лева и четиридесет
и три стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем № 4085241 от
10.03.2021г., ведно със законна лихва за период от датата на депозиране заявлението по
чл.410 от ГПК - 05.03.2024г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 546,14 лева
(петстотин четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки), представляваща договорна
лихва за период от 17.03.2021г. до 17.11.2021г.,, сумата в размер на 929,62 лева (деветстотин
двадесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща законна лихва за забава
за период от 18.11.2021г. до 27.02.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№309/2024г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди
ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и
исковото производства.
Ищецът твърди, че между „Изи асет мениджмът“ АД и ответника е сключен Договор за
паричен заем № 4085241 от 10.03.2021г., по силата на който на ответника е предоставена
сумата в размер на 8000,00 лв. Задължението по процесния договор било разсрочено на 36
седмични погасителни вноски, като кредитополучателят се задължил да заплати сума в
размер на 8882,64лв. Сочи, че последната вноска била с падеж 17.11.2021г. Сочи, че към
1
момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК ответникът е заплатил сума в
размер на 4103,50лв,. като оставащото задължение за главница е в размер на 6 377,43 лева., а
за договорна лихва - 546,14 лева.
Твърди, че на 30.01.2017г., е сключен Рамков договор за цесия между „Изи асет
мениджмът“ АД - като цедент, и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД -
като цесионер/праводател на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД/, а в
последствие – Приложение №1 към посочения договор за цесия от 01.06.2023г., по силата на
които цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си по договора за кредит.
Ищецът сочи, че е изпратил на ответника е уведомително писмо, но същото се върнало
със статус „получателят се е преместил на друг адрес“, предвид което моли с връчването на
исковата молба и приложенията й на ответника, да бъде счетено, че е връчено уведомление
до ответника за осъществената цесия.
Ищецът сочи, че по подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№309/2024г. по описа на РС-Б.С., издадена е Заповед за изпълнение №213/11.03.2024г., която
е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК. Предвид изложеното за ищеца се породил
правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата
молба. Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответникът И. Ц. М. не
живее на посочения адрес и не пребивава в населеното място, посочено в исковата молба. От
изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА е видно, че ответникът е с постоянен
адрес в с.Б., ул.Маршал Толбухин №9, общ. Б.С., обл. В.. Същият няма действащи трудови
договори на територията на Република България. Съдът е процедирал със залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК, което е залепено на 18.09.2024г. на постоянния адрес на
входната врата, като в законоустановения срок съдебните книжа, които се намирали в
канцеларията на Кметство-с.Б., не са потърсени от това лице. С Определение
№925/04.12.2024г. съдът назначил адв. В. Х. С. от АК-В. за особен представител на
ответника. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК адв. С. депозирал писмен отговор, в
който посочил, че няма контакт с ответника, предвид което не е в състояние да ангажира
доказателства. Оспорва исковата претенция по размер. Не възразява срещу представените
доказателства и направените доказателствени искания.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, допусната е съдебно-
счетоводна експертиза.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Приложено по делото е ч.гр.д. № 309/2024г.. по описа на РС-Б.С., от което се
установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу И. Ц. М. за сумата в размер на 6 377,43 лева
(шест хиляди триста седемдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки),
2
представляваща главница по Договор за паричен заем № 4085241 от 10.03.2021г., ведно със
законна лихва за период от датата на депозиране заявлението по чл.410 от ГПК -
08.03.2024г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 546,14 лева (петстотин
четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 17.03.2021г. до 17.11.2021г.,, сумата в размер на 929,62 лева (деветстотин двадесет
и девет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща законна лихва за забава за период
от 18.11.2021г. до 27.02.2024г., както и държавна такса в размер на 157,06 лева (сто петдесет
и седем лева и шест стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева).
По делото е представен Договор за паричен заем №4085241/ 10.03.2021г, сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, за сумата 8000 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент 30 %, ГПР 34,99 %, за срок от 36 седмици при 36 погасителни вноски, с
падеж на последната вноска - 17.11.2021г.
В чл. 4 от договора е уговорено задължение на заемателя в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения:
1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да
представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като
нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без
определен срок; да не са заемател или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен
с „Изи Асет Мениджмънт“; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да
нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да
подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за
дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на
задълженията по договора, или 3) одобрено от заемателя дружество – поръчител, което
представя гаранционна сделка.
По делото е представен и Договор за предоставяне на поръчителство №
4085241/10.03.2021 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника, с който
гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане на всички задължения по договора за
паричен заем със сума, покриваща задължението за главница в размер на 8000 лв.,
задължението за възнаградителна лихва, законна лихва и разноски.
В чл.3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е уговорено същият да
бъде възмезден, като заемателят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 5553,36лв.,
платимо на падежа на погасителните вноски по договора за заем.
Приложен е погасителен план с посочен падеж на седмичната вноска, от който е видно,
че общият размер на вноската е 401,00 лв., включваща главница, договорна лихва и по
154,26лв. - вноска за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
С рамков договор за цесия, сключен на 30.01.2017г. и Приложение № 1 от 01.06.2023 г.,
дружеството-кредитодател е прехвърлило на ищеца в настоящото производство вземанията
3
си срещу ответника по процесния договор за паричен заем, както следва: главница
6377,43лв., договорна лихва 546,14лв., лихва за забава 325,68 лв.
Цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдил сключването на цесията на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, видно от приложеното потвърждение по делото. Приложено е и
уведомление за извършената цесия от цесионера до ответника, за което първият е изрично
упълномощен с приложено по делото пълномощно.
От заключението по назначената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че по силата на процесния
Договор за паричен заем № 4085241 от 10.03.2021г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
предоставило на ответника сумата в размер на 8000,00лв. Вещото лице сочи, че ответникът
е заплатил по договора общо сумата в размер на 4103,50лв., като е изпаднал в забава на
01.03.2023г. Добавя, че при постъпилите плащания е спазен уговореният между страните ред
за погасяване на задълженията. Експертът сочи, че непогасената главница по процесния
договор е в размер на 6377,43лв., непогасената лихва по договора е в размер на 546,14лв.,
непогасеният размер на задължението по договора за представяне на поръчителство е в
размер на 4319,28лв., а общият размер на законната лихва за забава е 1094,75лв. Вещото
лице сочи, че ако към ГПР бъде прибавено възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство, ГПР по договора би бил в размер на 370,39%.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Издадената заповед по ч.гр.д. № 309/2024г.. по описа на РС-Б.С. е връчена на по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът
е предявил настоящите установителни искове за съществуване на вземането. За ищеца е
налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са
процесуално допустими.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 4085241/10.03.2021г.,
съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на който на ответника е предоставена
претендираната главница и е била уговорена претендираната договорна лихва, а ответникът
се е задължил да върне заетата сума при уговорените условия и в уговорените срокове, в
това число с възнаградителна лихва в претендирания размер, както и настъпване
изискуемост на вземанията – главница и възнаградителна лихва; че между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищеца договор за цесия, въз основа на която е прехвърлено процесното
вземане, както и уведомяване на ответника за цесията.
Съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства ищецът се
легитимира като кредитор спрямо ответника въз основа на договор за цесия, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Уведомлението за цесията, както и пълномощното, с което
цесионерът е упълномощен да изпрати уведомление до длъжника са приложени като
доказателства към исковата молба и същите са надлежно връчени на ответника. При тези
4
обстоятелства следва да се приеме, че уведомяването на ответника за прехвърлянето на
вземането срещу него е станало в хода на исковото производство, което следва да бъде
съобразено от съда, като факт настъпил в хода на делото (в този смисъл - Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. и др.). В тази връзка, константна е практиката на ВКС, че
уведомяването за цесията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД може да бъде от пълномощник на цедента,
какъвто в случая е цесионерът (в този смисъл - Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.
№2352/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС,
ТК, I т.о.). Горното важи и в случаите, когато кредитополучателят – ответник е
представляван от особен представител. Назначаването на особен представител е резултат от
неуспешните усилия ответникът да бъде открит, за да участва в процеса. На основание
чл.47, ал.6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, с оглед охрана
интересите му, е назначен особен представител. Фигурата на последния се припокрива с тази
на упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото. И в
двата случая представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с
изключение на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква
изрично упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 ГПК. Връчването на
уведомлението за цесия на особения представител не представлява приемане на
материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото, тъй като
това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация на невъзможност да предяви
правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и
невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията (вкл. и при евентуална
недобросъвестност от страна на последния). Същевременно в съдебна практика е прието, че
действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия
състав на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати.
В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава, когато е платил на
ненадлежен кредитор, което не се установява. Ето защо съдът приема, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици (в този смисъл Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.).
Доказано бе и съществувалото договорно правоотношение между първоначалния
кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника по силата Договор за паричен заем №
4085241/10.03.2021г. Така сключеният договор за паричен заем несъмнено е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се
твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
5
средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК
и спрямо същия са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за
потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана
в ЗЗП – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ответника възражения, доколкото нормите,
уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид
действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна
проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за
потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1
от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Въведено е и задължително минимално съдържание на договора за
кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора
влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Неведнъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от
22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Република България именно
със ЗПК. В свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C-686/19 СЕС отново разяснява, че „общи
разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати
във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“
означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С
оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по
6
смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, ГПР представлява общите
разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на
кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.
В контекста на горното и предвид данните по делото за поето на основание чл.4 от
договора за паричен заем задължение кредитополучателят да осигури едно от посочените
обезпечения, както и сключения възмезден договор за предоставяне на гаранция, съдът
следва да подложи на анализ дали възнаграждението па гаранционната сделка е намерило
отражение при изчисляването и посочването на ГПР, както и дали същият е в размер,
съобразен с максимално предвидения такъв в ЗПК. При тълкуването на разписаното в чл.4
от договора задължение, може да се обоснове извод, че осигуряването на поне едно от
обезпеченията е задължително, т.е. същото представлява условие за сключване на договора.
Първите два вида обезпечения съдът намира, че са трудно изпълними, доколкото
обезпечението предпоставя не едно, а две физически лица, и при това те трябва да отговарят
на завишените изисквания за финансова обезпеченост, безсрочен трудов договор и
положителен кредитен рейтинг. Същото се отнася и до другия вид обезпечение – банкова
гаранция, която предвид характера на договора, чието вземане ще обезпечава би било
невъзможно предоставянето му. Всичко това води до единствения възможен извод, че
кредиторът е въвел изискване по отношение на първите две възможни обезпечения, което е
неизпълнимо от кредитополучателя, и същият се явява принуден да осигури третото
обезпечение – одобрено от заемателя дружество – гарант и то срещу възнаграждение.
Същевременно от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски
регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на
гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, е кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
При граматически, систематични и телеологическия анализ на чл.114 и чл.169 от
ДФЕС и Хартата на основните права – чл.38 следва извод, че ПЕС изисква висока степен на
защита на потребителите в Съюза. Законодателството на Съюза в областта на защитата на
потребителите освен това допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар. То
има за цел да гарантира, че отношенията между стопанските субекти и потребителите са
справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага общото благосъстояние на
европейските потребители и икономиката на Съюза. Посочените изисквания от правото на
ЕС предпоставя, че националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма
на националното право да я тълкува и прилага в духа и смисъла на съответното общностно
право – вж. Решение от 10.04.1984 по делото Von Colson, C-14/83. Съгласно трайната
практика на СЕС – вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г., Foster, C-188/89; т. 23 от Решение от
14.09.2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40 от Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-
356/05; т. 39 от Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C-282/10, националният съд има
задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред.
Следователно за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и
изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо когато се изследва въпросът за
7
няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да
изследва релациите и връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения,
които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност, която при
кредитирането има лукративна цел – печалба, в който случай различните правни средства и
ползвани договори обслужват икономическата дейност. Ерго, дори при множество
правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните
правоотношения да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне
ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на
императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието
на неравноправни клаузи.
Доколкото предоставянето на обезпечение чрез гаранционна сделка със свързано със
заемодателя дружество е задължително, разходите по обезпечаването на кредита, които са
били изначално ясни за заемодателя, следва да намерят отражение при изчислението на ГПР,
както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя. В този
смисъл е и задължителната съдебна практика на СЕС, обективирана в Решение от
13.03.2025г. по дело С-337/23г., съгласно която Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е
наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до
увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на
разходите“. В случая това не е сторено, като видно от информацията, посочена в чл.2.7. от
договора, общата сума, дължима от кредитополучателя, е в размер на 8882,64лв. и се състои
от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на
договора и е изчислена към момента на неговото сключване, следователно в нея не е
включено възнаграждението по гаранционната сделка. Този разход не е взет предвид при
посочване размера на годишния процент на разходите (34,99%), а при допълнително
въвеждане на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция при
изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с размера на кредита и неговия
срок, размерът на ГПР многократно надвишава размера, посочен в договора, като съгласно
заключението на вещото лице е в размер на 370,39%.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
настоящата съдебна инстанция счита, че макар формално договорът за потребителски
кредит да покрива изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, тъй като в него не е отразен
действителният процент на ГПР. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
8
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл.22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за нижожност на
договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на
чл.11, т.10 от ЗПК.
Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното
връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание
чл. 55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК в специалния ЗПК, в който смисъл е и константната съдебна практика,
обективирана в Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС,
Решение №60186 от 28.11.2022 г. по т. д. №1023/2020 г. на I т. о. на ВКС, Определение №
50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на II т. о. на ВКС.
С решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. е посочено, че член 6,
параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по
силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и
ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между
плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски
кредит, и останалата дължима сума по договора. От разясненията, дадени в т. 47 от Решение
от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21 на Съда на ЕС, се налага извод, че чл. 19, ал. 6 от ЗПК
предвижда служебно прихващане в случаите, когато дадена клауза е нищожна по силата на
член 19, ал. 5 от ЗПК, що се отнася до плащанията, извършени по силата на клауза,
надвишаваща определения в член 19, ал. 4 от ЗПК праг на годишния процент на разходите
по кредита.
От кредитираната ССчЕ се установява, че по договора са извършени плащания от
ответника в общ размер на 4103,50лв., които с оглед гореизложеното следва да се отнесат
към получената чиста стойност по кредита в размер на 8000,00лв., доколкото съдът намира,
че договорът е нищожен. Предвид изложеното съдът намира, че дължимата и незаплатена
главница е в размер на 3 896,50лв., до който размер се явява основателна исковата
претенция. В останалата част исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
9
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но искане в този смисъл е
направил единствено ищецът. На основание чл.78, ал.1 от ГПК заявителят (ищец) има право
на направените от него разноски в заповедното производство в размер 157,06 лева –
заплатена държавна, и 50лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото), от които съобразно уважената част на иска следва да се
присъди сумата от 102,74 лв. Съгласно приложения списък с разноски по чл.80 от ГПК
ищецът претендира сторени разноски в исковото производство, както следва: 169,88лв. –
държавна такса, 1085,32лв – депозит за особен представител, 400,00лв. – депозит по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение, което
настоящата инстанция определеля в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото,
или ищецът е сторил в исковото производство разноски в общ размер на 1755,20лв., от които
съобразно уважената част на исковете на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да му се
присъди сумата от 870,87лв.
В хода на производството е направено искане от страна на „Файненшъл България“
ЕООД за заплащане на разноски, като следва да се отбележи, че дружеството е неучастващо
в делото лице, което е задължено на основание чл.192 от ГПК да представи намиращ се в
него документ. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция счита, че не са налице
предпоставки за присъждане на разноски в полза на „Файненшъл България“ ЕООД, като
съдът не следва да се произнася с изричен диспозитив в тази връзка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Ц. М., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. Б., ул.Маршал Толбухин №9, общ. Б.С., обл. В., ДЪЛЖИ на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул.Панайот Волов №29, ет.3, общ. С., обл. С. (столица), чрез юрк. Е. И.,
сумата в размер на 3 896,50лева /три хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и
петдесет стотинки/, представляваща незаплатена главница – чиста стойност, по Договор за
паричен заем № 4085241/10.03.2021г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК -
05.03.2024г., до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
10
над присъдената сума от 3 896,50 лева до пълния предявен размер 6 377,43 лв., както и
претенцията за сумата в размер на 546,14 лева (петстотин четиридесет и шест лева и
четиринадесет стотинки), представляваща договорна лихва за период от 17.03.2021г. до
17.11.2021г., и за сумата в размер на 929,62 лева (деветстотин двадесет и девет лева и
шестдесет и две стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 18.11.2021г.
до 27.02.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№213/11.03.2024г. по ч.гр.д.№309/2024г. по описа на РС-Б.С., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. Ц. М., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. Б., ул.Маршал Толбухин №9, общ. Б.С., обл. В., ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул.Панайот Волов №29, ет.3, общ. С., обл. С. (столица), чрез юрк.
Е. И., сумата в размер на 973,61лв. /деветстотин седемдесет и три лева и шестдесет и една
стотинки/ - представляваща разноски по съразмерност в исковото и заповедното
производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните
чрез процесуалните им представители, като на ищеца се връчи по реда на чл.50, ал.5 от ГПК
на посочения по делото електронен адрес.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 309/2024г.
по описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
11