ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№638 30.03.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд Първогражданско
отделение
тридесети март две хиляди и осемнадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ДАРИНА КОСТОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова
гр.д.№ 1192 по
описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
„Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. Ботунец, представлявано от синдика Ц.С.Б. е предявил
иск против: „Андезит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Чаталджа“ №3, представлявано от управителя
Стефан Кирилов Димитров за приемане на установено, че ответникът не е
собственик на поземлен имот с площ 345 кв.м., който съгласно кадастралната
карта на гр. Китен, Бургаска област, одобрена със Заповед № РД-18-94 от
19.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК представлява част от имот с
идентификатор 37023.501.646. Моли за присъждане на направените по делото
разноски.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Дял Първи на Част
Втора на ГПК следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на
делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия,
посочени в този законов текст.
Преписи от исковата молба на
основание чл.131 от ГПК са изпратени на ответника, на който е указано да подаде
писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците
от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото,
ответникът е получил препис от исковата молба и в срок е депозирал отговор на
исковата молба. Към него е депозиране искане за привличане на трето
лице-помагач. Предявен е обратен иск против третото лице – Община Приморско за
осъждане на ответника да заплати на „Андезит“ ООД следните суми: сумата от
102 600лв. – продажна цена за частта от имота; 5 706,60лв., разноски
свързани с придобиването на съответна част от имота; сумата от 9827,38лв.,
представляваща законната лихва върху сумата от 108 306,60лв. от деня на
сключване на договора за продажба до предявяване на обратния иск; законната
лихва от предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на
задължението, както и присъждане на направените по делото разноски.
След определение на
съдията-докладчик по делото от 30.01.2018г. е конституирана Община Приморско
като трето лице-помагач по делото и са й изпратени преписи от исковата молба,
отговора на исковата молба, обратния иск и молбата за конституиране на трето
лице-помагач. В едномесечния срок за отговор, е постъпил такъв от Община
Приморско.
При проверка на допустимостта на предявения
иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.140 от ГПК съдът констатира следното: Искът
е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104, т.3 и
чл.109 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, който е
и съд по местонахождение на процесния недвижим имот. Исковете са подадени от
активно легитимирано лице, което твърди, че е единствен собственик на имот.
Искът е насочен срещу лице, за което се твърди, че не е собственик на имота.
Правният интерес от отрицателния установителен иск е обоснован с твърденията на
ответника, че същият е собственик на процесния имот.
При проверка на допустимостта на
обратния иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.140 от ГПК съдът констатира
следното: Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност на
чл.104, т.4 и чл.105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа
инстанция, който е и съд по постоянния адрес на ответника. Исковете са подадени
от активно легитимирано лице, което твърди, че съгласно договор за продажба на
имот – частна държавна собственост е придобил процесния имот от Община
Приморско. Искът е насочен срещу лице, за което се твърди, че е продал имот,
собственост на трето лице. Правният интерес от обратния иск е обоснован с
твърденията на ищеца, че е закупил процесния имот, който с исковата молба се
твърди да е в притежание на ищеца.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,
че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание-
на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе
по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът „Кремиковци“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК ********* твърди, че е собственик на почивна база „Кремиковци“
в гр. Китен с площ 26 008кв.м., ведно с изградените върху този терен два
четиринадесететажни блока, ресторант – столова на един етаж със сутерен и гаражни
клетки към него, четири броя дървени бунгала /вили/, всяко с по 4 стаи със
самостоятелен вход и санитарен възел, шест броя бунгала за обслужване на
персонала, както и два басейна, паркинг, фитнес салон, открит бар, детска
площадка, перално помещение и други обслужващи сгради.
Първоначалното основание за
построяването на почивната база било решение на Бургаски окръжен народен съвет
по Протокол №18/27.09.1960г., с което на Металургичен комбинат – Кремиковци се
отстъпвало право на строеж за почивна станция. С удостоверение №
1522/23.11.1965г., издадено от СОНС – с. Приморско и Скица № 984/16.09.1964г.
на ОНС – гр. Бургас се установявало, че строителният терен, отреден за почивна
станция на Металургичния комбинат, включващ имоти №12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,55
и 57 по кадастралния план на с. Китен, заедно с част от младата общинска гора
от източната част на морския бряг до шосето се предавали на МК- Кремиковци,
който бил въведен във владение и можел да започва изграждането на почивната
база. Допълнително били изградени четири броя бунгала, въз основа на Разрешение
за строеж № 21/11.05.1999г. Впоследствие Общинско кметство Царево – ЕСКИТЕ
/Експертен съвет по комплексно изграждане териториалните единици/ - щатен
състав с Протокол № 16/10.09.1993г. приел за необходима територията, която се
владеела в почивна база „Кремиковци“ АД от 26 008кв.м.
Посочените терен и сгради били
подробно описани по вид, местоположение, конструкция, етажност, застроена площ
и др. в Акт за държавна собственост № 8078/12.06.1968г. и №1121 от 17.11.1993г.
От двата АДС, приложените документи ставало ясно, че теренът за почивна станция
бил отреден законно, от компетентен орган в кръга на правомощията му. Строителни
мероприятия, за които бил отреден теренът били окончателно реализирани още през
70-те години, сградите и съоръженията били построени на законно предоставен
терен, със средства на МК – Кремиковци и имотът бил ограден с масивна ограда. Теренът
на почивната станция бил заприходен в активите на предприятието за първи път на
30.11.1971г., включен бил заедно с построените сгради и съоръжения в капитала
на дружеството и към момента на депозиране на исковата молба се водел в баланса
на „Кремиковци“АД /в несъстоятелност/.
Както изрично било отбелязано в
двата АДС, имотите на почивната база ‚Кремиковци“ били отдадени за ползване на
Металургичен комбинат ‚Кремиковци“ – София. С Решение №50/1989г. на МС и
съгласно Указ № 56 за стопанската дейност, МК Кремиковци се преобразувал в
държавна фирма, а в изпълнение на Разпореждане №40/06.11.1991г. на МС, с
Решение №1/09.01.1992г. на СГС се преобразувало в ЕАД. Това било посочено и в
писмо на МС №26 00-504 от 19.10.1993г. С Решение №13/04.09.1997 на СГС
„Кремиковци“ от ЕАД се реорганизирало в АД като по този начин „Кремиковци“ АД
се явявало правоприемник на МК „Кремиковци“ и поемало всички активи, пасиви,
права и задължения на последния.
Съгласно чл. 17а от ЗППДОП/отм./
при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с
държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване или управление на
тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставяло в собственост на
тези дружества, освен ако в него не било предвидено друго. Съгласно АДС
№8078/12.06.1968г. недвижимите имоти, съставляващи почивната база били отдадени
за стопанисване и управление на МК „Кремиковци“, а правото на стопанисване и
управление върху същите имоти на „Кремиковци“ АД се потвърждавало впоследствие
и от АДС № 1121/17.11.1993г. Тези имоти били включени в уставния фонд на ДФ
„Кремиковци“, а след преобразуването в ЕАД – и в балансовата стойност на
„Кремиковци“ ЕАД като дълготраен материален актив. Към настоящия момент имотите
представлявали част от масата на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване
вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност.
Със Заповед №1092/25.07.1962г. на
Държавния комитет по строителство и архитектура – гр. София бил одобрен
изработеният кадастрален и регулационен план за гр. Приморско, в който влизал и
теренът на бъдещата почивна база. За гр. Китен бил изработен и общ
идейно-застроителен план, одобрен със заповед №584/08.07.1970г. на Председателя
на Окръжен народен съвет – гр. Бургас. В плана били нанесени строителни петна с
посочени номера за изградените и предвидените за изграждане сгради, зелени
площи, алеи и улици. За изграждане на почивна база „Кремиковци“ бил отреден
терен под №8, 8-А, 8-Б с нанесени строителни петна на изградените и предвидени
за изграждане сгради и зелени площи.
В издадения през 1993г. АДС
№1121/17.11.1993г. ‚Кремиковци“ АД отново бил посочен като собственик на три
сгради, спортна площадка, гаражи и 26 008кв.м. прилежаща територия към
почивната база, съгласно приложеният протокол 16/10.09.1993г. на ЕСКИТЕ към
общ. Царево. Същото е удостоверено и със заверен на 08.02.1996г. от гл.
архитект на Община Царево териториален устройствен план.
Вследствие, със Заповед
№РД-02-14-2184 на Министъра на регионалното развитие и благоустройството на
20.12.2000г. бил одобрен нов кадастрален план на гр. китен, в който
горепосоченият ограден терен на почивна база „Кремиковци“ били отразени като
имот с планоснимачен №10 с площ от 25 457.87кв.м.
Действащата и към момента
кадастрална карта на гр. Китен била одобрена със Заповед №
РД-18-94/19.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. Приморско, като
имот с пл. №10 с площ от 25 457.87кв.м. не бил нанесен като самостоятелен
имот, а в границите му били нанесени общо девет поземлени имота. От приложената
скица на част от кадастралната карта на гр. Китен от 2007г., един от тези девет
имота бил имотът с идентификатор37023.501.125 и площ от 17 193кв.м.
В кадастралните регистри към
изготвената през 2007г. кадастрална карта като собственик на имот с
идентификатор 37023.501.125 била посочена Община Приморско на основание АЧОС
№200/16.06.2004г. По този начин било накърнено правото на ищеца на собственост
по отношение на имот с идентификатор 37023.501.125. с влязло в сила Решение
№402/07.06.2012г. по гр.д.№1109/2010г. на БОС бил уважен отрицателен
установителен иск на „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ и „Аква Тур 21 АД срещу
Община Приморско и било признато за установено, че Общината не е собственик на
имота.
Междувременно с Решение №141/29.10.2009г.
на Община Приморско бил одобрен проект за изменение на ПУП в обхват на север от
кв.31 и на североизток от ул. „Атлиман“ до морския бряг, обособен в кв. 47 и
кв.47А, представляващи бивш кв.30 по плана на гр. Китен, с който площта на
имота била намалена от 17 193кв. м. на 13 483кв.м. Проектът за
изменение на ПУП влязъл в сила съгласно Акт за приключване на обявяване от
19.01.2010г., но „Кремиковци“ АД не било уведомено за това. Едва на
10.05.2017г. получили уведомление изх.№24-8389-02.05.2017г. на Началника на
СГКК гр. Бургас, придружено със скица – проект №15582/04.05.2010г. за изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен съгласно одобрения
от Общински съвет – Приморско проект за изменение на ПУП. В законоустановения
срок ‚Кремиковци“ АД възразило и въз основа на възражението Началника на СГКК
гр. Бургас постановил отказ за изменение на кадастралната карта и регистъра към
нея за гр. Китен.
Въпреки постановения отказ, при
последваща справка в Имотния регистър към АВ и СГКК установили, че съгласно
кадастралната карта на гр. Китен от собствеността на ищеца били отнети 345кв.
м. в имот 37023.501.125.
След многократни искания, на
10.07.2017г. получили от Община Приморско документи, касаещи изменение на ПУП.
От получените документи установили, че на 25.08.2005г. между Община Приморско и
„Андезит“ ООД бил сключен договор за отстъпено право на строеж, по силата на който
Общината, в качеството си на съсобственик на недвижим имот, представляващ УПИ IV-10 по плана на гр.Китен отстъпва
на „Андезит“ ООД правото да построи пристройка и надстройка на съществуваща
масивна сграда с РЗП 2000кв.м. построена в северната част на имота. Последният
бил актуван с АОС №195/16.06.2004г., който пък бил предхождан от АОС
№78/12.07.2001г. От представените актове ставало ясно, че през 2001г. Община
Приморско актувала като частна общинска собственост целия имот с планоснимачен
№ 10 по одобрения със Заповед №РД-02-14-2184/20.12.2000г. на МРРБ кадастрален
план на с. Китен с площ от 25 457,87кв.м., с през 2004г. била актувала
като частна общинска собственост УПИ IV-10 в кв.30 с площ от 14 138кв.м., който бил част от
имот с планоснимачен №10. По кадастралната карта на гр. Китен от 2007г., УПИ IV-10 в кв.30 бил трансформиран в имот
с идентификатор 37023.501.125, чийто собственик е ищецът по делото. Ищецът
посочва, че е собственик на всички построени сгради, както в имот пл. №10 по
кадастралния план от 2000г., така и в имот УПИ IV-10 в кв.30, трансформиран в имот с
идентификатор 37023.501.125 по кадастралната карта от 2007г. Тази собственост
била установена в АДС №8078/12.06.1968г. и №1121 от 17.11.1993г. и не била
оспорена нито от Община Приморско, нито от някой друг.
За сметка на това, с одобрения с
Решение № 141/29.10.2009г. на Общински съвет Приморско проект за изменение на
ПУП в обхват на север от кв.31 и на североизток от ул. „Атлиман“ до морския
бряг, обособен в кв. 47 и кв.47А, представляващи бивш кв.30 по плана на гр.
Китен, Община Приморско, към собствения на „Андезит“ ООД поземлен имот с
идентификатор 37023.501.126 и площ 851кв.м. бил продаден терен с площ от 345кв.м.
Увеличаването на площта на имот 37023.501.126 бил за сметка на имот с идентификатор
37023.501.125, собственост на „Кремиковци“ АД, чиято площ била намалена по
приетия проект за изменение на ПУП от 17193кв.м. на 13 483кв.м. Същото
било видно и от Скица-Проект № 15582/04.05.2010г. за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Китен съгласно одобрения от Общински
съвет – Приморско проект за изменение на ПУП и Искане вх.№
68-А-123/11.12.2009г. от „Андезит“ ООД до Община Приморско. С последното „Андезит“
ООД констатирало, че с одобрения проект за изменение на ПУП към собствения им
имот с идентификатор 37023.501.126бил придаден терен с обща площ от 500кв.м. от
собствен на Община Приморско имот и заявявали желанието си да закупят
придадения терен с цел пълноценното упражняване на отстъпеното им право на
пристрояване и надстрояване. В резултат на това бил образуван нов имот с
идентификатор 37023.501.646 с площ 1196кв.м., представляващ УПИ XVII-125, 126, кв.47, в който съсобственици
били „Андезит“ ООД с площ 851кв.м. идеални части Община Приморско с 345кв.м.
идеални части. С договор за продажба на недвижим имот №5/13.01.2017г., Община
Приморско продал на съсобственика „Андезит“ ООД своите 345кв.м. идеални части
от имот с идентификатор 37023.501.646 за сумата от 102 600лв. с ДДС, с
което собствеността се прекратявала. Посоченият в договора за продажба титул на
собственост на Община Приморско за въпросните 345кв.ид.ч. бил АОС
№1399/22.11.2010г., като очевидно процесните 345кв.м. били актувани като
общинска собственост след изготвяне на Скица-проект №15582/04.05.2010г. и в
хода на производството по гр.д.№1109/2010г. на Бургаски окръжен съд. Процесните
354кв.м. никога не били обособявани като самостоятелен обект, а до
„приобщаването“ им към имот с идентификатор 37023.501.464 били част от
собствения на ищците поземлен имот 37023.501.125. Ищецът счита, че въпреки
актуването на имота процесните 345кв.м. не станали собственост на Община
Приморско и следователно договорът за продажбата им с „Андезит“ ООД нямал
транслативно действие.
Правото на собственост на ищеца
върху имот с идентификатор 37023.501.125 в неговата цялост и с площ
17 193кв.м. била безспорна, потвърдено с АДС №8078/12.06.1968г. и АДС
№1121/17.11.1993г. и било установено с влязло в сила Решение № 402/07.06.2012г.
по гр.д. №109/2010г.на БОС. Нищожно се явявало Решение №141/29.10.2009г. на
общински съвет Приморско, тъй като не конкретизирал точно какъв ПУП се
одобрява, липсвало и правно основание за изготвянето му.
На следващо място с Решение изх.№
765/20.03.2007г. на Кмета на Община Приморско изрично се посочвало, че
решението за изработване на ПУП било „във връзка с настъпили промени в
социално-икономическите условия, при който бил създаден действащия устройствен
план на гр. Китен и с оглед натрупани рестиционни и жилищни нужди. От това се
вадело извод, че се касаело за възлагане на изработване на ПУП, но не и на
плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, какъвто дефакто бил одобреният с Решение
141/29.10.2009г. на ОбС Приморско ПУП. Планът по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ имал
директно отчуждително действие по отношение на частите от имотите, отредени за
посочените мероприятия, които ставали единствено само публична собственост,
докато планът по чл. 16, ал.7 ЗУТ нямал такова и законът не допускал тяхното
едновременно процедиране. Незаконосъобразно било и изготвянето и одобряването
на ПУП по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ за територии, които били урегулирани с предходен
регулационен план. Също така било недопустимо с план по чл. 16, ал.1 от ЗУТ да
се придавали части от един към друг частен имот с цел бъдещо застрояване от
частен характер, тъй като такова действие било възможно по взаимно съгласие и
договор между страните по чл.15, ал.3 ЗУТ или по реда на чл.17, ал. 1 ЗУТ.
Въпреки това обаче с одобрения с Решение №141/29.10.2009г. на ОбС Приморско ПУП
били придадени по регулация 345кв.м. от УПИ XVIII – 125 към УПИ XVIII-125, 126, като била променена
номерацията и площта на двата имота.
Поради гореизложеното за ищеца се
пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Предявеният иск е с правно основание в чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ответникът посочва, че съгласно
договор от 13.01.2017г., вписан на 18.01.2017г. с вх.рег.№40, акт 20, том 1 на
СВ – РС – Царево е придобил от община Приморско посочените 345кв.м. идеални
части от ПИ с идентификатор 37023.501.646 по КККР на гр. Китен. По отношение на
останалите 851кв.м. идеални части от този имот ответникът твърди, че е
собственик на самостоятелно правно основание, за което му бил съставен
Нотариален акт, вписан на 09.11.2010г. с Акт № 153, то. VII, дело 945 на СВ при РС – Царево,
до който имот до момента на одобряване на ПУП през 2009г. достъпът бил
осъществяван съгласно учреденото му право на преминаване. С оглед действието на
цитираното решение, което се разпростира и върху ответника като частен
правоприемник, същото го обвързвало и имало задължителна сила за него. Поради
това и ако се установяло твърдяната частичност на имота на ищеца с тази част,
която била продадена на ответника, последният като приобретател ще бъде
обвързан от съдебното решение.
Ответникът заявява, че за
претенциите на ищеца е разбрал с получаване на препис от исковата молба.
Относно твърдяната нищожност на
решение № 141/29.10.2009г. на Общински съвет гр. Приморско, с което бил одобрен
ПУП в обхват на север от кв.31 и на североизток от ул. „Атлиман“ до морския
бряг, оспорва наведените в тази част на исковата молба твърдения. Подробният
устройствен план по чл. 16 от ЗУТ бил приложим за територии с нерегулирани
поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по
предходен устройствен план. Съгласно §22, т.1 от ЗУТ планът по чл. 16 ЗУТ се
считал за приложен по отношение на регулацията с влизане в сила на
административния акт по одобряването му. Посоченото решение на Об.С. било
обнародвано в ДВ бр.101 от 18.12.2009г. От датата на влизането му настъпвал
вещно-транслативният му ефект. Ответникът счита, че не били налице пороци,
водещи до нищожност на този административен акт, а дори и да имало такива,
същите не били от естество да се отразят на неговата законосъобразност. Поради
това счита, че с оглед настъпилите правни последици от влезлия в сила ПУП
„Андезит“ ООД и Община Приморско се легитимирали като собственици на ПИ с
идентификатор 37023.501.646 по КККР на гр. Китен, която собственост в
последствие била прекратена с посочения договор за продажба на идеални части от
този имот.
С нарочен документ ответникът
„Андезит“ ООД е предявил обратен иск при условията на евентуалност, ако бъде
уважен първоинстанционният иск, против Община Приморско за осъждане на
ответника да заплати на „Андезит“ ООД следните суми: сумата от 102 600лв.
– продажна цена за частта от имота; 5 706,60лв., разноски свързани с
придобиването на съответна част от имота; сумата от 9827,38лв., представляваща
законната лихва върху сумата от 108 306,60лв. от деня на сключване на
договора за продажба до предявяване на обратния иск; законната лихва от
предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на задължението, както и
присъждане на направените по делото разноски.
Обратният иск е с правно основание в чл. 188 от ЗЗД.
В срок ответникът по обратния иск
Община Приморско чрез адв. Пламен Козарев и адв. Николай Димитров – БАК с адрес
на кантората: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №50, ет.1 взема отношение по
основателността на предявените искове. На първо място излага становище, че
„Кремиковци“ АД /в несъст./ не следвало да се считат за собственици на
посочения имот съгласно посочените актове за държавна собственост. С АДС
1121/17.11.1993г. били актувани само сгради, а не и земя, определена от ищеца
като „прилежащ терен“. В акта изрично било посочено, че в цената на актувания
имот не била включена стойността на земята. А това не било сторено, тъй като от
Протокол №16/10.09.1993г. на ЕСКИТЕ било видно, че при разглеждане на случая,
на комисията бил представен Протокол 18/27.09.1960г. за отстъпено право на
строеж, което доказвало по безспорен начин, че теренът не бил предоставен за
управление на МК „Кремиковци“. Но дори и горният извод да не се споделял, то
АДС 1121/17.11.1993г. бил съставен при действието на Наредба за държавните
имоти /отм./ и не удостоверявало правото на собственост, а правото на
„стопанисване и управление“. Ищецът не представял документ, с който имотът да е
бил внесен в капитала на дружеството или е придобит по друг начин. Ищецът не
можел да се ползва и от разпоредбата на чл. 17а от Закона за преобразуване и
приватизация на държавни и общински предприятия, тъй като тази норма нямала
ретроактивно действие.
На следващо място счита, че с
исковата молба били представени достатъчно убедителни доказателства, от които
по безспорен начин се установявало, че Община Приморско е собственик на ПИ с
идентификатор 37023.501.646 по КК на гр. Китен. Излага подробни мотиви в тази
връзка.
Неоснователно било и твърдението
на ищеца, че процесният имот бил заприходен в активите на МК „Кремиковци“ за
първи път на 30.11.1971г. Липсвали и данни ищецът или негови праводатели преди
това да са придобили собственост върху земята въз основа на предоставянето й от
държавата и или включването й като апортна вноска, преди Община Приморско да е
придобила собствеността по силата на закона.
Също така ищецът не доказвал
правоприемство между МК „Кремиковци“ записан в АДС № 8078/12.06.1968г. и
„Кремиковци“ АД. Разпореждане №40/06.11.1991г. на МС не произвело търсения
транслативен ефект на прехвърляне правото на собственост както поради горните
причини, така и поради това, че още с изменението на ЗС, извл.§ 7ПРЗ ЗМСМА /ДВ,
бр.77/17.09.1991г./ зелените площи за обществено ползване преминали в
собственост на общините - §7, ал. 1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. След преминаване на
терена в партимониума на Общината, държавата не могла валидно да се разпорежда
с него.
По отношение на особеното искане
на ищеца за провеждане на инцидентен съдебен контрол по отношение валидността и
законосъобразността на ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение №141/29.10.2009г. на Общински
съвет Приморско, считат че същото е недопустимо на основание чл. 17, ал. 2,
предл.2 ГПК. В случая процесното Решение 141 било обнародвано в ДВ
бр.101/18.12.2009г. и ищецът имал възможност да го оспори по предвидения в
специалния ред регламентиран в ЗУТ.
На следващо място в отговора си
Община Приморско взема отношение по предявения срещу нея обратен иск, като
счита същия за неоснователен.
При предявен отрицателен иск за
установяване, че ответникът не е собственик на процесния имот, в тежест на
последния е да докаже фактите, въз основа на които твърди, че притежава правото
на собственост. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му
интерес, както и твърденията си за наличие на основанието, на което претендира
собствеността си.
Ищецът по обратния иск следва да
докаже наличието на валидно сключен договор за покупко-продажба на процесния
имот; наличието на права на трети лица върху имота; добросъвестността на ищеца;
както и размера на търсеното обезщетение.
Страните
заявяват, че сочат доказателства за твърдените от тях факти.
Съдът намира направените от страните
доказателствени искания- за приемане на приложени при предварителната размяна
на книжа писмени доказателства за основателни, тъй като посредством тях те
заявяват, че ще установяват твърдените от тях факти. Доказателствените искания
са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране
на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането
им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка. Основателно е искането за допускане до разпит на свидетел. Тъй като
Община Приморско е конституирана като страна в настоящото производство, то
следва на основание чл. 190 от ГПК същата да бъде задължена да представи документите,
изброени в т.2 на стр.9 от исковата молба документи. Основателно е искането на
ищеца по чл. 192 от ГПК за изискване от СГКК гр. Бургас на изброените в т.3,
стр.10 от исковата молба документи. Допустима е и исканата съдебно-техническа
експертиза. Основателно е искането на Община Приморско да бъде задължен ищецът
да представи в оригинал или официално заверен препис Протокол 18/27.09.1960г.
на БОНС.
По изложените съображения и на
основание чл.140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в
производството по настоящото дело предявения евентуален обратен иск на Андезит“
ООД против Община Приморско за осъждане на последната да заплати следните суми:
сумата от 102 600лв. – продажна цена за частта от имота; 5 706,60лв.,
разноски свързани с придобиването на съответна част от имота; сумата от
9827,38лв., представляваща законната лихва върху сумата от 108 306,60лв.
от деня на сключване на договора за продажба до предявяване на обратния иск;
законната лихва от предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на
задължението, както и присъждане на направените по делото разноски.
НАСРОЧВА делото за 14.05.2018 год. от 13,30. часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
ПРИЕМА приложени към исковата
молба на ищеца, отговора на ответника писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК Община Приморско да представи документите, изброени в т.2 на стр.9 от
исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК СГКК гр. Бургас да представи изброените в т.3, стр.10 от исковата молба
документи.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца „Кремиковци“ АД
/в несъстоятелност/ да представи да представи в оригинал или официално заверен
препис Протокол 18/27.09.1960г. на БОНС.
ДОПУСКА до разпит един свидетел
на ищеца. Разпитът ще се проведе в насроченото открито съдебно заседание при
довеждането им от страните.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените в т.4, стр.10 от исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице
инж.Тодорка Чанкинова.
Назначената експертиза да се
извърши, след внасяне на депозит от 500лв. по сметка на БОС, платими от ищеца в
седмодневен срок от връчване на определението.
Определението е окончателно.
Окръжен
съдия: