М О Т И В
И
към Решение № 260164 от 03.12.2020
год. по АНД № 1500/2020 год. на СлРС
изготвени
на 08.12.2020 год.
Производството е образувано по повод
постановление на РП - Сливен, с което се иска налагане на административно
наказание на обвиняемия А.И.М. по реда на чл. 78А от НК за извършено от
обвиняемия М. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В с.з. РП - Сливен, редовно призована, не
изпраща свой представител.
В с.з. обвиняемият М., редовно призован се явява
лично, признава се за виновен и не дава обяснения по обвинението. Съжалява за
извършеното и моли съда да му наложи минимално наказание.
Защитникът на обвиняемия пледира да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на едно минимално наказание от хиляда лева.
От събраните по делото доказателства съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият А.И.М. е български гражданин, без
образование, не работи, неженен, неосъждан.
Обвиняемият А.И.М. не е притежавал СУМПС.
На 12.11.2019 год. спрямо обв. А.И.М. влязло в
сила Наказателно постановление № 19-0284-002240 от 18.10.2019 год. на началника
на РУ - Казанлък, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП бил наказан
за това, че управлявал МПС без да притежава съответно СУМПС. Наказателното
постановление било получено лично от обв. А.М. на 03.11.2019 год. и влязло в
сила на 12.11.2019 год.
На 19.09.2020 год. полицейските служители -
свид. К.Щ.Н., свид. Й.И.Г.и свид. И.С.И.изпълнявали служебните си задължения на
територията на гр. Твърдица. Около 09,30 часа по ул. „Княз Борис I“ в града, до
Районна пътна служба спрели за рутинна проверка лек автомобил, м. „Опел Астра”
с рег. № *****. Установили самоличността на водача му, а именно обв. А.И.М..
Последният бил придружаван в пътуването си от собственичката на автомобила - С.Г.Р..
При извършената от полицейските служители проверка се установило, че водачът на
превозното средство не притежавал свидетелство за управление на МПС, а след
справка с ОДЧ станало ясно, че той е наказван и по административен ред за
такова деяние.
На обвиняемия А.М. бил съставен АУАН серия АА №
151 (486423) от 19.09.2020 год., който той подписал без възражение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си от описаната фактическа
обстановка обв. А.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй като на 19.09.2020 год. в гр.
Твърдица, по ул. „Княз Борис І“, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Опел Астра“, с регистрационен номер *****, без съответно
свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство с Наказателно постановление № 19-0284-002240 от
18.10.2019 год. на Началника на РУ – Казанлък, влязло в сила на 12.11.2019 год.
Деянието си обвиняемият е извършил с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и
е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на
обвиняемия обстоятелства.
При определяне на вида и размера на наказанието,
което следва да наложи на обв. М., съдът се съобрази с обстоятелството, че са
налице законните условия за прилагане на чл. 78А от НК – чистото съдебно минало
на обвиняемия, който не се е ползвал досега от привилегията на чл. 78А от НК,
размерът на наказанието, предвиден в НК за този вид престъпления и
обстоятелството, че няма причинени от престъплението вреди, поради което
освободи от наказателна отговорност обвиняемия като наложи на обв. М. административно
наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева (хиляда лева) в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
Така определеното
наказание на обвиняемия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в
пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и
значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще
допринесе за поправянето и за превъзпитанието на обвиняемия и ще въздейства
възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: