Определение по дело №10619/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                    

                                                     Гр. София, 27.10.2020г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА         

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

            СИМОНА УГЛЯРОВА

 

разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева в.гр.д. № 10619 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

С определение от 25.06.2020г., постановено по в.гр.д. № 5262/2020г. по описа на СГС, ГО, ІІ „А” въззивен състав, въззивният съд е прекратил производството по делото и е върнал същото на СРС, ГО, 47 състав, за преценка наличието на предпоставките за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК. В мотивите на определението въззивният съд изрично е посочил в какво се състои несъответствието между формираната в мотивите на решението на СРС воля за осъдителната претенция на ищеца и изразената такава в диспозитива относно установителния характер на иска, а именно: в диспозитива на решението първоинстанционният съд се е произнесъл по установителен иск за съществуване на вземането, като е посочил, че „отхвърля предявените искове за установяване, че ответниците дължат солидарно“ процесните суми.

След връщане на делото на СРС е постановено на 27.07.2020г. решение по реда на чл. 247 от ГПК, с което обаче не е отстранена констатираната очевидна фактическа грешка, тъй като първоинстанционният съд е приел, че същата се отнася до правната квалификация на иска – чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК. При това положение се налага извод, че несъответствието между формираната в мотивите на решението на СРС воля за осъдителната претенция на ищеца и изразената такава в диспозитива относно установителния характер на иска не е отстранена. Очевидната фактическа грешка не се изразява в погрешно посочената правна квалификация, а в словесното отразяване на основанието на иска. При така установеното въззивният съд намира, че образуваното пред него дело е преждевременно образувано и следва да се прекрати и върне на първоинстанционния съд за преценка за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК, което се явява преюдициално спрямо произнасянето по въззивната жалба срещу решението. След като се разреши въпросът по очевидната фактическа грешка с влязъл в сила съдебен акт, ще се разгледа депозираната въззивна жалба. Това положение произтича от факта, че актът, с който се постановява поправката, образува заедно с поправения съдебен акт едно цяло и поправеното решение /срещу което вече е упражнено право на жалба/, е с поправеното съдържание от деня на постановяването.

Първоинстанционният съд следва да извърши преценка дали е налице основание за провеждане на производство по реда на чл. 247 от ГПК по отношение на основното решение, като в случай, че приеме, че е налице такова основание, е необходимо да постанови решение, с което да отстрани очевидната фактическа грешка чрез посочване в диспозитива на решението, че разгледаните от него искове са за осъждане на ответниците да заплатят солидарно процесните суми. Ако съдът приеме, че не са налице предпоставките на чл. 247 от ГПК, следва да постанови изричен отказ.

На следващо място, въззивният съд констатира, че по делото е постъпила на 10.08.2020г. въззивна жалба от „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу решение от 27.07.2020г. по гр.д. № 2215/2018г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, което е изрично посочено в титулната част на жалбата. Първоинстанционният съд с разпореждане от 07.08.2020г. е приел, че не следва да администрира тази въззивна жалба, тъй като не са изложени съображения за обжалване на решението от 27.07.2020г. Към настоящия момент това разпореждане е преждевременно, тъй като първоинстанционният съд в изпълнение на правомощията си по чл. 262, ал. 1 от ГПК следва да даде указания до жалбоподателя на основание чл. 260, т. 2 и т. 4 да уточни кой съдебен акт обжалва и в какво се състои искането на жалбоподателя. След изпълнение на тези указания от жалбоподателя първоинстанционният съд следва да предприеме действия по надлежно администриране на въззивната жалба по предвидения в ГПК ред, респективно – да изпълни правомощията си по чл. 262, ал. 2 от ГПК. Първоинстанционният съд не дължи администриране на въззивната жалба от 10.08.2020г. само в случай, че със същата не се обжалва постановеното по реда на чл. 247 от ГПК първоинстанционно решение, а „жалбата“ има характер на молба, с която правоприемникът на ищеца – „БАНКА ДСК“ ЕАД заявява, че поддържа подадената вече от преобразуваното дружество „Е.“ АД въззивна жалба срещу основното решение.

Освен това, въззивната жалба от 10.08.2020г. е подадена от лице, обосновало процесуалната си легитимация с настъпило в хода на производството преобразуване чрез вливане на „Е.“ АД в „Банка ДСК“ ЕАД, извършено на основание чл. 262 от ТЗ. Това обстоятелство е изрично удостоверено в подадена молба от 17.07.2020г. по делото, по която обаче липсва произнасяне от първоинстанционния съд. Следователно е налице основание по чл. 227 ГПК за конституиране като страна в производството на приемащото дружество „БАНКА ДСК“ ЕАД, което следва да бъде извършено от първоинстанционния съд с изрично определение по реда на чл. 227 от ГПК, с оглед необходимостта от предприемане на указаните по-горе процесуални действия по отношение на правоприемника на ищеца.

 

По изложените съображения, съдът

             

                  ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 10619/2020г. по описа на СГС, ІІ А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 47 състав, за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

         

       

                       2.