№ 3520
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Е. ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110101269 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба и писмения отговор страните са представили документи, които
са относими и допустими с оглед предмета на спора, поради което следва да бъдат приети
като писмени доказателства по делото.
Доколкото към писмения отговор ответникът вече е представил посочените в т.Б, т.В
и т.Г документи, то задължаването му по реда на чл.190 ГПК е безпредметно.
На основание чл.190 ГПК ответникът следва да бъде задължен да представи
вътрешни правила отнасящи се до защита от дискриминация, както и вътрешни правила за
професионално израстване на служителите, ведно с решението, с което последните са
одобрени.
Като относимо и допустимо съдът намира доказателственото искане на ищцата за
допускане на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение на поставените в
исковата молба въпроси. Към експертизата следва да бъдат допуснати и поставените от
ответника два въпроса.
Доказателственото искане на ищцата за събиране на гласни доказателства следва да
бъде отхвърлено, тъй като същото не е необходимо за изясняване на спора от фактическа
страна.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представения към исковата молба и писмения отговор документи по
описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 ГПК ответника в 1-седмичен срок от
1
съобщението да представи по делото /с препис за ответника/ вътрешни правила отнасящи се
до защита от дискриминация, както и вътрешни правила за професионално израстване на
служителите, ведно с решението, с което последните са одобрени, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че непредставянето на документите /в случай, че такива са съставени/
ще се преценява съгласно чл.161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде
заключение по поставените в исковата молба и писмения отговор въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, тел:***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в общ размер на 700,00 лева,
вносими както следва: 550,00 лева – от бюджета на съда /с оглед разпоредбата на чл.75,
ал.2 ЗЗДискр./ и 150,00 лева от ответника в 1-седичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесения от ответника депозит като му се УКАЖЕ, че трябва да
депозира заключението си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно
заседание, а при невъзможност да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи
срок, който му е необходим.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.03.2024 г. от 11:30 часа , за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от отговора на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от *** против
*** АД, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1/за признаване за
установено, че ответникът е извършил спрямо ищцата множествена дискриминация по
признак пол, възраст и лично положение; 2/за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 7 657,40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди през
периода от 01.01.2020 г. до 09.03.2022 г., в резултат на упражнена дискриминация по
признак пол, възраст и лично положение при определяне на трудовото възнаграждение; 3/ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4 466,20 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди през периода от 09.03.2022 г. до 16.01.2023 г.
под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което ищцата е получавала като юрисконсулт в ответната банка и
обезщетение за безработица, в резултат на упражнена дискриминация по признак пол,
възраст и лично положение; 4/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
3000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на упражнено върху ищцата дискриминационно въздействие и натиск, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че от 26.05.2017 г. встъпила в трудово
2
правоотношение с ответното дружество, като заемала длъжност „юрисконсулт“ в
Регионално правно обслужване – клон Бургас към Дирекция Правна на *** АД. Поддържа,
че изпълнявала трудовите си задължения в клон Бургас заедно с колегата й ***. Ищцата
счита, че по отношение на нея е осъществена дискриминация от работодателя – настоящ
ответник, поради неравноправното третиране в сравнение с колегата й ***, който на
16.02.2022 г. бил повишен на длъжност „старши юрисконсулт“, както и поради избирателен
подход при индексиране на трудовите възнаграждения на служителите-юрисконсулти в
Дирекция Правна на банката. Ищцата поддържа още, че извод за неравноправно третиране
от страна на ответника е и обстоятелството, че през периода 2020 г. – 2022 г. обемът на
извършена от нея работа е 66 %, а на колегата й *** 34 %, като възнагражденията им са били
почти равни, т.е. неговият труд е бил по-висока ценен, още преди да бъде повишен в
длъжност. Според ищцата, работодателят е бил наясно, че двамата юристи в клон Бургас
работят при различно натоварване и с различна производителност, но въпреки това не е
предприел нищо, за да изравни заплащането им. Вместо това е разкрит щат за старши
юрисконсулт, но който по неясни критерии е назначен колегата от мъжки пол. Ищцата
счита, че предходното обуславя признак на неравностойно третиране по пол, тъй като
трудът на жените се заплаща на по-ниска тарифа от този на мъжете. Излага доводи, че в
случая е налице и дискриминация по признак лично положение, тъй като още при
постъпване на работа работодателят събира лични данни за семейното положение на
служителя. С оглед предходното, на ответника е било известно, че ищцата има три деца с
малка възрастова разлика, което я поставяло в положение да работи усърдно, старателно и
да търпи известни несправедливости, в името на това да бъде ефективна в издръжката на
децата. Според ищцата, в случая е налице и дискриминация по признак възраст, тъй като
през 2022 г. вече била навършила 50 години, а след тази възраст шансовете за започване на
нова работа силно намаляват, което създава убеждение у работодателя, че ищцата е лице,
което ще се примири с неравностойното третиране. Ищцата сочи, че на 09.03.2022 г. подала
уведомление до работодателя, с което го уведомила, че прекратява трудовия договор на
основание чл.327, ал.1, т.3 КТ. Сочи, че работодателят – настоящ ответник приел
уведомлението без възражения, веднага започнал процедура по прекратяване на
правоотношението и й изплатил всички полагащи се обезщетения съгласно КТ. Ищцата
изразява становище, че с това поведение работодателят признава основателността на
твърденията й за упражнена дискриминация. По изложените в исковата молба подробни
доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове, като
поддържа, че в резултат на осъществена множествена дискриминация от страна на
ответника е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, които претендира в
настоящото производство наред с установяване на нарушението.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника предявените искове
се оспорват по основание и размер. Не се спори, че трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено, но не на посоченото от нея основание. Оспорват се като неотносими
изложените в исковата молба методи за оценка на извършената работа, като се сочи, че
трудовото възнаграждение на ищцата и това на нейния колега ** ***, са определяни според
3
времетраенето на работата – 8-часов работен ден, а не според изработеното. Отделно от
предходното се поддържа, че в информационните системи, обслужващи дейността на
банката, не са регистрирани всички задачи и/или дейности, извършвани от служителите.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения относно разликата в размера на
трудовите възнаграждения на ищцата и това на колегата й ***, като се сочи, че за периода,
за който претендира обезщетение в размер на 7657,40 лева, е получавала по-високо трудово
възнаграждение от това на колегата й. Сочи се още, че с решение на Управителния съвет на
банката от 25.01.2022 г. е одобрена промяна в организационната структура на дирекция
„Правна“, като е разкрита щатна бройка за длъжността „старши юрисконсулт/правно
обслужване – регион Бургас“, на която е назначен ** ***. Твърди се, че последният,
отговарял на изискванията за заемане на длъжността, включително и относно 6-годишен
непрекъснат стаж в банката, за разлика от ищцата. Оспорват се твърденията на ищцата за
наличие на дискриминационно отношение, както и наличието на причинно-следствена
връзка между осъществена дискриминация и претърпени вреди. В тази насока допълнително
се излагат доводи, че инициативата за прекратяване на трудовия договор е на ищцата, която
е могла да предяви исковите си претенции и без да прекратява трудовото правоотношение с
банката. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДискр.
На основание чл.9 ЗЗДискр. ищцата следва да докаже фактите, от които може да се
направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото
на равно третиране не е нарушено.
Съгласно правилото на чл.154 ГПК в тежест на ищцата е да докаже и, че е претърпяла
посочените имуществени и неимуществени вреди, които са в причинна връзка с
неравноправното третиране.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
4
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5