РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Ямбол, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Ж. П. Ил.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно административно
наказателно дело № 20222300600033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С решение № 223/08.12.2021г. по АНД № 1151/2021г. на РС-Ямбол въззивницата
обвиняема Б. К. Я. е призната за виновна в това, че на **.**.**** г. в гр.******, обл. Ямбол
в качеството си на длъжностно лице - съдебен деловодител в РС-Елхово, в кръга на
службата си съставила официален документ- свидетелство за съдимост рег.№***/**.**.****
г. на Бюро съдимост при РС-Елхово, в който удостоверила неверни обстоятелства - че К. В.
А. от гр.****** не е осъждан, с цел да бъде използван този документ като доказателство за
тези обстоятелства пред Министерството на отбраната на РБ, като деянието представлява
маловажен случай - престъпление по чл.311, ал.2 вр. ал.1 НК. На основание чл.78а, ал.1 НК
първостепенният съд е освободил от наказателна отговорност обвиняемата Я. и й е наложил
административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
С атакуваното решение обвиняемата е осъдена да заплати направени по делото
разноски в размер на 99, 20 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на
МВР -Ямбол.
В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Развиват се подробни съображения,
обективиращи несъгласие на въззивника с описаната в атакуваното решение фактология,
поради това и неправилност на формирания правен извод за субективна съставомерност на
деянието по чл.311, ал.1 НК при нормативно установената форма на вина -пряк умисъл.
Подчертава се, че в документалното изложение на фактическите характеристики на
извършеното престъпление в мотивираното постановление на РП-Ямбол, изготвено на осн.
чл.375 НПК, не са описани пълноценно фактическите данни относно формата на вина,
доказателствените източници, от които същите обосновано се извеждат. Аргумент в
подкрепа на тезата относно субективната несъставомерност на предявената с обвинението
1
неправомерна дейност, се извежда чрез противостояща на фактическите изводи на РС-
Ямбол доказателствена и логическа интерпретация. Въззивницата изтъква, че на база
отбелязаната абревиатура "МО" в текстовата част на заявлението за издаване на процесното
свидетелство за съдимост, в съзнанието й не е възникнала определена и точна представа
относно съдържанието на това обозначение, т.к. същото би могло да бъде използвано и за
други институции и професии. Противопоставя допълнителни възражения на съдебните
изводи за обективна съставомерност на престъплението по чл.311, ал.2 вр.ал.1 НК,
касателно неверния характер на удостовереното обстоятелство, използвайки като изходна
база значението на материалноправния институт на реабилитацията относно неотразената в
свидетелството за съдимост присъда, съгл. който настъпилата реабилитация заличава за в
бъдеще последиците на осъждането. Пледира ЯОС в пределите на своите ревизионни
правомощия да възприеме като основателна позицията на въззивницата, че описаната
фактология в своята специфика отразява значително по-ниска степен на обществена
опасност и правна укоримост и би могла да се субсумира от състава на дисциплинарно
нарушение на вътрешните правила за работа на ЕРС. Развива съображения за явна
несправедливост на индивидуализираната санкция - глоба в размер на 1500 лв., с
оплаквания за прекомерност на приложената репресивна мярка и несъразмерността й с
обществения статус и размера на доходите на жалбоподателя.
Настоява се за детайлно и обективно изследване на релевантните фактически
обстоятелства, с оглед на което въззивната инстанция да отмени атакуваното решение и да
постанови друго, с което да признае обвиняемата за невиновна, а в евентуалност, в случай,
че въззивната инстанция не я оправдае, моли ЯОС да намали наложеното й
административно наказание глоба в размер на 1 500 лв.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение изразява становище за
правилност на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
авторството на деянието и неговата правна квалификация, с което мотивира позиция за
потвърждаване на обжалваното решение.
Редовно призовани, въззивницата и нейният защитник не се явяват в с.з., като в
депозирана чрез адв. И.Ч. АК-****** писмена молба вх.№***/**.**.**** г., с приложение
към нея, е взето становище да се даде ход на делото в отсъствие на обвиняемата и
защитника при настояване за решаването му съобразно изложените във въззивната жалбата
искания.
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК,
от легитимирана страна, отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 320 от
НПК, предвид което обвързва настоящата инстанция със задължението да даде отговор на
поставените в нея въпроси.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ямболският окръжен съд, като взе предвид аргументите отразени в сезиращия
документ, заявените в съдебно заседание доводи на страните, след внимателен прочит и
цялостен анализ на доказателствените материали в пределите на своите правомощия, в
съответствие с чл.313 и чл.314 НПК установи следното:
Самостоятелната оценка на относимата към въпросите по чл.102 НПК доказателствена
наличност обосновава увереността на настоящата инстанция относно отсъствието на
информационни дефицити, различия и отклонения в изследването и установяването на
правноценимата фактология от страна на РС-Ямбол:
Обвиняемата Б. К. Я. е родена на **.**.**** г., в гр. ***** ******, б., б. г., с. о., в., п.,
н., ЕГН **********.
Въз основа на трудов договор №*-** /**.**.**** г., допълнително споразумение
№**/**.**.**** г. и съгласно заповед №**/**.**.**** г. обвиняемата към процесната дата
**.**.**** г. е изпълнявала функциите на служител в Бюро "Съдимост" и съдебен
деловодител в СИС при РС-Елхово. Считано от **.**.**** г., същата е освободена от
заеманата длъжност поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На **.**.**** г. К. В. А. от гр. ******, обл. Ямбол подал заявление до РС-Елхово с вх.
2
№***/**.**.**** г. за издаване на свидетелство за съдимост, отразяващо, че съотв. документ
се изисква за работа в МО /Министерство на отбраната/.Обвиняемата Я. изискала справка от
Бюро съдимост при РС-Ямбол по месторождението на лицето К. А. по реда на чл.34, ал.2 от
Наредба №8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за
съдимост. В предоставената й справка рег.№****/**.**.**** г. от РС-Ямбол фигурирали
осъжданията на лицето, групирани в т.1 Решение №** /**.**.**** г. по АНД №***/**** г,
на Пловдивски военен съд за извършено престъпление по чл.372, ал.1, алт.2 НК и 2.
Определение №***/**.**.**** г. по НОХД №***/**** г. по описа на РС-Елхово, с което е
одобрено постигнато споразумение по отношение извършено от К. А. престъпление по
чл.234, ал.1, предл.2 НК. Справката не съдържала отбелязвания във вр. с настъпила
реабилитация.
Съгласно указанието на чл.39, ал.3 от Наредба №8/26.02.2008 г. за функциите и
организацията на дейността на бюрата за съдимост, осъждане, за което реабилитацията съгл.
предвижданията на закон или указ не отменя неговите последиците, изисква отбелязване, че
лицето е реабилитирано, както и датата на настъпилата реабилитация.
В утвърдените на база наредбата правила за работа в бюро съдимост при издаване на
свидетелства за съдимост и справки за съдимост в РС-Елхово, в нормата на чл.6, ал.3 е
заложено изискване за формиране на изрична преценка на председателя на съотв. съдебен
орган или определен от него заместник, дали да бъдат вписани обстоятелствата свързани с
настъпила реабилитация по повод определени осъждания, която се извършва на база целта
за която се иска издаването на свидетелството за съдимост.
Изискване за отбелязване на реабилитацията и датата на нейното настъпване за
хипотези, в които закон или указ не позволяват заличаване последиците на осъждането
посредством реабилитацията, се съдържа и в чл.14, ал.3 от Правилата.
Съгласно разписаното в раздел V от длъжностна характеристика за длъжност
деловодител в съдебно-изпълнителна служба и служител в Бюро "Съдимост", заемащият
длъжността следва да познава относимата нормативна и поднормативна уредба, в т.ч.
Наредба №8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за
съдимост, както и др. актове на РС-Елхово, пряко свързани с дейността и възложените му
задачи.
На основание чл.141, ал.1, т.4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ
абсолютен критерии за назначаване на кандидатите на военна служба е липсата на осъждане
за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.
В нарушение на императивното изискване на чл.39, ал.3 от Наредбата обвиняемата Я.
и чл.6, ал.3 от Правилата, въпреки опредметената явна информация за осъждания на
заявителя К. А. в изд. справка за съдимост от РС-Ямбол, обвиняемата не уведомила
компетентния да се произнесе по подлежащите на вписване данни орган, нито отразила
информация относно настъпилата реабилитация, респ. осъжданията на заявителя. В разрез с
цитираната обвързваща по своя характер поднормативна уредба обв.Я. издала свидетелство
за съдимост с рег.№ ***/**.**.**** г. , в което отразила, че заявителят К. А. е неосъждан,
както и че издаденият документ важи за "Работа в МО" и подписала същия в полето
"секретар", като използвала печата на РС-Елхово -Бюро "Съдимост".
Така издаденият официален документ с невярно съдържание бил предаден на
заявителя К. А..
Изложената фактическа обстановка намира необходимата доказателствена обезпеченост в
направането пред първоинстанционния съд от обвиняемата цялостно признание на
фактическото описание на съдържимите се персонални, времеви и предметни параметри на
инкриминираната дейност съгл. внесеното мотивирано постановление по чл.375 НПК, и
кореспонденцията му с подложените на внимателна преценка доказателствени източници по
реда на чл.378, ал.2 НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
В депозираната жалба пред този състав не са формулирани оплаквания за допуснати в
хода на съдебното следствие процесуални нарушения, които да са ограничили
3
законосъобразното провеждане на доказателствената дейност и съответстващото й
фактическо установяване. Изразено е единствено субективно мнение на жалбоподателя
относно правилността на правната интерпретация и крайна оценка на фактическите
елементи, приети за съотносими към субективна съставомерност на квалифицираната по
чл.311, ал.2 вр. ал.1 НК престъпна дейност, който подход е незадоволителен от гледище на
защитната перспектива. След служебна проверка ЯОС не констатира процесуални пороци
от категорията на абсолютните, такива, които да са съществени и неотстраними от
въззивния съд. Обосновано е преценено от ЯРС съответствието на съвкупността от
очертаните преки и производни фактически данни с императивните процесуални
изисквания, при използването им като доказателствена опора за постановяване на
решението по чл.378, ал.4, т.1 НПК. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателствени източници,
без да е допуснато дерогиране на принципните изисквания, уредени в чл.13, чл.14, и чл.107,
ал.5 НПК.
Настоящият състав намира, че в случая отсъстват основания за критика към
решаващата дейност на РС-Ямбол относно изкуствен подбор на фактите, едностранчивост
или повърхностност при мотивиране на вътрешната му увереност относно обстоятелствата,
установяващи субективния състав на извършеното.
Няма база за отправяне на упрек към взискателността, която е проявил районният при
използвания процесуален подход по чл.378, ал.2 НПК. Контролираната инстанция е
формирала вътрешното си убеждение досежно авторството, обективните, субективните
характеристики на извършеното, конкретните условия, при които е осъществена
инкриминираната дейност на база събраните доказателства от досъдебна фаза. Следва да се
вземе предвид и ролята в доказателствения процес на признанието на фактите, описани в
мотивираното постановление, от страна на обвиняемата в хода на съдебното следствие.
С определящо за обвинението значение е съдържимата се невярна информация в самия
документ- свидетелство за съдимост с рег.№ ***/**.**.**** г.,изд. от Бюро Съдимост при
РС-Елхово, чиято надеждност и достоверност в аспекта на изследвания проблем за
авторството е била надлежно проверена чрез кредитираната съдебно-графологическа
експертиза. От приложения доказателствен способ е формирано заключението, че подписът
в реквизита "секретар" в процесния документ е изпълнен от обвиняемата Я..
В контекста на задължението за достоверно установяване на връзката на обвиняемия с
авторството на процесната неправомерна дейност, следва да се подчертае доказателственото
значение на приложената справка рег.№****/**.**.**** г. от РС-Ямбол, материализираща
осъжданията на лицето заявител в Решение №**/**.**.**** г. по АНД №***/**** г, на
Пловдивски военен съд и Определение №***/**.**.**** г. по НОХД №***/**** г. по описа
на РС-Елхово, приобщеното като писмено доказателство - саморъчно попълнено заявление
№***/**.**.**** г. от К. А., с означение на предназначението на свидетелството за
съдимост: "работа в МО". Еднозначна информация за обстоятелствата от фактическата
рамка на обвинението се извежда на база непротиворечивата, единна и ефективно
способстваща разкриването на обективната истина писмена доказателствена наличност, в
т.ч. справка за трудовия стаж на обвиняемата от РС-Елхово, установяваща времевия период
на действие на трудовото й правоотношение, както и поднормативните източници,
регламентиращи организацията на дейността на Бюро "Съдимост" при ЕРС.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обвиняемата Б. К. Я. с деянието си от обективна и субективна страна е осъществила
криминализирано от законодателя престъпление по чл.311, ал.2 вр.ал.1 НК, като на
**.**.**** г. в гр. ******, в качеството си на длъжностно лице- съдебен деловодител в РС-
Елхово, в кръга на службата си съставила официален документ - свидетелство за съдимост
рег.№***/**.**.**** г. на Бюро съдимост при РС-Елхово, в който удостоверила неверни
обстоятелства -че К. В. А. от гр.****** е неосъждан, с цел да бъде използван този документ
като доказателство за тези обстоятелства пред Министерство на отбраната на РБ, като
деянието представлява маловажен случай.
За съставомерността на деянието по чл.311, ал.2 вр.ал.1 НК, от обективна страна РС-
Ямбол е установил три категории обстоятелства, участващи в законово предписаното
4
съдържание на приетата квалификация - субектът на престъплението е длъжностно лице;
като такъв е съставил официален документ и, че в този документ са отразени неверни
обстоятелства. Не е спорно обстоятелството, че подсъдимата е притежавала качеството
"длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1 буква "а" от НК, защото е заемала длъжността
"съдебен деловодител" в орган на съдебната власт -РС-Елхово. В това си качество и въз
основа на заповед №**/**.**.**** г. на административния ръководител на ЕРС, с която са й
възложени при условия на вътрешно съвместяване функциите на служител в Бюро
"Съдимост" и съдебен деловодител в СИС, в кръга на първата посочена служебна функция,
и по установения за това ред, е съставила официален документ по см. на чл.93, т.5 НК-
Свидетелство за съдимост с per. № *** от **.**.**** г., в който удостоверила неверни
обстоятелства, а именно, че заявителят К. А. не е осъждан. По аргумент на предписаното
задължение в чл.39, ал.3 от Наредба №8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на
дейността на бюрата за съдимост, и чл.6, ал.3 от Правилата за работа в бюро съдимост при
издаване на свидетелства за съдимост и справки за съдимост в РС-Елхово, следва,че
обвиняемата е осъществила обективния състав на престъплението по чл.311, ал.2 НК, като
се е отклонила от дължимото за случая поведение - да предостави на председателя на съда
или определен от него съдия формирането на преценката относно подлежащите на
вписване обстоятелства, свързани с осъжданията и настъпилата реабилитация на лицето
заявител. Вместо правно регламентираното за длъжностната й функция поведение,
обвиняемата е проявила неправомерна активност по издаване на свидетелство за съдимост
със съдържание, несъответстващо на обективната истина. С издаването на посочения
неверен удостоверителен документ е създадено средство за заобикаляне на изрично
уреденото в специален закон изискване - чл.141, ал.1, т.4 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на РБ за вписване на осъжданията на лицето -заявител по АНД
№***/**** г, на Пловдивски военен съд и по НОХД №***/**** г. по описа на РС-Елхово,
независимо от реабилитацията.
Освен приетото от съда досежно обективната съставомерност на извършеното, следва да
бъде допълнително отбелязано, че обвиняемата Б. К. е била запозната със задълженията си
по длъжностната характеристика (защото реално ги е изпълнявала), а и с оглед
обстоятелството, че длъжностната й характеристика й е била връчена, което е удостоверено
от нея срещу подпис на **.**.**** г.
Инкриминираното престъпление по особената наказателноправна норма има
комплексен обект на общественоопасно въздействие -чрез същото се засяга сериозно не
само удостоверителната стойност на официалните документи, но и законово
регламентираните обществени отношения в сферата на функциониране на длъжностните
лица от съответния административен апарат на държавната власт и управление.
Конкретното проявление на неправомерна служебна дейност, освен социално неприемливо
и разкриващо степен на обществена опасност, обосноваваща прилагането на
административно-наказателна реакция, в същността си руши държавността, подрива
авторитета и доверието в институциите и държавните органи относно съблюдаването и
стриктното изпълнение на служебните задължения на заетите в тях длъжностни лица.
Когато в длъжностно качество и в кръга на службата си едно лице издава официален
документ, предоставящ съответна информация, гражданите и институциите разчитат на
това, че в официалните документи е отразено действителното положение на нещата, което
касателно съдържанието на коментираното в случая свидетелство, почива на проверени от
длъжностното лице и добросъвестно отразени данни от издадената справка за съдимост от
РС-Ямбол. /в този см. Решение № 44 от 28.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 85/2019 г., II н. о.,
НК/. Само в аспекта на заявеното в евентуалност защитно възражение за обективна
несъставомерност, в чийто фундамент е лансираната теза за съобразения от обвиняемата
материалноправен ефект на настъпилата реабилитацията относно неотразените в
свидетелството за съдимост осъждания, следва да бъде допълнително акцентирано, че в
предоставената й справка за съдимост рег.№****/**.**.**** г. от РС-Ямбол, никъде не
фигурира отбелязване за настъпила реабилитация.
От обективна страна невярното документиране като форма на изпълнително деяние
следва да обхване само и единствено факти с правно значение. Преценката на фактическите
признаци на извършеното в съпоставка с обективните елементи в диспозицията на чл.311
5
НК обосновава тезата, че са налице значимите за отговорността за лъжливо документиране
неверни обстоятелства в документа, доколкото тяхното правно значение е от естество да
породи определени правни последици. Спестяването на изброената информация относно
съдимостта е форма на противоправна дейност, която като закономерна своя последица
създава предпоставки за заобикаляне на императивното изискване на чл.141, ал.1, т.4 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ. Този извод на свой ред с достатъчна
логическа и правна убедителност дава отговор на усилията на защитата, съсредоточени в
оправдаване на обвиняемата по пътя на третиране на изследваното посегателство като
"дисциплинарно нарушение на вътрешните правила на ЕРС".
Първостепенният съд е изложил правдиви съображения, с които настоящата инстанция
се солидаризира, относно възприетата квалификация за маловажност на случая на
инкриминираното деяние по чл. 311, ал. 2 НК, което в проекция е обусловило и приложение
на института по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78 А НК. Суверенният прочит на основанията в тази насока от ЯОС е с
акцент върху оценката за ниската степен на обществена опасност на извършеното,
доколкото възможните произтичащи от използването на документа последици не са със
степен на сериозност и антисоциална насоченост, предпоставящи субсумиране на
престъплението по основния състав на чл.311, ал.1 НК. В съчетание с този фактор, като
елемент от цялостния комплекс обстоятелства, определящи по-ниската персонална
обществена опасност на обвиняемата са: нейното необременено съдебно минало, липсата на
предходни противообществени прояви, положителните характеристични данни.
От субективна страна, ЯОС намира за юридически обоснован и логически съгласуван
със събраните доказателства изводът на районния съд, че обвиняемата е действала при
нормативно изисквания в чл.311 НК пряк умисъл и допълнителна специална цел. Невярното
съдържание на документа, пътят, по който се е стигнало до издаването му, при съзнание за
подлежащите на вписване действителни данни, извличащи се от справката за съдимост на
Бюро "Съдимост" в РС-Ямбол, разписаната в длъжностната характеристика информираност
на обвиняемата относно приложимите изисквания на Наредбата, са все фактори, по
убедителен и несъмнен начин установяващи очертаната в чл.311, ал.1 НК специална цел -
документът да е съставен с цел използването му като доказателство за съществуването или
не на невярното обстоятелство. Противостоящо на този съдебен извод е възражението в
жалбата за отсъствие на умишлено психично отношение като елемент от състава на чл.311,
ал.2 НК, респ. за неправилно приложение на материалния закон. Отправеното оплакване
стъпва на изолирания довод, че обвиняемата е била изправена пред невъзможност да
разчете точното значение на абревиатурата МО /Министерство на отбраната на РБ/, като
същото би могло да обхване разнородни професии и институции. Практиката на ВКС е
последователна в разбирането, че като факт със специфично наказателноправно съдържание
от субективната сфера, даващ достоверно отражение за психичното отношение на дееца –
мотивите, целта, намерението, поводът, при който стига до противоправно засягане на
непосредствения обект на престъпна дейност, вината в рамките на нейната основна форма и
допълнителни интелектуални и волеви признаци подлежи на установяване в наказателния
процес по линия на фактическите констатации. На основата на това правно разбиране следва
да се отбележи, че прочитът на фактическото изложение в мотивираното постановление по
чл.375 НПК е убедителен източник на фактическите данни за формата на вина - пряк
умисъл, което окачествява като несъстоятелно и др. защитно възражение в жалбата.
Що се отнася до заложеното очакване въззивната инстанция да преосмисли изцяло
констатациите за наличие на субективния съставомерен признак с произволни и фрагментно
поднесени съждения относно субективните възможности за разчитане действителното
съдържание, вложено в абревиатурата "МО" е необходимо да се каже следното: На първо
място, налице са категорични доказателства, че обвиняемата е знаела, че отразеното в
издаденото от нея свидетелство за съдимост от **.**.**** г. обстоятелство, че лицето е
неосъждано, не отговаря на действителността по вече обсъдените съображения -
разполагала е с издадена справка за съдимост от Бюро "Съдимост" при РС-Ямбол. Още
повече, в справката за съдимост липсва отбелязване за настъпила реабилитация, т.е. по -
аргумент за по-силното основание, обвиняемата в длъжностното й качество на съдебен
деловодител, не е била овластена да формира качествен и компетентен извод относно
6
приложимостта на института на реабилитацията и произтичащите от нея правни последици,
в т.ч. да вземе легитимно решение, дали да отбележи осъжданията в свидетелството за
съдимост. Отново в светлината на казаното трябва да бъдат обмислени и задълженията на
подсъдимата, изхождащи от типовата й длъжностна характеристика за длъжността съдебен
деловодител, включваща съвместяване на функции в съдебно-изпълнителна служба и
служител в Бюро "Съдимост", и предписваща задължително познаване на Наредба
№8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, както и
относимите към възложените й задачи актове на РС-Елхово. В този смисъл, за сигурното
фактическо установяване на субективната страна съдът отчита неизпълненото обективно
дължимо поведение, доколкото преди издаване на свидетелството за съдимост е било
необходимо да бъде спазено указанието на чл.6, ал.3 в утвърдените Правила за работа в
бюро съдимост при издаване на свидетелства за съдимост и справки за съдимост в РС-
Елхово. Цитираното правило регулира задължение на деловодителя за предоставяне на
председателя на съда или определен от него заместник да прецени, на база целта за която се
иска издаване на свидетелството за съдимост, дали да бъдат вписани обстоятелствата,
свързани с настъпила реабилитация по повод определени осъждания.
Преценявайки съзнаваното отклонение от дължимите действия по служба и информацията,
с която обвиняемата е разполагала, ЯОС отчита, че в случая няма база за заключение, че
при издаване на процесния документ Я. е била убедена в правотата на вписаните
обстоятелства. Доказателства за специалната цел във вр. с използването на документа се
извеждат априори от самото му съдържание, както и от това на заявлението, инциирало
неговото издаване, доколкото и в двата документа е посочено, че свидетелството следва да
бъде използвано за "работа в МО".
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на съразмерното и справедливо административно наказание
настоящата инстанция проверява съответствието между, от една страна - обществената
опасност на деянието и тази на обвиняемата, и от друга - тежестта на наложеното наказание.
Въззивната проверка сочи, че обстоятелствата, влияещи върху отговорността на
обвиняемата, са изяснени пълноценно от ЯРС. Поради несъвпадение на аргументите на
настоящия състав с оценъчните съждения на първата инстанция при отмерване на
административното наказание "глоба" в размер 1500 лв. е наложителна корекция на така
определения размер, с цел отстраняване на несправедливостта на административната
санкция съгл. чл.348, ал.5 НПК.
Същностните функции на наказанието, така както са очертани в приложимата
разпоредба на чл.12, ал.1 ЗАНН, са, от една страна специалната превенция чрез оказване на
поправително въздействие върху обв. Я., което би създало психични стимули за зачитане на
закона и социалните ценности, част от които е и опазването на авторитета и доверието в
съдебната власт. От друга страна, пропорционалният административнонаказателен отговор
в същността си е проекция на възмездната функция на санкцията, която въздига като
приоритет охраната на засегнатите обществени отношения и подчертава неотменимостта на
наказанието в общественото съзнание. Настоящият състав счита, че в случая наложената
глоба в размер на 1500 лв. бележи несъответствие с ниската степен на обществена опасност
на дееца, а също и на относително ниската степен на укоримост на обективните особености
на деянието и вината. В случая се касае до изолирана проява в живота на обвиняемата Я.,
която въздейства отрицателно върху обществените отношения, но в ниска степен, така че
създадените с деянието фактори за тяхното застрашаване са преодолими и с по-лека форма
на санкционна принуда. Наличните данни по делото обосновават положителна оценка за
личността на обвиняемата, която определя нейната ниска към минимална лична обществена
опасност. В тази насока не могат да бъдат неглижирани установените по делото факти
относно: безукорната личностова характеристика на обвиняемата, чистото й съдебно
минало; отсъствието на данни, за каквито и да е други нейни противообществени прояви, в
т. ч. и срещу сигурността на документирането; имуществените й възможности, произтичащи
от настоящия й статус на пенсионер; направените признания на фактите, описани в
постановлението, с които е облекчила процеса по разкриване на обективната истина. Всички
7
тези обстоятелства със сигурност се отразяват на персоналната обществена опасност на обв.
Я., като я занижават значително и предопределят заключението на настоящия състав, че
административно наказание в законоустановения минимум по чл.78а, ал.1 НК- глоба в
размер на 1000 лв. ефективно би спомогнало за изпълнение на целите, заложени в чл.12,
ал.1 ЗАНН.
При служебната проверка на правилността на решението по реда на чл.314 НПК изцяло и
независимо от наведените от страните оплаквания, въззивният съд не констатира други
основания за неговото изменение или отмяна. Поради това в останалата му част решението
следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3 вр. чл. 337, ал.1, т.5 НПК, Окръжен съд - Ямбол
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 223 от 08. 12. 2021 г. по АНД № 1151/2021 г. на Районен съд- Ямбол,
в частта на наложеното административно наказание, като НАМАЛЯВА размера на глобата
от 1 500 (хиляда и петстотин) лева на 1000 (хиляда) лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8