Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2593
Година 2021, 29.12. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 27.09.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер
3263 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа
инстанция.
Образувано е по жалба на „САЛМА 1“ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“***“ №2, ет.4, ап.4 чрез пълномощник адв. А.А.,
против ревизионен акт/РА/ №Р-16001619005931-091-001/ 25.02.2020г., издаден от В.П.А.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.Г.Н. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив,
потвърден с Решение №520/22.10.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за
допълнително начислен ДДС в размер на 25 011,94 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 2 922,29 лв.
Твърди се незаконосъобразност на ревизионния акт, като се
сочи, че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от
извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и
обстоятелства, респ. доказателства за тях. Претендират се сторените в
производството разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив чрез процесуален представител юриск.Я. намира подадената жалба за
неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения излага в депозирана по делото писмена
защита.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след
като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен
ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът намира за установено следното.
Ревизията е започнала със Заповед за възлагане на
ревизия/ЗВР/ №Р-16001619005931-020-001/09.09.2019г., издадена от В.П.А. на
длъжност началник на сектор, с обхват определяне на задължения за ДДС за
периода 01.11.2018г. – 31.12.2018г., като е определен срок за приключване на
производството до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
сторено по електронен път на 10.09.2019г./л.390-392/. Със Заповед за изменение
на ЗВР №Р-16001619005931-020-002/09.12.2019г., издадена от същия орган по
приходите, е продължен срокът за приключване на ревизията до 10.01.2020г. Тази
заповед е връчена на ревизираното лице чрез неговия управител на
28.02.2020г./л.388-389/.
До „САЛМА 1“ЕООД са изпратени 2 бр. ИПДПОЗЛ/л.45-48 и
л.183-185/, като в отговор лицето е представило изисканите му документи и
писмени обяснения с Декларация вх.№Р-4041/27.09.2019г./л.54 и сл./ и с
Обяснение вх.№Р-5295/23.12.2019г./л.186 и сл./. Междувременно е изпратена
Покана по чл.103 ДОПК №Р-16001619005931-177-001/13.11.2019г. за отстраняване на
констатирани несъответствия, връчена на ревизираното лице на 13.11.2019г., като
в указания срок от негова страна няма данни да са предприети действия по
подаване на коригиращи СД по ЗДДС/л.329-331/.
Извършени са насрещни проверки на „Р-80 ТРАНСПОРТ“ЕООД и
„УНИПАК“ЕООД, в хода на които на дружествата са изпратени ИПДПОТЛ и са
постъпили съответните отговори, които проверки са обективирани в ПИНП
№П-16001619185932-141-001/28.11.2019г./л.205 и сл./, съответно ПИНП №П-04000
*********-141-001/03.01.2020г./л.226 и сл./.
С Протокол №Р-16001619005931-ППД-001/05.12.2019г. е
извършено присъединяване на събрани доказателства от извършена проверка на
дружеството-жалбоподател, приключила с АПВ №П-16001619009105-004-001/01.02. 2019г./л.342
и сл./, а с Протокол №Р-16001619005931-П73-001/20.12.2019г. са присъединени
изготвени справки от извършени проверки в ИМ на НАП/л.337 и сл./. Извършен е
преглед на счетоводни документи и регистри в счетоводството на
дружеството-жалбоподател, осъществявано от „ТИЗОРО“ЕООД, обективиран в Протокол
№1641109/19.01.2019г./л.327-328/.
Съгласно Протокол №1641111/08.01.2020г. е извършена
проверка за установяване на фактическите наличности на стоки и материали в
склада на дружеството, като е извършена и съпоставка с наличностите по
счетоводни данни към 08.01.2020г./л.332 и сл./.
Въз основа на събраните доказателства е съставен РД
№Р-16001619 005931-092-001/24.01.2020г./л.31 и сл./, срещу който няма данни да
е подадено възражение. Така изготвеният РД е послужил като основание за
издаване на процесния РА №Р-16001619005931-091-001/25.02.2020г., с който на
дружеството са определени процесните задължения.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи по
смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК, във връзка с чл.7 ал.1, т.4 ЗНАП/в редакцията към
момента на издаването им/, в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния
акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията/определен за
това с акт на директора на компетентната териториална дирекция/ и ръководителя
на ревизията/определен със заповедта за възлагане на ревизия/.
С оглед компетентността на органите, издали обжалвания
РА, по делото са приложени заверени копия на Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на
териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, с която е делегирал правомощието
си за възлагане на ревизии на редица длъжностни лица от ТД на НАП – Пловдив,
сред които и В.П.А., издала в случая ЗВР и ЗИЗВР/л.6-8/. Представена е също
така и Заповед №РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с
която са определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители
на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, сред
които и определената за такава със ЗВР К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по
приходите в ТД на НАП – Пловдив/л.4-5/. Следва да се констатира също така, че
от представените от страна на ответника и приети като доказателства – CD със записани в него електронни документи,
ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците на
удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от
удостоверения за електронни подписи /л.3 и л.9-11/ се установява, че те
представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи.
Извършените процесуални действия и събраните
доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на
ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. РД и РА са били съобщени
на представляващия дружеството. Следователно на ревизираното лице е била
осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван
пред Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по
чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение №520/22.10.2020г., с което РА е
потвърден.
При така установеното, съдът намира, че ревизионният акт
е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени
административнопроцесуални правила за това.
Ревизиращият екип е установил, че през ревизирания период
основната дейност на дружеството-жалбоподател е търговия с материали за
тютюневата промишленост - картон за цигарени кутии, полипропилен, лепило,
цигарена хартия и др. подобни. За периодите от 01.11.2018г. до 31.12.2018г.
„САЛМА 1" ЕООД е декларирало вътрешнообщностни доставки на стоки – картон
за бобини и алуминиево фолио общо в размер на 125 059,65 лв. по фактури,
както следва: №**********/16.11.2018г. на стойност 54 763,24 лв./27 996
евро/ и №**********/18.12.2018г. на стойност 70 296,44 лв./35 942 евро/.
Получател по доставките е IМРОRТ ЕХРОRТ МIКЕ Ltd с VIN ЕL800868301.
Във връзка с посочените доставки от страна на РЛ са
представени инвойс - фактури №**********/15.11.2018г. с предмет на доставката
7 030 кг каш. алуминиево фолио сребро 70 мм. и №**********/18.12.2018г. с
предмет на доставката 11 291 кг. каш. алуминиево фолио и картон на бобини/л.151-152/.
Представената международна товарителница/CМR/ - трети
екземпляр, предназначен за превозвача е констатирано, че е с посочен изпращач
„САЛМА 1“ЕООД и получател IМРОRТ ЕХРОRТ МIКЕ, място на товарене на стоките -
Пловдив България, място на разтоварване на стоките Кипър, вид на стоките -
алуминиево фолио и картон. Поставен е печат на изпращач „САЛМА 1“ЕООД. За
превозвач има поставен печат и подпис на „Р-80 ТРАНСПОРТ“ЕООД с ЕИК *********,
с.Ягодово и рег. № на МПС ***/***. Положен е печат на получателя. Липсват
подписи в кл.22/изпращач/ и в кл.24/получател/. Поставен е подпис и печат в
кл.23/превозвач/ с изписани рег.№ на товарния състав /л.178-179/.
Приложен е и документ Salamis shipping services - товарителница за комбинирана доставка
до пристанище, съгласно която на 19.12.2018г. е качен на кораб товар алуминиево
фолио и картон и за доставката следва да бъде уведомен All Freight Services Ltd
- Лимасол - Кипър. Отбелязан е рег. № на сухопътните транспортни средства - ***/***.
На документа има поставен само печат на гръцката фирма IМРОRТ ЕХРОRТ МIКЕ
Ltd/получател на стоките/л.180/.
Представено е и едно потвърждение за получена стока и по
двете фактури от 19.12.2018г. Потвърждението е от IМРОRТ ЕХРОRТ МIКЕ Ltd,
според което на 19.12.2018г. Д.С. - управител на „САЛМА 1“ЕООД е предал на Т.С.
- представител на IМРОRТ ЕХРОRТ МIКЕ Ltd, стоката по фактури №**********/15.11.2018г. и
№**********/18.12.2018г. - 18 600 кг. полипропилен, която стока е
констатирано от органите по приходите, че не съответства на фактурираната
такава. Т.С. потвърждава, че на 19.12. 2018г. в Гърция, Порт Лаврио е получил
доставената му стока от България по фактури №**********/15.11.2018г. и
№**********/18.12.2018г. с товарен автомобил рег. №***/***. Потвърждението е на
български език от 19.12.2018г. и има подпис и печат на гръцкия клиент/л.181/.
От ревизиращите органи е констатирано противоречие между
представените документи във вида на транспортираната стока, в мястото на
доставка и в датата на доставка, а именно – съгласно ЧМР стоката е алуминиево
фолио и картон и е разтоварена в Кипър на 19.12.2018г., като съгласно
потвърждението за доставка, стоката представлява полипропилен и е разтоварена в
Гърция на 19.12.2018г., съответно съгласно представената товарителница за
комбинирана доставка до пристанище, стоката е алуминиево фолио и картон и е натоварена на борда на
19.12.2018г., като в потвърждението липсват данни за вид, марка и регистрационен
номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето,
предало стоките и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките и
длъжностното му качество, което е прието за нарушение на изискванията на чл.45
ППЗДДС.
В хода на извършената насрещна проверка на сочения за
превозвач „Р-80 ТРАНСПОРТ“ЕООД, от последния са представени фактура
№**********/ 07.02.2019г. с дневен отчет от ФУ за 07.02.2019г., лиценз за
извършване на международен транспорт, свидетелства за регистрация част I на МПС с рег. №*** и ***, товарителница, трудов договор
на водача на МПС, разпечатка от счетоводна сметка 601/Разходи за материали/ за
всички извършени разходи за гориво за м.12.2018г., писмени обяснения, според
които заявките за транспорт се набират устно, „Р-80 ТРАНСПОРТ“ЕООД е
осъществило транспортна услуга за дружеството-жалбоподател на 18.12.2019г.,
като фактурата е издадена на 07.02.2019г. Разплащането по фактурата е в брой,
лицето, внесло сумата в касата на дружеството, е представител на „САЛМА 1“ЕООД.
Не се представят пътни листове, тъй като дружеството е посочено, че работи с
дигитални карти. Стоката е разтоварена в Кипър, транспортирана е с МПС с рег.№***/***
с водач Г.Ц.И. с посочен ЕГН. Констатирано е от органите по приходите, че не са
представени документи за направени разходи във връзка с транспорта – плащане на
паркинг, винетни и пътни такси, застраховки и др., за водача на МПС не е
представена заповед за командировка. За плащането не е представен ПКО и данни
за лицето, внесло сумата в касата на дружеството. Не е посочено и от превозвача
местонахождението на обекта, от който са натоварени стоките, нито
складови/експедиционни документи за предаването на стоките в обекта/склада на
получателя. Установено е също така при извършена справка в ИС на НАП, че
посочените ППС са собственост на сочения като превозвач „Р-80 ТРАНСПОРТ“ЕООД, а
посоченото лице за водач е назначено на трудов договор.
По повод плащането по процесните фактури е представено
извлечение от разплащателна сметка в ЕUR с титуляр „САЛМА 1“ЕООД в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“АД, съгласно което са постъпили плащания на 15.11.2018г. в размер на
12 500 евро и на 21.12.2018г. в размер на 50 000 евро, наредени от
следната сметка: IBAN *** – AZV Import Eksport Etchkd, Tessaloniki, Greece.
Установено е, че сумата е наредена от банка „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК БЪЛГАРИЯ“.
По отношение на получателя по доставките - гръцкото
дружество IМРОRТ ЕХРОRТ МIКЕ Ltd, при проверка в информационните масиви на НАП
е установено, че към момента на извършване на доставките получателят е с
валиден VIN номер, но към датата на извършване на ревизията, получателят е
дерегистриран за целите на ДДС. Според справка 1.14 - съпоставими данни за ВОП,
декларирани от чужди търговци и данни от VIES декларациите, подадени от
български задължени лица, е установено, че чуждият клиент декларира придобиване
от българския доставчик в размер на 35 942 евро, като е констатирана
разлика в размер на 28 001 евро.
След анализ на събраните доказателства органите по
приходите са направили извод, че не са налице изискуемите по чл.45 ППЗДДС
документи, с които да се удостовери прилагането на нулева ставка при ВОД на
стоки. Поради това е прието, че за цитираните доставки следва да бъди начислен
ДДС с 20% ставка на данъка, съобразно изискванията на чл.17 ал.2 ЗДДС. На
основание чл.66 ал.1, т.1, чл.82 ал.1 и чл.86 ал.2 ЗДДС е начислен дължимият
ДДС по процесните доставки, както следва: за периода м.11.2018г. –
10 952,65 лв. върху данъчна основа 54 763,24 лв./27 996 евро/ и за
периода м.12.2018г. – 14 059,29 лв. върху данъчна основа 70 296,44
лв./35 942 евро/, общо 25 011,94 лв. На основание чл.175 ДОПК във връзка с
чл.1 ЗЛДТДПДВ за невнесения ДДС са определени и дължимите лихви в размер общо
на 2 922,29 лв.
В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан
Г.Ц.И.. Същият заявява, че две години е работил като шофьор в „Р-80
ТРАНСПОРТ“ЕООД, знае, че работодателят му е имал отношения с
дружеството-жалбоподател, като преди две-три години са превозвали стоки на
„САЛМА 1“ЕООД, което дружество е имало склад след митниците, където свидетелят
е отивал с камион, собственост на дружеството, в което е работил, товарел е
стоката и я е карал до Гърция. Доколкото си спомня около 3-4 пъти е карал стока
в Гърция на едно пристанище, което се е казвало Лаврос или Лаврис и се е
намирало някъде към Атина и там са разтоварвали. Предполага, че са били
пропилени някакви, но не може да си спомни, не знае, тъй като те си товарили и
той затварял вратите и карал. Твърди, че е разтоварвал стоката на склад на
пристанището – той разтоварвал стоката на склад така, че според него стоката е
взета, подписвали му ЧМР като разтовари и си е тръгвал. Пояснява, че тези
пристанища са големи, не може да каже дали складът е бил митнически.
Автомобилът, който е карал е бил с рег.№***, но не си спомня последните две
букви, бил е марка МАН, син на цвят.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи.
В случая, както вече се посочи, релевантните за
разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са
установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода
на ревизия, осъществена по реда на ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на
оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма, съобразно
разпоредбата на чл.120 ал.1 ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните
доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на
ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и са
били съобщени на представляващия дружеството. Следователно на ревизираното лице
е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. Или,
не са налице основанията по чл.146 т.1, т.2 и т.3 АПК.
А по отношение материалната законосъобразност на
оспорения РА и съответствието му с целта на закона, настоящият съдебен състав
намира следното.
По същество, както вече бе казано, органите по приходите
са приели, че жалбоподателят не е осъществил ВОД по смисъла на чл.7 ал.1 ЗДДС,
тъй като не са представени изискуемите по чл.45 ППЗДДС документи, въз основа на
което е формиран извод, че неправилно от страна на дружеството е приложена
нулева ставка и на основание чл.66 ал.1, т.1 ЗДДС доставките по процесните
фактури са обложени със ставка 20%, в резултат на което допълнително е начислен
ДДС в горепосочения размер по реда на чл.67 ал.1 ЗДДС.
По делото не е спорно, че ревизираното лице е извършило
доставки на процесните стоки по смисъла на ЗДДС. Спорният въпрос се свежда до
това дали процесните доставки следва да бъдат признати за вътреобщностни
доставки на стоки или не. Легална дефиниция на това понятие е дадено в
разпоредбата на чл.7 ал.1 ЗДДС, в приложимата редакция, която определя ВОД на
стоки като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -
регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната
до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на
цитираната норма следва да са налице следните кумулативни предпоставки: да е
осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Република
България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС
в друга държава, членка на общността и стоката да е транспортирана от
доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната
до територията на друга държава членка.
Документите, които удостоверяват извършването на
доставката са посочени в чл.45 т.1 и т.2 ППЗДДС, в приложимата редакция, и това
в конкретния случай са: 1) фактура за доставката, в която, когато получателят е
регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва
идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под
който номер му е извършена доставката/чл.45 т.1 б.“а” ППЗДДС/ и 2) транспортен
документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за
сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на
получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало
стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и
длъжностното му качество; 3) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са
получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен
от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика/чл.45 т.2 б.“а” и „б”/.
В случая ревизираното лице разполага с документи по чл.45
т.1 б.“а” ППЗДДС, тъй като в хода на ревизията е представило фактури със
съответния получател (IМРОRТ ЕХРОRТ МIКЕ Ltd), като е посочен идентификационен
номер по ДДС на този получател, издаден от конкретната държава (Гърция). По
съдържанието на тези документи не са направени възражения от органите по
приходите.
Не са представени обаче документи, доказващи изпращането
или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на
друга държава членка, регламентирани в цитираната по-горе т.2 на чл.45 ППЗДДС.
Както вече бе казано транспортирането/изпращането на стоката е елемент от
фактическия състав, уреден в нормата на чл.7 ал.1 ЗДДС, без доказването на
който не може да бъде приложена разпоредбата на чл.53 ал.1 ЗДДС, според която
облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл.7.
По делото не се формира спор, че транспортът на
процесните стоки е за сметка на жалбоподателя в качеството му на доставчик,
което обосновава извода, че документът за изпращането или транспортирането на
стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка,
който следва да бъде представен, е този по т.2 б.„б“ на чл.45 ППЗДДС, а именно транспортен
документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга
държава-членка.
Действително, следва да се констатира, че и за двете
доставки е представена международна товарителница (CMR). В тази връзка обаче
следва да бъде съобразен характерът на този документ. Правната уредба на
международната товарителница е дадена в Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки/CMR/, ратифицирана с Указ №1143 на Държавния съвет
от 29.07.1977г. - ДВ, бр.61 от 5.08.1977г. в сила за България от 18.01. 1978г.
В приложното поле на Конвенцията се включват договорите за автомобилен превоз
на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място
за доставянето и се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща страна/чл.1 от Конвенцията/. Съгласно чл.4 от Конвенцията, договорът
за превоз на товари се установява с товарителница, а съгласно чл.9 от същата
конвенция, товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на
договора и получаването на товара от превозвача. От тълкуването на тези две
разпоредби следва извод, че наличието на товарителница не е условие за
съществуване, нито за валидността на превозния договор. Товарителницата не
представлява самия договор за превоз, а е превозен документ, удостоверяващ
сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните правоотношения,
който придружава товара от момента на натоварването до момента на
разтоварването на стоката. Казано с други думи, според възведената в чл.9 от
Конвенцията презумпция, товарителниците удостоверяват единствено условията на
договора за превоз на товари и получаването на товара от превозвача/до
доказване на противното/, а по отношение на останалите обстоятелства, CМR имат
характер на частен документ. Като такива следва да отговарят на изискванията за
действителност на частните документи и тяхната доказателствена сила следва да
се преценява съобразно правилата, установени в ГПК. Частният документ е
документ, който материализира изявления на лице/лица/, което не е орган на
държавната власт и чиито изявления не са направени в качеството на държавен
орган или при изпълнение на възложена му държавна функция. В този смисъл
процесното CМR следва да бъде преценено с оглед всички останали доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, още повече, че с тях жалбоподателят
удостоверява изгодни за себе си факти.
Ето защо по отношение на процесното CМR е необходимо да
бъде съобразено и следното.
Представената международна товарителница/CМR/ - трети
екземпляр, предназначен за превозвача е с посочен изпращач „САЛМА 1“ЕООД и
получател IМРОRТ ЕХРОRТ МIКЕ, място на товарене на стоките - Пловдив България,
място на разтоварване на стоките Кипър, вид на стоките - алуминиево фолио и
картон. Поставен е печат на изпращач „САЛМА 1“ЕООД. За превозвач има
поставен печат и подпис на „Р-80 ТРАНСПОРТ“ЕООД с ЕИК *********, село Ягодово и
рег. № на МПС ***/***. Положен е печат на получателя. Липсват подписи в
кл.22/изпращач/ и в кл.24/получател/. Поставен е подпис и печат в
кл.23/превозвач/ с изписани рег.№ на товарния състав/л.178-179/.
От събраните в хода на ревизията доказателства се
установява, че посоченото МПС е собственост на соченото за превозвач дружество
„Р-80 ТРАНСПОРТ“ЕООД. От представеното CМR обаче не могат да се установят нито
мястото, нито лицата фактически участвали в предаването, съответно приемането
на процесните стоки, поради липса на подписи, имена, длъжностно качество или
каквито и да било други идентификационни данни. Както правилно са констатирали
органите по приходите, в същата са поставени единствено печати в
кл.22/изпращач/, кл.23/превозвач/, кл.24/получател/, но липсват подписи в кл.22
и кл.24, т.е. за изпращач и получател, поради което и обсъжданото CМR няма как
да породи предвидените в чл.45 ППЗДДС правни последици за жалбоподателя.
До извод в обратната насока не водят и представените
потвърждение и товарителница за комбиниран транспорт от пристанище до
пристанище с лого Salamis Shipping Services Ltd. Това е така, защото,
действително, при липса на валиден документ, удостоверяващ превоза на стоката,
какъвто е настоящият случай, вътреобщностната доставка може да бъде доказана с
писмено потвърждение от получателя, но само в случаите, когато транспортът е
извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя, а по делото,
както вече бе казано, не е спорно, че транспортът е осъществен за сметка на
доставчика, доколкото са представени и доказателства в тази насока. Казано с
други думи, в случаи от категорията на процесния/когато транспортът е извършен
от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика/, потвърждението не е
сред документите, доказващи ВОД по чл.45 ППЗДДС.
Независимо от изложеното, следва да се констатира и че
представеното потвърждение не удостоверява получаването на стоките по
процесните фактури, доколкото в него се потвърждава получаването на стока – полипропилен
18 600 кг, при положение, че стоките по процесните фактури са алуминиево
фолио и картон. Освен това по делото не се твърди и не се установява,
управителят на дружеството-жалбоподател да е придружавал стоката при транспорта
и в Гърция, за да може лично да предаде същата на представителя на получателя,
което налага да се приеме, че във въпросното потвърждение не е посочено името
на лицето, фактически предало стоките на получателя.
Все в тази насока и следва да се посочи, че
товарителницата за комбиниран транспорт от пристанище до пристанище с лого
Salamis Shipping Services Ltd., не съдържа никакви данни за тръгване от и
пристигане на конкретно пристанище, а освен това в нея като стоки са вписани
алуминиево фолио и картон, каквито не се потвърждава да са получени от дружеството-получател,
доколкото, както вече се установи по-горе, последното удостоверява получаване
на полипропилен. Това изключва възможността товарителницата за комбиниран
транспорт да бъде обвързана с процесните фактури и издаденото към тях CMR,
което CMR по аргумент от чл.2 от Конвенцията, съгласно който, когато
натовареното превозно средство се превозва по море, железница, вътрешен воден
път или по въздуха, за част от маршрута, без претоварване, тази конвенция се
прилага за целия превоз, освен в случай на приложение на разпоредбите на чл.14,
следва да придружава стоката по време на целия и транспорт до мястото на
нейното разтоварване, така, както е вписано в него/в процесното CMR/.
И не на последно място, в противоречие със съдържанието
на коментираната товарителница за комбиниран транспорт се констатира и да е
представеното потвърждение, според което стоката е предадена на получателя на
19.12.2018г. в Гърция, Порт Лаврио.
При тези взаимно противоречиви документи, представени от
страна на дружеството-жалбоподател, обосновано в хода на ревизията е извършена
насрещна проверка на превозвача „Р-80 ТРАНСПОРТ“ЕООД. Както вече се посочи и
по-горе, от последното са представени фактура №**********/ 07.02.2019г./л.218/
с дневен отчет от ФУ за 07.02.2019г./л.215/, лиценз за извършване на
международен транспорт/л.216/, свидетелства за регистрация част I на МПС с
рег.№ ***/л.220/ и ***/л.219/, товарителница /л.217/, трудов договор на водача
на МПС/л.221/ и счетоводни разпечатки/л.222 и сл./. А според дадените обяснения/л.214/,
в дружеството се работи по устни заявки, не се изчисляват разходи за всеки
курс, не се изготвят пътни листове, а дигитални карти. Посочва се също така и
че стоката е натоварена от България и е разтоварена в Кипър, както и че всичко
е описано в CMR, а транспортът е извършен от Г.Ц.И.. Разпитан като свидетел
обаче в настоящото съдебно производство, последният заявява, че е разтоварил
стоката в склад на пристанище в Гърция, а не в Кипър, освен това и не твърди да
е пътувал с ферибот, каквито данни се съдържат в товарителницата за комбиниран
транспорт от пристанище до пристанище с лого Salamis Shipping Services Ltd.
/л.180/ и доколкото си спомня, е превозвал полипропилени, каквито се установи,
че не са процесните стоки, а алуминиево фолио и картон.
Очевидно при тези данни е, че от представените от
жалбоподателя и неговия превозвач документи/фактура №********** от
07.02.2019г., в която като предмет е посочено единствено „Извършен транспортна
услуга *** /***“ с никаква друга конкретизация относно маршрут на извършения
транспорт и международна товарителница/CMR/, в която липсват положени подписи
за изпращач и получател/, без да са представени пътни листове и информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача, заповеди за
командировки, документи за изплатени командировъчни или други документи,
удостоверяващи по несъмнен начин извършения международен транспорт, не е
възможно да се направи несъмнен извод, че на 19.12. 2018г. е извършен транспорт
на процесната стока с влекач и ремарке с рег.№ ***/***, нито е възможно да се
установи къде е транспортирана стока – до Гърция или до Кипър, респ. къде е
била разтоварена, а още по-малко кои са лицата които са я предали съответно
приели. Следва да се посочи, че съгласно чл.78 ал.2 от Закона за автомобилните
превози/ЗАП/ не е задължително оборудването с тахографи на превозните средства,
посочени в чл.13, параграф 1, букви „б“, „в“, „г“, изречение първо, букви „й“,
„м“ и „о“ от Регламент 561/2006, при извършване на превози на територията на
Република България. Това означава, по аргумент на противното, че във всички
останали случай, оборудването с тахографи на превозните средства е
задължително. Ето защо непредставянето от страна на превозвача на информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача, а и изобщо
на каквито и да било други транспортни документи, води до извода, че „Р-80
ТРАНСПОРТ“ЕООД не е извършило международен превоз на процесните стоки, респ.
стоките не са напускали територията на страната. Все в тази насока, следва да
се посочи, че според чл.91в ЗАП, превозвачите, ръководителите на предприятия и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват
най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2.
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача; 3. пътните листове. Цитираният в чл.91в от закона едногодишен срок не е
бил изтекъл към датата на връчване на ИПДПОЗЛ
№Р-16001619185932-040-001/04.11.2019г., нито към датата на изпращане на
отговора, което е било сторено на 28.11.2019г./л.214/. Както вече се посочи и
по-горе, яснота относно транспорта на процесните стоки не се внася и от
показанията на разпитания по делото свидетел - шофьорът на превозното средство
- Г.Ц.И..
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
обосноват крайния извод, че жалбоподателят не е извършил вътреобщностни
доставки на стоките по процесните фактури. При това положение обосновано е
прието от органите по приходите, че стоките са реализирани на територията на
страната, съответно неправилно от страна на дружеството е приложена нулева
ставка и на основание чл.66 ал.1, т.1 ЗДДС доставките по процесните фактури са
обложени със ставка 20%, в резултат на което допълнително е начислен ДДС в
горепосочения размер по реда на чл.67 ал.1 ЗДДС.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав
констатира, че размерът на данъчната основа за облагане, респективно размерът
на допълнително начисления ДДС са незаконосъобразно определени. Това е така,
защото при определяне на размера на данъка, ревизиращите органи не са
съобразили разпоредбата на чл.67 ал.2 ЗДДС, съгласно която, когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно,
приема се, че той е включен в договорената цена. Нито в РД, нито в РА е
посочено да е изследвано това обстоятелство, няма обаче данни при процесните
доставки дружеството-жалбоподател да е договаряло нещо различно, поради което и
следва да се приеме, че ДДС е включен в продажната цена. При това положение е
следвало не да се начислява данък в размер на 20 % върху цялата стойност на
облагаемите доставки, които са в размер на 54 763,24 лв. по фактура
№**********/15.11.2018г./54 763,24 лв. х 20% = 10 952,65 лв. ДДС/ и
70 296,44 лв. по фактура №**********/18.12.2018г./70 296,44 лв. х 20% =
14 059,29 лв. ДДС/, а съгласно цитираната разпоредба на закона е трябвало
да се приеме, че ДДС е включен в посочената стойност. Или, използвайки
формулата, залегнала в чл.53 ал.2 ППЗДДС, следва да бъде начислен ДДС, както
следва: за данъчен период м.11.2018г. [(54 763,24х20):(100+20)] =
9 127,21 лв. и за данъчен период м.12.2018г. [(70 296,44х20):(100+20)]
= 11 716,07 лв./в този смисъл Решение №1437 от 3.02.2014г. на ВАС по адм.
д. №5502/2013г., VIII о., Решение №14131 от 26.11.2014г. на ВАС по адм. д. №
9834/2014г., I о. и др./.
Съответно, изчислени посредством общодостъпния в интернет
страницата на НАП лихвен калкулатор, прилежащите лихви са в размер на
1 110,57 лв. за данъчен период м.11.2018г. и в размер на 1 324,67 лв.
за данъчен период м.12.2018г., а не както са изчислени от ревизиращите органи в
размер съответно на 1 332,68 лв. и 1 589,61 лв./или общо в размер на
2 922,29 лв./. Това налага
изменение на оспорения РА като допълнително начисленият ДДС в общ размер на
25 011,94 лв., ведно със законната лихва в размер на 2 922,29 лв. бъдат
намалени на 20 843,28 лв., а законните лихви върху тази разлика в размер
на 2 435,24 лв.
С оглед констатираната частична незаконосъобразност на
оспорения РА и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото,
съдът намира, че такива им се дължат, съобразно уважената, респ. отхвърлената
част на жалбата. Жалбоподателят се констатира да е сторил разноски в размер на
90 лева – възнаграждение за свидетел и ДТ. На ответника се дължат разноски в
размер на 1 368,03 лв. по осъществената защита от юрисконсулт, който
размер се определя на база правилото на чл.8 ал.1, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така, съобразно уважената, респ. отхвърлената част на
жалбата, за жалбоподателя дължимите разноските се констатираха в размер на
15,00 лева, а за ответника – 1 140,02 лева. Или по компенсация на
ответника се дължат разноски от страна на жалбоподателя в размер на 1125,02
лева.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт
№Р-16001619005931-091-001/25.02.2020г., издаден от В.П.А. на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по
приходите - Ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с
Решение №520/22.10.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „САЛМА 1“ЕООД със
седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“***“№2, ет.4, ап.4 допълнително
е начислен ДДС в размер на 25 011,94 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
2 922,29 лв., като НАМАЛЯВА данъка
от 25 011,94 лева на 20 843,28
лева, а законните лихви върху тази разлика от 2 922,29 лева на 2 435,24 лева.
ОСЪЖДА „САЛМА 1“ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.“***“№2, ет.4, ап.4 да заплати на Национална агенция
за приходите с адрес гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“№52, сумата от
1 125,02 /хиляда сто двадесет и пет лева и две стотинки/, разноски по
делото по съразмерност и компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: