РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Свиленград, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200083 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Д. Я. Г. с ЕГН **************** от село
***************************, със съдебен адрес: град Харманли, пл.
„Възраждане” № 13, област Хасково, чрез адвокат Г. М., се оспорва
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6755454 на ОДМВР - Хасково, с който на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 600
лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно, необосновано
и неправилно издаване на ЕФ – издаден бил извън сроковете по ЗАНН, от
некомпетентен орган, нарушението не било констатирано по предвидения за
това ред, техническото средство не отговаряло на законовите изисквания, не
били посочени пътния знак и отчетения толеранс при определяне на
наказуемия размер на скоростта, наказанието било погасено по давност.
1
Оспорва се ЕФ и обстоятелствата, изложени в него. Претендират се разноски
по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
(ЗА).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г., не се явява и не
се представлява. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 10.06.2022 година в 16.24 часа в град ******************, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а,
представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните
превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации
ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока към град
Любимец, област Хасково, МПС марка „Мерцедес”, модел Е 270 ЦДИ с
държавен регистрационен номер **************, със скорост 100 км/ч, при
разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 50
км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията
от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 6009718 на
името на Г. И. М. в качеството му на собственик на превозното средство,
видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието,
като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП му е даден 14-дневен срок, считано от
14.11.2022 година, да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация
с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството
му за управление на МПС. В указания срок, Г. И. М. представя в РУ –
2
Харманли към ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и сочи като
лице, на когото е предоставил процесното МПС - жалбоподателя Г. и
представя необходимите документи в тази връзка. Издаденият спрямо М. ЕФ
е анулиран, поради което и не фигурира в Справката на водача М..
На жалбоподателя Г. в качеството му на лице, на което е предоставено
превозното средство съгласно представената от М. Декларация по чл. 188 от
ЗДвП, е издаден процесният ЕФ, който е изготвен по образец съгласно
Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните
работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1
от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ са отразени данни за
установената скорост и превишението й, респ. разрешената, като е приета и
съответно вписана правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 600 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 19.12.2022
година (, видно от Справката за нарушител, отметката, направена в
приложения към Жалбата ЕФ и Справката относно статуса на ЕФ)
(възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се
противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата. В указания срок,
жалбоподателят не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 10.06.2022 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. В
Протокола за налични имената, длъжността и подписът на проверилия го
Началник на структурното звено. От съдържанието на Протокола се
установяват данни за датата на използването на АТСС – 10.06.2022 година и
времето (13.45 часа до 17.00 часа) и точното местонахождение на мястото за
контрол, където е използвана системата – в град Свиленград, на улица
***************, област Хасково, за общото ограничение на скоростта - 50
3
км/ч разрешена скорост в населено място, режима на измерване -
стационарен, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направен запис от
системата, като e налична една снимка за конкретния клип, на която е виден
автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен
регистрационен номер Х 64 56 КТ в процес на приближаване към
преносимата система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 103
км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от
50 км/ч.
От представения Протокол № 93-СГ-ИСИС/26.11.2021 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения
на ЗДвП, както и му е налагана принудителна административна мярка.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира писмените доказателства, приложени в
Административнонаказателната преписка (АНП), ведно с представените
допълнително такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от
ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от
страните в процеса (с изключение на ЕФ, чиято доказателствена сила не се
4
опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване
от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно), като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя Г., с оглед установения факт
на управление на МПС, което ползва, със скорост над разрешената, въведена
с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд -
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
5
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на
намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в
сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха
недостатъци на акта, водещи до незаконосъобразност.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Д. Г. е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 5, вр.чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание
издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение,
съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС
(в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на
ЗАНН). ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй
като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия
административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради
което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка
за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за
ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен
6
акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това
материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в
обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената -
максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и
конкретното й превишение, Съдът приема, че се покриват основните
съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал.
1, т. 5, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в отговорност
на жалбоподателя. По този начин Съдът приема, че описанието на
нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което
е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е.
самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната
му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за
наказаното лице за да разбере в цялост извършеното административно
нарушение и да организира адекватно защитата си. Ето защо наведеното от
адвокат М. възражение в Жалбата относно липса на реквизити е
неоснователно, като следва да се посочи, че в конкретния случай е нарушено
общото ограничение на скоростта, валидно за населено място, поради което
няма как да е посочен пътен знак, въвеждащ това ограничение, както се сочи
в Жалбата.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на
ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на МВР по
силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Ето защо наведеното
в Жалбата възражение, касаещо некомпетентността на органа, издал ЕФ, е
неоснователно. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след
задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
7
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедури (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на
Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС,
настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не
намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че
към датата на връчване на ЕФ не е изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия
давностен срок - една година от извършване на нарушението, според неговия
вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга
давност). С оглед изложеното наведените в тази насока възражения в
Жалбата, касаещи издаване на ЕФ извън сроковете по ЗАНН и погасяване по
давност на наказанието, са неоснователни.
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
93-СГ-ИСИС от 26.11.2021 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът приема, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както се установява от приетите доказателства (ето защо
Съдът не кредитира наведеното в Жалбата възражение относно техническата
изправност на техническото средство, наведено от адвокат М.). Т.е.
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС,
използвано за измерване на скоростта. В този смисъл няма нарушение на
нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно
избора на място за контрол с АТСС, но в случая това е ирелевантно, тъй като
мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не представлява
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен
начин е установено нарушението. Т.е. липсата на доказателства относно
8
критериите за избирането на място за контрол с АТСС не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не засяга пряко
процедурата по установяване и заснемане на нарушението, както и не
обуславя извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ. В този смисъл е и
Решение № 604 от 12.10.2020 година по КАНД № 559/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка Желева, където
е посочено, че производството по ангажиране на отговорността на водачите
на МПС чрез ЕФ е административнонаказателно. В него се събират
доказателства, които обосновават извършването или неизвършването на
административно нарушение. След като констатира такова нарушение, АНО е
длъжен да събере доказателства, с които се доказват всички елементи от
състава на нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС, не е
сред тези елементи.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесният ЕФ не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
От обективна страна с оглед разпечатаните показания на техническото
средство, приложения снимков материал (надлежно и годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес), Съдът
9
приема, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер
на автомобила, посоката и скоростта на движението му, както и мястото на
нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от
съдържанието на Протокола за използване на АТСС и разпечатка от
системата с регистрирани нарушения, Съдът приема, че доказват обективните
признаци на нарушението - скоростта на движението на автомобила и
превишението на максимално разрешената скорост в пътния участък. Видно
от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, в него
изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е в
следствие на факта, че мястото на нарушението е в населено място. При така
попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин се потвърждава и
визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС по смисъла на § 6, т. 65, б.
„б” от ДР на ЗДвП законосъобразно е приведено в работен режим на
твърдяното място и време, технически изправно е, поради което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред. Въз
основа на същите, Съдът приема за установено, че на 10.06.2022 година в град
Свиленград, на улица „Асен Златаров” до дом № 14, област Хасково,
посоченото от собственика на процесното МПС - Г. И. М. (собствеността на
автомобила се доказа от Справката в централната база на КАТ, приложена в
кориците на делото), лице – Д. Я. Г., е управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел Е 270 ЦДИ с държавен регистрационен номер
************ със скорост 100 км/ч, при ограничение на скоростта,
регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ забрана за движение със
скорост, по-висока от 50 км/ч. Несъобразяването на скоростта на движение с
разрешената за съответния пътен участък, са фактите, изпълващи хипотезата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основание за прилагане на санкцията на чл. 182, ал.
1, т. 5 от същия закон, съобразно констатираното превишение от 50 км/ч, над
разрешената – 50 км/ч спрямо установената на движението на МПС - 100
км/ч, след приспадане на допустимата грешка +/- 3 км/ч, отразена и видно от
Протокола за проверка на системата за видеоконтрол. По делото липсват
доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за
което е издаден процесният ЕФ.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
10
извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 103 км/ч с 3%
до приетата за установена скорост от 100 км/ч е в интерес на жалбоподателя
Д. Г., тъй като изключва неблагоприятни за него последици от допустима
грешка на измерване с техническото средство № 120с52а (радар). Освен това
така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в
съответствие с основния принцип в административнонаказателното право
наказание да се налага само тогава, когато нарушението е установено по
несъмнен начин. В процесния случай обсъждането редуциране не води до
промяна на правната квалификация на нарушението.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото е
посочено коректно с текстово описание и координатите, индивидуализиращи
точно определено място на извършване. От приложените доказателства, както
и от изготвения от полицейските служители Протокол, също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение, а така също датата и точния час, регистрационният номер на
автомобила, и останалите реквизити на акта; налице е и пълно описание на
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на преносимо
АТСС) се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при
контрол във време на движение с преносимо АТСС се отбелязва началото и
края на контролирания участък. Такъв Протокол по делото е представен,
както вече бе посочено. В действителност в същият липсва отбелязване на
началото и края на контролирания участък, но горното изискване Наредбата
въвежда единствено при контрол във време на движение, какъвто не е
настоящият случай. По делото има събрани достатъчно доказателства, от
които може да се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на
ЗДвП и на посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на
скоростта - преносима камера за контрол на скоростта ARH CAM S 1 №
120с52а.
Налице е дублиране на републиканската пътна мрежа (първокласен път
№ 8) и общинската такава (улица „Асен Златаров”), но следва да се прилагат
правилата и нормите, касаещи населено място, тъй като републиканската
пътна мрежа минава през урбанизираната територия. Отделно от това чл. 1,
ал. 2 от ЗДвП посочва, че целта на този закон е да се опазват животът и
11
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица и т.н. и тази цел ще бъде изпълнена най-пълноценно ако се спазват
нормите за по-ниска скорост, предвидени в ЗДвП, тъй като мястото на
контрол е в чертите на града, където участници в движението са и малки
деца, които са невнимателни, а понякога и без придружаващ ги възрастен и
възрастни хора, затруднени в придвижването си, което налага скоростта в
този участък (в чертите на града) да бъде по-ниска (50 км/ч) в сравнение с
тази в извън населено място (90 км/ч). Това е логиката на закона, тъй като
само така ще бъдат изпълнени целите му, посочени в същия. В аналогичен
смисъл е и Решение № 316 от 21.01.2022 година по КАНД № 1074/2021
година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костава, където е посочено, че улица „Асен Златаров” в
действителност попада и е част от републикански път I-8 от републиканската
пътна мрежа на България, който започва от границата с Република Сърбия,
преминава през град Свиленград и приключва до ГКПП Капитан Андреево –
Капъкуле, но същевременно е и част от населено място по отношение, на
което са приложими правилата за ограничение на скоростта, разписани в
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Разликата във фона на снимките на изображението на автомобила и на
използваното устройство, не водят до извод, че автомобилът е заснет на друго
място и по друго време, различно от установеното в Протокола за използване
на АТСС, тъй като снимките са направени от различно положение на
изобразявания в перспектива предмет, както и се установява силно умаляване
на отдалечените части. От друга страна от попълнените в Протокола за
използване на АТСС данни по несъмнен начин се потвърждават данните за
място за контрол, посока на движение на контролираните МПС, при което в
това отношение не се констатират непълноти в съдържанието на Протокола.
По делото е представено статично изображение, на което освен автомобилът
и неговият регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати,
датата и часът на заснемане, заснетата скорост, както и е посочен
идентифициращ номер за използваното АТСС, който съвпада с посочения в
Протокола. Няма разминавания и в отбелязаната измерена скорост,
ограничение и превишение на скоростта, доколкото е отчетен и толеранс от 3
км/ч в полза на жалбоподателя, както няма разминаване и при посоката на
12
движение. В този смисъл е и Решение от 29.01.2021 година по КАНД №
1130/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Павлина Господинова.
Освен това следва да се отбележи, че при използването на АТСС,
контролният орган няма възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с преносимо
АТСС. Измерването и регистрирането на скоростта, както и записът на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично. В този
смисъл координатите на мястото, където е измерена, регистрирана и записана
скоростта на движение на МПС не се вписват, а се отпечатват автоматично с
отпечатването на снимковия материал. В този смисъл е Решение № 198 от
29.09.2021 година по КАНД № 538/2021 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
Видно от снимковия материал, който Съдът приема за надлежно
доказателство, става ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл.
150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът
по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от АНП по
делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец –
Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Приложена е и снимка
на разположението на уреда, с който се извършва заснемането. Но дори и при
липса на подобна снимка, Съдът би възприел тази липса като несъществен и
неоказващ влияние върху констатациите, направени с контролния уред,
пропуск. Липсата на снимка на разположението на уреда за контрол на
скоростта не накърнява правото на защита на санкционираното лице. По
делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи
обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година при използването на АТСС за контрол на скоростта
- преносима камера за контрол на скоростта ARH CAM S 1 № 120с52а. Ето
защо Съдът приема, че направеното от адвокат Г. М. в Жалбата му,
възражение, касаещо констатиране на нарушението не по предвидения за това
ред, е неоснователно.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
13
конкретика преносимото такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая правилно е издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден,
когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно (преносимо) АТСС,
при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година, какъвто е и настоящият случай.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят Г. е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП ограничение е предприел управление на автомобила без да
съобрази скоростта си на движение с изискванията на тази разпоредба.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е
приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, според която този, на когото
е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение.
В конкретния случай скоростта е превишена с 50 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението е
приложима санкцията по т. 5 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
14
наказание – „Глоба” от 600 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не разкрива пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се
цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
Според Съда, процесното нарушение, по начин на извършване, време, място и
фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с
незначителна обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което липсват каквито и да
е основания за квалифицирането му като „маловажен случай” по смисъла на
чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Липсата на изявление в ЕФ относно
наличието или не на основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН не
съставлява процесуално нарушение, като отново следва да се посочи, че
съдържанието на ЕФ е лимитативно уредено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради
което правилата на ЗАНН относно съдържанието на НП са неотносими, респ.
наказващият орган няма задължението да изложи мотиви относно
приложението на т.нар. „маловажен случай” по ЗАНН (в този смисъл е и
Решение от 29.12.2020 година по КАНД № 965/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Антоанета Митрушева).
В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на ЕФ. Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за
нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
15
При този изход на делото не се дължат разноски на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от
ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 6755454 на ОДМВР – Хасково, с който
на Д. Я. Г. с ЕГН **************** от село **********************, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 600 лв. на основание
чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат Г. М., за присъждане на разноски по делото под
формата на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16