Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             № 424

 

                                      гр. Русе,  08.11.2019г.

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на 17 септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                        АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА                                               и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева                                                           в.  гр. дело №401 по описа         за 2019год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

                   В.Н. *** е обжалвал решението на Плевенския районен съд по гр.д.№2859/2017г., с което е уважен предявения против него и дъщеря му Д.В. иск по чл.135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на сключения с нот.акт №2, т.ІІ, рег.№2605, д.№184/2015г. на нотариуса И.И. с рег. №007 договор за дарение на недвижим имот до размер на ½ от имота, и върху него са възложени направените по делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен и да му се присъдят разноските по делото.

                   ЧСИ Ц.Н. оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава и да му се присъдят направените по делото разноски.

                   Ответницата Д.В. Н. счита въззивната жалба за основателна и моли тя да се уважи.

                   Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

                   Районният съд е уважил предявения против жалбоподателя Павлов иск и е прогласил за относително недействителен сключения между него и ответницата Н. договор за дарение на недвижим имот с нот.акт №2, т.ІІ, рег.№2605, д.№184/2015г. на нотариуса И.И. с рег. №007  до размер на ½ ид.ч. от имота, предмет на сделката, тъй като е приел, че същата уврежда ищеца-кредитор. Районният съд е постановил обжалваното решение при правилно изяснена фактическа обстановка, а направените от него изводи досежно основателността на предявения иск съответстват на материалния закон и процесуалните правила. Въззивният съд изцяло възприема изводите и констатациите на районния съд по въпроса за основателността на предявения иск, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

                   По делото не е спорно, че жалбоподателят и ответницата Д. Н. са баща и дъщеря. От приложения нот.акт №2, т.ІІ, рег.№2605, д.№184/2015г. на нотариуса И.И. с рег. №007 по описа на НК е видно, че на 03.07.2015г. жалбоподателят и съпругата му  Д. И. Н. са подарили  на ответницата Д.В. Н. – тяхна дъщеря собственият си недвижим имот придобит по време на брака ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.668.104.9.1  с адрес на имота гр.П. ***, който самостоятелен обект попада в сграда |№ 9 ,разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.668.104, с предназначение – гараж, брой на нива на обекта – едно ,с площ 16,24 кв.м. От приложеното гр.д. № 288/2013г. по описа на Свищовския районен съд е видно , че с влязлото в сила протоколно определение от 07.10.2013г.  е прекратено производството по делото и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца ЧСИ Ц.Н. сумата 200 лв. разноски по делото. По молба на ЧСИ съдията е постановил разпореждане от 12.12.2013г. за издаване на изпълнителен лист за присъдената сума, което обстоятелство е отбелязано по делото. Жалбоподателят е обжалвам разпореждането  за издаване на изпълнителен лист пред Великотърновският окръжен съд, който с определение 315/29.06.2017г. по в.гр.д. № 480/2017г.  е потвърдил разпореждането. Въз основа на молба  на ЧСИ Цв.Н. рег. № 03562/18.11.2016г.  по описа на ЧСИ П.П. с район на действие ОС-Плевен е образувано изп.д. №  982/2016г.  за събиране на присъдената сума. По изпълнителното дело няма данни вземането на ЧСИ да е удовлетворено.

                   При така изяснената фактическа обстановка правилно районният съд е квалифицирал предявеният иск като такъв по чл.135 ЗЗД и го е уважил като основателен. Ищецът ЧСИ-Цв.Н. е кредитор на жалбоподателя , тъй като има неудовлетворено парично вземане присъдено с влязъл в сила съдебен акт. Това вземане не е погасено по давност   тъй като се касае  до установено със съдебно решение вземане, което съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД се погасява с 5 годишна давност. Договорът за дарение представлява акт на разпореждане , с който длъжникът се е разпоредил с принадлежащо му имущество , следствие на което общото имущество , което  служи за обезпечение на кредиторите му  е намаляло. Налице е сделка която уврежда кредитора предвид безвъзмездния характер на разпореждането , което обстоятелство съставлява основание  кредиторът да поиска от съда тази сделка да бъде обявена за недействителна спрямо него. Налице е акт на дарение , който е безвъзъмездна сделка, в който случай и по арагумент от чл.135 ЗЗД не е необходимо приобретателят да знае за увреждането. За това възражението на приобретателката , че при сключване на сделката не е знаела за съществуването на дълг в полза на ищеца е правно ирелевантно.   Това обстоятелство не може да обоснове друг изход на спора, тъй като законът презюмира знанието за увреждане в случаите на разпореждания със сделки между роднини по права линия , каквито са дарителя и надарената. Законодателят се дезинтересира от размера на вземането на кредитора , тъй като  съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори , които имат еднакво право да се удовлетворят от него. На това основание  ищецът е разполагал с правото да предяви Павловия иск , и чрез него да обезпечи удовлетворяване на вземането си. В настоящото производство съдът не може да обсъжда доводите на жалбоподателя свързани с  евентуалната недължимост на кредиторовото вземане , тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на изпълнение  и неговата правилност е можела да бъде проверявана в производство по обжалването му , от каквато възможност жалбоподателят се е възползвал. По делото са доказани всички елементи от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД , поради което правилно районният съд го е уважил, като е признал за недействителна по отношение на ищеца процесната сделка ,като увреждаща го  до размера на правата на жалбоподателя в дарения имот. Обжалваното решение като правилно следва да се уважи, като в тежест на жалбоподателя останат  направените от него разноски за въззивното производство. Разноски   в полза на  въззиваемия не се следват, тъй като няма представени доказателства такива да са направени във въззивното производство.

                   По изложените съображения  Окръжният съд

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение № 218/15.02.2018г. на Плевенския районен съд  по гр.д. № 2859/2017г.

                   РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                  

                                                         

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: