Решение по дело №4060/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1299
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20191100504060
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 18.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV а въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                               мл. съдия И. КИРИМОВ

 

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов в.гр.дело № 4060 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 511760 от 20.10.2018 г. постановено по гр. д. № 67312/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав, ответникът – П.на Р.И.е осъдено да заплати на ищеца И.Ц.Г., ЕГН **********, сумата 1605 щатски долара, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. май 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба 24.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, мораторна лихва върху главницата от 1605 щатски долара, за 01.06.2016 г. – 23.11.2016 г., в размер на 78,47 щатски долара; сумата от 1094,31 щатски долара, представляваща неплатено трудово възнаграждение за работните дни от 01.06.2016 г. до 21.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 24.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, мораторна лихва върху главницата от 1094,31 щатски долара, за периода 22.06.2016 г. – 23.11.2016 г., в размер на 47,12 щатски долара; на основание чл. 224, ал. 1 от КТ сумата от 1605 щатски долара, представляваща неплатено обезщетение  за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 24.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, мораторна лихва върху главницата от 1605 щатски долара, за периода 22.06.2016 г. – 23.11.2016 г., в размер на 69.10 щатски долара; на основание чл. 221, ал. 1 от КТ сумата от 1605 щатски долара, представляваща неплатено обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 24.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, мораторна лихва върху главницата от 1605 щатски долара, за периода 22.06.2016 г. – 23.11.2016 г., в размер на 69.10 щатски долара. С решението на основание чл. 78 всички разноски в производството за възложени в тежест на ответника П.на Република Ирак.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът П.на Р.И.е подало въззивна жалба, чрез адв. О.М., с която обжалва първоинстанционното решение в цялост. По делото е постъпила молба към въззивна жалба с вх. № 5017726/04.02.2019 г. /извън срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК/

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца И.Ц.Г., чрез процесуалния му представител адв. Р.Ш., с развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Както това е разяснено с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на фактическите констатации и правилността на правните изводи само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното искане, освен когато се касае до приложението на императивна материално-правна норма или до хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.      

Видно от депозираната бланкетна жалба, в срока за обжалване на първоинстанционното решение ищецът не е изложил пороците на постановения съдебен акт, като е посочил единствено, че същият е неправилен, незаконосъобразен и неоснователен, без никакво изложение на доводи в тази насока.

 Съдът не е длъжен да указва на ищцовата страна да стори това, затова, защото законът не го изисква, аргумент от разпоредбата на чл. 262, ал. 1 ГПК, поради което не съществува и законово положение в ГПК въззивната жалба, като изцяло бланкетна, да е следвало да бъде оставена без движение до отстраняване на пороците в нея.

 С изтичане на срока за обжалване, се е преклудирала възможността да се сочат пороците на решението, затова дори да постъпят "допълнения" към жалбата – в устен или писмен вид, съдът не следва да обсъжда подобни, като несвоевременно постъпили, поради което не следва да бъдат разглеждани оплакванията изложени в „молба“ към въззивната жалба от 04.02.2019 г., доколкото срокът по чл. 259, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 30.11.2019 г.. Изводът на съда не се променя и от обстоятелството, че соченото „допълнение“ е депозирано, в предоставен на въззивника срок за отстраняване на нередовности на въззивната жалба, изразяващи се в незаплатена държавна такса, доколкото жалбоподателят след срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК не може да допълва въззивната си жалба с нови доводи, обуславящи неправилност на решението, когато те не са свързани с прилагането на императивни материалноправни норми.

Доколкото въззивникът ищец иска отмяна на решението бланкетно, то въззивната проверка следва да се ограничи до посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо.

 При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми. По останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, доколкото във въззивната жалба липсват каквито и да било доводи за неправилност на първоинтанционния съдебен акт.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение.

 При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство, за което по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., за което е посочено, че същото е изплатено в брой. Съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, това отбелязване за направено плащане в брой има характер на разписка и е достатъчно, за да се приеме, че посоченото в него възнаграждение действително е било заплатено. Следователно ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца И.Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 600 лв.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 511760 от 20.10.2018 г., постановено по гр.д. № 67312/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав.

ОСЪЖДА П.на Р.И., с адрес: гр. София, ул. „****, да заплати на И.Ц.Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 6000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                 2.