ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 549
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501616 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД против
разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 260104/22.04.2021г. по ч.гр.д.№ 179/2021г. на РС- гр.Първомай, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК против АНГ. В. АНГ. за сумата от 18,95 лева- мораторна лихва за периода
09.04.2020г.- 23.03.2021г. върху главница от 195,50 лева, претендирана като регресно
вземание на заявителя, в качеството му на поръчител по силата на договор за поръчителство
от 07.11.2014г., по договор за покупко- продажба на мобилен апарат на изплащане, сключен
на 22.01.2019г. от А.А. с „А 1 България“ЕАД. В частната жалба се сочи, че
първоинстанционният съд погрешно е възприел сключеният между длъжника и „А 1
България“ЕАД договор като такъв за лизинг, а като договор за покупко- продажба на
разсрочено плащане, какъвто бил в действителност. По причина на това погрешно била
приложена разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците.
Настоящият състав на ПОС, като се запозна с материалите по делото и с
твърденията на страните, намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 179/2021г. на РС- гр.Първомай е образувано по
заявление по чл.410 от ГПК от „Състейнбъл бизнес солюшънс“АД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против АНГ. В. АНГ. за сумата от
195,50 лева- главница, и 21,56 лева- лихва за забавено плащане за периода 21.02.2020г.-
1
23.03.2021г.. Главницата е претендирана като регресно вземание на заявителя, в качеството
му на поръчител по силата на договор за поръчителство от 07.11.2014г., по договор за
покупко- продажба на мобилен апарат на изплащане, сключен на 22.01.2019г. от А.А. с „А 1
България“ЕАД. В т.12 от заявлението се сочи, че на 07.11.2014г. е сключен договор за
поръчителство, по силата на който „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД се задължило да
поръчителства за задълженията на абонати, сключили с „А 1 България“ЕАД договори за
продажба на изплащане. Купувачът по договора за покупко- продажба на мобилен апарат на
изплащане от 22.01.2019г. А.А. не изпълнил задължението си за заплащане на вноските,
представляващи цена на закупения от него мобилен апарат, поради което цената била
платена от поръчителя на 21.02.2020г..
Пряко основание за претендираните от жалбоподателя вземания е договорът за
поръчителство, макар и длъжникът да не е страна по него. Съгласно чл.143 и чл.146 от ЗЗД,
длъжникът, за който е поръчителствано, дължи възстановяване на платените от поръчителя
суми, ведно със законните лихви от датата на плащането, дори и да не е знаел за даденото
поръчителство. Сключеният между „А 1 България“ЕАД и длъжника договор за продажба на
изплащане не може да бъде приравнен на договор за лизинг, тъй като между страните по
него е постигнато съгласие за прехвърляне на правото на собственост в полза на купувача
преди заплащане на продажната цена и по- конкретно с предаване на вещта. Нито договорът
за покупко- продажба на изплащане, нито договорът за поръчителство, са измежду тези по
чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, в
редакцията му в сила от 09.04.2020г., поради което и начисляването на законни лихви върху
главницата от 195,50 лева за периода след тази дата не е недопустимо. Ето защо,
обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено, като делото се върне на РС-
гр.Първомай за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
и за сумата от 18,95 лева- лихва за забавено плащане за периода 21.02.2020г.- 23.03.2021г..
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 260104/22.04.2021г. по ч.гр.д.№ 179/2021г. на РС-
гр.Първомай, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Състейнбъл бизнес
солюшънс“АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК против АНГ. В. АНГ. за сумата от 18,95 лева- мораторна лихва за периода 09.04.2020г.-
23.03.2021г. върху главница от 195,50 лева, претендирана като регресно вземание на
заявителя, в качеството му на поръчител по силата на договор за поръчителство от
07.11.2014г., по договор за покупко- продажба на мобилен апарат на изплащане, сключен на
2
22.01.2019г. от А.А. с „А 1 България“ЕАД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на заявителя „Състейнбъл бизнес солюшънс“АД против АНГ. В. АНГ. и за сумата от
18,95 лева- мораторна лихва за периода 09.04.2020г.- 23.03.2021г. върху главница от 195,50
лева, претендирана като регресно вземание на заявителя, в качеството му на поръчител по
силата на договор за поръчителство от 07.11.2014г., по договор за покупко- продажба на
мобилен апарат на изплащане, сключен на 22.01.2019г. от А.А. с „А 1 България“ЕАД.
ВРЪЩА делото на РС- гр.Първомай за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение за горепосочената сума в размер от 18,95 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3