№ 2463
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20241110203825 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от А. П. А. чрез адв. Р. срещу заповед за задържане рег. № ***/*** г.,
издадена от полицай /к.о./ в ОСПС-СДВР.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в нея не е
посочено какво разпореждане не е изпълнил. Моли съда да отмени обжалваната заповед.
Пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. В писмен вид излага съображенията
в нея. Моли съда да отмени обжалваната заповед.
Пълномощникът на ответника оспорва жалбата. Счита, че е законосъобразна и моли да бъде
потвърдена. Излага доводи в писмен вид, като сочи, че са посочени фактическите и правните
основания и, че жалбподателят е бил задържан във връзка с данни за извършено
престъпление и издаването на заповедта е било необходимо за защита на обществения
интерес. Позовава се на ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На ***г. в 22:40 ч. полицай /командир на отделение/ в ОСПС-СДВР задържал за срок до 24
часа жалбоподателя, за което издал обжалваната заповед за задържане на основание чл. 72,
1
ал. 1, т. 2 ЗМВР. Като фактическо основание било вписано „Не изпълнява ясно издадено
устно полицейско разпореждане”. Жалбоподателят бил освободен на *** г. в 03:40 ч.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Посочената фактология се установява от наличните по делото заповед /оригинал и
ксерокопия/, протокол за обиск на лице, разписка, декларация, докладна записка и др., които
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по-
подробното му обсъждане е ненужно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Чл. 72 ЗМВР урежда правомощието на полицейските органи да задържат лица при
наличието на изчерпателно изброени хипотези. По своя характер задържането има характер
на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН. За постановяването й
се издава заповед – чл. 74, ал. 1 ЗМВР. Упражняването на това правомощие е в условията на
оперативна самостоятелност, като полицейският орган има възможността да прецени дали
при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не
принудителната административна мярка.
Извършваната от съда проверка при оспорване на такава заповед, обхваща преценката дали
съответният орган е разполагал с материална компетентност и с оперативна
самостоятелност, спазил ли е изискванията за законосъобразност при издаване на заповедта
и нейното съдържание.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл.
57, ал.1 ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са посочени в разпоредбата на чл. 74,
ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;
фактическите и правни основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното
лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от
ЗМВР и правата на задържаното лице.
В случая, в заповедта е вписано като правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 2
ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба. Като фактическо основание е посочено „Не изпълнява ясно издадено устно
полицейско разпореждане”. Така посоченото е крайно недостатъчно и на практика
представлява липса на факти. Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата,
които са го мотивирали да издаде заповедта за задържане. Това означава най–малкото да
посочи какво е разпореждането, което е било издадено и, което се твърди, че
2
жалбоподателят не е изпълнил, кога и къде се е случило това. С оглед вписаното правно
основание - чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР следва да се посочи с какво това неизпълнение пречи на
полицейския орган за изпълни свое задължение и кое е това задължение. Това е нужно, за да
е ясно на адресата на заповедта за кое конкретно свое поведение е задържан.
Вписаното в заповедта не съдържа никаква конкретика и не дава възможност да се разбере
причината за задържането. На задържаното лице се дължи кратко, но съдържателно
информиране за фактите, които са причина за задържането му. В случая това не е направено
и за жалбоподателя е останало неясно, защо спрямо него е била приложена тази
принудителна мярка.
Съгласно Тълкувателно решение /ТР/ № 16/1975г. на ОСГК на Върховния съд неизлагането
на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за
издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ
такъв.
Тази тълкувателно решение, предвид времето си на приемане, не е в съответствие със
съвременното законодателство и практиката на ЕСПЧ, съгласно която при липсата на
конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
Но дори да се приеме, че ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС може да бъде взето предвид, в
случая, няма данни фактическите основания за издаване на заповедта да са посочени на
друго място – например докладна записка на полицейския орган, наложил мярката, в която
да е описано поведението на жалбоподателя, което е послужило като основание за
задържането и от която да е ясно основанието за това. Освен това, ноторно е, че тези
документи не се предявят на задържания и той евентуално би могъл да се запознае с тях в
много по-късен момент и то, ако придобие качеството на обвиняем в наказателно
производство.
При така изложеното фактическо основание, съдът намира, че оспорената заповед е
постановена в нарушение на регламентираните изисквания за съдържанието на акта, тъй
като не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Само формално посочване на
разпоредбата, въз основа на която е задържано лицето не е достатъчно, за да се счита, че е
изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР за посочване на основанието за
задържането.
За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие и за
осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за
задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства. В случая това не е така и
съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № ***/***г., издадена от полицай /к.о./ в
ОСПС-СДВР.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4