№ 213
гр. Варна, 25.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600349 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и се развива по
глава 22-ва от НПК.
Образувано е по частна жалба на защитника на подс. К. Д. Р. срещу
определението на Окръжен съд гр. Добрич по НОХД № 215/21 г.,
постановено в разпоредително заседание от 14.10.2021г., на основание чл.
248, ал. 1, т. 6 от НПК. Защитникът сочи, че след връщането на делото за ново
разглеждане от друг състав на ДОС, подс. Р. няма присъда, производството
ще трае дълго и мярката за неотклонение следва да бъде изменена от
„Задържане под стража“ в „Домашен арест“ с гривна по чл. 62 ал. 6 ат НПК (в
жалбата погрешно е посочен чл. 61 ал. 2 от НПК). Основен аргумент по
жалбата е съдействието, оказано от подсъдимия на разследването.
Разглеждайки кумулативните предпоставки за определяне на мярка
„Задържане под стража“, защитникът счита, че от доказателствата се
установява обосновано предположение за тежкото престъпление в
приложното поле на чл. 63 ал. 2 т. 3 от НПК, за което подсъдимият е
привлечен към наказателна отговорност, но не са налице данни за наличието
на реална опасност подсъдимият да се укрие или извърши престъпление, тъй
като по всякакъв начин съдейства за разкриване на обективната истина и има
адрес в с. Честименско. Защитникът подчертава, че цел на мерките за
неотклонение не е да санкционира предварително подсъдимия и че всяка
друга, предвидена в чл. 58 от НПК мярка за неотклонение би била по-
адекватна, би гарантирала нормалния ход на производството и ще въздейства
възпиращо. Като технически грешки настоящият състав приема посочването в
жалбата на процесуално качество „обвиняем“ и „досъдебното производство“,
1
тъй като безспорно е, че делото е в съдебната фаза и К.Р. има качество
подсъдим.
Придвижването на жалбата и материалите по делото до Апелативен съд
гр. Варна сочи, че съставът на ДОС поддържа изразеното в определението
становище.
Варненският апелативен съд, в настоящия състав, се запозна с
материалите по делото, прецени съображенията в подлежащия на обжалване
пункт на определението и счете частната жалба за допустима, но по същество
неоснователна.
Съставът на ДОС изключително е изложил аргументите си по чл. 248
ал. 1 т. 6 от НПК, за да не уважи молбата за изменение на взетата спрямо
подс. Р. мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съобразена е
тежестта на обвинението и предвидените от закона наказания, попадащи в
обхвата на законовата презумпция по чл. 63 ал. 2 т. 3 от НПК. Съдът не
установил нови обстоятелства, които предопределят изменение на мярката,
независимо от изтеклият от задържането срок от повече от 2 години,
доколкото производството се извършва в разумните срокове по стандартите
на ЕСПЧ. Подчертано е, че периодът на задържане не изключва високата
степен на обществена опасност на деянието и дееца и не е предпоставка за
намаляване охраняването на приоритетния обществен интерес.
При въззивната проверка на определението по отношение на
произнасянето по искането за изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“, взета спрямо подс. Р., съставът счете следното:
Не е оспорвано наличието на обосновано предположение за
подсъдимият да е извършил деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност по чл. 116 ал. 1 т. 3 от НК, наказуемо с наказание лишаване от
свобода за срок от 15 до 20, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.
Тези наказания са обхванати в основанието по чл. 63 ал. 2 т. 3 от НПК, но
съдът следва да съобразява, че законовата презумпция на чл. 63 ал. 2 от НПК
е относима само към първоначалното вземане на мярката за неотклонение
задържане под стража. Към настоящия момент по мярката, взета спрямо
подсъдимия на 02.12.2018г., е бил системно упражняван съдебен контрол,
както в досъдебната, така и в съдебната фаза, поради което действието на
презумпцията е преклудирано.
Жалбоподателят намира, че съдействието от подсъдимия за разкриване
на обективната истина и наличието на адрес в с. Честименско, осуетяват
извод за наличие на реална опасност подсъдимият да се укрие и извърши
престъпление и позволяват спрямо нега да се вземе мярка „домашен арест“ с
електронно наблюдение.
Изложеното не се споделя от настоящата инстанция. Видно от
2
материалите по делото, подсъдимият е работил в Германия, където и към
момента има негови близки. Адресът на който живее, е адресът, на който
според обвинителния акт е било извършено деянието, предшествано от
домашно насилие спрямо свидетелка по делото, и на който живеят още двама
от свидетелите по делото, а на съседен номер на същата улица – още двама
свидетели. Исканата от защитата мярка за неотклонение не може да
превентира риск от предприемане на действия по укриване с напускане
пределите на страната и/или извършване на престъпление. Напротив, мярката
се явява нецелесъобразна по чл. 57 от НПК и не изключва осъществяването
на нерегламентирани контакти и въздействие спрямо участници в
наказателното производство.
На следващо място, когато ЕСПЧ разглежда изтеклата продължителност
на едно, предхождащо постановяване на присъда задържане, за да прецени
дали мярката се е явявала необходима и пропорционална, винаги изследва
естеството на престъпната дейност, фактическата сложност на делото,
степента на засегнатите интереси и данните за личността на дееца. С оглед
посочените критерии съставът установи, че независимо от изтеклия срок от 2
години и 10 месеца, не е намаляла опасността при по-лека мярка за
неотклонение подс. Р. да извърши престъпление. Към изложените вече
конкретни аргументи за недопустим, с оглед обществените и процесуалните
интереси, риск при исканото от защитата връщане на подсъдимия в средата
на неговите родственици и свидетели по делото, следва да се добавят данните
за личността, а именно лице, спрямо което е била упражнена
административнонаказателна санкция за извършено престъпление, спрямо
което е налице неприключило наказателно производство за престъпление по
чл. 354 а от НК, известно и с други криминалистични регистрации. Още по-
специфична е опасността на подсъдимия, разкривана спрямо негови близки,
предвид постановената РС Тервел на 12.11.2014г. заповед за защита от
домашно насилие спрямо бременната му предходна съжителка и семейството
й, сходна по естество с обстоятелствата по повдигнатото му към момента
обвинение.
От друга страна, на 14.10.2021г. е протекло разпоредителното заседание
по производството, започващо за втори път пред първа инстанция и е
декларирано желание на подсъдимия и защитата за възползване на
възможностите за провеждане на съкратено съдебно следствие, което при
всички случаи би обосновало приключване и постановяване на краен съдебен
акт в кратки процесуални срокове.
Изложеното обосновава извод, че разглежданото определение по чл.
248 ал. 1 т. 6 от НПК е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Поради изложеното и на основание чл. 249 ал. 3 и чл. 345 ал.1 от НПК
съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.10.2021г. на Окръжен съд гр. Добрич,
по НОХД № 215/21г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4