МОТИВИ: срещу подсъдимия Д.Й.Р. *** е
предявено обвинение по чл. 196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 29
ал.1 б. „А” и „Б” от НК.
В
проведеното съдебно заседание представителят на РП Габрово поддържа
обвинението.
Разпитан
в хода на ДП, подсъдимият не дава обяснения, не взема становище по вината.
По искане на
подсъдимия Д.Р. и неговия защитник,
делото бе разгледано по реда на глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК - съкратено съдебно следствие, като
съобразно разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК подсъдимия призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласи да не се събират
доказателства относно тези факти.
Въз основа направеното
самопризнание от подсъдимия Д.Р., съпоставено с показанията на свидетелите Л.Д.П.
и Крум Калоянов Томов, заключението на съдебно оценъчната експертиза, както и
останалите писмени материали, съдържащи се в ДП № 164/2020г. по описа на РУ
Габрово, всички приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за
изясняване обстоятелствата по делото, както следва: Протокол за доброволно
предаване – л. 9, разписка за предадени
вещи – л. 11, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, както и приобщена в хода на съдебното следствие актуална
справка за съдимост, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
На 30.03.2020г.
сутринта около 09,30 часа свидетелката Л.Д.П. от с. Седянковци, общ. Габрово
паркирала управлявания от нея лек автомобил, марка „Тойота Старлет” с рег. № ЕВ
0884 АР, червен на цвят, собственост на съпруга й Христо Пенчев, на паркинга
пред магазин „Лидл” на улица „Свищовска” № 68 в гр. Габрово.
Намерението й било
да пазарува и бързо да се прибира в дома си в селото, тъй като със съпруга й
отглеждали животни.
При слизането от
автомобила, в бързината св. П. забравила да заключи предна лява врата на
автомобила / вратата на водача/.
Автомобилът нямал
централно заключване, а се заключвал с конктактния ключ.
В автомобила на
предна дясна седалка и в жабката, свидетелката П. държала следните вещи – 1
брой платнена бежова чанта, тип овчарска торбичка, 7 комплекта марки за уши на
животни, 1 брой рецептурна книжка на името на Л.Д.П., Аналгин – 10 ампули по
500 мг. разтвор 2 мл.; Гентамицин- 10 ампули по 40 мг разтвор 2 мл.; Просталек
– 40 таблетки по 425 мг; Корвитол – 30 таблетки по 50 мг; свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него на името на Илия Христов Пенчев,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него на името на Л.Д.П.,
свидетелства за регистрация част І и ІІ за лек автомобил „Тойота Старлет” с
рег. № ЕВ 0884 АР, документи към Държавен фонд „Земеделие”, Решение на ТЕЛК на
името на Л.Д.П., епикризи от инфекциозно, нервно и вътрешно отделение на МБАЛ-
Габрово и УМБАЛ „Св. Иван Рилски” гр. София на името на Л.Д.П..
По времето, когато
свидетелката П. влязла в магазин „Лидл” да пазарува, на паркинга се появил
подсъдимия Д.Р.. Подсъдимият не работел и нямал редовни парични доходи.
Имал намерение да
провери някои от автомобилите на паркинга зали са с отворени врати и да извърши
кражба на пари и вещи от тях, с които да се разпореди за свои нужди.
За целта
подсъдимият Р. проверил няколко автомобила, като единият от тях на свидетелката
Л. П., при което установил незаключената предна лява врата и проникнал вътре.
Взел платнета
бежова чанта и сложил в нея описаните по-горе вещи, след което напуснал бързо
паркинга и отишъл в близка гориста местност, където проверил вещите и като не
намерил пари, изхвърлил чантата с вещите, след което се прибрал в дома си.
Около 09,45 часа
свидетелката Л. П. излязла от магазина и отишла до паркирания автомобил, като
макар да забелязала, че вратата на водача е леко отворена, не обърнала внимание
и се прибрала в дома си.
Там помагала на
съпруга си за животните и след като отишла за лекарствата на животните в
автомобила, установила липсата на вещите.
Било около 10, 30
часа, когато свидетелката П. се върнала на паркинга пред магазин „Лидл” и попитала ръководството
на магазина има ли камери, след което сигнализирали в РУ Габрово.
При извършените
издирвателни мероприятия е установен подсъдимия Д.Р.. При разговор със
свидетеля К.Т. от РУ Габрово, подсъдимият признвал за извършеното от него и е
предал с протокол за доброволно предаване от 01.04.2020г. отнетите вещи, като е
написал саморъчно в протокола, че е взел вещите от червена кола на паркинга на
„Лидл” на 30.03.2020г.
С разписка от
01.04.2020г. вещите били предадени на свидетелката Л. Печнева, без липси.
Видно от
заключението на съдебно оценъчната експертиза, стойността на вещите възлиза на
115,52 лева.
Така описаната
фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимия Д.Р.. Същият изцяло призна
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, не спори
относно начина на извършване на престъплението.
Самопризнанието
направено от подсъдимия Д.Р. се подкрепя
изцяло от събраните по делото доказателства, които са еднопосочни и се намират
в такава взаимовръзка, че преценени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат
категоричния и несъмнен извод, относно авторството на деянието и начина му на
извършване.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, безспорно е установено,
че подсъдимият Р. е отнел от владението на св. Л. П. изброените по–горе вещи,
измежду които са докумните удостоверяващи правоспособността, като водачи на МПС
на свидетелката П. и нейния съпруг, документи свързани с регистрацията на лекия
автомобил, епикризи, Решение на ТЕЛК, документи за ДФ”Земеделие” и рецептурна
книжка, които обаче не мога да бъдат предмет на престъплението кражба.
Съгласно
задължителните указания, дадени с ППВС № 6/71г., т.II.1, предмет на кражбата
може да бъде движима вещ, която има определена парична, художествена,
историческа и друга стойност, както и ценни и други книжа, които материализират
имуществени права /относно последното – и ТР № 116/1983г. на ОСНК/.
Свидетелствата
за управление на МПС и контролните талони към тях на името на св. П. и нейният
съпруг, свидетелствата за регистрация на автомобила част І и ІІ, епикризите,
решението на ТЕЛК, документите към ДФ ”Земеделие” и рецептурната книжка нямат
потребителска стойност, нито материализират имуществени права. По смисъла на
чл.1, ал.5, чл.2 и чл.3 от Закона за българските лични документи,
свидетелствата за управление на МПС представляват лични документи, те са
собственост на държавата и служат за удостоверяване на правоспособност за
управление на МПС. Свидетелствата за регистрация, епикризите, решението на
ТЕЛК, рецептурна книжка и документите
към ДФ ”Земеделие” удостоверява определени факти с правно значение, но също не
материализира имуществени права.
Горните
документи са били остойностени от оценъчната експертиза по делото, но дадената
им стойност не е пазарна такава, а представлява съответната такса за издаването
им.
Поради
изложеното, настоящият съдебен състав,
намира, че деянието е несъставомерно от обективна страна досежно
посочените документи.
При така уставеното
от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че
подсъдимият Д.Й.Р. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 във
вр. с чл. 29 ал.1 б. А и Б от НК, като на 30.03.2020г. в гр. Габрово, на
паркинга пред магазин „Лидл” на улица „Свищовска” № 68, от незаключен лек
автомобил „Тойота Старлет” с рег. № ЕВ 08 84 АР, при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи - 1
брой платнена бежова чанта, тип овчарска торбичка, 7 комплекта марки за уши на
животни, Аналгин – 10 ампули по 500 мг, разтвор 2 мл; Гентамицин – 10 ампули по
40 мг, разтвор 2 мл; Просталек - 40 таблетки по
425мг; Корвитол – 30 таблетки по 50 мг,
всичко на обща стойност 66,52 лева,
от владението на Л.Д.П. от с. Седянковци, общ. Габрово, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна
деянието е осъществено, чрез отнемане на вещите от владението на техния
собственик и установяване на своя фактическа власт от страна на подсъдимия
върху тях.
От субективна
страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл, деецът е
съзнавал общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.
Подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждата вещ,
като освен това предвижда преминаването й в негова власт и целял да установи
тази власт върху предмета на престъплението.
При определяне вида
и размера на наказанието съдът обсъди смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства
имащи значение за определяне на наказанието и наложи наказание при приложение
на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Като смекчаващо
вината обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление за стореното, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истината в хода на досъдебното
производство, критичното отношение към извършеното, обстоятелството, че
подсъдимия е безработен, няма средства за препитание, обстоятелството, че вещите са върнати.
Самопризнанието не
следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е
задължително за производството по което бе разгледано делото, след изразеното
от подсъдимия и неговия защитник желание и от това следва определяне на
наказание при приложението на чл. 58 а от НК.
Отегчаващи вината
обстоятелства –предишни осъждания, извън тези определящи правната квалификация
на деянието.
Степента на
обществена опасност на подсъдимия, като деец е завишена предвид осъжданията
му.
Степента на обществена опасност на деянието е занижена предвид вида и стойността на
вещите предмет на престъплението.
При извършеният
анализ на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът отчете наличие
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко и това
обуславя приложение на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК при
определяне на наказанието, която разпоредба се явява и по-благоприятна за дееца, каквото
условие е поставил законодателя в чл. 58 а ал. 4 от НК.
Наказанието, което
се предвижда за престъплението в извършането на което подсъдимият е признат за
виновен е лишаване от свобода от две до десет години.
При определяне
размера на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на дееца,
но имайки предвид вида и изключително
ниската стойността на вещите предмет на престъплението счете, че за постигане
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК по отношение на подсъдимия, е
достатъчно определянето на наказание в минимално предвидения в чл. 39 ал.1 от НК размер, а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване
от свобода.
Наказание в този
размер, съдът намира за справедливо и
съответно на извършеното, съобразно разпоредбата на чл. 35 ал.3 от НК.
На осн. чл. 57 ал.
1 т.2 б. Б от ЗИНЗС, така определеното
наказание лишаване от свобода, подсъдимият следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
По
изложените по-горе съображения, че деянието е несъставомерно от обективна страна
досежно отнетите документи, призна подсъдимия Д.Й.Р. за НЕВИНЕН в
това при посочените по-горе време, място и условия да
е извършил кражба на следните движими
вещи – 1 брой рецептурна книжка на името на Л.Д.П., свидетелство за управление
на МПС и контролен талон към него на името на Илия Христов Пенчев, свидетелство
за управление на МПС и контролен талон към него на името на Л.Д.П.,
свидетелства за регистрация част І и част ІІ за лек автомобил „Тойота Старлет”
с рег.№ ЕВ 0884 АР, документи към Държавен фонд „Земеделие”, Решение на ТЕЛК на
името на Л.Д.П., епикризи от инфекциозно, нервно и вътрешно отделение на МБАЛ
–Габрово и епикриза от УМБАЛ „Св. Иван Рилски” гр. София на името на Л.Д.П. на обща стойност 49
лева, поради което го ОПРАВДА в тази част от предявеното му обвинение по
чл. 196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. „А” и „Б” от НК.
ОСЪЖДА
подсъдимия Д.Й.Р. да заплати направените по делото разноски в размер на 91,50
лева по сметка на ОДМВР Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Причини
за извършване на деянието – желание за облагодетелстване по незаконен начин.
В
този смисъл съдът постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: