РЕШЕНИЕ
20.11.2020 г., гр. Сливен
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10–ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 16.11.2020, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
863 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който ищецът Й.Е.Д., ЕГН: ********** *** чрез адв. М.Р. *** претендира да бъде признато за установено по отношение на Е. Димитров Д., ЕГН:**********,*** че същият е собственик на недвижим имот-с идентификатор № 67338.561.83.2.25 по КККР, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. Сливен, кв. „Младост”, бл. 9, вх. Б, ет. 7, застроен върху 64,34 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, с принадлежащо таванско помещение № 25, с площ от 9,19 кв.м. ведно с право на строеж и 1.23 % идеални части от общите части на сградата, при граници: на изток ап. 28, на запад- ап. 26 и стълбище, север-външен зид и юг-таванско помещение и външен зид: изток общо помещение, запад таван 6, север-коридор, юг-външен зид и да бъде осъден да предаде владението върху процесния имот. При условие на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 233, ал.1, пр. 1 ЗЗД, ако се установи договор за наем, поради прекратени наемни правоотношения.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 166, том седемнадесети, дело № 5322/97 г. от 09.12.1997 г. Ответникът бил негов баща и бил живеел в процесния имот. Ищецът бил отправял многократни покани към него да освободи имота, но въпреки това ответникът продължавал да го обитава. Заявява, че в случай, че ответникът твърди наличие на наемно правоотношение, същото било прекратено с изтичането на един месец от отправянето на поканите, като предоставя на ответника едномесечен срок от получаване на исковата молба да напусне имота.
Моли да се признае за установено, че е собственик на процесния имот по отношение на ответника и последния да бъде осъден да му предаде владението върху имота, както и да му заплати сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната страна чрез адв. С.С. ***. Предявените искове били недопустими, тъй като върху процесния имот било учредено пожизнено право на ползване на бабата и дядото на ищеца, които били родители на ответника. Легитимирани да искат предаване на владението върху имота били ползвателите, а не собственика. Ползвателите били упражнявали владението и държането върху имота, а не собственика. Исковете били неоснователни. Ответникът бил полагал грижи за възрастните си и болни родители, които били ползватели на имота. Не бил владял апартамента с намерение да го свои и не бил ограничавал упражняването на правото на собственост от страна на ищеца. От м. юли ищецът бил постоянно тормозил своите баба и дядо и бил заплашвал, че ще ги изгони от апартамента. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно обстоятелство, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот по силата на обектвирана в нотариален акт за покупко-продажба № 166, том седемнадесети, дело № 5322/97 г. от 09.12.1997 г. прехвърлителна сделка за покупко-продажба на имот. Страните не спорят, че по силата на този нотариален акт е учредено пожизнено правно на ползване на баба и дядото на ищеца.
Правният спор на страните е по отношение на обстоятелството дали имотът се намира във владение на ответника.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Ивослав Д., който е брат на ищеца и син на ответника съществувал конфликт между страните по делото и неговият брат бил изгонен от неговия баща от апартамента преди 4 години, като и двамата били живеели в апартамента преди конфликта им. Впоследствие неговият брат се бил опитал да се върне в апартамента, но не бил допуснат от неговия баща. Заявява, че към момента неговият брат и неговата майка живеят в Германия, а в процесният апартамент, който бил посетил преди две седмици бил живеел само неговия баща. Посочва, че баба му и дядо му не били живеели в апартамента, а живеели на село през цялата година. Брат му се бил страхувал от баща му да посещава апартамента. Бил посещавал баба си и дядо си на село и не ги бил намирал в апартамента, когато бил в него.
Видно от показанията на свидетелката Драганова, която работи в близост до блока бабата и дядото на ищеца били живеели на село, където тя редовно ги била виждала. Заявява, че преди 6-7 години поради конфликт с баща му ищецът бил изгонен от него от апартамента и си бил наел квартира. Изразява сигурност, че ответникът живее в апартамента, тъй като го била засичала, когато ходила на работа и била научила това и от братът на ищеца свидетелят Ивослав Д..
Съдът кредитира показанията на тези разпитани по делото свидетели, тъй като същите са взаимно свързани, непротиворечащи си и се основават на лични впечатления на свидетелите.
Съдът не кредитира напълно показанията на свидетелката С., тъй като същата заявява, че е приятелка на ответника и не се намира във фактическо съжителство с него, а след това твърди, че последният живее при нея. Кредитира ги единствено в частта, че отношенията между страните не са добри и че ответникът полага грижи за своите родители, а ищецът не е полагал грижи за баба си и дядо си. Не кредитира поради констатираното противоречие в частта по отношение на обстоятелство, че родителите на ответника живеят постоянно в процесния апартамент, а ответника единствено ги посещава, за да полага грижи за тях и живее на село.
Съдът не кредитира напълно и показанията на свидетеля Колев, тъй като същият не заявява да е посещавал процесния апартамент и не възпроизвежда свои лични възприятия по отношение на обитателите на апартамента, а възпроизвежда информация, която е научил от ответника. Кредитира ги в частта, по отношение на обстоятелството, че родителите на ответника живеят в с. Селиминово и ответникът се грижи за тях, тъй като това са лични възприятия на свидетеля, който е полицай и работи в участък обслужващ селото. Свидетелят също заявява, че ответникът зимата посещава апартамента и че се е случвало да пренощува в апартамента.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: В текста на разпоредбата на чл. 108 ЗС е предвидено правото на собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За основателността на предявеният иск е необходимо да бъдат налице кумулативно следните предпоставки: 1) ищецът да е собственик на процесния имот, 2) имотът да се владее или държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/ и 3) ответникът да владее или държи имота без правно основание.
Съдът счита, че в случая ищецът успя да докаже, че са налице всички предпоставки за уважаването на предявения иск, тъй като страните не спорят, че ищецът е собственик на имота на посоченото от него придобивно основание, а от кредитираните от съда показанията на свидетелите се установи по безспорен начин, че ответникът упражнява фактическата власт върху процесния апартамент, в който живее, макар и не за постоянно. Обстоятелство, че освен ответника в процесното жилище живеят и неговите родители, дори и да приемем, че се установява от свидетелските показания не променя факта, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота. Съдът счита, че в случая не се касае за търпими или съизволителни действия, който ответникът извършва със съгласието на ползвателите на апартамента и които се изразяват в периодични посещения на апартамента с оглед грижа за неговите родители, а упражнява фактическа власт върху него. Видно от показанията на всички разпитани по делото свидетели налице и конфликт между ищеца и ответника и последният го е изгонил от апартамента, като от този момент ищецът не посещава апартамента. Това поведение на ответника насочва към упражняване на фактическа власт върху апартамента, макар и без намерение за своене на същия в качеството му на държател, а не на владелец и не може да се приеме, че са налице търпими или съизволителни действия. В този смисъл са показанията на свидетеля Ивослав Д., който заявява, че преди две седмици баща му е живеел сам в процесния апартамент, които са кредитирани от съда.
Ответникът не противопостави на ищеца валидно правно основание по силата на което владее или държи имота.
С оглед на изложените съображения предявения ревандикационен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни
разноски, предвид доказателствата за реализирани разходи, в размер на 896,80 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС, по
отношение на ответника Е. Димитров Д., ЕГН:**********,***, че ищецът Й.Е.Д., ЕГН: ********** ***, е собственик на основание на нотариален
акт за покупко-продажба № 166, том седемнадесети, дело № 5322/97 г. от
09.12.1997 г. на недвижим
имот, с идентификатор № 67338.561.83.2.25 по КККР, представляващ апартамент №
25, находящ се в гр. Сливен, кв. „Младост”, бл. 9, вх. Б, ет. 7, застроен върху
64,34 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, с
принадлежащо таванско помещение № 25, с площ от 9,19 кв.м. ведно с право на
строеж и 1.23 % идеални части от общите части на сградата, при граници: на
изток ап. 28, на запад- ап. 26 и стълбище, север-външен зид и юг-таванско
помещение и външен зид: изток общо помещение, запад таван 6, север-коридор,
юг-външен зид.
ОСЪЖДА ответника Е. Димитров Д., ЕГН:**********,*** ДА ПРЕДАДЕ НА ищеца Й.Е.Д., ЕГН: ********** *** ВЛАДЕНИЕТО на гореописания
недвижим имот-с идентификатор № 67338.561.83.2.25 по КККР,
представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. Сливен, кв. „Младост”, бл. 9,
вх. Б, ет. 7, застроен върху 64,34 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и
сервизни помещения, с принадлежащо таванско помещение № 25, с площ от 9,19
кв.м. ведно с право на строеж и 1.23 % идеални части от общите части на
сградата, при граници: на изток ап. 28, на запад- ап. 26 и стълбище, север-външен
зид и юг-таванско помещение и външен зид: изток общо помещение, запад таван 6,
север-коридор, юг-външен зид.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.
Димитров Д., ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на Й.Е.Д., ЕГН: **********
***, сумата от 896,80 лв.,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните в
двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: