Решение по дело №626/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260059

 

Гр.Пловдив,17.03.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                                                      КРАСИМИРА ВАНЧЕВА        

 

при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№626 по описа за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

            С решение №297 от 10.07.2020 г.,постановено по т.д.№228/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав,е осъден ответникът З. „Б.И.“ АД-гр.С. с ЕИК .. да заплати на ищеца И.Д.К. с ЕГН ********** сумата от 48000 лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от К., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 21.07.2018 год. около 8,50 ч. в гр. П., на кръстовището на бул. „Д.“ и бул. „В. А.“, причинено виновно и противоправно от С. Д. С., при управление на лек автомобил марка „С.“ с рег. № .., по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” към деня на събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните увреждания: закрито счупване през трохантерите на дясната бедрена кост; мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана на главата, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2018 год. до окончателното плащане.

Със същото решение иска за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 48 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв. и е оставено без уважение искането за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди ведно със законната лихва за периода от датата на произшествието – 21.07.2018 год. до 11.11.2018 год. вкл.

Наред с горното,с решението от 10.07.2020 г. ответното застрахователно дружество е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 1 920  лева държавна такса, определена върху уважената част от исковете и сумата 342,86 лева разноски, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете,а ищецът И.Д.К. е осъден да заплати на дружеството-ответник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1145,27 лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.Освен това,със същото решение ответникът е осъден на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Т.Г.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 1 803,43 лева,представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на уважената част от исковете.

Настоящото дело е образувано по въззивни жалби на ищеца и ответника срещу различни части на решение №297 от 10.07.2020 г. от 24.06.2020 г.,постановено по  т.д.№228/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав.

Ищецът И.Д.К. обжалва решението в частта,с която предявеният от него иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 48 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв.Същият счита,че в така обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно поради необосноваността му и постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон.Според жалбоподателя К., първоинстанционният съд неправилно е приел,че справедливото обезщетение е в размер на 60 000 лв.,както и че има съпричиняване от вредоносния резултат от страна на ищеца.Подробните си доводи в тази насока ищецът-жалбоподател е развил в подадената от него жалба.Въз основа на тези доводи моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта,с която предявения иск за заплащане на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважената до пълната претендирана сума и вместо това да бъде постановено от настоящата инстанция решение,с което предявения иск да бъде уважен в пълен размер.

Жалбоподателят К. атакува първоинстанционното решение от 10.07.2020 г. и в частта,с която е осъден да заплати на ответника съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска,като моли решението да се отмени и в тази му част.Моли да му се присъдят направените разноски,в това число и адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по иска-З. „Б.И.“АД с ЕИК.. е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,изходяща от И.К..Счита тази жалба за неоснователна,а първоинстанционното решение-за правилно и законосъобразно в обжалваната от ищеца част,с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 48 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв.Подробните си доводи в защита на тази позоция,ответното дружество е развило в подадения от него отговор.Въз основа на същите моли въззивната жалба на И.К. да се остави без уважение.Моли в отговора си да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции,както и да бъде изменено решението на ОС-Пловдив в часта за разноските,съобразно резултата от въззивното обжалване.

От своя страна ответникът по иска-З. „Б.И.“АД-гр.С. с ЕИК.. обжалва решение №297 от 10.07.2020 г. в частта,с която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до уважения размер от 48 000 лв.Счита за неправилно решението в обжалваната му част,изразявайки в тази насока несъгласие с размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди,както и с определения от същия съд размер на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия.По изложени в жалбата си аргументи,дружеството-застраховател поддържа становището,че справедливият размер на обезщетението за получените от ищеца увреждания възлиза на сумата от 40 000 лв. и че тази сума следва да бъде намалена до размера от 20 000 лв. поради доказаното /според него/ 50 процентно съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.И въз основа на подробно развитите в жалбата си съображения,дружеството-застраховател моли първоинстанционното решение да се отмени в обжалваната от него част и да се отхвърли иска за горницата над 20 000 лв. до уважения размер от 48 000 лв.

Също така,дружеството-застраховател моли да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции,както и да бъде изменено решението на ОС-Пловдив в частта за разноските,съобразно резултата от въззивното обжалване.

Ищецът И.К.,имащ качеството и на въззиваем по подадената от застрахователното дружество въззивна жалба,не е подал писмен отговор на тази  жалба в законоустановения срок.В съдебното заседание на 17.02.2021 г. К. се е явил лично и е изразил становище,че жалбата на другата страна,т.е. на ответното дружество,е неоснователна.

С двете въззивна жалби не са представени писмени доказателства,не са направени в тях и искания за събиране на нови доказателства в производството пред въззивната инстанция.

            Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

            Въззивните жалби са  процесуално допустими,тъй като са подадени от лица,имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение и при подаването им е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо и двете жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.

            Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от  надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

            Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самия иск счита за допустим.

            Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбите.В тази връзка,преценявайки оплакванията в двете въззивни жалби,както и  събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

            Искът,по който първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното решение,е предявен по т.д.№228/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XI-ти състав от И.Д.К. *** и намира правното си основание в разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ.С него ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 70 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди,които са му били причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие,станало на 21.07.2018 г. в гр.П.,на кръстовището на бул.“Д.“ и бул.“В. А.“ и причинено виновно от лицето С. С. при управление от него на лек автомобил „С. К.“ с рег. №..,застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на инцидента.Ищецът е поискал и присъждането на законна лихва за забава върху претендираното обезщетение,считано от датата на увреждането-21.07.2018 г. до окончателното плащане.

            Искът е основан на твърдения за настъпване на описаното в ИМ /и в уточняваща молба от 08.04.2019 г./ пътно-транспортно произшествие от 21.07.2018 г.,за реализиран от водача на горното МПС деликт по чл.45 от ЗЗД при това произшествие поради нарушени от него правила за движение по пътищата и причинени вследствие на това телесни увреждания на ищеца,от които последният е претърпял и търпи описаните в исковата молба неимуществени вреди-физически и психически болки и страдания.Основан е и на твърдения за това,че гражданската отговорност на виновния водач-С.С.,е застрахована в ответното застрахователно дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,за която е издадена застрахователна полица №…,валидна към датата на процесното ПТП.А за обосноваване на правния интерес от предявения иск,ищецът е изложил в исковата молба обстоятелството,че в изпълнение на чл.380 от КЗ е предявил претенция пред ответното дружество в качеството му на застраховател по посочената застраховка,но същият не му изплатил застрахователно обезщетение в законоустановения срок.

            Ответникът З.“Б.И.“АД е оспорил иска  с подадения от него отговор на исковата молба,поддържайки редица възражения в тази насока:оспорил е механизма на настъпването на ПТП по посочения от ищеца начин,оспорил е и твърдяното от ищеца виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил марка „С. К.“,както и причинно-следствената връзка между произшествието и сочените от ищеца неимуществени вреди.При условията на евентуалност-в случай,че съдът приеме за доказан твърдяния от ищеца деликт по чл.45 от ЗЗД,ответникът е заявил и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от самия ищец по смисъла начл.51,ал.2 от ЗЗД,тъй като той предприел пресичане на пътното платно на необозначено за това място,по рисков начин,без да се огледа така,че да се увери,че липсват приближаващи се МПС-та,както и не е предприел никакви действия за опазването на собственото си здраве и живот,като по този начин нарушил сочените в отговора на ответника правила за движение по пътищата.Ответникът е оспорил с отговора си и размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди,както и началният момент,от който се претендира законната лихва върху обезщетението.Заявил е и възражение за получено от ищеца обезщетение от прекия причинител на деликта в рамките на образуваното срещу последния наказателно производство /впоследствие прекратено на основание чл.343,ал.2 във вр. с ал.1 от НК/ и недопустимост поради това обезщетението да се търси втори път от застрахователя.

            С обжалваното решение първоинстанционният съд е констатирал факта,че образуваното срещу лицето С. Д. С. наказателно производство по приложеното НАХД №2172/2019 г. по описа на РС-Пловдив е било прекратено на основание чл.343,ал.2 вр. ал.1 от НК и в тази връзка е приел,че липсва влязъл в сила акт на наказателния съд,с който да е установено извършването на соченото в исковата молба противоправно деяние от същото лице като водач на л.а. марка „С. К.“.С оглед на това първоинстанционният съд е приел,че всички обстоятелства,свързани с възникването на произшествието,неговия механизъм и вредоносния резултат са предмет на доказване в образувания граждански процес по първоинстанционното дело.В тази връзка,на база събраните по делото доказателства,първостепенният съд е приел за доказано настъпването на соченото от ищеца ПТП от  21.07.2018 г.,приел е,че механизмът на произшествието е този,обобщен от изготвената по делото автоекспертиза,както и че водачът на горния лек автомобил-С. С. виновно е причинил пътно-транспортното произшествие при допуснати от него и описани в съдебното решение нарушения на правилата по ЗдвП.Приел е още,че нарушения на правилата за движение по пътищата са допуснати и от самия ищец при пътния инцидент,станал на 21.07.2018 г.,тъй като ищецът е управлявал пътно превозно средство /велосипед/ по маркирана пешеходна пътека на място и по начин,когато това не е било безопасно.Вследствие на това окръжният съд е счел,че с противоправното си поведение ищецът е допринесъл за вредоносния резултат и е приел,че процентът на съпричиняване от страна на ищеца е 20 %.

            Наред с горното,в обжалваното решение е прието за доказано,че в резултат на ПТП от 21.07.2018 г. е била причинена на ищеца средна телесна повреда,която е довела до трайно затруднение на движенията на долния му десен крайник и че вследствие на травматичното му увреждане ищецът е претърпял установените по делото и описани в съдебното решение неимуществени вреди-болки и страдания.Заедно с това е приет за безспорен факта за наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ към 21.07.2018 г.,сключен между собственика на л.а. „С. К.“ с рег.№…. и ответното застрахователно дружество,както и че ищецът е предявил пред ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,но такова не му е било платено по доброволен път в законоустановения срок.Приел е също,че обезщетение за неимуществените вреди не е било платено а ищеца от прекия причинител на ПТП и като краен резултат е счел процесният иск по чл.432,ал.1 от КЗ за доказан по основание.Относно размера на дължимото обезщетение,първоинстанционният съд е счел,че справедливият му размер възлиза на сумата от 60 000 лв.,но при отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат от 20 %,съдът е намалил обезщетението до 48 000 лв. и именно този размер е присъдил на ищеца с решението от 10.07.2020 г.По отношение на законната лихва върху обезщетението,първоинстанционният съд е приел,че при съобразяване на чл.429,ал.3 от КЗ,тази лихва се дължи от застрахователя от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице,в случая от датата 12.11.2018 г.,когато претенцията е била получена от ответното дружество и именно от тази дата е начислена законната лихва с обжалвания съдебен акт.

            Настоящата апелативна инстанция счита,че фактическата обстановка,относима към предмета на процесния иск и касаеща настъпването на твърдяния от ищеца деликт,механизма на процесното ПТП,причинно-следствената връзка на произшествието с причиненото на ищеца телесно увреждане,самото това увреждане,както и причиняването на неимуществени вреди на ищеца в резултат на увреждането,а също и наличието на валидна и действаща към момента на деликта застраховка „Гражданска отговорност“ по сключен между виновния водач и ответника застрахователен договор,е изяснена правилно,пълно и съобразно събраните по първоинстанционното дело доказателства.На база установената по първоинстанционното дело фактическа обстановка,в обжалваното решение е направен правилен правен извод,че процесния осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ е доказан по своето основание.Този извод не се и оспорва в процесните въззивни жалби,подадени съответно от ищеца и ответника в първоинстанционното производство.Като цяло,имайки предвид оплакванията,поддържани в жалбите,основната преценка,която следва да бъде извършена от настоящата инстанция в случая е за размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди с оглед залегналия в нормата на чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост,за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и за размера на съпричиняването.

            Във въззивната жалба на ищеца се поддържат доводи за несъобразен с чл.52 от ЗЗД и занижен размер на присъденото обезщетение и за неправилен извод на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.От своя страна ответникът поддържа във въззивната си жалба аргументите,че първоинстанционният съд  приел завишен размер на дължимото обезщетение и занижен процент на съпричиняването,което е довело до присъждането на по-голям размер обезщетение от дължимия такъв.Въззивната инстанция,след самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал във връзка с оплакванията на жалбоподателите,счита,че всички тези оплаквания са неоснователни по следните съображения:

            На първо място приема за правилен и споделя извода на първоинстанционния съд,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.Такова се доказва въз основа на данните от заключението на изготвената по първоинстанционното дело и неоспорена от страните автотехническа експертиза.От заключението на същата експертиза,изготвено от в.л. С. М.,става ясно,че основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са тези,че велосипедиста И.Д.К. /т.е. ищеца по делото/ е навлязъл от разделителния остров на платното за движение по маркираната пешеходна пътека на място,по начин и в момент,когато това не е било безопасно,т.е. като е управлявал пътно превозно средство /велосипед/ е пресякъл пътя на лекия автомобил „С. К.“,а от друга страна водача на този лек автомобил-С. Д. С. не е реагирал своевременно на опасността от удар с велосипедиста И.К.,тъй като не е реагирал в момента на навлизане на пътното превозно средство в източното платно на бул. „В. А.“.В заключението си вещото лице потвърждава,че при настъпването на удара с лекия автомобил ищецът е карал велосипед по пешеходна пътека,пресичайки бул. „В. А.“ в посока от запад на изток и движейки се със скорост от около 13 км./ч.,като в съдебно заседание вещото лице е уточнило,че на мястото,където ищецът е пресичал пътното платно не е имало велоалея и при това положение при преминаването през пешеходната пътека ищецът е следвало да бъде пешеходец,т.е. да е слязъл от велосипеда и да го бута,а не да го кара,както фактически и станало.Освен това,както се установява по делото и е правилно прието в атакуваното решение,скоростта,с която ищецът е карал велосипеда по времето на пътното произшествие е двойно по-голяма от скоростта на пешеходец,движещ се бързо,за да се изтегли за възможно най-кратко време от пешеходната пътека.А като  каращ велосипед К. е бил водач на пътно превозно средство и не се е ползвал от особената закрила на ЗДвП,в това число и в чл.119 от същия закон,въведена единствено за пешеходците,пресичащи пешеходна пътека.

            Предвид гореизложеното,въззивният съд счита за правилен и споделя възприетият от първоинстанционния съд извод,че от ищеца също са били допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата,като той е управлявал пътно превозно средство по маркирана пешеходна пътека на място и по начин,когато това не е било безопасно ,а е бил длъжен на същото място да слезе от велосипеда и да пресече платното за движение на пешеходната пътека като пешеходец,бутайки велосипеда.Това му нарушение,както следва и от изтъкнатите в заключението на авотехническата експертиза технически причини за настъпване на произшествието,е допринесло за причиняването му и с оглед на това въззивният съд счита за доказан с категоричност факта на съпричиняването на вредоносния резултат от самия ищец.Що се касае до  процента на съпричиняването,то настоящият съд намира,че същият правилно е определен от първоинстанционния съд в размер на 20 % с оглед довелите до съпричивяването нарушения от страна на ищеца и от друга страна-допуснатите и установени в първоинстанционното решение нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил „С. К.“.В тази насока първоинстанционният съд правилно е приел,че нарушенията на С. С. на правилата за движение по пътищата са далеч повече и по-сериозни от тези на К.,поради което и определените 20 % съпричиняване не са занижени,както поддържа ответникът-жалбоподател,а са напълно оправдани именно в определения им от съда размер.

            На следващо място,въззивният съд счита,че и определеният с първоинстанционното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди,дължим на ищеца,е правилен и съответстващ на събраните по делото доказателства,както и на принципа за справедливост,залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД.С оглед установените по делото обстоятелства относно причинените на ищеца телесни увреждания като резултат от настъпилото на 21.07.2018 г.  ПТП,проведеното и изискващото се и в бъдеще лечение по повод на причиненото увреждане,изразяващо се в счупването на дясната тазобедрена става на ищеца,както и с оглед интензитета,степента и продължителността на причинените на ищеца неимуществени вреди,явяващи се пряка последица от процесното ПТП,а и предвид възрастта на ищеца към момента на настъпване на произшествието и социално-икономическите условия в страната към релевантния момент на увреждането,т.е. към момента на пътното произшествие,въззивният съд намира за справедлив определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 60 000 лв.,а с оглед намаляването на същия размер до 48 000 лв. поради 20-процентното съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,като краен резултат правилно е присъдено на последния обезщетение за неимуществени вреди именно в размер на 48 000 лв.,а за разликата до пълния предявен размер искът правилно е отхвърлен като неоснователен.

            На база горните аргументи,въззивният съд счита за неоснователни и двете разгледани въззивни жалби.Не е основателен поддържаният от ищеца-жалбоподател довод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна,нито твърдението му,че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за ниумеществени вреди е несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Наред с това,не,не е налице фактическа причина за определяне на по-голям процент на съпричиняването от процента,определен в първоинстанционното решение,нито за занижаване на определения с първоинстанционното решение размер на дължимото от ответника обезщетение.Предвид това и двете въззивни жалби са неоснователни,а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно в частите,атакувани със същите жалби.

            Предвид резултата от разглеждането на жалбите,на страните в настоящото въззивно производство не следва да се присъждат съдебни разноски за въззивната инстанция.

            Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 297 от 10.07.2020 г.,постановено по т.д.№228/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав в обжалваната от ищеца И.Д.К.,с която предявеният от него против З. „Б.И.“АД с ЕИК .. иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 48 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 297 от 10.07.2020 г.,постановено по т.д.№228/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав,и в обжалваната от ответника З. „Б.И.“АД с ЕИК .. част,с която същият е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до уважения размер от 48 000 лв.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                          2.