Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,28.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шести юни
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
при
участието на секретаря Теодора Вутева
като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №263
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение №31 от 16.02.2018 г. по
гр.д.№447/2017 г. РС Костинброд е осъдил, на основание чл.200 от КТ, „Ф.К.и К.“ООД,
представлявано от управителя Д.П.И. да заплати на Р.Н.М. сумата 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката
-07.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 15 000 лв.
Решението се обжалва и от ответника в първоинстанционното производство-„Ф.К.и К.“ООД, в частта, с
която е уважен предявеният иск. Жалбоподателят счита, че районният съд е
присъдил прекалено високо обезщетение за претърпените от ищеца вреди, тъй като
от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че болките и
страданията са напълно отзвучали за период от около 1,5-2 месеца и функцията на
крайника е възстановена в пълен обем. Твърди,
че съдът не е обсъдил обясненията на ищеца, от което се установявало, че вината
е изцяло негова, което следвало да бъде взето предвид и да бъде приложена
разпоредбата на чл.200,ал.3 от КТ.Счита, че при постановяване на решението не е
приложена коректно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и не е взета предвид грубата
небрежност на ищеца и пълното му възстановяване. Твърди, че първоинстанционният
съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които се
установявало, че пет месеца след злополуката ищецът е започнал работа в друго
дружество, като е изпълнявал идентична дейност, следователно травмата не му е
попречила за осъществяването на пълноценна физическа активност. По същество
искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде намален размера
на обезщетението на 500 лв.
Решението се обжалва от ищеца в първоинстанционното производство Р.Н.М., в частта, с която
е отхвърлен предявеният иск. Счита, че в обжалваната част решението на РС
Костинброд е незаконосъобразно, неправилно и несправедливо, тъй като е нарушена
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно принципите на справедливост при определяне
размера на неимуществените вреди. Твърди, че първоинстанционният
съд не е отчел факта, че е млад мъж на 42 г. в работоспособна възраст, както и
че болките и страданията са продължили повече от година след злополуката, което
счита за установено с приложеното медицинско направление. Счита, че присъденото
му обезщетение е несправедливо и несъразмерно ниско. По същество искането е да
бъде отменено обжалваното решение изцяло и настоящата инстанция да постанови
друго, с което да бъде уважен предявения иск изцяло.
В постъпилия отговор „Ф.К.и К.“ООД
оспорва жалбата.
След самостоятелна преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към нея.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността и допустимостта на решението, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна
проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ,
работодателят отговаря имуществено за причинените вреди от трудова злополука
или професионално заболяване, довели до временна нетрудоспособност, инвалидност
или смърт на работника или служителя. Отговорността на работодателя е
обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов
орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. При спор по чл.
200 от КТ следва да се установи наличие на трудовоправни
отношения между страните и наличие на трудова злополука или професионално
заболяване, както и наличието на причинна връзка между трудовата злополука или
професионално заболяване и настъпилия съставомерен
резултат.
По делото безспорно е установено, че ищецът и
ответникът са в трудовоправни отношения и че е настъпила злополука, която съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал.1 от КСО се квалифицира като трудова, който факт е
констатиран по предвидения законов ред - с Разпореждане №5104-22-79/22.11.2016
г. на длъжностното лице по чл.60 от КСО.
Основните спорни моменти между
страните по делото, е наличието на допринасяне за трудовата злополука от ищеца,
поради проявена от негова страна груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2
от КТ.
Спорен е и размерът на обезщетението за неимуществени вреди.
Работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че
трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност
при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание.
Съгласно практиката на Върховния
касационен съд (решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/10 г. на IV г.
о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при
проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила и правила за безопасност.
По делото не е установена проявена
от пострадалия работник груба небрежност. Въззникът „Ф.К.и
К.“ ООД не сочи кои технологични правила и правила за безопасност работникът не е спазил. Не са
ангажирани каквито и да било доказателства, за установяване на твърдяната груба
небрежност, освен обясненията на работника, от които не може да се направи
безспорен извод за проявена груба небрежност.
Въпросът за дължимото обезщетение за неимуществени вреди при трудова
злополука е свързан както с установяването на пряка причинно-следствена връзка със злополуката, така и с принципа за
справедливост. На обезщетение подлежат всички вреди пряка и непосредствена
последица от злополуката. Размерът се обуславя от конкретните обстоятелства по
делото и естеството и характера на страданията, за които се присъжда
обезщетението.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение
на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
От заключението на вещото лице д-р Топалов се установява, че увреждането е
причинило на ищеца трайно затруднение на движението на левия долен крайник за
срок по-голям от 30 дни, че нараняването е свързано със значителни по
интензитет болки и страдания, които в първите дни са имали спонтанен характер,
а с напредване на процеса на възстановяване, болката е била при допир и
движение до пълното й отзвучаване за период от около 1.5-2 месеца, както и че
една година след инцидента функцията на крайника е възстановена в пълен обем.
При изготвяне на заключението вещото лице, прието като неоспорено в производството
пред РС Костинброд, е съобразило и приложеното копие от медицинско направление
изх.№1430/12.10.2017 г.
При така установеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че сумата в размер на общо 5 000 лв.
е достатъчна за да обезщети ищеца за
претърпените неимуществени вреди вследствие на претърпяната на 07.11.2016 г.
трудова злополука.
От събраните по делото доказателства не се установява
претърпените от ищеца болки и страдания да са с интензитет налагащ по-голямо
обезщетение.
Изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора разноски не следва
да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл.271
от ГПК, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРДЖАВА решение №31 от 16.02.2018 г. постановено
по гр.д.№447 по описа на РС Костинброд
за 2017 г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му, при предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.