Определение по дело №39/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 62
Дата: 18 февруари 2020 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20205000500039
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 62

                                      гр. Пловдив, 18.02.2010 г.

 

         Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав

                                                                Председател: Вера Иванова

                                                                       Членове: Катя Пенчева

                                                                                        Величка Белева

 

         като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 39/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл. 274 ал. 2, предл. 2 във вр. ал. 1 т.1 от ГПК.

         Обжалва се от въззивника – ответник по спора Г.Я.Ж., ЕГН – ********** Разпореждане № 10414 от 06.12.2019 г., постановено по въззивно гр.д. № 2030/2018 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е върната депозираната от Ж. касационна жалба вх. № 33694/14.11.2019 г. против постановеното по делото въззивно Решение № 93/21.01.2019 г. Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането е за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на ОС – Пловдив за администриране на касационната жалба.

         Ответникът по частната жалба О. б. Б. „АД – гр. С. е депозирал отговор за нейната неоснователност.

         Съдът установи следното:

         С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал касационната жалба на Ж. против постановеното по делото решение с доводи че делото е търговско с цена на иска под 20 000 лева – процесните вземания произтичат от договор за банков кредит, който - макар и потребителски и с кредитополучател физическото лице Г.Ж., е абсолютна търговска сделка, като и банката – ищец при сключването на договора  е с качеството на търговец по смисъла на  чл. 286 ал. 1 от ТЗ.

         След постановяването на разпореждането е изменен чл. 113 от ГПК/ ДВ бр.100/2019 г./, като е добавено изречение последно, съгласно което исковете на и срещу потребители – какъвто несъмнено  е кредитополучателят Г.Ж. по смисъла на § 13 т.т.1 и 12 от ЗЗП, се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.      

         В случая обаче това не се отразява като краен резултат на правилността на извода че делото не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от предявените искове – главница и лихви, е под 5 000 лева и като така е налице хипотеза на чл. 280 ал. 3 т. 1, предложение първо от ГПК. Касае се за парични вземания, произтичащи от договорно основание, поради което не са налице визираните в разпоредбата изключения, при които въззивното решение подлежи касационен контрол независимо че цената на иска е под 5 000 лева.

         Предвид изложеното съдът

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

         Потвърждава  Разпореждане № 10414 от 06.12.2019 г., постановено по въззивно гр.д. № 2030/2018 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е върната депозираната от Г.Я.Ж. касационна жалба вх. № 33694/14.11.2019 г. против Решение № 93/21.01.2019 г., постановено по въззивно гр.д. 2030/2018 г. на Окръжен Съд – Пловдив.

         Определението е окончателно на основание чл. 274 ал. 4 от ГПК.

 

 

 

        

         Председател:                                         Членове: