РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Варна, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110200860 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:
С. Й. С. с ЕГН **********, от гр.Варна, ул.”Явор” №26А, депозирана чрез адвокат С.
К., АК-Варна срещу Наказателно постановление № 615/18.01.2023г. на Зам.кмета на
Община Варна, с което за нарушение на чл.15, ал.7 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи, че то е незаконосъобразно,
необосновано, немотивирано, издадено при съществено процесуално нарушение на
административните правила и при спорна фактическа обстановка. Твърди се, че
административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си произтичащи от
разпоредбите на чл.52 ал.4 от ЗАНН - не е проверил акта с оглед на неговата
обоснованост, въпреки направените в срок, писмени възражения и не е извършил
разследване на спорните обстоятелства, произтичащи от представените към
възражението доказателства - най-малкото това не е видно от издаденото наказателно
постановление.
На следващо място се твърди, че соченото в НП № 615 /18.01.2023г. на Зам.кмет
1
на Община Варна място на извършване на административното нарушение по улична
регулация на гр.Варна е улица, като на мястото е ситуиран паркинг (т.е.”обозначено за
това место” по смисъла на чл.15, ал.7 от ЗДвП) и в никакъв случай не е „градина”. В
тази връзка се цитират данните нанесени в ЗРП и ПРЗ.
Твърди се, че в АУАН място за извършване на административното нарушение
няма бордюр или тротоар отделящ го от асфалтовата настилка и се намира на едно
ниво с нея. Напротив, има вградени в мястото бетонни паркинг-елементи, друга част е
асфалтирана, трета част е бетонирана, а четвърта част е с положен чакъл. Сочи се, че
нито едиин от тях не е поставян от наказаното лице и съществува така откакто то е
купило етаж от къщата от другата страна на улица Явор през 1996г. (точно срещу
мястото на админ.нарушение).
Излагат се и аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, възз.С., редовно призована, се явява лично и се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата на изложените в нея основания. По същество адв. К. пледира за отмяна на
постановлението като излага съображения, че нарушението не е доказано.
Наказващият орган, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата и по същество изразява становище, че нарушението е доказано от
обективна и субективна страна и че в хода на производството не са допуснати
твърдените процесуални нарушения. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Възз.С. С. живеел в гр.Варна, на адрес ул.”Явор” №26А. Той притежавал и
управлявал лек автомобил „Лексус“ с рег.№В1273ВМ .
На 19.11.2022 г., около 13:00 ч. от служители на „Общинска полиция“-Варна, сред
които и св.Ж. С. било установено, че горепосоченият автомобил е паркиран на
ул.“Явор“, пред №26А. Св. С. изготвил фотоснимка на мястото, на което бил паркиран
автомобила и преценил, че той е паркиран в градина. На същата дата в отсъствие на
собственика на автомобила бил издаден фиш №**********, с който била наложена
глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП.
Срещу издадения му фиш възз.С. подал възражение, поради което бил издаден Акт
за установяване на административно нарушение, с който му било вменено нарушение
по чл.15, ал.7 от ЗДвП, за това , че е паркирал лекия автомобил в градина. Актът бил
2
връчен на възз., който го подписал с отбелязване, че има възражения. Срещу
съставения АУАН било подадено в законоустановения срок възражение, в което възз.
посочил, че мястото на което е паркирал не е градина, като представил и копия от
документи ПУП- ПРЗ.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, АНО издал
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел
изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 178е от
ЗДвП за нарушение на чл.15, ал.7 от същия закон определил на възз. административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивника на 07.02. 2023г.,
като на 21.02.2023г. той депозирал жалба срещу него.
В хода на съдебното производство бяха приобщени материалите по АНП, в това
число извадка от ЗРП одобрен със Заповед № Г-85/20.11.1985г.; Извадка от ПРЗ на
УПИ XII- 2808 и XV-2809, кв.17 и УЛИЦА от о.т.2763 до о.т.3227 по плана 17-ти
микрорайон - Варна, одобрени със Заповед № Г-343/14.09.2007г.; ббр. извадки от
Утвърден от Дирекция „архитектура градоустройство и устройствено планиране” на
Община Варна, считано от 23.12.2012г. план на град Варна, част Благоустрояване и
озеленяване /Ландшафтна архитектура/; Извадка от кадастралния регистър на
недвижимите имоти, фотоснимки, справка за нарушител/водач и други.
Видно от ангажираните от въззиваемата страна писмени доказателства по АНП –
писмо от кмета на район „Приморски“ статут на имот с идентификатор 10135.2559.24
по КК, намиращ се на ул.“Явор“ пред №26 и собственост на Община Варна е
предназначен за спорт и озеленяване.
Като свидетели във въззивното производство бяха разпитани св. Н. К. –
актосъставител, св. Р. Ч. -свидетел по акта и св.Ж. С.- установил твърдяното в АУАН и
НП нарушние. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията
на разпитаните свидетели, поради което кредитира същите.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно гласни, писмените и веществени /фотоснимки/, които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
3
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП / на 21.02.2023г. видно от вх.номер поставен в Община Варна / и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно
приложените по делото заповеди на кмета на Община Варна.
АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
От представените доказателства е видно, че възз. в нито един момент в
административното производство, нито при съставяне на фиша, нито при съставяне на
АУАН не е отрекъл именно той да е паркирал автомобила на посоченото място в
посочения ден и час. Напротив от самото начало, същият сочи, че мястото на което е
паркиран автомобила не представлява градина. Ето защо съдът намира, че принципно
правилно е определен субектът на твърдяното нарушение.
Въпреки горното, съдът споделя възражението в жалбата и намира, че в хода на
АНП е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй
като не са описани обстоятелствата на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.15,
ал. 7 ЗДвП е въведена забрана за преминаването и паркирането на пътни превозни
средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените
за това места. В АУАН и НП е посочено, че възз. е паркирал в градина, като е
посочено, че това е сторено на ул.Явор пред №26А. В двата акта обаче отсъства точно
описание на мястото на извършване на нарушението. Като такова в процесното НП, а и
в АУАН е посочено „ на ул.Явор пред №26А. “. Посоченото място обхваща значително
пространство, поради което подобно описание не може да даде ясна представа за
точното място на паркиране на автомобила. Отсъствието на конкретика в тази насока
обуславя наличието на допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, тъй
като лишава съда от възможността да осъществи надлежен контрол, дали правилно е
приложен материалния закон.
Административнонаказателното производство е строго формализирано, като
в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и
съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да
бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е
наложено наказание. Описанието на нарушението от фактическа страна (не неговата
правна квалификация) и обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен
реквизит на АУАН и НП съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т.е.
описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и датата и
мястото на деянието индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на наказаното лице. Липсата на индивидуализация на нарушението чрез
посочване на съставомерни факти в АУАН и НП съгласно изискванията на чл. 42, т.
4
4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е довело до нарушаване на правото на защита на
наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за
което наказващият орган е наложил административно наказание. По изложените
съображения съдът намира, че липсата на индивидуализация на нарушението чрез
посочване на съставомерни факти в АУАН и НП е довело до нарушаване на правото на
защита на наказаното лице, поради липса на възможност да се защитава срещу
нарушението,
На следващо място, за да е осъществен съставът на визираното нарушение е
необходимо по действащия ПУП съответното място да е отредено за озеленяване и да
не е покрито с настилка, или обозначено като място за паркиране, с хоризонтална или
с вертикална марК.ка, респ. да има индикации за ограждането му с бордюр или по друг
начин, отделящ зелената площ. Уличната инфраструктура и предвиденото около нея
озеленяване се предвижда единствено с ПУП /чл.108 от ЗУТ/. Нито в хода на АНП
обаче, нито пред настоящия въззивен съд са събрани доказателства, от които да се
установи, че мястото, на което е паркирал водачът, е с предназначение за озеленена
площ - "градина" и че такава в действителност е изпълнена като мерпориятие.
Съгласно чл. 61 ал. 1 ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи,
обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и
хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. На свой ред чл. 61 ал.
2 ЗУТ въвежда пояснение, според което основа на зелената система са озеленените
площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини,
улично озеленяване. Те, съгласно чл. 62 ал. 1 ЗУТ, се устройват в съответствие с
одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и
подробни устройствени планове за парковете и градините, като се спазват правилата и
нормативите в наредбата по чл. 13, ал. 1.
В случая по АНП не са били събрани достатъчно данни процесната територия в гр.
Варна на ул. "Явор" пред № 26А да е предвидена по ОУП и разработен за нея ПУП
като озеленена площ - "градина". В преписката по издаване на наказателното
постановление се съдържа изходящо от кмета на район "Приморски" в община Варна
писмо рег. № ЗК22002527ВН_001ВН_002ПР/09.12.2022 г., с което в отговор на
изисканата му информация за статута на мястото, намиращо се в гр. Варна на ул.
"Явор", той е дал информация, че имот, намиращ се пред №26 на ул.“Явор“ е отреден
за спорт и озеленяване. Само че процесното място, на което се твърди, че е извършено
нарушението се сочи като такова пред №26А, а не пред №26 на ул.Явор. От друга
страна от представените от въззивника извадки от ПУП- ПРЗ на УПИ XII-2808 и XV-
2809, кв.17 и УЛИЦА от о.т.2763 до о.т.3227 по плана 17-ти микрорайон - Варна,
одобрени със Заповед № Г- 343/14.09.2007г. описаното в АУАН място на извършване
на административно нарушение е „улица”.Съгласно утвърдения от Дирекция
5
„архитектура градоустройство и устройствено планиране” на Община Варна, считано
от 23.12.2012г. план на град Варна, част Благоустрояване и озеленяване /Ландшафта
архитектура/ описаното в АУАН място на извършване на административно нарушение
изрично е посочено и обозначено с граници като „паркинг“. Нещо повече от
представения по делото от страна на АНО снимков материал, изготвен от св.С., което
бе потвърдено и от смия него в с.з., както и от снимковия материал /цветна снимка,
представена от въззивника и даваща по-ясна представа на процесното място/ е видно,
че мястото, на което е паркиран автомобила има положени бетонни паркинг-елементи,
асфалт, чакъл, няма бордюр или тротоар отделящ го от асфалтовата настилка.
Разпитаният по делото в с. з. свидетел С. също не излага в показанията си конкретни
факти, от които да се заключи, че процесното място е със статут на озеленена площ –
градина, че пространството е предназначено за тревна площ и е оградено с бордюр.
Другите двама свидетели по делото- служители при наказващия орган , също не сочат
вида на процесното място, като твърдят, че незнаят къде се намира. При това
положение недоказаният факт, че индивидуализираното в наказателното
постановление място, на което е паркиран автомобилът, е с предназначение за градина,
която при това да е изпълнена като мероприятие, сочи на отсъствието на съществен
елемент от състава на нарушението по чл. 178е вр. чл. 15 ал. 7 ЗДвП, поради което
наказателното постановление се явява издадено в противоречие с материалния закон.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63д,
ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
6
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай на първо място следва да се посочи, че като страна по делото,
съобразно изменението в ЗАНН е бил конституиран наказващият орган Зам.кмета на
община Варна. Съгласно чл.61, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. - ДВ,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ в производството пред районния съд
страните могат да се представляват от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование в наказващия орган при учрежденията, предприятията, организациите,
юридическите лица и едноличните търговци. В случая по делото АНО е бил
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт,
който е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Такова, обаче, не
следва да бъде присъдено предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 615/18.01.2023г. на Зам.кмета на Община
Варна, с което на С. Й. С. с ЕГН **********, от гр.Варна, ул.”Явор” №26А за
нарушение на чл.15, ал.7 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 178е от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 50/петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7