РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Русе, 19.07.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІІ състав, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 374 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Р.А.И. ***, представляван от адв. И.Д., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№ 23-1882-000054/31.05.2023 г. на началник сектор в
Първо РУ при ОДМВР – Русе, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по
чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 8 месеца. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед досежно определения срок на мярката. Претендира се
отмяната на заповедта в цялост, а в условията на алтернативност – изменение на
заповедта като срокът на ПАМ бъде определен на предвидения в закона минимум от
шест месеца. Претендират се разноски.
Ответникът – Началник
сектор в Първо РУ при ОДМВР – Русе, чрез процесуалния си представител
– главен юрисконсулт Г.Д., оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсулт в размер на 240 лева, съгласно
представен списък /л.18 от делото/.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на
нейния адресат на 02.06.2023 г., видно от отбелязването в разписката в самата
заповед /л.1 от преписката, гръб/, а жалбата против същата е подадена на 14.06.2023
г. чрез административния орган. Жалбата е допустима
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на
оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
С оспорената по делото Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№ 23-1882-000054/31.05.2023 г., издадена от началник сектор в Първо РУ при ОДМВР – Русе, спрямо жалбоподателя Р.А.И. *** е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. „б“
от ЗДвП - „прекратяване
регистрацията на ППС“ за срок от 8 месеца.
Разпоредбата на чл.171
от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по
вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на
основание чл.171, т.2А,
б.“б“ от закона. Цитираната
норма разписва прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство /ППС/ на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
На основание Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи и в съответствие с нормата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, със Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. ВПД директорът
на ОД на МВР-Русе е оправомощил длъжностни
лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.3 и
началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ към РУ при ОДМВР-Русе /л.27
от делото/. От представената справка от
10.07.2023 г. на началник сектор КАПОЧР при ОД на МВР-Русе /л.29 от делото/ се
установява, че към датата на издаване на процесната заповед - 31.05.2023 г. авторът
й - гл.инспектор Я.Т. Г. е заемал длъжността „началник сектор „Охранителна
полиция“ към Първо РУ-Русе при ОД на МВР-Русе“. Изводът е, че оспорената заповед е издадена в
условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, с който изрично се
възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния
административен акт.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа
фактически и правни основания за издаването й.
В конкретния случай оспорващият е собственик на МПС и е управлявал същото
след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, установена
по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“. Конкретните
факти, изпълващи хипотезата за прилагане
на процесната ПАМ, не се оспорват от жалбоподателя, а те са и установени със
съставения от контролните органи АУАН от 30.05.2023 г. /л.2 от преписката/,
който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното.
Налице са материалните предпоставки за прилагане на ПАМ
на основание
чл.171, т.2а, б.“б“
от ЗДвП.
Наведените доводи в жалбата се отнасят до определената продължителност на
ПАМ. В
тази връзка следва да се отбележи, че в нормата на чл. 171, т. 2а, б.
"б" ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ от 6 /шест/ месеца до една година. Срокът
на конкретната мярка се определя от
органа при условията на оперативна самостоятелност в рамките на този,
предвиден в закона. Продължителността му
следва да бъде обоснована, като се държи сметка за специфичните за случая факти
и обстоятелства.
В
конкретния случай е приложена ПАМ за срок от осем месеца т.е.
за срок, надхвърлящ минимума, посочен
в ЗДвП, но при пълна липса на мотиви за определената
продължителност. При отсъствието на каквито
и да е съображения, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа
обстановка, при която е установено нарушението, явяващо се
основание за прилагане на ПАМ, не може да се приеме, че срокът на мярката е законосъобразно определен. Липсващите мотиви не могат да бъдат заместени
от съда.
Неизлагането на конкретни съображения от органа от една
страна е нарушение на изискването за формата на индивидуалния административен
акт, а от друга страна препятства правото на защита на жалбоподателя. Съдът намира, че в конкретната хипотеза допуснатото нарушение не е
основание за отмяна на оспорената заповед в цялост, тъй като са налице
елементите от фактическия състав за прилагане на ПАМ, а в законовата норма е
предвиден минимум на срока й. При липсата на мотиви за продължителност на срока
над
възможния по закон минимум от 6 месеца, то определеният
със заповедта срок от осем месеца следва да бъде редуциран до него. В този смисъл оспорената заповед следва да бъде изменена от съда досежно
срока на ПАМ.
За пълнота на изложението и независимо от направените по-горе изводи, съдът
намира за неоснователни доводите, изложени в жалбата.
Обстоятелството, че прекратената регистрация е по отношение на
МПС, притежавано в режим на съпружеска имуществена
общност между жалбоподателя и Таня Узунова /удостоверение да
сключен граждански брак от 05.05.1991 г.
на л.22 от делото/ не води до отпадане на материалноправното основание за
издаване на заповедта, респ. до нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Законодателят
приема, че ПАМ ще бъде осъществена чрез забрана за ползване на вещта, без да
придава значение на това съсобствена ли е тази вещ или не и осъществил ли е
другият съпритежател визираното в чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП неправомерно поведение. Ирелевантно за преценка на законосъобразността на мярката е и
обстоятелството, че с прилагането й се препятства обгрижването на родител на
оспорващия, който е инвалид и трудноподвижен /ЕР на ТЕЛК за общи заболявания на
МБАЛ-Русе на А. И., л.25 от делото/. При необходимост превозването на третото лице не е единствено възможно да става
с посоченото в заповедта МПС. Евентуалните неудобства в ежедневието на
семейството/домакинството на оспорващия не са правнозначими
по отношение материалната законосъобразност на мярката и нейната цел. В този смисъл е без всякакво значение и това, че за срока на ПАМ от
ползването на автомобила ще бъде лишена и дъщерята на оспорващия – А. Р. И.,
която е правоспособен водач /свидетелство за управление на МПС на л.19 от
делото и удостоверение за раждане от *** *** на л.21 от делото/. В допълнение
следва да бъде съобразена, че по
арг. от чл. 26, ал. 2 от ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК
жалбоподателят не може да предявява чужди
права пред съд и да иска отмяна на заповедта, релевирайки доводи за нарушено
право на другия съсобственик на МПС или трети лица.
При изхода на делото – изменение на заповедта досежно срока на приложената
ПАМ, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК на двете страни се следват
разноски съобразно уважената/отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят е
направил разноски за държавна такса – 10 лв. / л.11 и л.12 от делото/. Освен
това е заплатил в брой 300 лв. –
адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие /л.5 от
делото/. Така общо разноските му
възлизат на 310.00 лева. Предвид изхода на делото – частично уважаване на жалбата, същият има
право на 1/4 от тях, а именно 77.50 лв. От своя страна ответникът е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че възнаграждението
за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 120 лева на основание чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24, изр. първо от НЗПП.
От така определеното възнаграждение на ответната страна, съобразно изхода на
делото, се дължи 3/4 части или 90 лв. По компенсация жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ОД на МВР –
Русе, като юридическото лице, в чиято структура се намира ответният
административен орган, сумата от 12.50 лв. - разноски по делото.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе,
ИЗМЕНЯ по жалба на Р.А.И. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№ 23-1882-000054/31.05.2023 г. на Началник сектор в
Първо РУ при ОДМВР – Русе, с която на Р.А.И. ***, е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, като намалява срока на прилагане на ПАМ на 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Р.А.И. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР – Русе сумата от 12.50 лева - разноски по делото по компенсация.
Решението е окончателно на осн.чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдия: