Р Е Ш Е Н И Е
№
260138
гр.
Кюстендил,21.07.07.2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично
съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ РАДЕВ
при секретаря ЯНКА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д. № 2353 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Д.С.И., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. П.Х. ***, е предявил против
Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи на
Република България, седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 46, искове да бъде осъдена ответната дирекция да му заплати
сумите, представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 15.11.2016г. до 15.11.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 15.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за
забава за периода от 01.01.2017г. до 15.11.2019г.
В
открито съдебно заседание представената искова молба се поддържа от ищеца, чрез
своя процесуален представител. Претендират се разноските по делото.
Ответникът, представляван от
юрисконсулт, претендира отхвърляне на исковите претенции, поддържа описаното в
отговора на исковата молба, като моли съда да присъди направените по делото
разноски.
С писмена молба от адв. Х. и на
основание чл.214 от ГПК е направено изменение на предявените искове относно
размера им, като претенцията да се счита за предявена за сума в размер общо на
1643,44 лева главница и 200,22 лева лихва за забава, като намалява претенцията
си под първоначално предявения размер.
Ответната страна не взима становище
по повод изменението на размера на исковите претенции.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че ищецът е изпълнявал длъжността „командир на
отделение-младши експерт“ в група 02 „Охрана на държавната граница“ от ГПУ –
Олтоманци при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман при Главна
дирекция „Гранична полиция“ - София за процесния период.
От представените 36 бр. платежни
бележки (л.44 до л.80 от делото) се установяват начислени в полза на ищеца
плащания за период от 01.11.2016г. до 30.11.2019г.
По делото е назначена и приета
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. С.Т.. От заключението на
експерта се установява положения нощен труд от ищеца за процесния период от 15.11.2016г.
до 15.11.2019г. – 1577 часа, който приравнен на нощен с коефициент 1.143 е в
размер на 1805 часа. Експертът установява, че за процесния период дължимото
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд без съобразяване с нормата на
тримесечие при коефициент 1.143 за приравняване на нощния труд към дневен
възлиза в размер на 1643,44 лв. главница и 200,22 лв. законна лихва. Когато
нощният труд не се приравнява на дневен с коефициент 1.143, експертът отчита,
че всички дължими суми за извънреден труд са начислени и платени.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на
посочените доказателства.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира следното:
Предявеният главен иск е с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, а правното
основание на иска за обезщетение за забавено плащане - чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Между страните няма спор, че ищецът
е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение
в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от
ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/, че е изпълнявал задълженията си на смени по
предварително утвърдени графици, че част от смените са били нощни с
продължителност от 22.00 часа до 08.00 часа, че в исковият период е било
въведено тримесечно сумиране и отчитане на работното време.
Спорните между страните въпроси са
свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове
в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съдът счита, че в казуса следва да
бъде приложен чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени
по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради
празнота в правната уредба.Настоящият състав,като съобразява утвърдените принципи в Конституцията на РБ за
правото на труд и неговото заплащане, равенство на лицата, предоставящи наемен
труд, без оглед на спецификите в правоотношението,счита че служителите от МВР
не могат да се третират по-неблагоприятно в сравнение с другите работници и
служители предоставящи наемен труд,поради което и въпреки,че в исковият период
липсва изрична регламентация в специалната уредба на МВР то положения от ищеца
в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно
време със съответния коефициент от 1, 143.
Нормите на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на
чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно, респ. при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд по 0, 25 лв. /час.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него
работно време. В чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска
полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т. 2 на чл. 144
от КТ позволява полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично
посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
– чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени –
сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и
през нощта между 22, 00 часа и 06, 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
съответствие със законовата делегация в цитираната разпоредба от министъра на
вътрешните работи са издадени последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите
наредби са идентични и предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд през нощта за периода от 22, 00 часа до 06, 00 часа. Само в
първата Наредба от 11.08.2014 г. чл. 31, ал. 2 е предвидено, че при сумарно
отчитане на отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да
се умножи по 0, 143. В останалите две Наредби от 2015 г и от 2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. за
преизчисляване на часовете положен нощен труд със съответен коефициент. За
процесния период 01.01.2017 г. -31.01.2019 год. са действали Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. Към настоящия момент
с решение на петчленен състав на ВАС № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. №
8601/2019 г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, в частта относно голяма част от текстовете.
При липсата на специално правило,
което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в
дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Настоящият състав не споделя направеното от ответникът
възражение, че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно чл. 67, ал.
3 от Закона за държ. служител, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1-5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ
като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в
др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са
налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им.
Тази непълнота в нормативната уредба е преодоляна едва с измененията на чл. 187 ЗМВР и приетата нова ал. 4/ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г.
/, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал. 1. Видно е, че новата разпоредба на чл.
187, ал. 4 ЗМВР възпроизвежда текста на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. За процесния исков
период , т. е. до влизане в сила на новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Заключението на вещото лице по
приетата като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му
по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране,установява основателността на
исковите претенции в двете й части-за главница и мораторни лихви.
Не се спори по делото също така, че
отработените от ищеца часове на смяна и съответно за отчетния период от три
месеца надхвърлят определената норма часове, който извод следва от
обстоятелството, че работодателят му е заплатил допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, което е било определено без да е било извършено
превръщане на отработените нощни часове в дневни.
Предвид посоченото, исковата
претенция е основателна и следва да се уважи в пълен размер.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащането на
държавни такси и разноски по делото. Исковете са уважени напълно, съобразно
допуснатото изменение, поради което ответникът му дължи плащането на сторените
по делото разноски-платеното възнаграждение за процесуално представителство на
наетият от ищеца адвокат, което е в размер на 720,00 /седемстотин и двадесет/
лева. Въпреки възражението на ответната страна по чл.78, ал.5 от ГПК, при
определяне размера на възнаграждението съставът е съобразил фактическата и
правна сложност на делото, неговата продължителност и обема на процесуални
действия, извършени от процесуалния представител на ищеца.
По делото ответната дирекция е
представлявана от юрисконсулт, на когото съдът следва да определи
възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК. Съдът определя възнаграждение в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева на процесуалният представител на
ответникът. Прекратената част е в размер на 525,42 лева, поради което се следва
на ответника за юрисконсултско възнаграждение сума в размер на 33,27 /тридесет
и три и двадесет и седем/ лева.
Съдът няма правна възможност при
липса на изявление за компенсиране на взаимно дължащи се разноски да стори сам
това,поради което ще постанови отделни осъдителни диспозитива за горните.
Съобразно уважената част от исковата претенция ответникът дължи заплащане на
държавна такса в размер на 115,74 /сто и петнадесет и седемдесет и четири/
лева, формирана като сбора на държавните такси по двата обективно съединени
иска, а именно: 65,74 лв. по иска за главницата и 50,00 лв. по този за
мораторната лихва. За вещо лице от бюджета на съда е платено възнаграждение в
размер на 220,00 /двеста и двадесет/ лева, което също следва да се възложи в
тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР, седалище и адрес на управление в град
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Д.С.И., ЕГН **********, с
адрес ***, сумите, както следва: 1643,44 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и
три и четиридесет и четири/ лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия
период от 15.11.2016 год. до 15.11.2019 год., от която за периода от
15.11.2016г. до 31.12.2016г. в размер на 47,68 /четиридесет и седем и шестдесет
и осем/ лева, за календарната 2017 год. в размер на 486,36 /четиристотин
осемдесет и шест и тридесет и шест/ лева, за календарната 2018 год. в размер на
568,71 /петстотин шестдесет и осем и седемдесет и един/ лева и за периода от
01.01.2019 год. до 15.11.2019 год в размер на 540,69 /петстотин и четиридесет и
шестдесет и девет/ лева, ведно със
законна лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба
/15.11.2019г./ до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение
за забавено плащане върху главницата по чл.86, ал.1 от ЗЗД в общ размер на
200,22 лв. /двеста лева и двадесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР, седалище и адрес на управление в град
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Д.С.И., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 720,00 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща
сторените от последният разноски по воденето на делото-платеното адвокатско
възнаграждение на процесуалният му представител.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР, седалище и адрес на управление в град
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати по сметка на Районен съд
Кюстендил сумата от 335,74 /триста тридесет и пет и седемдесет и четири/ лева,
от която съобразно уважената част от исковата претенция държавна такса в размер
на 115,74 /сто и петнадесет и седемдесет и четири/ лева, формирана като сбора
на държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно: 65,74 лв. по
иска за главницата и 50,00 лв. по този за мораторната лихва и 220,00 /двеста и
двадесет/лева, представляваща платеното за сметка на бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ при
МВР, седалище и адрес на управление в град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46 сумата от 33,27 /тридесет и три и двадесет и седем/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд -
Кюстендил.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: