РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. гр. Добрич, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500523 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на “***“ЕООД – гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат срещу решение
№345/21.04.2022г. по гр.д.№2944/2021г. на Добричкия районен съд, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу „***“ЕООД – гр.Добрич иск по чл.422
ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи по
заповед №763/12.07.2021г. по ч.гр.д. № 2202/2021г. на ДРС в полза на ищеца сумата 1
500 лева за извършен ремонт и боядисване на автомобил „****“ с рег.№***, както и
въззивникът е осъден да заплати на другата страна сторените от нея съдебно-
деловодни разноски общо в размер на 976 лева.
Според изложеното в жалбата, първоинстанционният съд неправилно приел, че
въззивникът не е доказал съществуването на спорното вземане за извършения ремонт и
боядисване на автомобила на ответника. Изводът бил формиран в резултат на
множество допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон.
Така, съдът не разпределил доказателствената тежест и не указал на въззивника, ищец
по делото, необходимостта да докаже твърденията си, не обсъдил всички доводи и
съображения на страните, игнорирал ангажирани от ищеца доказателства и
същевременно игнорирал липсата на доказателства за твърдяния от ответника факт на
отправено от него възражение по чл.265 от ЗЗД, възприел заключението на
1
автотехническата експертиза, без да съобрази, че тя е изготвена една година след
извършване на спорните ремонт и боядисване на процесния автомобил, а
констатираното от счетоводната експертиза редовно водено от ответника счетоводство
не било годно да обоснове извод, че ответникът не дължи сумата 1 500 лева по
издадената от ищеца и неосчетоводена от ответника фактура за доплащане пълната
стойност на договорения ремонт и боядисване на автомобила. Като краен резултат
решението противоречало на материалния закон, с оглед на което се настоява за
неговата отмяна и удовлетворяване на предявения иск.
Въззивникът „***“ЕООД е депозирал и частна жалба срещу определение
№1339/06.06.2022г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на тази
страна да измени решението си в частта, осъждаща я да заплати на ответника разноски
за първоинстанционното производство в размер на 976 лева.
Определението се атакува с оплаквания за липса на мотиви за това на другата
страна да се присъди пълният размер на платеното от нея адвокатско възнаграждение.
Изложени са доводи в подкрепа на становище за несъответствие и прекомерност на
възнаграждението спрямо фактическата и правна сложност на спора, като се настоява
за неговото намаляване до минимален размер от 378 лева с ДДС.
Жалбите са редовни, подадени са в срок и са допустими.
В писмени отговори въззиваемият „***“ЕООД, чрез адвоката си, възразява срещу
въззивната и частната жалба, които намира за неоснователни и иска атакуваните
първоинстанционни съдебни актове да бъдат потвърдени.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от
„***“ЕООД срещу „***“ЕООД иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането на ищеца от ответника, за което по ч.гр.д.№2202/2021г.
на ДРС е издадена заповед №763/12.07.2021г. за изпълнение на парично задължение в
размер на 1 500 лева за ремонт и боядисване на автомобил „****“ с рег.№***.
Съгласно изложеното в исковата молба, на 23.02.2021г. страните устно се
разбрали ищецът да извърши ремонт на двигателя, ремонт на повдигача със смяна на
семеринги и масло и боядисване на посочения товарен автомобил. Уговорили се
работата да бъде извършена за цена от 4 500 лева /включваща части, материали и труд/,
от които ответникът платил на ищеца 3 000 лева. Ищецът извършил възложените му
ремонт и боядисване, издал и фактура №110/05.04.2021г. за остатъка от 1 500 лева от
договореното възнаграждение. Ответникът си получил автомобила, обещал да разпише
фактурата и да плати останалата част от задължението, но не изпълнил това.
Ответникът „***“ЕООД е оспорил иска. В отговора си на исковата молба е
2
изложил обстоятелства, съгласно които уговорената между страните обща цена за
ремонта и боядисването на автомобила действително е в размер на 4 500 лева, но
според ответника с няколко плащания /1500 лева, 700 лева и 2000 лева/ той погасил
задължението до размера от 4 200 лева. Същевременно извършеното от ищеца не било
качествено и съответно на уговореното. Боядисването не било извършено в камера,
както страните се били разбрали, а автомобилът просто бил напръскан с боя и то с
множество недостатъци. Ответникът констатирал некачественото боядисване и
възразил за него, когато отишъл да приеме работата, платил част от останалото към
този момент неплатено възнаграждение и си прибрал автомобила. В следващите дни от
автомобила се появили теч на масло и теч на антифриз, които по искане на ответника
ищецът отстранил. По тези съображения счита, че за некачествено извършената работа
не дължи възнаграждение в повече от това, което е платил.
Установява се от съвпадащите им твърдения, че в края на м.февруари 2021г.
между страните по делото е постигнато устно съгласие, съответстващо на договор за
изработка по чл.258 от ЗЗД.
Ответникът възложил на ищеца и той се съгласил да извърши ремонт на
двигателя и боядисване на товарен автомобил „****“ с рег.№***. Общо за цялата
възложена работа било уговорено ответникът да заплати на ищеца възнаграждение в
размер на 4 500 лева.
Ищецът извършил възложеното му, като вид и обем дейности, и в началото на
м.април 2021г. ответникът си получил автомобила.
Ответникът е платил на ищеца част от уговореното възнаграждение. До размера
от 3 000 лева извършените от ответника плащания не са спорни, като тежестта да
докаже плащания над този размер е на ответника. Писмени доказателства за
извършените плащания няма. От заключението на счетоводната експертиза се
установява, че и при двете страни липсват счетоводни записвания във връзка с
договора, по повод който е спорът, за проитичащите от него, погасени и непогасени
парични вземания и задължения на съответната страна. Съдържащите се в показанията
на свидетелите, служители на двете насрещни страни, са твърде неконкретни,
противоречиви и неубедителни що се отнася до това кога, за какво, какви по размер
парични суми ответникът е платил на ищеца. Или по делото няма убедителни
доказателства в подкрепа на твърдяното от ответника, че е платил на ищеца повече от
3 000 лева за ремонта и боядисването на автомобила и следва да се приеме, че част в
размер на 1 500 лева от договореното възнаграждение ответникът не е платил.
Несъмнено е, с оглед сведенията в гласните доказателства, че ищецът не е
извършил боядисването на автомобила така, както е било уговорено – в камера.
Според поддържаното от ищеца, това се случило, защото в дните, в които трябвало да
се извърши боядисването, камерата за боядисване на автомобили /на трето лице/ не
3
работела. Още, според поддържаното от ищеца, той предварително уведомил
ответника, че камерата не работи и ответникът се съгласил боядисването да бъде
извършено извън такава. Но свидетелят Ц.С.Х. е посочил: „Аз мога да твърдя, че съм
го уведомил, защото това беше, като боядисахме камиона, обадих му се и му обясних,
че М. е в отпуск, така че не съм могъл да го закарам на друго място в камера“.
Свидетелят Ц.С.Х. е син на едноличния собственик на дружеството – ищец и
служителят на дружеството, който фактически организира осъществяването на
дейността му в автомобилния сервиз. Това следва от цялостното изложение на
показанията на този свидетел, както и от показанията на втория, ангажиран от ищеца
свидетел К.Ц.Ц.. Следователно свидетелят Ц.С.Х. не е незаинтересован резултатът по
спора да е в полза на ищеца, но горните му показания са неизгодни за тази страна и
подкрепят твърдяното от ответника. От цитираните показания на свидетеля безусловно
се налага изводът, че ответникът не е бил уведомен предварително, че има проблем
автомобилът да бъде боядисан в камера и не се е съгласявал боядисването да се
извърши извън камера, на място в сервиза на ищеца; ответникът е бил уведомен за вече
свършения факт на боядисване извън камера, извършено по този начин по решение на
служителя на ответника. Освен, че не било в камера, боядисването така, както
фактически било осъществено, било некачествено. Това се установява не само от
показанията на свидетеля на ответника, но и от тези на свидетелите на ищеца. Те
предложили на ответника след няколко дни да върне автомобила да отстранят
недостатъците в боядисването, а щом са му го предложили, то значи боядисването
наистина не е било качествено и ответникът е заявил възраженията си за некачествено
свършената работа. Също от показанията на свидетелите се установява, че тогава
ответникът платил на ищеца част от останалото за плащане към този момент
договорено възнаграждение и си взел автомобила. В следващите дни от автомобила
имало теч на гориво и теч на антифриз, които по искане на ответника ищецът
отстранил.
От заключението на техническата експертиза се установява, че разходите на
качествено боядисване в камера на автомобил към онзи момент са възлизали на 1 710
лева.
Като се има предвид изложеното, следва, че въззивната жалба е неоснователна.
В съответствие с чл.266 ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД възложителят дължи да
заплати на изпълнителя договореното възнаграждение за извършената работа. С
изключение на хипотезата на чл.265 ал.2 от ЗЗД, която в случая не е налице,
недостатъците на извършената работа не освобождават възложителя да плати
договореното възнаграждение на изпълнителя.
Недостатъците в извършеното, които не го правят негодно да бъде ползвано по
предназначение, пораждат предвидените в чл.265 ал.1 от ЗЗД алтернативни права за
4
възложителя.
В настоящия спор, що се отнася до проявилите се след приемането на работата
по двигателя на автомобила скрити недостатъци /теч на масло и теч на антифриз/
ответникът е упражнил правото си по чл.265 ал.1 пр.първо от ЗЗД – поискал е ищецът
да отстрани тези недостатъци без допълнително заплащане, което ищецът е изпълнил.
Когато възложителят упражни правото си по чл.265 ал.1 пр.първо от ЗЗД /а и това по
чл.265 ал.1 пр.второ от ЗЗД/, той дължи на изпълнителя пълния размер на
договореното възнаграждение. Така, посочените недостатъци в ремонта на двигателя
на автомобила, отстранени от ищеца, не се отразяват на задължението на ответника да
заплати договореното възнаграждение.
Що се отнася до боядисването на автомобила, на първо място следва да се
подчертае извършването му от ищеца в отклонение на това, което му е възложено. С
оглед установеното по-горе, ответникът не се е съгласявал с изменение на
първоначално постигнатата уговорка за боядисване в камера. На следващо място, дори
и така, както фактически е извършено боядисването, то е с недостатъци. Противно на
поддържаното от ищеца, за неточното и некачествено боядисване, което е било явно,
ответникът е възразил своевременно при приемане на работата. Възражението на
ответника за неточно изпълнение, въведено по предявения срещу него иск по чл.266
ал.1 от ЗЗД, при положение, че установените недостатъци са поправими и не правят
автомобила негоден за ползване, съставлява упражняване на право на ответника по
чл.265 ал.1 от ЗЗД. Застъпеното, че за неточното изпълнение не дължи възнаграждение
в повече от това, което вече е платил, подвежда възражението на ответника под
нормата на чл.265 ал.1 пр.трето от ЗЗД за намаляване на възнаграждението.
Съответното изпълнение предпоставя съответно възнаграждение, респ. намаляването
му в съответствие с изпълненото. Като се има предвид, че ищецът е спестил
качественото боядисване на автомобила в камера и установеният по-горе размер на
разходите за извършване на такова, следва, че заплатеното от ответника
възнаграждение напълно съответства на извършената от ищеца работа. За работата,
която е извършил, но в отклонение на възложеното и с недостатъци, ищецът няма
вземане от ответника за възнаграждение в размер на още 1 500 лева над това, което
вече му е платено.
Следователно паричното вземане, за което в полза на ищеца и срещу ответника е
издадена заповед по чл.410 от ГПК, не съществува, първоинстанционният съд
правилно е отхвърлил предявения иск и обжалваното решение следва да се потвърди.
По правилото на чл.78 ал.3 от ГПК неизгодното за ищеца решение по делото
изисква същият да заплати на ответника разходите за водене на делото във всяка
инстанция.
За първоинстанционното производство те са присъдени с обжалваното решение
5
в общ размер на 976 лева, съставляващ сбор от 540 лева – адвокатско възнаграждение,
123 лева – за счетоводна експертиза, 163 лева – за техническа експертиза, 150 лева –
довнасяне за техническа експертиза. Така присъденото е съответно на разноските на
ответника за първата инстанция и правилно първоинстанционният съд е оставил
искането на ищеца по чл.248 от ГПК без уважение – определение №1339/06.06.2022г.
Възраженията в частната жалба на ищеца срещу това определение се свеждат до
размера на адвокатското възнаграждение. То е уговорено в размер на 450 лева и е
платено с ДДС в общ размер на 540 лева. Според ищеца този размер е прекомерен и по
правилото на чл.78 ал.5 от ГПК адвокатското възнаграждение на ответника следва да
бъде присъдено в намален размер. Това не може да бъде споделено.
Адвокатското възнаграждение от 450 лева несъществено надхвърля минималния
размер по чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ в редакцията й към момента на приключване на
устните състезания пред първоинстанционния съд и е равно на това по чл.7 ал.2 т.2 от
НМРАВ в сега действаща й редакция.
Възнаграждението в платения от ответника размер не е несъответно на
фактическата и правна сложност на спора, не е прекомерно и правилно е присъдено от
първоинстанционния съд, което не подлежи на изменение.
По идентични на изложените съображения за липса на основание за прилагане
на чл.78 ал.5 от ГПК и в съответствие с чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника платеното от последния възнаграждение от 540 лева за
адвокатска защита във въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №345/21.04.2022г. по гр.д.№2944/2021г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА „***”ЕООД - Д., да заплати на „Р.С.“ ЕООД - гр.Д., сумата от 540
лева – платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6